Р Е Ш Е Н И Е

№___137____ 17.01.2018 г. гр. Ямбол

В ИМЕТО НА НАРОДА

ЯМБОЛСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ІІ-ти въззивен наказателен състав, в публично заседание на двадесет и втори ноември две хиляди и седемнадесета година:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАСИЛ ПЕТКОВ

ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА ФАРФАРОВА

ГЕРГАНА КОНДОВА

секретар М. К

прокурор Д. Л

като разгледа докладваното от съдия Петков

ВНОХД № 206 по описа на ЯОС за 2017 г.,

за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 313 и сл. от НПК.

Образувано е по въззивна жалба на А.А.Я. против Присъда № 60 от 25.04.2017 година, постановена по НОХД № ****г. по описа на ЯРС. С атакувания съдебен акт подсъдимите А.А.Я. и А.А.И. са признати за виновни в това, че на 13.04.2016 г., през деня до около 16.30 ч в гр. Ямбол на ул. Д. Благоев 69 от паркиран в двора на СБАЛ по кардиология джип „Ленд Роувър“ с peг. ****, собственост на Я.З.Ч.от гр. Ямбол, в съучастие помежду си като извършители, чрез разрушаване на прегради здраво направени за защита на имот - разкъсване с ръце на гюрука на джип „Ленд Роувър“ с peг. № ****в задната му дясна част са отнели чужди движими вещи-сумата от 830 лв. от владението на собственика им Я.З.Ч.от гр. Ямбол, без негово съгласие, с намерение противозаконно да ги присвоят, като подсъдимият А.Я. е действал в условията на повторност и деянието не представлява маловажен случай и двамата макар и непълнолетни, са могли да разбират свойството и значението на извършеното и да ръководят постъпките си - престъпление по чл. 195 ал. 1 т. 3, т. 7 вр. чл. 194 ал. 1, вр. чл. 20 ал. 2, вр. чл. 63 ал. 1, т. 3 вр. чл. 28 ал. 1 от НК за подсъдимия А.А.Я., поради което и на основание чл. 54 от НК му е наложено наказание лишаване от свобода за срок от една година, което на основание чл. 69 ал. 1 вр.чл. 66 ал.1 от НК се отлага от изтърпяване за изпитателен срок от две години, както и престъпление по чл. 195 ал. 1 т. 3 вр. Чл. 194 ал. 1, вр. Чл. 20 ал. 2 вр. Чл. 63 ал. 1 т. 3 от НК за подсъдимия А.А.И., поради което и на основание чл. 54 от НК му е наложено наказание лишаване от свобода за срок от шест месеца, което на основание чл. 69 ал. 1 вр.чл. 66 ал. 1 от НК се отлага от изтърпяване за изпитателен срок от две години. Също така подсъдимия А.Я. е осъден да заплати на НБПП направените по делото разноски в размер на 150 лв. за процесуално представителство по ДП № 295/2016 г. по пописа на РУ Ямбол. С присъдата подсъдимия А.В.А. е признат за невинен в това на 13.04.2016 г., през деня до около 16.30 ч в гр. Ямбол на ул. Д. Благоев 69 от паркиран в двора на СБАЛ по кардиология джип „Ленд Роувър“ с peг. ****, собственост на Я.З.Ч.от гр. Ямбол, в съучастие с А.А.Я. и А.А.И., като извършител, чрез разрушаване на прегради здраво направени за защита на имот - разкъсване с ръце на гюрука на джип „Ленд Роувър“ с peг. № ****в задната му дясна част да е отнел чужди движими вещи - сумата от 830 лв. от владението на собственика им Я.З.Ч.от гр. Ямбол, без негово съгласие, с намерение противозаконно да ги присвои, като деянието да е извършено в условията на повторност и да не представлява маловажен случай, поради което и на основание чл. 304 от НПК ЯРС го оправдал по предявеното му обвинение по чл. 195 ал. 1 т. 3 и т. 7 вр. чл. 194 ал. 1 вр. чл. 20 ал. 2 вр. чл. 28 ал. 1 от НК.

