Р Е Ш Е Н И Е
№_138_________ 17.01.2018 г. гр. Ямбол
ЯМБОЛСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД,
ІІ-ри въззивен наказателен състав, в публично заседание на двадесет и втори декември
две хиляди и седемнадесета година:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ВАСИЛ ПЕТКОВ
ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА ФАРФАРОВА
ГЕРГАНА КОНДОВА
секретар М. К
прокурор Д. Л
като разгледа докладваното от
съдия Петков
ВНОХД
№ 344 по описа на ЯОС за 2017 г.,
за да
се произнесе взе предвид следното:
Производството пред
ЯОС, е по реда на чл. 313 и сл. от НПК.
Образувано е по жалба
на подсъдимия Д.Я.Н. против Присъда
№ 44/31.08.2017 г.
постановена по НОХД № ****г. по описа на
РС – Елхово, с която той е признат за виновен в това, че на
22.07.2015 г., около 19.00 часа на общински път № Jam 2007, при км. 5+100 м., в
участъка между село Оман и село Денница, община Болярово, област Ямбол, при
управление на моторно превозно средство – лек автомобил, марка ВАЗ 2107 с рег. ****,
с посока на движение към село Денница, нарушил правилата за движение по
пътищата, установени в разпоредбите на Закона за движение по пътищата, а
именно: чл. 5, ал. 1, т. 1 и ал. 2, т. 1 от ЗДвП, съгласно които: „Всеки
участник в движението по пътищата с поведението си не трябва да създава
опасности и пречки за движението, не трябва да поставя в опасност живота и
здравето на хората и да причинява имуществени вреди” и „Водачът на пътното
превозно средство е длъжен да бъде внимателен и предпазлив към уязвимите
участници в движението, каквито са пешеходците и водачите на двуколесни пътни
превозни средства”, както и разпоредбите
на чл. 20, ал. 1 и ал. 2 от ЗДвП, съгласно които: „Водачите са длъжни да
контролират непрекъснато пътните превозни средства, които управляват. Водачите
на пътни превозни средства са длъжни при избиране скоростта на движението да се
съобразяват с атмосферните условия, с релефа на местността, със състоянието на
пътя и на превозното средство, с превозвания товар, с характера и
интензивността на движението, с конкретните условия на видимост, за да бъдат в
състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие. Водачите са длъжни да
намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност
за движението” и по непредпазливост е причинил две средни телесни повреди на Н.И.Н.,
с ЕГН ********** ***, изразяващи се в
контузия на гръдния кош в ляво с фрактура на III-VI ребра от същата страна,
довела до трайно затрудняване движението на снагата му и травматичен
хемопневмоторакс, довел до разстройство на здравето, временно опасно за живота
му - престъпление по чл. 343,
ал. 1, б. „б”, вр. чл. 342, ал. 1 от НК, като на това основание и
на основание чл. 54 от НК, ЕРС го
осъдил на лишаване от свобода за срок от три месеца и на основание чл. 66, ал.
1 от НК – отложил изпълнението на така определено наказание за срок от три
години, считано от влизане на присъдата в сила. На основание чл. 343г във вр. чл.
343, ал. 1, б. „б” и вр. чл. 37, ал. 1, т. 7 от НК, ЕРС е лишил подсъдимия Д.Я.Н.
от право да управлява МПС за срок от една година и шест месеца. Осъдил е подсъдимия
Д.Н. на основание чл. 189, ал. 3 от НПК да заплати сумата от 1045.02 лв. в
поза на Републиканския бюджет по сметка на ОД на МВР, представляваща направени
по делото разноски във фазата на ДП и сумата от 792.53 лв. в полза на Бюджета
на съдебната власт, представляващи направени в съдебната фаза на производството
разноски. Също така решаващият съд е осъдил подс. Д.Н., на основание чл. 189,
ал. 3 от НПК да заплати на частния
обвинител Н.И.Н. с ЕГН ********** ***,
сумата от 1100 лв. направени по делото разноски за адвокатско възнаграждение.
В
жалбата се навеждат доводи за незаконосъобразност на присъдата като се излагат
доводи, че деянието не е доказано по безспорен и
категоричен начин. Защитникът счита също така, че незаконосъобразно решаващият
съд е определил на подсъдимия наказание лишаване от свобода, като не е приложил
разпоредбата на чл. 78а от НК, тъй за подс. Д.Я.Н., на който е наложено такова
наказание по НОХД № ****г. на PC – Елхово изменено с решение на ОС –
Ямбол по ВНОХД №****г., процесното деяние се явява първо макар и извършено в
един и същи ден с това по посоченото дела на ЕРС, но преди да има същия присъда
или глоба по цитираното ВНОХД № ****г. на ОС - Ямбол, той е реабилитиран по
отношение на наложеното му наказание глоба в размер на 500 лв. по НОХД № ***.
на PC – Елхово
и е налице реабилитация по право, въпреки че има неизпълнение на това
наказание, което е погасено по давност. Предвид гореизложеното се прави искане ЯОС да отмени Присъда
№ 44/31.08.2017 г. постановена по НОХД № ****г. по описа на ЕPC и да се оправдае
подсъдимия или алтернативно – да се приложи разпоредбата на чл. 78а от НК.
