В ИМЕТО НА НАРОДА

ЯМБОЛСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД І-ви Въззивен граждански състав

На 16 януари 2018 година

В открито заседание в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДОБРИН КЮЧУКОВ

ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛАЙ ИВАНОВ

Г. ВЪЛЧАНОВА

секретар П. У.

като разгледа докладваното от съдия Н.Иванов

възз. гр.дело №1 по описа на 2018 г., за да се произнесе взе предвид следното

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК, във вр. с чл.17 ал.5 от ЗЗДН.

Делото е образувано по въззивна жалба на В.Д.Г., чрез пълномощник адв. А.К. *** против Решение №733/23.11.2017г., постановено по гр. дело №4029/2017г. по описа на ЯРС, с което ЯРС е постановил мерки за защита по молба на Г.Д.Д. спрямо В.Д.Г. предвидени в чл.5 ал.1 т.1, 2 и 3 от ЗЗДН, и е осъдил В.Д.Г. да заплати глоба в размер на 500лв., както и да заплати държавна такса в размер на 25лв. по сметка на ЯРС, а така също и разноски на насрещната страна в размер на 350лв. В жалбата се сочи, че постановеното от ЯРС решение е неправилно и незаконосъобразно и немотивирано. Твърди се, че при постановяване на обжалваното решение, първоинстанционният съд е приложил едностранчив и избирателен подход, довел до незаконосъобразни решаващи изводи и неправилно приложение на материалния закон. При анализа на доказателствата, ЯРС неправилно е възприел изцяло твърденията на молителката и кредитирал всички ангажирани от нея доказателства, като те обаче не били обсъдени поотделно и в тяхната съвкупност, каквото е изискването на закона. Сочи се, че ЯРС е постановил съдебния си акт само въз основа на подадена от въззиваемата декларация по чл.9 ал.3 ЗЗДН, СМУ и на свидетелските показания. Твърди се обаче, че гласните доказателства не установяват факти по извършено домашно насилие и то на посочената дата. Предвид изложеното и по подробни съображения изложени в жалбата се претендира отмяна на решението на ЯРС и присъждане на разноски по делото.

В писмен отговор въззиваемата страна е посочила, че жалбата е неоснователна, а изводите на ЯРС правилни и законосъобразни, съответстващи на ангажираните по делото доказателства. Изразява становище, че атакуваното решение не страда от пороците посочени в жалбата. По изложени подробно съображения, претендира отхвърляне на жалбата и потвърждаване на първоинстанционното решение.

В о.с.з. въззивникът, поддържа жалбата.

Въззиваемата в о.с.з., чрез своя пълномощник оспорва жалбата и претендира нейното отхвърляне.

Въззивната жалба е процесуално допустима, като подадена от легитимирана страна и в срока по чл.17 ал.1 ЗЗДН. При извършената служебна проверка по чл.269 ГПК съдът намери решението за валидно и допустимо, поради което жалбата следва да бъде разгледана по същество.

Жалбата се преценя като неоснователна, по следните съображения:

В ЗЗДН изрично се предвижда провеждането на спорно съдебно производство по реда на чл.12 ал.1 и чл.15 ал.1, с възможност за събиране на допустими от ГПК доказателства, съгласно чл.13 ал.1. По този начин се осигурява и правото на ответника да защити своите права в процеса, като ангажира доказателства, опровергаващи доказателствената стойност на декларацията по чл.9 ал.3 от ЗДНН, която законът й придава. След анализ на всички събрани по делото доказателства, съдът приема, че въззивникът не опроверга истинността на изложените в молбата твърдения относно упражненото от него по отношение на сестра му домашно насилие. Основателността на подадената по реда на ЗЗДН молба, се предпоставя от осъществено спрямо молителя действие, което законът въздига като противоправно и съдът квалифицира, като акт на домашно насилие. За преценка на последното, съдът изхожда от твърденията на молителя, доколкото те очертават наличието на някоя от предвидените по чл.2 ЗЗДН форми. В настоящия случай ЯОС намира, с оглед събраните по делото писмени доказателства в т.ч. съдебно-медицинско удостоверение №561/25.10.2017г. и приложената декларация по чл.9 ал.3 ЗЗДН от молителката за извършеното насилие, показанията на св. З. Д- изслушан от ЯРС, че е налице осъществено, по отношение на Г.Д.Д. домашно насилие на 19.10.2017г., от нейния брат В.Д.Г., по описания в молбата й до съда начин- била е блъсната в гърдите, хваната за двете ръце и блъскана в стената. Нанесени й били многократно удари в областта на цялото тяло, съборена била на земята и ритната в лявата седалищна област, което й причинил огромни болки в областта на кръста, които не са отшумели, получила е и закани, че ако не си изнесе доброволно, вещите й ще бъдат унищожи, както и че ще й се случат много по-тежки неща от един побой. Следва да се отбележи също така, че по делото са налични данни за последващ отказ /на 20.10.2017г./ от страна на въззивника да предостави на сестра си собствените й вещи, които тя да вземе със себе си при напускане на процесното жилище, и възникнал в тази връзка следващ конфликт между страните- в тази връзка са показанията на св. О.и св. К., служители на РУ-Ямбол, свидетели на инцидента.

Въз основа на доказателствата по делото, крайният правен извод, който се налага е, че следва да се приложат посочените от ЯРС мерки. Същите са адекватни на установената в процеса фактическа обстановка. При определяне на вида на наложителната в случая мярка за защита сред предвидените от чл.5 ал.1 ЗЗДН, съдът взема предвид обстоятелството, че въззивникът В.Д.Г., като един от съсобствениците на жилището /страните не спорят, че се касае за наследствен имот/ и лице притежаващо ключ от същото, влиза и живее в жилището, като това е довело до конфликтни ситуации. Тъй като мерките целят да предотвратят бъдещи прояви на домашно насилие, в случая правилно е определена мярката по т.1 - задължаване на извършителя да се въздържа от домашно насилие. С оглед интензитетът, степента на обществена опасност и тежестта на домашното насилие, адекватно се явява и прилагането и на мярката по т.2- отстраняване на извършителя от съвместно обитаваното жилище за срок от 12 месеца, и на мярката по т.3 - забрана същия да приближава жилището на пострадалата и местата за социалните й контакти за същия срок, както и налагането на ответника на глоба в размер на 500 лв., на основание чл.5 ал.4 ЗЗДН.

Предвид изложеното, ЯОС счита, че атакуваното решение, като правилно и законосъобразно, следва да бъде потвърдено.

При този изход на делото в полза на въззиваемата Г.Д.Д., следва да се присъдят направените разноски пред въззивната инстанция, в размер на 500 лв., платени за адв.възнаграждение.

Водим от изложеното, ЯОС

Р Е Ш И :

ПОТВЪРЖДАВА Решение №733/23.11.2017г., постановено по гр. дело №4029/2017г. по описа на ЯРС .

ОСЪЖДА В.Д.Г. да заплати на Г.Д.Д. сумата 500лв- разноски пред въззивната инстанция.

Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване, съгласно разпоредбата на чл.17 ал.6 ЗЗДН.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.