В жалбата се сочи, че присъдата е несправедлива, а наложеното наказание на подс. А.А.Я. – завишено, тъй като при определяне вида и размера на наказанието на подсъдимия районния съд не е отчел наличието на многобройни смегчаващи вината обстоятелства – това, че подс. А.А.Я. се е признал за виновен по повдигнатото му обвинение, още в хода на досъдебното производство, пред първоинстанционния съд отново се признал за виновен и дал подробни обяснения по механизма на извършване на деянието, участвал и съдействал както на разследващия орган, така и в производството пред съда, има критично отношение и съжалява за извършеното от него. Защитникът пледира да се постанови решение, с което да се измени Присъда № 60 от 25.04.2017 г. постановена по НОХД № ****г. по описа на ЯРС, като се замени наложеното наказание лишаване от свобода за срок от една година, което на основание чл. 69, ал. 1, вр. С чл. 66, ал. 1 от НК се отлага от изтърпяване за изпитателен срок от две години и на подс. А.А.Я. се наложи по-леко наказание.

Подс. А.А.И. и подс. А.В.А. не се присъединяват към въззивната жалба и изразяват становище, че са доволни от първоинстанционна присъда.

Прокурорът намира жалбата за неоснователни, а присъдата на районния съд за правилна и законосъобразна. Счита наложеното наказание за справедливи и съответстващи на тежестта на извършеното и личността на дейците. Пледира въззивните жалби да се оставят без уважение.

Ямболският окръжен съд констатира следното:

Въззивната жалба е процесуално допустима като подадена от лице имащо право и интерес да обжалва, в срока по чл. 319, ал. 1 от НПК, а разгледана по същество е неоснователна, по следните съображения:

ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА

Настоящият състав счита, че първоинстанционният съд, правилно е възприел фактология по делото, основното в която е следното:

На 13.04.2016 г. паркирал свид. Я.З.Ч.паркирал в двора на Специализирана болница за активно лечение по кардиология (СБАЛК) – Ямбол, находяща се в гр. Ямбол, ул. „Д. Благоев“ № 69, собствения си автомобил тип джип „Ленд Роувър“ с peг. № ****. На същата дата подс. А.А.Я. и подс. А.А.И. били в двора на болницата и като приближили автомобила на свид. Ч, забелязали, че в него има оставена черна кожена чанта между предните седалки. Подс. Я. и подс. И. решили да я откраднат и в изпълнение на намисленото подс. Я. скъсал с ръце кожения покрив на автомобила с ръце и през направения отвор вътре влязъл подс. И. с главата напред, а подс. Я. го държал за краката да не падне в автомобила. От автомобила подс. И. взел кожената чанта, бил издърпан навън от подс. Я. и му подал чантата. От чантата подс. Я. извадил кожен портфейл и от него взел сумата от 830 лева. Двамата подсъдими пуснали в автомобила кожената чанта и намиращи се в нея вещи и напуснали местопрестъплението. След това те срещнали подс. А.В.А., на когото подс. Я. дал сумата от 80 лв., а подс. И. му дал сумата от 60 лв., като му казали, че парите са техни. Около 16.30 ч. на същата дата свид.Ч.установил, че парите от чантата му липсват и че кожения покрив на автомобила е скъсан и около 17.00 ч. съобщил на органите на МВР за това.

Подсъдимите А.А.Я. и А.А.И. са били непълнолетни към момента на извършване на деянието.

Към датата на деянието подс. А.А.Я. е осъждан по НОХД № ****г. на ЯРС и по НОХД ****г. на ЯPC (за престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 4, т. 5, вр. чл. 194, ал. 1, вр. чл. 26 ал. 1, вр. чл. 63, ал. 1 т. 3 от НК), като по тези дела с Определение № 1408/30.11.2015 г. по ЧНД № ****г. в сила от 16.12.2015 г. му е определено общо наказание „пробация“.