Частният обвинител чрез
повереника си, пледира за потвърждаване на атакуваната присъда.
В съдебно заседание,
представителят на държавното обвинение оспорва основателността на въззивната
жалба и предлага съда да потвърди изцяло атакуваната присъда.
Ямболският
окръжен съд констатира следното:
Въззивната жалба е
процесуално допустима като подадена от лице имащо право и интерес да обжалва и
в срока по чл. 319, ал. 1 от НПК, а разгледана по същество е частично
основателна, по следните съображения:
ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА
ЯОС приема за установена следната фактическа обстановка, правилно
възприета и от решаващият
съд:
На 22.07.2015 г. около 19.00
часа, подс. Д.Я.Н. с лек автомобил, марка ВАЗ 2107 с рег. **** се движил по общински
път № Jam 2007, по село Оман към село Денница, област Ямбол и управлявал МПС
със скорост от 66,2 км/час при условията на дневна светлина и суха асфалтова
настилка. В зоната на км. 5+100 м., в дясно по посока от село Оман към село
Денница, на столче стоял свид. Г Н.И., а непосредствено пред свид. И., напречно
на надлъжната ос на пътното платно на една страна, обърнат с лице към село Оман,
лежал пострадалия Н.И.Н.. Горната част на тялото на пострадалия Н.И.Н. била разположена
върху асфалтовата настилка и достигала до 0.90 метра в ляво от десния край на
платното. При управлението на автомобила подс. Д.Я.Н. не видял своевременно
двамата свидетелите, въпреки че имал възможност за това и навлязъл в опасната
за спиране зона. Когато видял седящия на столчето свид. И., подс. Д.Я.Н. отклонил
леко наляво посоката на движение на управляваното от него МПС (л.а. ВАЗ 2107 с
рег. ****) и продължил праволинейно движението си със скорост от 66,2 км/час.
Едва когато наближил на около 27.56 метра преди свидетелите, подс. Д.Я.Н. забелязал
и лежащия пострадал Н.Н.. Тогава той задействал спирачната система на
автомобила, но продължил праволинейното си движение без да се отклони и без да осигури
достатъчна дистанция между МПС и пострадалия, който след като видял приближаващия
автомобил, се опитал да се отмести. Независимо от предприетите от подс. Д.Я.Н.
действия за аварийно спиране, настъпил контакт между външния борд на предната
дясна гума на управлявания от него автомобил, със страничната лява част на
гръдния кош и главата на пострадалия Н.Н.. Вследствие на този контакт пострадалият
бил избутан от автомобила напред в посока село Денница, завъртял се по
надлъжната си ос и се установил в покой, като подс. Д.Н. преустановил окончателно
движението на автомобилът след около 15 метра. Малко след това до мястото на
ПТП пристигнали свид. З.С. и Я С и като видели, че лежащия на пътното платно
пострадал е неконтактен, подали сигнал на тел. 112. Подсъдимият, малко след
идването на свидетелите Стаматов и С. си тръгнал, а на пострадалия Н.Н. била
оказана медицинска помощ. В резултат на настъпилото пътно-транспортно
произшествие на пострадалия Н.И.Н. били причинени следните средни телесни
повреди: контузия на гръдния кош в ляво с фрактура на III-VI ребра от същата
страна, довела до трайно затрудняване движението на снагата му и травматичен
хемопневмоторакс, довела до разстройство на здравето, временно опасно за живота
му. Същата вечер подсъдимия бил установен от органите на МВР,
а на 23.07.2015 г. разследващите извършили два огледа на местопроизшествие.
Видно от заключението на ВЛ по
изготвената в хода на ДП съдебно-медицинска експертиза, на пострадалия Н. са
били причинени следните травматични увреждания – контузия на главата с множество охлузи рани по лицето, предимно в
ляво, хематом в лявата окосмена част на главата, контузия на мозъка (малки контузионни
огнища двустранно), мозъчно сътресение
със степенна промяна на съзнанието, без
пълна загуба на съзнание, контузия на гръдния кош в ляво, с фрактура на четири
ребра, от трето до шесто, усложнения с травматичен хемо и
пневмоторакс, наложили оперативно лечение. Диагностицирани са били и симптоми на
алкохолен делир като придружаващо заболяване и неинсулино зависим захарен
диабет. Описаните травматични увреждания
според заключението имат травматичен характер и са причинени по
механизъм на удари и притискане.
Видно от заключението на ВЛ по
изготвената в хода на съдебнато следствие допълнителна колективна
съдебно-медицинска експертиза, в резултат на настъпилото ПТП, пострадалият Н.И.Н.
освен другите увреждания (в областта на главата и лявата ръка) е получил
контузия в лявата половина на гръдния кош, клинично и рентгенологично проявена
със счупване на III, IV, V и VI ребра по задна аксиларна (подмишнична) линия и
наличие на свободен въздух в лявата гръдна кухина (пневмоторакс), наложил
извършването на оперативно лечение с поставянето в гръдната кухина на
аспирационен дрен. Относно механизма на причиняване на телесните увреждания на Н.
вещите лица дават заключение, че те добре отговарят да са получени при
прицеснато пътно-транспортно произшествие.
