гр.Ямбол........23.01........2018 г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
На..............................девети...януари………….........................................
През две хиляди и
осемнадесета година,..........в състав:
Председател: Росица Стоева
Членове:
Калина Пейчева
Галина Вълчанова
Производството е по реда на чл.258 от ГПК.
Образувано е пред ЯОС по въззивна жалба М.И.М. против решение № 642/18.10.2017
г., постановено по гр.д.№ 1275/2017 г. по описа на РС Ямбол, иска се отмяната
на този акт и отхвърляне като неоснователна на исковата претенция.
С атакуваното решение ЯРС ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 422, ал.1 ГПК вр.чл. 415 ГПК, вр. чл.79, ал.1 ЗЗД и чл.86 ЗЗД по отношение на М.И.М., ЕГН ********** ***, че съществува вземането на „ЕОС Матрикс” ЕООД, ЕИК № 131001375, със седалище и адрес на управление : гр.София,район Витоша, ж.к.»Малинова Долина»,ул.»Рачо Петков-Казанджията» № 4- 6, представлявано от управителя Р. И. М.-Т. , за сумата от 983.00 лв. – главница по договор за потребителски кредит тип кредитна линия от 16.03.2015 г.,сумата от 191.00 лв.-договорна лихва от 16.03.2015 год. до 16.03.2016 г.,сумата от 850.00 лв.-възнаграждение по договор за поръчителство от 22.03.2015 г., ведно със законната лихва от 12.01.2017 г. до окончателното изплащане КАТО ПРЕКРАТЯВА производството в частта за разликата от 983.00 лв. до 1000.00 лв. главница и за разликата от 191.00 лв. до 224.00 лв. договорна лихва поради надлежен отказ в тази част на иска КАТО В ТАЗИ ЧАСТ ОБЕЗСИЛВА Заповед № 55/13.01.2017 год. за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК издадена по ч.гр.дело № 87/2017 год. по описа на ЯРС.
В жалбата се твърди, че с атакуваното решение съдът е уважил иска на „Еос Матрикс“ ЕООД гр.София и е осъдил жалбоподателката да заплати главница по договор за потребителски кредит, договорна лихва, възнаграждение за договор по поръчителство и законна лихва. Постановеното решение се счита за постановено в нарушение на материалния закон. В договора за потребителски кредит е налице неравноправна клауза във връзка с избран от кредитора поръчител, което я прави нищожна. Кредиторът съзнателно е заложил неизпълними от кредитополучателя условия за осигуряване на поръчител от негова страна като по този начин последният е поставен в крайно неравноправни условия спрямо кредитора. Предвиденото възнаграждение на поръчителя, което е за сметка на кредитополучателя е с неоснователно висок размер. Договорът за потребителски кредит се счита недействителен съгласно чл.22 от ЗПК – не е спазено изискването на чл.9а от ЗПК – методика за изчисляване на референтния лихвен процент.
В законоустановения срок ищецът „Еос Матрикс“ ЕООД
гр.София по делото е депозирал отговор на въззивната жалба и счита същата за
неоснователна, а постановеното от районния съд решение като правилно,
законосъобразно и обосновано се желае да бъде оставено в сила. Излагат се
подробни съображения за това, че всички твърдения по исковата молба са били надлежно
доказани и потвърдени от събраните по делото пред първата инстанция писмени
доказателства и съдебно икономическа експертиза. Възраженията на
жалбоподателката за нищожност на договора за потребителски кредит са останали
недоказани пред районния съд. Съдът правилно е обсъдил събраните доказателства,
въз основа на което е постановил и своя акт. Иска се присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
В съдебно заседание
жалбоподателката не се явява и не изпраща представител, а юрисконсултът на
въззиваемата страна поддържа становището си за неоснователност на жалбата.
Съдът след преценка на събраните по
делото доказателства приема за установена следната фактическа обстановка:
„Еос Матрикс“ ЕООД гр.София е предявил пред ЯРС иск против М.И.М. *** да бъде признато за установено по отношение на
ответницата, че дължи на дружеството 2074 лв., от които 1000 лв. – главница,
224 лв. – договорна лихва за периода 16.03.2015 г. – 16.03.2016 г. и 850 лв. –
възнаграждение по договор за поръчителство като цялата сума представлява
неизпълнено задължение по договор за поръчителство, ведно със законната лихва,
както и разноски в заповедното и това производство.