ПО ДОКАЗАТЕЛСТВАТА

След съвкупен анализ на всички събрани по делото гласни и писмени доказателства, настоящият състав счита, че правилно РС – Ямбол е приел за установена описаната фактическа обстановка въз основа на обясненията на подс. А.Я. и подс. А.И., изцяло от показанията на свидетелитеЧ.и М., отчасти от показанията на свид. Евгени И., както и от приложените по делото писмени доказателства - 3 броя справки за съдимост, характеристични справки за подс. А.Я. и подс. А.И. и протокол за следствен експеримент от 13.09.2016 г. и приложения към него фотоалбум. Решаващият съд е изложил убедителни мотиви по верификацията на събраните доказателства. ЯОС ще отбележи, че правилно първостепенният съд не е дал вяра на показанията на свид. Евгени И. в частта им, в която сочи, че след получена оперативна информация се установило, че тримата подсъдими са извършители на инкриминираното деяние, като споделя безкритично изложените в тази насока мотиви. Всички доказателствата, кредитирани от ЯРС и настоящия състав, по същество са безпротиворечиви, допълващи се, в логична връзка и последователност едно спрямо друго, а обсъдени поотделно и в тяхната съвкупност, по безспорен начин установяват фактите относно авторството, времето, мястото и механизма на извършване на престъплението.

ОТ ПРАВНА СТРАНА

При правилно възприета фактическа обстановка, районният съд е направил обосновани правни изводи, че подсъдимите А.А.Я. и А.А.И., с деянието си от обективна и субективна страна, са осъществили престъпните състави на квалифицирана кражба, затова, че на 13.04.2016 г. през деня до около 16.30 ч. в гр.Ямбол, на ул. „Д. Благоев“ № 69, от паркиран в двора на СБАЛ по кардиология джип „Ленд Роувър“ с per ****, собственост на Я.З.Ч.от гр. Ямбол, в съучастие помежду си като извършители, чрез разрушаване на прегради здраво направени за защита на имот – разкъсване с ръце на гюрука на джип „Ленд Роувър“ с peг. № ****в задната му дясна част, са отнели чужди движими вещи – сумата от 830 лв. от владението на собственика им Я.З.Ч.от гр. Ямбол, без негово съгласие, с намерение противозаконно да ги присвоят, като подс. А.Я. е действал в условията на „повторност“ и деянието не представлява „маловажен случай“ и двамата макар и непълнолетни, са могли да разбират свойството и значението на извършеното и да ръководят постъпките си – престъпление по чл. 195 ал. 1 т. 3, вр. чл. 194 ал. 1, вр. чл. 20 ал. 2, вр. чл. 63, ал. 1, т. 3 от НК за подс. А.И. и престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 3 и т. 7, вр. чл. 194, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2, вр. чл. 28 ал. 1, вр чл. 63 ал. 1, т. 3 от НК за подс. А.Я..

От обективна страна

Авторството на двамата подсъдимите и всички обективните елементи от състава на процесното деяние, ЯОС счита за доказани по несъмнен начин от събраните по делото доказателства.

Безспорно, като правилно е отбелязал решаващият съд, от обективна страна предмет на престъпно посегателство при кражбата са чужди движими вещи. Настоящият състав споделя правните изводи на ЯРС, че в конкретния случай, всеки от двамата подсъдими с общата си престъпна деятелност е осъществил признаците на основния състав на престъплението кражба, визиран чл. 194, ал. 1 от НК, като е извършил действия по прекратяване владението върху съответните инкриминирани вещи – пари сума от 830 лв. собственост на Я.З.Ч.от гр. Ямбол, както и установяване на свое такова, с отнасянето им от мястото, където са се намирали. Безспорно е налице прекратяване на фактическата власт на собственика върху процесните вещи, което е настъпило вследствие на деянията на всеки подсъдим, при липсата на съгласие за това от страна на собственика или негов пълномощник. Всеки от двамата подсъдимите е осъществил и в двете фази на изпълнителното деяние на престъплението - отнел съответните вещи и ги отнесъл от мястото, с което прекъснал владението на собственика, а с напускане на местопрестъплението е установил трайна фактическа власт върху отнетото. Подсъдимите не са придобили владението върху паричната сума от 830 лв. собственост на Я.З.Ч.на правно основание, което го прави или е годно да го направи собственици и са установили своята фактическа власт непосредствено и директно, а не чрез други лица.