Видно от заключението на ВЛ по
изготвената съдебно-медицинската експертиза на веществени доказателства, засъхналото вещество от предоставения марлен
тампон иззет при оглед на МПС е човешка
кръв с кръвно-групова принадлежност В (a), а
иззетите три броя косми са
главови човешки косми.
Видно от заключението на ВЛ инж. Н.Х.,
по изготвената авто-техническа експертиза, преди и в момента на удара МПС се е
движело със скорост 80.39 км/ч., опасната зона на спиране е била 48.5 м, за предотвратяване
на ПТП до пълното спиране на МПС на водача са били необходими 5.3 сек, но
подсъдимия Н. не е забелязал пострадалия и е преминал с десните колела на автомобила през гръдния
му кош, а спирачните уредба на МПС е задействана от водача при удара.
Видно от заключението на ВЛ инж.
П Д по изготвената втора авто-техническа експертиза, скоростта на автомобила
преди ПТП е била 66.2 км/ч, а в момента на удара – 63.3 км/ч, опасната зона за
спиране на автомобила е била 47.7 м, а водачът е реагирал за опасност и спиране
на 24.86 м преди обективно оставените следи. Според експерта подсъдимият
движейки се с определената скорост на прав участък при достатъчно голямо
разстояние е могъл да забележи седналия на столче свидетел Г.И., а в непосредствена
близост е възприел и лежащия на пътя Н. и е предприел действия за аварийно спиране. Според
заключението мерки за недопускане на ПТП е следвало да вземат и двамата
участника в ПТП, като подсъдимия е могъл в предходен момент, още при забелязване
на стоящия на столчето свид. И. да
осигури по-голяма странична дистанция от осигурената от 0.40 см., както и е
могъл при предприетите действия за спиране да реагира в комбинация с отклонение
на посоката на автомобила наляво.
Подс. Д.Я.Н. е неосъждан. Същият
е бил наказван два пъти по реда на чл. 78а от НК, като по отношение на
наложеното административно наказание глоба в размер на 500 лв. по НОХД № ****г.
на РС – Елхово, той е реабилитиран по право въпреки неизпълнението на това наказание,
тъй като същото е погасено по давност и е неизпълнимо. По НОХД № ****г. на РС –
Елхово, с Присъда № 59/14.12.2016 г., изменена с Решение № 54/16.05.2017 г. по ВНОХД № ****г. на ЯОС, в сила от 16.05.2017 г., подс. Д.Я.Н. е бил
признат за виновен за извършено на 22.07.2015 г. престъпление по чл. 325, ал. 1
от НК, за което на основание чл. 78а от НК е освободен от наказателна
отговорност с налагане на административно наказание глоба.
ПО ДОКАЗАТЕЛСТВАТА
След
съвкупен анализ ЯОС установи, че правилно първоинстанционният
съд е приел за установена описаната
фактическа обстановка, въз основа събраните в наказателната производство доказателства които
изчерпателно е посочи, наред с и прецизно мотивиране на основанията за недоверяване,
за частично или за безрезервното им кредитиране – обясненията на подсъдимия, от
показанията на свидетелите Н.И.Н., Г Н.И., З К. С и Я И С дадени в с.з. от показанията на свидетеля З.С.,
дадени в хода на ДП в протокол за разпит от 28.07.2015 година, приобщен по реда
на чл. 281, ал. 5 във вр. ал. 1, т 1 от НПК, от показанията на свидетеля С., дадени в хода на ДП, в протокол за разпит
от 28.07.2015 година, приобщен по реда на чл. 281, ал. 4 във вр. ал. 1, т. 1 от НПК, от показанията на свидетелите И.И.В., Г.К.А.,
Г.Д. Б., Д.Г.Х., С.Д.П., Ц.Х.К., Е И. Б и И Р И., приобщени по реда на чл. 283 от НПК; от изготвената и изслушана авто-техническа
експертиза с вещо лице инж. П Г Д; от изготвените и изслушани две съдебно-медицински
експертизи; от съдебно-медицинска експертиза на веществени
доказателства, изготвена от вещото лице В Д. В, както и от писмените
доказателства: Протокол за оглед на местопроизшествие от 23.07.2015 година,
ведно с албум за посетено местопроизшествие, протокол за оглед на
местопроизшествие, ведно с албум за оглед на л.а. ВАЗ 2107 с рег. ****, АУАН №
315/22.07.2015 г., талон за медицинско изследване 0022038, Заповед за прилагане на принудителна
административна мярка № 15-0261-000200/23.07.2015 година, история на
заболяването № 8562 на Н.И.Н., издадено от МБАЛ „Св. Пантелеймон“ АД – гр.
