Р Е
Ш Е Н И Е
Ямболският окръжен съд І-ви наказателен състав
На 15 ноември
2017 година
В публично заседание в следния
състав:
ЧЛЕНОВЕ: П.Жекова
Ив.Иванов
Секретар
М.К.
Прокурор
Г.Г.
Като
разгледа докладваното от съд.Фарфарова
ВНОХД
№328 по описа на ЯОС за 2017 година
За да
се произнесе взе предвид следното:
С Присъда №127/26.09.2017
г. постановена по НОХД №1249/2015 г. е признал подс.Я.Т.В. за виновен в това, че на ******г. в гр.Я.се е
заканил с убийство спрямо Н.Г.Н. в качеството му на длъжностно лице -
ст. п.в група ООР, сектор "О.п." към ***Я.при изпълнение на службата
му, като казал "Познавам много хора, на които ще платя 5000 лева за да те
ликвидират", като това заканване би могло да възбуди у Н. основателен страх от осъществяването му,
поради което и на осн. чл.144 ал.3 вр. с ал.2 вр. с ал.1 вр. с чл.55 ал.1 т.1
от НК му е наложил наказание лишаване от свобода за срок от десет месеца, което на осн. чл.66 ал.1 от НК
Със същата присъда ЯРС е осъдил
подс.В. да заплати на гражданския ищец Н.Н. сума в размер на
1200 лв. представляващи обезщетение за причинени неимуществени вреди в резултат
на престъплението, ведно със законната лихва, считано от датата на увреждането - ******г. до окончателното изплащане на
сумата, както и ДТ върху уважения размер на гражданския иск в размер на 50 лв.,
като иска за разликата до 3000 лева отхвърля
като неоснователен и недоказан.
Недоволен от така постановената присъда е останал подс.В. и я е
обжалвал като постановена в нарушение на
материалния закон, процесуалните правила, в противоречие със събрания
доказателствен материал, което я прави необоснована и е явно несправедлива.
Излагат се съображения за неправилна интерпретация на доказателствата по делото
и постановяване на присъдата само и единствено на показанията на пострадалия
свидетел и негови колеги. Сочи се, че не е налице съставомерност съобразно
повдигнатото и внесено обвинение и предвид съдържанието на визирания израз с
който се твърди, че е отправена заканата за убийство. Сочи се, че в мотивите на
присъдата не е налице и мотивировка в този смисъл. Излагат се съображения, че
присъдата е изградена изцяло върху предположения и хипотетични внушения и обвинението не е доказано по
несъмнен начин в нарушение на разпоредбата на чл.303 от НПК. Прави се искане за
признаване на подсъдимия за невиновен и
оправдаването му, както и за
отхвърляне на предявения граждански иск поради липсата на причинна връзка между
осъществено от подсъдимия престъпно деяние и увреждане на гр.ищец Н..
В съдебно заседание
въззивника Я.В. участва лично и чрез
редовно упълномощен защитник. Чрез защитата си поддържа жалбата си на
изложените в същата основания и с
направените искания.
Участващия по делото прокурор изразява становище за неоснователност на жалбата и
законосъобразност и обоснованост на обжалвания съдебен акт. Прави се искане за потвърждаване на обжалваната присъда.
Съдът след цялостна проверка на доказателствата по делото, становищата на
страните и атакувания съдебен акт в съответствие с правомощията си по чл.313 и сл. от НПК
намира следното:
Жалбата е процесуално допустима като подадена в срок и от лице имащо право а и интерес от това. Разгледана
по същество се явява основателна по следните съображения:
С обжалваната присъда ЯРС е признал подс.Я.В. в осъществено съставомерно
престъпно деяние по чл.144 ал.3 вр. с ал.2 вр. с ал.1 от НК и във вразка с
чл.55 ал.1 т.1 от НК му е наложил наказание лишаване от свобода в размер
на десет месеца, изтърпяването на което
е отложил на осн. чл.66 ал.1 от НК за срок от три години. В мотивите на
присъдата съда е анализирал смекчаващи и отегчаващи отговорността на В.
обстоятелства, като е приел, че наказанието му следва да бъде определено при
превес на смекчаващи такива. Едновременно с това е посочил, че не са налице
основания за определяне на същия на наказание при условията на чл.55 от НК, при
определяне на вида и размера на наказанието, без да изложи съображения в тази
насока.
На лице е противоречие между мотивите и диспозитива на обжалвания съдебен
акт по отношение на приложената норма на
материалния закон касателно начина на определяне на наказанието на въззивника В.. В диспозитива на присъдата
съда е посочил разпоредбата на чл.55 ал.1 т.1 от НК, като приложена такава за
определяне на наказанието му - т.е. при наличието на изключителни или
многобройни смекчаващи обстоятелства, когато и най- лекото предвидено в закона
наказание се окаже несъразмерно тежко и дадена възможност съобразно
разпоредбата на ал.1 т.1 от визирания текст - определя наказанието под най-
ниския предел.
Видно от мотивите на обжалваната
присъда съда е посочил декларативно, че в случая смекчаващите отговорността
обстоятелства не са нито изключителни по
своя характер, нито многобройни за да обуславят приложението на чл.55 от НК при
определяне на вида на наказанието. До колкото в разпоредбата на чл.144 ал.3 от НК предвиденото наказание е
лишаване от свобода, при липса на минимум и декларативното посочване при
определяне на вида на наказанието, то вероятно съда е имал предвид липса на
основание за приложение на разпоредбата на чл.55 ал.1 т.2 б.б от НК, без да е
излагал мотиви в тази насока. Посочените противоречия, при декларативност на визираното
в мотивите относно характера на
смекчаващите отговорността обстоятелства, от които да може да се направи извод
за изключителност или многобройност на същите и липса на основание за
определяне на друго по вид наказание, до степен на пълна липса на мотиви в тази
насока, при противоречието между
диспозитива и мотивите на
обжалваната присъда, води до невъзможност на подсъдимия да разбере при
какви условия на закона му е наложено
наказанието, а декларативността в
мотивите относно начина на формиране на волята
на съда до невъзможност за извършване на
необходимата проверка от въззивния съд. Още повече, че е налице и вътрешно
противоречие в диспозитива на присъдата - определено наказание съобразно чл.55
ал.1 т.1 от НК, по вид лишаване от свобода, при липса на предвиден минимум на
наказание лишаване от свобода в текста на чл.144 ал.3 от НК, по който текст
жалбоподателя е признат за виновен. Касае се за постановяване на присъдата при
допуснати съществени неотстраними
процесуални нарушения от решаващия съд, довели до нарушаване на процесуалните
права на подсъдимия, а и липса на мотиви
във визираната част.
Съда намира за несъстоятелно посоченото в мотивите на съда, че в присъдата
е допусната техническа грешка при
изписване на приложимия законов текст, като вместо чл.54 НК е изписан текста на
чл.55 ал.1 т.1 от НК. НПК визира очевидна техническа грешка единствено в
обвинителния акт в разпоредбата на чл.248а от НПК, респективно посочва и
процедура за отстраняването и.
По изложените съображения и в съответствие с чл.335 ал.2 вр. с чл.348 ал.3
т.1 и т.2 от НПК ЯОС
Р Е
Ш И
:
ОТМЕНЯ Присъда №127/26.09.2017 г. постановена
по НОХД №1249/2015 г. по описа на ЯРС и връща делото за ново разглеждане от
друг състав на съда.
Решението
не подлежи на обжалване и протестиране.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.