Извършеното престъпление съставлява взломна кражба, тъй като, за да си осигурят достъпа до инкриминираните пари, подсъдимите са преодолели преграда, която по естеството и предназначението си, цели и да изключи достъпа на трети лица до тези вещите – скъсали кожения покрив на автомобила на свид. Черкезов, ерго подсъдимите са осъществили квалифицирания състав на чл. 195, ал. 1, т. 3, пр. 1 от НК.

Също правилно решаващият съд е преценил, че при отнемането на инкриминираните вещи, е налице задружно участие от страна на двамата подсъдими, които са участвали в двете фази на изпълнителното деяние на престъплението – отнели парите и установили трайна фактическа власт върху тях, като са действали в съучастие по смисъла на чл. 20, ал.2 от НК, под формата на съизвършителство.

Процесното деяние извършено от всеки от подсъдимите, не представлява маловажен случай по смисъла на чл. 93, т. 9 от НК, тъй като не е с по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените престъпления от този вид, имайки предвид начина, времето, мястото на извършване на престъплението и стойността на парите, предмет на посегателство. Високата степен на обществена опасност на деянията се обуславя от обстоятелствата, които ги характеризират като осъществяващи признаците на посочените по-горе квалифициращи състави.

По отношение на квалификацията на престъплението, свързана с личността на подсъдимите, правилно първостепенният съд е приел, че при осъществяване на деянието подс. А.Я. е действал при условията на „повторност”, тъй като преди това е бил осъждан за друго такова деяние. По НОХД № ****г. на ЯРС и по НОХД № 178/2015 г. на ЯPC (с ВСП на 29.07.2015 г. за престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 4, т. 5, вр. чл. 194, ал. 1, вр. чл. 26 ал. 1, вр. чл. 63, ал. 1 от НК), като с Определение № 1408/30.11.2015 г. по ЧНД № ****г. в сила от 16.12.2015 г. по тези дела му е определено общо наказание „Пробация“, а деянието предмет на настоящото наказателно производство е извършено преди да са изминали пет години по смисъла на чл. 30, ал. 1 НК, от изтърпяването на това наказание.

От субективна страна

При престъплението, всеки от подсъдимите (вкл. и подс. А.Я.) е действал с пряк умисъл по смисъла на чл. 11, ал. 2 от НК. ЯОС споделя извода на решаващият състав, че двамата подсъдими макар и към момента на деянието да са били непълнолетни, са разбирали свойството и значението на извършеното и са могли да ръководят постъпките си. Настоящата инстанция ще добави, че са те хора макар и минимален, но все пак достатъчен житейски опит (а подс. А.Я. е осъждан за кражби) и логично са съзнавали всички елементи от състава на конкретното престъплението: това, че извършват деянието в съучастие като съизвършители, че извършват противоправно и общественоопасно деяние, целели са настъпването на престъпните последици - лишаването на собственика от владението на вещите, всеки от тях е съзнавал умисъла на своя съучастник. Подсъдимите са осъществили кражбата с намерение противозаконно да присвоят процесните пари, като освен че са съзнавали, че лишават от владение върху вещите техния собственик, са предвиждали преминаването им в своя фактическа власт и са целели именно това. Действали са и с намерение за своене, тъй като след установяване на фактическата си власт върху вещта са се разпоредили с тях като със свои. Всеки от подсъдимите е разбирал противоправния характер на извършеното, но е целел незаконното си облагодетелстване. Подсъдимите са съзнавали и противозаконността на обстоятелствата, предвидени в закона като квалифициращи – че за да си осигурят достъп до кожената чанта и отнетите пари, разрушават преграда здраво направена и за защита на вещите намиращи се в процесния автомобил.

Безспорно доказано е, че конкретното деяние е извършено от подсъдимите в съучастие, при общност на умисъла им към престъплението. Всеки от подсъдимите е имал съзнанието, че не действа сам, както и волята да осъществи намерението си, заедно с другия участници в изпълнителното деяние, като за отговорността на подсъдимите е достатъчно, че те са съзнавали връзката между действията си. По делото тя е доказана както от съвместното вземане на престъпното решение, така и в синхрона на поведението на подсъдимите при деянието и напускане на местопрестъплението, а и след това.