Ямбол, фиш за имунохематологично изследване на името на Н.И., скала за оценка
на кома на името на Н.Н., допълнителен лист към историята на заболяването, фиш
за образна диагностика № 7627/31.07.2015 година на името на Н.Н., оперативен
протокол № 668/479 от 30.07.2015 година на МБАЛ „Св. Пантелеймон“ АД – Ямбол,
предоперативна епикриза на Н.И.Н. от МБАЛ „Св. Пантелеймон“АД – гр. Ямбол, фиш
за образна диагностика на гръден кош на Н.И.Н. от 28.07.2017 година на МБАЛ
„Св. Пантелеймон“ АД – гр. Ямбол, копие на рентгенова снимка, фиш за образна
диагностика 1514 от 27.07.2015 година, оперативен протокол № 656/469-2015 от
25.07.2015 година, фиш за изразходвани медикаменти на пациента Н.Н. от МБАЛ
„Св. Пантелеймон“ АД – гр. Ямбол, трансфузионен лист за преливане на кръв и
кръвни съставки, фиш за изразходвани медикаменти и консумативи – анестезия от
Отделение по анестезиология и интензивно лечение при МБАЛ „Св. Пантелеймон“ АД
– гр. Ямбол, анестезиологичен лист от 25.07.2015 година от МБАЛ „Св.
Пантелеймон“ АД – гр. Ямбол, лист за предоперативна анестезиологична
консултация и преценка 8562, предоперативна епикриза от МБАЛ „Св. Пантелеймон“
АД – гр. Ямбол, фиш за IN VITRO
съвместимост, искане за кръв, кръвни съставки и плазмени продукти, фиш за
образна диагностика на бял дроб, оперативен протокол № 650/23.07.2015 година,
фиш за образна диагностика на лумбални прешлени, рентгенова снимка, фиш за
образнадиагностика на главен мозък и шийни прешлени, фиш за спешна медицинска
помощ – Филиал Болярово от 22.07.2015 г., лист за преглед на пациент в Спешно
отделение, допълнителен лист за преглед в Спешно отделение, епикриза от
Хирургическо отделение на МБАЛ „Св. Пантелеймон“ АД – гр. Ямбол, справка за
нарушител/ водач Д.Я.Н., справка за съдимост на подс. Д.Я.Н., СМЕ по писмени
данни № 60/2015 г., изготвена от д-р С В С, протокол за извършена експертиза
№9/04.11.2015 година, протокол №9 ОД МВР Ямбол - Научно – техническа
лаборатория, автотехническа експертиза по ДП№288/2015 година, история на
заболяването № 8562, направление за хоспитализация, температурен лист, фиш за
имунохематологично изследване, анамнеза, допълнителни листи към история на
заболяването, фиш за образна диагностика, оперативен протокол № 668/479 от
30.07.2015 г., предоперативна епикриза, фиш за образна диагностика от
28.07.2015 г., фиш за образна диагностика от 27.07.2015 г., оперативен протокол
№ 656/469 – 2015 година от 25.07.2015 г., трансфузионен лист, оперативен
протокол № 650 от 23.07.2015 г., предоперативна епикриза, фиш за образна
диагностика от 22.07.2015 г., 3 бр. рентгенови снимки, фиш за спешна медицинска
помощ от 22.07.2015 г., лист за преглед на пациент в Спешно отделение от
22.07.2015 г., епикриза от ХО, справка за съдимост на подсъдимия.
ЯОС споделя извода на ЕРС, че обясненията
на подсъдимия Н., че не е блъснал с автомобила си пострадалия Н.Н., не следва
да се кредитират предвид противоречието им с показанията на свидетелите Н.Н. и Г.И.
и на свид. И В (съдържащи направени пред нея изявления на подсъдимия), както и
с оглед противоречието им със заключенията по назначените съдебномедицински
експертизи. Правилно ЕРС не е кредитирал показанията на свидетеля Н.Н., в
частта в която сочи, че само ръката и главата му са били на асфалтовата
настилка, тъй като те са в противоречие с показанията на свидетеля Г.И. сочещ,
че горната половина на тялото на пострадалия Н. е била изцяло на пътното платно;
с обективните находки от извършения на 23.07.2015 г. оглед на местопроизшествие
и със заключенията по съдебно авто-техническата експертиза на в.л. Д, че
мястото на удара е на 0.90 см. в ляво от десния край на пътното платно.
Макар и да не са пряко свързани с
предмета на доказване, въззивният състав ще отбележи, че правилно и с мотиви
които подкрепя, ЕРС не е дал кредит на доверие и на частите на показанията на
свидетелите С и С., където те сочат, че подс. Н. до пристигане на линейката е
бил на мястото на произшествието. Тези показания, освен че са в противоречието
с дадените от тях показания в хода на ДП относно това обстоятелство, се
опровергават от показанията на свид. И..
Като не е намерил основания да се
съмнява в компетентността и безпристрастието на вещите лица, ЕРС правилно е
базирал своя съдебен акт и на заключенията по назначените експертизи, с
изключение на авто-техническата експертиза изготвена от вещото лице инж. Н.Х..
По отношение на тази авто-техническата експертиза, правилно решаващият съд е открил
противоречие на направените с нея изводи с останалия доказателствен материал и
основно – със заключенията на другата авто-техническата експертиза (с ВЛ инж. П.Д.),
както и на двете съдебномедицински експертизи.
Всички
кредитирани от инстанциите доказателствата на практика са безпротиворечиви,
взаимно допълващи се в логична връзка и последователност едно
спрямо друго. ЯОС счита, че обсъдени поотделно и в тяхната
съвкупност, те установяват по безспорен начин фактите относно авторството,
времето, мястото и механизма на извършване на престъплението.