Приложено е ч.гр.д. № 87/2017 г. на
ЯРС, образувано по заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от
ГПК със заявител „Еос Матрикс“ ЕООД гр.София и длъжник М.И.М. *** за сумите: 1000 лв. – главница по договор за потребителски кредит тип
кредитна линия от 16.03.2015 г.; 224 лв. – договорна лихва за периода
16.03.2015 г. /датата на сключване на договора/ – 16.03.2016 г. /датата на
падежиране на договора/ и 850 лв. – възнаграждение по договор за поръчителство
от 22.03.2015 г. В заявлението е пояснено и тези обстоятелства, на които се
основава претенцията са същите, а именно: сключен договор за потребителски
кредит тип кредитна линия между „Кеш Кредит Мобайл“ ЕАД и М.И.М. за кредит с
кредитен лимит 1000 лв. с включено към договора задължение за плащане на
възнаграждение за осигурено поръчителство. Впоследствие е сключен договор за
поръчителство между „Кредит Гаранция“ ЕООД, „Кеш Кредит Мобайл“ ЕАД и М.И.М.
срещу възнаграждение. Поради неплащане на месечните вноски от
кредитополучателя, поръчителят е изпълнил паричното задължение и се е суброгирал
в правата на кредитора. На 22.12.2015 г. „Кредит Гаранция“ ЕООД е прехвърлил по
сключен с „Еос Матрикс“ ЕООД гр.София договор за цесия задължението на М.И.М. по договор за
потребителски кредит тип кредитна линия от 16.03.2015 г. и договор за
поръчителство от 22.03.2015 г. М. е била уведомена за цедирането на дълга с
изпращане на писмо-уведомление от упълномощен адвокат на 10.10.2016 г. Тъй като
след уведомяването длъжникът не е изпълнил задължението си е депозирано това
заявление по чл.410 от ГПК. След уведомяване на М. за издадената заповед,
същата е депозирала възражението си по чл.414 от ГПК, че не дължи изпълнение,
което е довело до завеждане на иска по чл.422 от ГПК.
Жалбоподателката не оспорва
обстоятелствата, на които се основава ищцовата претенция относно сключените
договори за кредит и поръчителство относно тяхната действителност и положени
подписи, получената сума на кредита по размер, наличието на договор за цесия и
уведомяването й за него. Възраженията на М., както пред първата инстанция, така
и пред въззивната са относно наличието на клаузата в договора за кредит, която
я принуждава да сключи договор за поръчителство и тази клауза се счита за
неравноправна и нищожна; възнаграждението за поръчител се счита за крайно
високо и съгласно чл.19 ал.4 от ЗПК не е включено в „общ разход по кредита за
потребителя“, което е нарушение на закона; не са спазени съгласно чл.22 от ЗПК
лимитивно изброени текстове от закона, което също прави договора недействителен
- не е спазено изискването на чл.9а вр. чл.33а от ЗПК – няма методика за
изчисляване на референтния лихвен процент.
По делото е представен договор за
потребителски кредит тип кредитна линия от 16.03.2015 г., сключен между „Кеш
Кредит Мобайл“ ЕАД и М.И.М. за кредит с кредитен лимит 1000 лв. с посочени
компоненти на цялото задължение: кредитен лимит 1000 лв.; лихвен процент при
максимален срок на договора 39,06516; обезпечение; годишен процент на разходите
при максимален срок на кредита. Относно обезпечението е пояснено, че може да е
поръчителство от две физически лица с безсрочен трудов договор и минимално БТВ
за всеки 1500 лв. или банкова гаранция или поръчителство от одобрено от
кредитора лица. Обезпечението следва да бъде осигурено от кредитополучателя в
петдневен срок от усвояване на всяка сума в рамките на кредитния лимит. Освен
договора за потребителски кредит М. е подписала и стандартен европейски
формуляр към него за предоставяне на информация, с който в текстов и табличен
вид е информирана относно компонентите на разходите по кредита заедно с
погасителен план. От погасителния план е видно, че за срока на плащане
16.03.2015 г. – 16.03.2016 г. месечните вноски са равни по 177 лв. и са
формирани от сумата 102 лв. - размер на вноска плюс сумата 75 лв. – месечна
сума по обезпечение.
