О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 11.01.2017 г. гр.Ямбол

Ямболският окръжен съд, първи въззивен граждански състав

на…единадесети…януари....две хиляди и осемнадесета година

в закрито заседание в следния състав:

Председател: Росица Стоева

Членове: Калина Пейчева

Галина Вълчанова

секретар

като разгледа докладваното от съдия Г.Вълчанова

възз.ч.гр.д. № 6 по описа на 2018 г.,

за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.274 от ГПК.

Пред ЯОС е депозирана частна жалба от „НАПОИТЕЛНИ СИСТЕМИ“ ЕАД гр.София, клон „Средна Тунджа-Сливен“ гр.Сливен против разпореждане № 1541/25.10.2017 г., постановено по ч.гр.д.№ 712/2017 г. по описа на ЕРС, с което съдът е отхвърлил заявлението на жалбоподателя за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК против ЗП М.Ж.М. ***. Иска се обезсилване на разпореждането и се изразява пълно несъгласие с мотивите на районния съд, с които се приема, че заявлението е нередовно и поради това следва да се отхвърли. Счита се, че заявителят конкретно е посочил в т.9 б.в и в т.12 от заявлението основанието, на което основава вземането си, а именно „договор за доставка на вода за напояване на зеле“. По този начин посоченото основание е достатъчно да индивидуализира вземането по основание и размер, което прави заявлението редовно и дава основание за издаване на заповед за изпълнение.

Съдът след като се запозна с частната жалба и със заявлението по чл.410 от ГПК, въз основа на което е образувано ч.гр.д.№ 712/2017 г., намира същата за допустима, но разгледана по същество неоснователна по следните съображения:

Заповедното производство по ч.гр.д.№ 712/2017 г. е образувано от Елховски РС въз основа на заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК със заявител „НАПОИТЕЛНИ СИСТЕМИ“ ЕАД, клон Средна Тунджа против длъжника ЗП М.Ж.М. *** за парично вземане 910 лв. и лихва 102,10 лв. от 1.07.2016 г. до 27.09.2016 г. по сключен договор за доставка на вода за напояване на зеле. По т.12 „обстоятелства, от които произтича вземането“ в заявлението е отразено: сключен договор за доставка на вода за напояване на зеле. По така депозираното заявление ЕРС се е произнесъл с атакуваното разпореждане, с което отхвърля същото. Мотивите на съда са, че заявлението по чл.410 от ГПК не отговаря на императивните изисквания на чл.410 ал.2 вр. с чл.127 ал.1 т.4 и 5 от ГПК, тъй като не съдържа достатъчно пълно и конкретно изложение на обстоятелствата, на които се основава вземането и в какво се състои искането.

Въззивният съд споделя изводите на районния съд за това, че е необходима индивидуализация на обстоятелствата, от които произтича вземането, както и че заявлението следва да отговаря на изискванията за реквизити на искова молба. Съгласно чл.410 ал.2 от ГПК в редакцията, действаща към момента на депозиране на заявлението в съда на 29.09.2017 г., заявлението съдържа искане за издаване на изпълнителен лист и трябва да отговаря на изискванията на чл.127 ал.1 и 3 и чл.128 т.1 и 2 от ГПК. Заявителят „НАПОИТЕЛНИ СИСТЕМИ“ ЕАД, клон Средна Тунджа е посочил, че желае издаване на изпълнителен лист, но не е индивидуализирал достатъчно и подробно основанията си за претендираното вземане. Погрешно е разбирането на заявителя-жалбоподател за това, че посочвайки документа, от който произтича вземането и то без неговата индивидуализация с дата поне, е посочил основанието за своето вземане. Според правната доктрина елемента „основание на иска“ е пълно и точно изложен, когато са посочени конкретните факти, от които произтича претендираното материално субективно право, а не самото спорно право. Т.е. за да бъде редовно заявлението по чл.410 от ГПК би следвало на означените за това места в заявлението, заявителят да е изложил пълно и точно фактите и обстоятелствата, въз основа на които претендира издаването на заповед и изпълнителен лист. Не е достатъчно посочването единствено на „сключен договор за доставка на вода за напояване на зеле“, без да е индивидуализиран същия с дата, страни, предмет, цена и плащането й, изобщо със съществените уговорки в него, от които заявителят черпи правото да търси събиране на вземането си.

Както се посочи по-горе към момента на депозиране за заявлението и действащата разпоредба на чл.411 ал.2 от ГПК, съдът не е имал правомощия съгласно указанията на ТР № 4/2013 от 18.06.2014 г. на ОСГТК на ВКС да изправя нередовности по заявление с оставянето му без движение и даване на указания същите да се отстранят, какъвто е случая да бъде конкретизирано основанието на искането. Поради това районният съд, констатирайки тази нередовност правилно е постановил атакуваното разпореждане за отхвърляне на заявлението, поради което същото следва да се потвърди.

Водим от горното, ЯОС

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА разпореждане № 1541/25.10.2017 г., постановено по ч.гр.д.№ 712/2017 г. по описа на ЕРС.

Определението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.