ОТ ПРАВНА СТРАНА
При така изяснената
фактическа обстановка, могат да се направят правните изводи, че подс. Д.Я.Н. е
осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл.
343, ал. 1, б. „б”, вр. чл. 342, ал. 1 от НК, като на 22.07.2015 г., около
19.00 часа на общински път № Jam 2007, при км. 5+100 м., в участъка между село
Оман и село Денница, община Болярово, област Ямбол, при управление на моторно
превозно средство - лек автомобил, марка „ВАЗ 2107” с рег. ****, с посока на
движение към село Денница, нарушил правилата за движение по пътищата,
установени в разпоредбата на чл. 20, ал.
2 от ЗДвП и по непредпазливост причинил две средни телесни повреди на Н.И.Н. с
ЕГН ********** ***.
Авторството на
деянието е установено по безспорен начин от всички събрани по делото
доказателства.
От обективна страна
ЯОС счита, че безспорно по делото е установено, че подс. Д.Я.Н., като
управлявал на посоченото по-горе място и
време лекия автомобил марка „ВАЗ 2107” с рег. ****, е причинил
процесното ПТП, като е нарушил правилото за движение по пътищата по чл. 20, ал.
ал. 2 от ЗДвП – „Водачите са длъжни да контролират непрекъснато пътните
превозни средства, които управляват. Водачите на пътни превозни средства са
длъжни при избиране скоростта на движението да се съобразяват с атмосферните
условия, с релефа на местността, със състоянието на пътя и на превозното
средство, с превозвания товар, с характера и интензивността на движението, с
конкретните условия на видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред всяко
предвидимо препятствие. Водачите са длъжни да намалят скоростта и в случай на
необходимост да спрат, когато възникне опасност за движението”. В случая е
налице каузалитет между деянието на подсъдимия, при нарушаване на посоченото
правило за движение с настъпването на ПТП и уврежданията на пострадалия. За
въззивният съд се налага извода, че ако подс. Д.Я.Н. бе спазил горепосоченото правило не би предизвикал
настъпването на ПТП, но в конкретния случай той не се е съобразил с конкретните
условия на видимост, за да бъде в състояние да спре пред възникналото
препятствие, не реагирал своевременно със спиране и отклоняване на посоката на
движение на управляваното от него МПС, в следствия на което по непредпазливост
е причинил ПТП с вредоносен резултат – настъпили две средни телесни повреди на Н.И.Н.,
с ЕГН ********** ***, изразяващи се в
контузия на гръдния кош в ляво с фрактура на III-VI ребра от същата страна,
довела до трайно затрудняване движението на снагата му и травматичен
хемопневмоторакс, довел до разстройство на здравето, временно опасно за живота
му.
Проверяващата
инстанция счита за правилен извода на районния съд, че от субективна страна
процесното престъпление е
извършено от подсъдимия при условията на несъзнавана непредпазливост –
небрежност по смисъла на чл. 11, ал. 3 НК, тъй като същият не е предвиждал
настъпването на общественоопасните последици, но е бил длъжен да ги предвиди.
Безспорно подсъдимият като правоспособен водач, логично е бил запознат с
правилата за движение по пътищата и в частност – с нормата на чл. 20, ал. 2 от
ЗДвП, задължаваща го при избиране скоростта на движението да се съобразява с
атмосферните условия, с релефа на местността, със състоянието на пътя и на превозното
средство, с превозвания товар, с характера и интензивността на движението, с
конкретните условия на видимост, за да бъде в състояние да спре пред всяко
предвидимо препятствие, както и да намали скоростта и в случай на необходимост
да спре, когато възникне опасност за движението. С нарушаване на горепосоченото
правило за движение – това по чл. 20, ал. ал. 2 от ЗДвП, подс. Д.Я.Н. сам се е
поставил в невъзможност да предотврати ПТП и в този смисъл е станал причина за
настъпването му.
Тук ЯОС ще отбележи, че в
съдебната практика и теория е безспорно схващането, че нормите, определящи
съставите по чл. 343 от НК, са бланкетни и те се запълват от правилата,
които уреждат движението по пътищата. Поведението на водачите на моторни
превозни средства се преценява от гледище на правните норми на Закона за
движение па пътищата, Правилника му за приложение и другите подзаконови
актове, свързани с изискването за безопасно движение по пътищата. Затова в тези
наказателни производства, следва да се изяснят кои от визираните в тези
нормативните актове правила за движение виновно са нарушени от дееца и са в
причинна връзка с настъпилото произшествие и последиците от него. Именно тези
норми чрез конкретното им посочване наред с наказателния състав, следва да
намерят отражение във обвинението.