Подсъдимият А.Я. е съзнавал и това, че върши деянието в условията на повторност, след като е бил осъждан за кражба представляваща немаловажен случай и преди да са изминали пет години от изтърпяването на наложеното наказание.

Причини за извършване на престъплението са желанието на подсъдимите да се облагодетелстват по престъпен начин, недоброто материално положение в което са се намирали, както и незачитане на установения в страната правов ред.

Макар и присъдата да не е протестирана, ЯОС ще отбележи, че подкрепя напълно решаващият състав в извода му, че при тази доказателствена съвкупност не са налице безспорни доказателства подс. А.А. да е осъществил както от обективна, така и от субективна страна състава на престъплението по чл. 195, ал. 1, вр. чл. 20 ал. 2 от НК. Правилно ЯРС е посочил, че това обвинение се крепи единствено и само на вътрешно-противоречивите показания на свид. полицай Е И.. При това положение ЯРС правилно е признал подс. А.А. за невиновен в извършването на процесното престъпление и резонно, на основание чл. 304 от НПК го оправдал по повдигнатото му от ЯРП обвинение.

ПО НАКАЗАНИЕТО

Правилно ЯРС е посочил, че за извършеното от подсъдимите Я. и И. престъпление по чл. 195 от НК в чл. 63, ал. 1, т. 3 от НК законодателят е предвидил наказание лишаване от свобода до три години. При индивидуализиране на наказанията, решаващият състав е отчел като смекчаващи вината обстоятелства младата възраст на двамата подсъдими и приноса им за установяването на обективната истина, чрез изясняване на конкретната фактическа обстановка по делото, но също така и отегчаващите отговорността им обстоятелства – високата обществена опасност на деянието с оглед динамиката на този вид престъпление, немалката стойност на инкриминираните вещи и всички обстоятелство по извършването му, както и завишената опасност на личността на подс. Я., предвид обремененото му съдебно минало.

ЯОС споделя извода на решаващия съд, че по отношение и на двамата подсъдими, а в частност – на подс. Я., не са налице многобройни или изключителни смекчаващи отговорността обстоятелства, при които и най-лекото предвидено в закона наказание не би се оказало несъразмерно тежко и счита възражението на защитата за приложение на разпоредбата на чл. 55 от НК, за неоснователно. Правилно ЯРС е наложил наказанието на двамата подсъдими при условията на чл. 54 от НК, а именно – на подсъдимия А.А.Я. лишаване от свобода за срок от една година и на подсъдимия А.А.И. – лишаване от свобода за срок от шест месеца, като е отчел относимите конкретно за всеки смекчаващи и отегчаващи вината му обстоятелства.

Законосъобразно, на основание чл. 69 ал. 1 вр. чл. 66 ал. 1 от НК ЯРС е отложил от изтърпяване наложените на всеки от двамата подсъдими наказания за изпитателен срок от две години, тъй като са налице всички законови изисквания за това и за поправянето и превъзпитанието на всеки от тях не е наложително да изтърпи ефективно наложеното му наказание. ЯОС също намира, че за постигане целите на наказанието и преди всичко за поправянето на двамата подсъдими, условното осъждане ще бъде достатъчно средство за превъзпитанието им, предвид оказаното съдействие на разследването, изразената критичност и факта, че са много млади хора. ЯОС счита, че за постигане целите визирани в чл. 36 НК и най-вече за поправяне и превъзпитание на всеки от подсъдимите, конкретното определено наказание е необходимо и достатъчно за оказване на предупредително, превъзпитателно и възпиращо въздействие, както върху подсъдимия, така и върху останалите членове на обществото.

Правилно при този изход на делото, подс. Я. е бил осъден да заплати на НБПП направените по делото разноски по ДП № 295/2016 г. по описа на РУ - Ямбол в размер на 150 лв., видно от приложеното по делото Решение № ЯБ-1468-30422/07.12.2016 г. на Председателя на НБПП.

Водим от гореизложеното, на основание чл. 338, вр. чл. 334, т. 6 от НПК, Ямболският окръжен съд

Р Е Ш И:

ПОТВЪРЖДАВА Присъда № 60/25.04.2017 г. постановена по НОХД № ****г. по описа на РС – Ямбол.

Решението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.