О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 9.01.2017 г. гр.Ямбол

Ямболският окръжен съд, първи въззивен граждански състав

на..…девети…януари...…....две хиляди и осемнадесета година

в закрито заседание в следния състав:

Председател: Росица Стоева

Членове: Калина Пейчева

Галина Вълчанова

секретар

като разгледа докладваното от съдия Г.Вълчанова

възз.ч.гр.д. № 4 по описа на 2018 г.,

за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.274 от ГПК.

Пред ЯОС е депозирана частна жалба от „АГРОНИК“ ЕООД гр.Ямбол против определение № 7688/21.12.2017 г., постановено по гр.д.№ 4828/2017 г. по описа на ЯРС в частта, в която съдът е определил гаранция в размер 5 300 лв., при внасяне на която следва да бъде издадена обезпечителна заповед по уваженото искане за допускане на обезпечение на предявения иск. Жалбоподателят желае определението да бъде отменено в тази му част като обезпечителната заповед бъде издадена без внасяне на гаранция или да бъде определен по-нисък размер на гаранцията. Счита се, че са представени достатъчно доказателства за вероятна основателност на иска, обезпечението е допуснато при вече заведен иск, а не е по бъдещ иск, поради което е неоснователно определянето на гаранция за издаване на обезпечителната заповед и то в този размер.

Съдът след като се запозна с частната жалба и с доказателствата, представени към исковата молба по гр.д.№ 4828/2017 г., намира същата за допустима и основателна по следните съображения:

С атакуваното определение № 7688/21.12.2017 г. районният съд е допуснал обезпечение на заведените от „АГРОНИК“ ЕООД гр.Ямбол против „БРИЗТРЕЙД“ ЕООД гр.Асеновград искове за сумата общо 52 447,38 лв., от които главница 47 118,70 лв. и 5 328,68 лв. лихви за забава, както и законната лихва от завеждане на иска чрез налагане на запор върху банкова сметка *** след внасяне на гаранция в размер 5 300 лв., след което да се издаде обезпечителната заповед. В мотивите си районният съд е обсъдил подробно защо счита предявеният иск освен за допустим и вероятно основателен, имайки предвид представените писмени доказателства. Съдът е преценил, че с оглед възможността за неоснователно накърняване интересите на ответника в случай на отхвърляне на иска или прекратяване на делото, следва да бъде внесена и гаранция преди издаване на обезпечителна заповед.

Въззивният съд намира за неправилни изводите относно необходимостта от представяне на гаранция преди издаване на обезпечителната заповед по допуснатото обезпечение. Както и районният съд е отчел, ищецът с предявяване на иска е представил писмени доказателства, сочещи на вероятна основателност на иска – двустранно подписани фактури по сделките между дружествата, стойността по които се претендира за плащане; извлечения за това, че сума от 10 000 лв. е частично платена по последната трета фактура; кантарните бележки към всяка фактура за натоварване на стоката – слънчогледов чипс и изчисления на лихвата за забава по всяка от фактурите за съответния период.

Съгласно чл.391 ал.1 от ГПК предпоставки за допускане на обезпечението са: когато без него за ищеца ще бъде невъзможно или ще се затрудни осъществяването на правата по решението /обезпечителна нужда, която винаги се предполага и не е нужно да се доказва/ и ако искът е подкрепен с убедителни писмени доказателства или бъде представена гаранция в определен от съда размер. Допусната е възможност, но не и задължение на съда според чл.391 ал.2 от ГПК да бъде задължен ищеца да представи парична гаранция и при наличието на убедителни писмени доказателства. Предпоставките за допускане на обезпечение „убедителни писмени доказателства“ и „гаранция“ не са кумулативно дадени, а представените писмени доказателства в случая според въззивният съд са достатъчно убедителни и създаващи убеждението за вероятна основателност на иска. Освен представените писмените доказателства следва да се има предвид и факта, че се касае за обезпечение по вече заведен, а не бъдещ иск, ищецът е заплатил значителна сума за ДТ при образуване на делото, което може да се възприеме единствено като негово сериозно намерение да събере дължимите му от ответника суми. Предвид това съдът счита, че не са налице предпоставки за накърняване интересите на ответника и охраняването им посредством внасянето на определена от съда гаранция.

С оглед изложеното въззивният съд счита, че в настоящия казус не са налице предпоставки за определяне на гаранция за внасяне от ищеца, за да бъде издадена обезпечителната заповед, поради което определението на ЯРС в тази част следва да бъде отменено.

Водим от горното, ЯОС

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ определение № 7688/21.12.2017 г., постановено по гр.д.№ 4828/2017 г. по описа на ЯРС в частта, в която съдът е определил гаранция в размер 5 300 лв., при внасяне на която следва да бъде издадена обезпечителна заповед.

Определението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.