Воден от горните съображения настоящият
въззивен състав намира, че следва да измени приетата от първата инстанция
квалификация на деянието, тъй като не се споделя застъпеното в атакувания
съдебен акт становище за допуснати от подс. Д.Я.Н. и нарушения по: чл. 5, ал. 1, т. 1 и ал. 2, т. 1 от ЗДвП,
съгласно които: „Всеки участник в движението по пътищата с поведението си не
трябва да създава опасности и пречки за движението, не трябва да поставя в
опасност живота и здравето на хората и да причинява имуществени вреди” и
„Водачът на пътното превозно средство е длъжен да бъде внимателен и предпазлив
към уязвимите участници в движението, каквито са пешеходците и водачите на
двуколесни пътни превозни средства”, както и на разпоредбата на чл. 20, ал. 1
от ЗДвП „Водачите са длъжни да контролират непрекъснато пътните превозни
средства, които управляват”. По отношение на нарушенията по чл. 5, ал. 1, т. 1 и
ал. 2, т. 1 от ЗДвП, при наличие на доказателства за нарушение на конкретни
норми уреждащи правилата за движение по пътищата (в случая тази на чл. 20, ал.
2 от ЗДвП), дееца следва да носи отговорност само за тях, тъй като те се явяват
специални спрямо общите правила и няма възможност, едновременно със
специалната, да се инкриминира и нарушаване на общата разпоредба (пр. виж
Решение № 182/1996 г. по н. д. № **** г. ВК). Също така ЯОС счита, че несъобразяване
с разпоредбата на чл. 20, ал. 1 от ЗДвП, няма
отношение към настъпилото ПТП като самостоятелно нарушение на правилата за
движение, тъй като в конкретния казус липсват обективни данни подс. Д.Я.Н.,
да е изгубил контрола върху превозното средство на което е бил водач, респ. ПТП
да се дължи на отклоняване на вниманието, разсейване и пр., като отсъствието на
постоянно упражняван контрол върху автомобила.
Както се
отбеляза напред в изложението, въззивният съд намира, че избраното в конкретния случай поведение на водача се намира в
противоречие единствено с привилата, установени в нормата на чл. 20, ал. 2 от
ЗДвП, задължаваща го, при избиране скоростта на движението да се съобразява с атмосферните
условия, с релефа на местността, със състоянието на пътя и на превозното
средство, с превозвания товар, с характера и интензивността на движението, с
конкретните условия на видимост, за да бъде в състояние да спре пред всяко
предвидимо препятствие, както и да намали скоростта и в случай на необходимост
да спре, когато възникне опасност за движението. Именно в следствие на това конкретно нарушение подс. Д.Я.Н. е допуснал настъпването на ПТП и е причинил телесните
повреди на пострадалия Н.И.Н., ерго – в пряка причинно-следствена
връзка с настъпването на съставомерния резултат стои единствено неизпълнението
на задълженията му като водач по чл. 20, ал. 2 от ЗДвП.
Ето защо ЯОС счита, че
наказателната отговорност на подс. Д.Я.Н. по чл. 343, ал. 1,
б. „б”, вр. чл. 342, ал. 1 от НК, следва да бъде ангажирана само за нарушението
на правилата за движение, посочени в чл. 20, ал. 2 от ЗДвП, което единствено е в пряка
причинно-следствена връзка с настъпването на ПТП и вредоносния резултат, поради
което на основание
чл. 304 от НПК, той трябва да бъде оправдан по предявеното му обвинение в
частта сочеща нарушение на общите разпоредби на чл. 5, ал. 1, т.
1, ал. 2, т. 1 от ЗДвП, както и на нормата по чл. 20,
ал. 1 от ЗДвП.
ПО ВЪЗРАЖЕНИЯТА
ЯОС намира за неоснователно
възражението на защитата за недоказаност на обвинението, като счита, че
всички кредитирани и от двете с съдебни инстанции доказателства, събрание в
хода на наказателното производство по делото – коментирани напред в изложението,
са еднопосочни и установяват по безспорен начин фактите относно авторството,
времето, мястото и механизма на извършване на престъплението.
Неоснователно
е и възражението, че огледа на автомобила за събирането на
биологични и химични следи не е извършен съгласно НПК. Тук ЯОС ще посочи, че
Протокола за оглед на МПС от 23.07.2015 г., видно от съдържанието на същия (находящ се на л. 12
и 13, а преписа му – на л. 14 и 15 от досъдебното производство) той съдържа
всички реквизити, посочени в чл. 129 от НПК, поради което не може да се отрече
качеството му на доказателствено средство съгласно чл. 131 от НПК. Спазен е
изцяло редът, изискуем при провеждане на огледа като способ за събиране на
доказателства - чл. 155 и чл. 156 НПК. Предвид тези съображения въззивният
съд не се споделя твърдяното от защитата процесуално нарушение.
ПО НАКАЗАНИЕТО
В тази инстанция основния
спор по делото се съсредоточава около обстоятелството, дали за процесното
деяние е приложима разпоредбата на чл. 78а НК (както пледира защитата) или
не. С тази насока въззивният съдът счита, че правилно ЕРС е приел, че не са
налице предпоставките на чл. 78а от НК за освобождаване на подсъдимия от
наказателна отговорност, предвид забраната на чл. 78а, ал. 7 от НК. Безспорно в
случай деянието е извършено от подс. Д.Я.Н. на 22.07.2015 г.
и към тази дата той е бил неосъждан и спрямо него не е бил прилаган институтът
по чл. 78а от НК (подсъдимият е реабилитиран по право по отношение
наложеното административно наказание глоба в размер на 500 лв. по НОХД № ****г.