Представен е и договор за
поръчителство от 22.03.2015 г., сключен между „Кредит Гаранция“ ЕООД, „Кеш
Кредит Мобайл“ ЕАД и М.И.М. срещу възнаграждение 900 лв., платимо на равни
месечни вноски. В споразумение от 22.12.2015 г. между „Кредит Гаранция“ ЕООД в
качеството на поръчител и „Кеш Кредит Мобайл“ ЕАД, последният потвърждава, че
поръчителят е изпълнил изцяло задълженията на физически лица – длъжници по
приложение, сред които е и М.И.М.. След суброгиране в правата на кредитора „Кеш
Кредит Мобайл“ ЕАД, „Кредит Гаранция“ ЕООД сключва с „Еос
Матрикс“ ЕООД на основание чл.99 от
ЗЗД договор за продажба и прехвърляне на вземания, сред които е и това на М.М.
с общ дълг в размер 2074 лв. За прехвърляне на вземането и новия кредитор на М.М.
са изпратени съобщения с писма, на които е удостоверено, че не са получени от
нея.
Пред първата инстанция е назначена,
изслушана и неоспорена съдебно-икономическа експертиза. Вещото лице е
установило, че след усвояване на сумата по договора за потребителски кредит, М.
е внесла на 29.07.2015 г. на каса на „Кеш Кредит Мобайл“ ЕАД сумата 50 лв., с
която следва да се погасят лихва с падеж 16.04.2015 г. – 33 лв. и част от
главница с падеж 16.04.2015 г. – 17 лв. По договор за поръчителство няма
извършени плащания, както и няма плащания по сметка на цесионера „Еос Матрикс“ ЕООД. След
извършеното еднократно плащане вещото лице е посочило, че общата сума на дълга
е в размер 2074 лв., от които неиздължената главница е в размер 983 лв.,
договорната лихва за периода 16.03.2015 г. – 16.03.2016 г. е 191 лв. и
възнаграждението за поръчителство е 900 лв.
При така установената фактическа
обстановка съдът прави следните правни изводи:
Въззивната жалба е допустима,
подадена е в предвидения в чл.259 ал.1 от ГПК преклузивен срок и отговаря на
изискванията на чл.260 и чл.261 от ГПК. Въззивникът е легитимиран и има правен
интерес от обжалването. Преценена по същество въззивната жалба е ЧАСТИЧНО ОСНОВАТЕЛНА.
В съответствие с правомощията си,
при проверка на валидността и допустимостта на атакуваното решение, въззивният
съд прецени, че последното е валидно и допустимо. При преценка по същество –
атакуваното решение прецени за частично неправилно.
Предявеният иск е с правно основание
чл. 422 от ГПК във връзка с чл.79 ал.1 ЗЗД и чл.86 ЗЗД така, както го е квалифицирал и районният съд.
Безспорно е установено, че
жалбоподателката М.И.М. е сключила с „Кеш Кредит Мобайл“ ЕАД договор за
потребителски кредит тип кредитна линия от 16.03.2015 г. за кредит с кредитен
лимит 1000 лв., както и е сключила с „Кредит Гаранция“ ЕООД договор за
поръчителство срещу възнаграждение 900 лв. На последната дата за последна
вноска по кредита 16.03.2016 г., същият е станал изискуем, тъй като М. е
платила на 29.07.2015 г. еднократно единствено 50 лв. за връщането му.