на РС – Елхово, въпреки неизпълнението на това наказание, тъй като същото е
погасено по давност и е неизпълнимо. Видно обаче от справката
му за съдимост, по НОХД № ****година с присъда № 59/14.12.2016 година на РС –
Елхово, изменена с решение №
54/16.05.2017 г. по ВНОХД № ****г. на
ЯОС, в сила от 16.05.2017 г., подс. Д.Я.Н.
е признат за виновен в извършено на 22.07.2015 г. (датата и на процесното
деяние) престъпление по чл. 325, ал. 1 от НК за което на основание чл. 78а от
НК е освободен от наказателна отговорност с налагане на административно
наказание глоба.
За прилагането на института по чл. 78а от НК е необходимо кумулативното наличие на предпоставките по
ал. 1 и отсъствието на тези по ал. 7 на чл. 78а от
НК. Настоящият състав счита, че е налице именно пречка по смисъла на ал. 7 на
чл. 78 а от НК, тъй като подсъдимият е извършил процесното
деянието в условията на реална съвкупност с това по НОХД № ****г. на ЕРС.
Според обвързващото тълкуване, дадено с Тълкувателно решение № 2 от 21.10.2010 г. на ВКС по тълк. дело № ***г., ОСНК, „множество
престъпления е такава особена форма на престъпна дейност, при която деецът
извършва едновременно или последователно не едно, а две или повече
престъпления, при които, с оглед реализираните или не осъждания за отделните
посегателства, са възможни две хипотези: или между отделните престъпления
да няма влязла в сила присъда за нито едно от тях (т. нар. „съвкупност”), или
новото престъпление да е извършено след като деецът е вече осъден с влязла в
сила присъда за друго предходно престъпление (т.нар. „рецидив”). В конкретния
случай е налице именно първата хипотеза – подсъдимият е извършил деянието,
предмет на настоящото разглеждане в условията на реална съвкупност с това по НОХД
№ ****г. на ЕРС което деянието е извършено на същата
дата с процесното – 22.10.2015 г., а присъдата
е влязла в сила на 16.05.2017 година. Реалната съвкупност от престъпления се формира когато
деецът е извършил няколко престъпления,
преди да е имало влязла в сила присъда за което и да е от тях, а деянието
от съвкупността, както е в случая, не престава да губи своята характеристика на
част от множеството престъпления, независимо от това дали са били реализирани
осъждания за предходно или последващо деяние от съвкупността (виж. Решение №
178 от 28.05.2015 г. по н. д. № ***г. по описа на ВКС III НО). Следователно освобождаването
на дееца от наказателна отговорност по НОХД № ****г. на ЕРС, след извършване на настоящето деяние не променя извода,
че двете деяния са извършени при условията на реална съвкупност помежду си –
респективно, че е налице „множество престъпления” (в този смисъл и други решения на ВКС - пр. Решение № 493 от 13.02.2015г. по н. д. № ***.
по описа на I н. о. на ВКС,
Решение № 406 от 29.12.2014 г. на ВКС по н. д. № 1340/2014 г., I н. о., НК,). Ето защо не може да се
сподели становището на защитата, че незаконосъобразно
решаващият съд не е приложил разпоредбата на чл. 78а от НК, защото процесното
деяние се явява първо, макар и извършено в един и същи ден с това по НОХД № ****г.
на PC – Елхово,
но преди по него на подс. Д.Я.Н. да е наложено наказание. В този
връзка ЯОС ще отбележи, че ако волята на законодателя е била единствената пречка за
приложението на чл. 78а НК да е това дали към датата на деянието лицето е било
осъждано с влязла в сила присъда (решение по чл. 78а НК), то той не би въвеждал
сред забраните на ал. 7 на чл. 78а НК „множеството престъпления”, доколкото
разпоредбата на чл. 78а, ал. 1 НК, така или иначе изключва приложението на този
институт ако лицето, към датата на деянието, вече е било осъждано/освобождавано
по реда на чл. 78а НК. Тук следва да се посочи, че съгласно нормата на
чл. 25 НК правилата за съвкупността се прилагат дори когато лицето е
осъдено с отделни присъди, както е в случая, т.е. за наличието на „множество
престъпления” е без значение дали деянията са включени в един обвинителен акт
или за всяко отделно деяние е било проведено отделно съдебно производство,
завършило с осъждане на извършителя. Доколкото с влязлата в сила присъда по НОХД № ****г. на ЕРС, подсъдимият е признат за виновен в това, че на 27.10.2015
г. е извършил друго престъпление, са приложими всички последици от това, една
от които е забраната за приложение на чл. 78а НК за деяние, намиращо се в
условията на съвкупност с другото престъпление, тъй като забраната важи по
отношение на всяко едно от деянията в съвкупността. Предвид гореизложеното, настоящият
състав съдът намира, че в случая е налице забрана по чл. 78а, ал. 7 НК, поради
което правилно ЕРС не е освободил подс. Д.Я.Н. от наказателна отговорност с налагане на административно
наказание, а е определил наказанието му по общите правила.