Въззивният съд намира за
неоснователни възраженията по жалбата на М. за това, че клаузата в договора за
кредитна линия относно обезпечението, което тя следва да представи по договора
е неравноправна съгласно чл.145 ал.1 от ЗЗП. В действителност в чл.143 от ЗЗП
са изброени случаите, в които следва да се приеме, че е налице неравноправна
клауза на договор, сключен с потребител и те могат да бъдат групирани в няколко
категории, когато в случая кредиторът: изключва или
ограничава правата на потребителя, произтичащи от закон, по отношение на
търговеца или доставчика или на друго лице при пълно или частично неизпълнение
или неточно изпълнение на договорни задължения, включително изключва
възможността за прихващане; задължава
потребителя при неизпълнение на неговите задължения да заплати необосновано
високо обезщетение или неустойка; позволява на търговеца или доставчика да
променя едностранно условията на договора въз основа на непредвидено в него
основание; дава право на търговеца или доставчика да определи дали стоката или
услугата отговаря на посочените в договора условия или му предоставя
изключително право да тълкува клаузите на договора.
Съдът счита, че в случая не е
налице никоя от хипотезите за неравноправна клауза по чл.1 ал.2 от договора за
потребителски кредит. Кредиторът е изискал от кредотополучателя да осигури като
обезпечение по кредита си поръчителство от страна на две физически лица с
безсрочен трудов договор и минимално БТВ за всеки 1500 лв. или банкова
гаранция. На кредитолучателя е даден срок за предоставяне на такова обезпечение
и той е петдневен. В случай, че такова обезпечение не бъде представено,
кредиторът сключва договор за поръчителство срещу възнаграждение с одобрено от
него дружество-поръчител. На М. са били известни тези условия при сключване на
договора за потребителски кредит, както и обстоятелството, че не би могла да
осигури исканото обезпечение, което едва ли е узнала след изтичане на петдневния
срок. Самият договор за поръчителство не се оспорва като недействителен от
страна на М., а задължението за плащане на възнаграждение за поръчителство
произтича именно от него и дори да се приеме, че клаузата за обезпечение по
договор за кредит е недействителна /каквато не е/, то по този начин не би
отпаднало съществуването на договора за поръчителство и поетите от М.
задължения по него.
Неоснователни са възраженията по
жалбата и за наличието на нарушения на чл.19 ал.4 във връзка с ал.1 от ЗПК относно
посочването на общите разходи по кредита и включването на възнаграждението за
поръчителство в тези общи разходи. Както се посочи по-горе освен договора за
потребителски кредит М. е подписала и стандартен европейски формуляр към него
за предоставяне на информация, с който в текстов и табличен вид е информирана
относно компонентите на разходите по кредита заедно с погасителен план. От
погасителния план е видно, че за срока на плащане 16.03.2015 г. – 16.03.2016 г.
месечните вноски са равни по 177 лв. и са формирани от сумата 102 лв. - размер
на вноска плюс сумата 75 лв. – месечна сума по обезпечение. Цитираната в
жалбата практика от решение на Административен съд София град не може да бъде
приложена в настоящия случай на първо място за това, че в случая общият разход
е посочен съобразно правилата на ЗПК и на второ място за това, че при
констатиране на това нарушение следва административно наказание за нарушителя,
а не води до нищожност на договора за кредит.
Основателно съдът намира последното възражение на
жалбоподателката относно недействителност на договора за потребителски кредит съгласно
чл.22 от ЗПК. Според тази разпоредба когато не са
спазени изискванията на чл. 10, ал. 1,
чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9, договорът за
потребителски кредит е недействителен. В конкретния случай, процесният договор не съдържа методика за изчисляване
на референтния лихвен процент (чл. 11,
ал. 1, т. 9а ЗПК), което е достатъчно за съда да приеме, че договорът за потребителски
кредит е недействителен. Тази недействителност обаче е особен вид, с оглед на
последиците й, визирани в чл. 23 ЗПК, а
именно когато договорът за потребителски кредит е обявен за недействителен,
отговорността на кредитополучателя не отпада изцяло, тъй като съгласно
цитираната разпоредба той дължи връщане само на чистата стойност на кредита, но
не дължи връщане на лихвата и другите разходи по кредита.
След като
договорът за потребителски кредит е недействителен,
настоящият състав приема, че с еднократно внесената сума от 50 лв. М. е
погасила част от главницата и предвид разпоредбата на чл.23 от ЗПК дължи
връщане на разликата между отпусната и платената сума, а именно сумата от 950
лв. За лихвите в размер 224 лв. и допълнителния разход по кредита,
представляващ възнаграждение по договор за поръчителство 850 лв., така, както е
претендирано, претенцията е неоснователна и сумата не следва да бъде присъждана
на дружеството отново с оглед разпоредбата на чл.23 от ЗПК.
Предвид
изложеното първоинстанционното решение следва да бъде изменено съобразно
настоящите мотиви по отношение на дължимата главница, а относно претендираните
лихви и разход по кредита – възнаграждение за поръчителство, включително и в
прекратителната част, решението следва да бъде отменено и искът отхвърлен.
Следва да бъде изменено решението и в частта на разноските, които следва да
бъдат редуцирани съобразно уважената част от претенцията като в заповедното
производство М. дължи на дружеството разноски 19 лв., пред районния съд по
установителния иск дължи 133,51 лв. и пред настоящата въззивна инстанция М.
следва да бъде осъдена да заплати юрисконсултско възнаграждение в размер 50 лв.
съгласно Наредба за заплащане на правната помощ.
На
основание изложеното, ЯОС
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 642/18.10.2017 г.,
постановено по гр.д.№ 1275/2017 г. по описа на РС Ямбол В ЧАСТТА, в която е ПРИЗНАТО ЗА
УСТАНОВЕНО на основание чл.
422, ал.1 ГПК вр. чл. 415 ГПК,
вр. чл.79, ал.1 ЗЗД и чл.86 ЗЗД по
отношение на М.И.М., ЕГН ********** ***, че съществува вземането на „ЕОС Матрикс” ЕООД, ЕИК 131001375, със седалище и адрес на управление гр.София, район
Витоша, ж.к.»Малинова долина», ул.»Рачо Петков-Казанджията» № 4-6,
представлявано от управителя Р. И. М.-Т. за сумата над 950 лв. – главница по договор за
потребителски кредит тип кредитна линия от 16.03.2015 г., за сумата 191.00 лв. договорна лихва от 16.03.2015 г. до 16.03.2016 г., сумата 850.00 лв. възнаграждение по договор за поръчителство от
22.03.2015 г., В ЧАСТТА, в
която производството по делото е ПРЕКРАТЕНО
за разликата от 983.00 лв. до 1000.00
лв. главница и за разликата от 191.00 лв. до 224.00 лв. договорна лихва и В ТАЗИ ЧАСТ ОБЕЗСИЛВА Заповед №
55/13.01.2017 год. за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК, издадена
по ч.гр.дело № 87/2017 год. по описа на ЯРС, като вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявеният от „ЕОС Матрикс” ЕООД, ЕИК 131001375, със седалище и адрес
на управление гр.София, район Витоша, ж.к.»Малинова долина», ул.»Рачо
Петков-Казанджията» № 4-6, представлявано от управителя Р. И. М.-Т. на основание чл. 422 от ГПК във връзка с чл.79 ал.1 ЗЗД и чл.86
ЗЗД, да бъде прието за установено, че М.И.М.,
ЕГН ********** *** има задължение към
него за сумата над 950 лв., представляваща главница по договор за потребителски кредит тип
кредитна линия от 16.03.2015 г., за сумите 224 лв. договорна лихва от 16.03.2015 г. до 16.03.2016 г., сумата 850 лв. възнаграждение по договор за поръчителство от 22.03.2015 г., за които суми е издадена
заповед № 55/13.01.2017 г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК по
ч.гр.д. № 87/2017 г. по описа на ЯРС.
ОТМЕНЯ решение № 642/18.10.2017 г.,
постановено по гр.д.№ 1275/2017 г. по описа на РС Ямбол В ЧАСТТА, в която М.И.М.,
ЕГН ********** е осъдена да заплати разноски на „ЕОС Матрикс” ЕООД гр.София и вместо това ПОСТАНОВИ:
ОСЪЖДА М.И.М., ЕГН ********** да заплати на „ЕОС
Матрикс” ЕООД гр.София сумата 133,51 лв. – разноски пред районния съд, както и сумата 19 лв.– разноски по
ч.гр.дело № 87/2017 г. по описа на ЯРС.
ОСЪЖДА М.И.М., ЕГН ********** да заплати на „ЕОС
Матрикс” ЕООД гр.София 50 лв. юрисконсултско възнаграждение пред въззивния съд.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.