ЯОС намира също, че
правилно и обосновано районният съд е определил вида и размера на наказанията наложени
на подс. Д.Я.Н. – лишаване от свобода и
лишаване от право да управлява МПС. Законосъобразно наказанието лишаване от
свобода е определено по правилата на чл. 54 от НК, като правилно ЕРС е
преценил, че не са налице основания за определяне на наказание по реда на чл.
55 от НК. ЕРС е изложил мотиви, че макар за подсъдимия да е налице смекчаващо
отговорността му обстоятелство, което може да бъде определено като изключително,
са налични и множеството отегчаващи вината обстоятелства, които се балансират
помежду си. Така решаващият съд е определил между алтернативно предвидените в разпоредбата
на чл. 343 ал.1 б. „б.” от НК наказания по-тежкото по вид, а именно – лишаване от
свобода. В случая, като е отчел от една страна отегчаващи вината на
подсъдимия обстоятелства високата обществена опасност на деянието, тежестта на
престъпния резултат – две средни телесни повреди причинени на пострадалия Н., данните
за наказанието му по чл. 78а от НК, наличието
на наложени административни наказания за нарушения на ЗДвП и напускането на
местопроизшествието, а от друга страна – поведението на пострадалия грубо нарушил
правилата за движение, решаващият съд е наложил снизходително наказание на
подс. подс. Д.Я.Н., а именно минималното
предвидено в законна – три месеца лишаване от свобода, макар да е приел, че в
случая е налице баланс между смекчаващо отговорността на подсъдимия
обстоятелство и отегчаващите вината му такива. При липса обаче на протест
(жалба) за увеличаването му, размера на това наказание не може да се
преразгледа от въззивния съд.
ЕРС, основание чл. 66, ал. 1 от
НК е отложил от изтърпяване наложеното на подс. Д.Я.Н. наказание лишаване от свобода за
изпитателен срок от три години, като правилно е съобразил, че са налице всички
законови изисквания за това и за неговото поправяне и превъзпитание не е
наложително да изтърпи ефективно наложеното му наказание.
На основание чл. 343г във вр. чл.
343, ал. 1, б. „б” и вр. чл. 37, ал. 1, т. 7 от НК, подс. Д.Я.Н. е бил лишен от
право да управлява МПС. Първостепенният съд е
определил конкретния срок на това наказание, към средния предвиден в
закона размер, а именно една година и шест
месеца, отчитайки правилно тук относимите фактори – смекчаващите и отегчаващите
отговорността на подсъдимия обстоятелства. В тази насока ЯОС счита, че предвид
тежкия вредоносен резултат от престъплението, е необходимо едно относително
по-продължително въздействие върху подс. Д.Я.Н., с оглед мотивирането му
занапред при управление на МПС да не си позволява да върши нарушения на
правилата за движение по пътищата. Въззивният състав намира, че това наказание в конкретния му размер е
съобразено с тежестта на осъщественото деяние и с личността на подс. Д.Я.Н.
и ще коригира неговото поведението като водач на МПС.
Настоящият
състав счита, че за постигане на целите визирани
в чл. 36 от НК, ЕРС е определил законосъобразни и справедливи
наказания в конкретните им параметри, които комплексно са необходими и
достатъчни за оказване на предупредително, превъзпитателно и възпиращо
въздействие както на подсъдимия, така и спрямо останалите членове на обществото
– за постигане на целите за специалната и генерална
превенция на наказателната репресия.
Като причина за извършване на
престъплението ЯОС приема несъобразяването и незачитането на правилата за
безопасност на движението по пътищата, от страна на подс. Д.Я.Н..
ПО РАЗНОСКИТЕ
Правилно, при
този изход на делото, ЕРС на основание чл. 189, ал. 3 от НПК е осъдил подс. Д.Я.Н.,
на основание чл. 189, ал. 3 НПК да заплати направените по делото разноски, а
именно: сумата от 1045.02 лв. (хиляда четиридесет и пет лева и две стотинки) в
поза на Републиканския бюджет по сметка на ОД на МВР, представляваща направени
по делото разноски във фазата на ДП и сумата от 792.53 лв. (седемстотин деветдесет и два лева и петдесет и три
стотинки) в полза на Бюджета на съдебната власт, представляващи направени в
съдебната фаза на производството разноски. Също така решаващият съд правилно е
осъдил подс. Д.Н., на основание чл. 189, ал. 3 от НПК да заплати на частния
обвинител Н.И.Н. с ЕГН ********** ***,
сумата от 1100 лв. (хиляда и сто лева) направени по делото разноски за
адвокатско възнаграждение на един адвокат.
Водим от гореизложеното, на основание чл. 334, т. 3 и т. 6 от НПК,
Ямболският окръжен съд
Р Е Ш
И:
ИЗМЕНЯ Присъда
№ 44/31.08.2017 г.
постановена по НОХД № ****г. по описа на
РС – Елхово, като я ОТМЕНЯ в
частта с която е прието, че подс. Д.Я.Н. е извършил деянието по чл. 343, ал. 1, б. „б”, вр. чл. 342, ал. 1 от
НК,
като е нарушил и разпоредби на чл. 5, ал. 1, т. 1 от ЗДвП, чл. 5, ал. 2, т. 1 от ЗДвП и чл. 20, ал. 1 от ЗДвП.
ПОТВЪРЖДАВА присъдата в останалата й част.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.