В ИМЕТО НА НАРОДА

ЯМБОЛСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД ІІ-ри Въззивен граждански състав

На 16 януари 2018 година

В открито заседание в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДОБРИН КЮЧУКОВ

ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛАЙ ИВАНОВ

ГАЛИНА ВЪЛЧАНОВА

секретар П. У.

като разгледа докладваното от съдия Н.Иванов

възз. гр.дело №398 по описа на 2017 г., за да се произнесе взе предвид следното

Производството е образувано по въззивна жалба на М.Г.Х. ***, против Решение №101/13.10.2017г. по гр. дело №526/2016г. по описа на ЕРС, с което съдът: е приел за установено на основание чл.108 от ЗС по отношение на ответницата М. Г.Х., че ½ идеална част от процесния земеделски имот, находящ се в землището на с.Ружица, общ.Болярово, обл.Ямболска, представляващ: ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор №63272.15.4 по кадастралната карта, с адрес на поземления имот: с.Ружица, местност „Батаци", с площ от 32 516 кв.м. по Нотариален акт №46, т.IX, д.№1747/1998г. от 08.10.1998г. по описа на РС-Елхово /по скица 32 514 кв.м./, с трайно предназначение на територията: земеделска, начин на трайно ползване: нива, с номер по предходен план: 015004, при съседи: имоти № 63272.15.6; 63272.15.7; 63272.15.5; 63272.15.9; 63272.15.1; 63272.15.10, е собственост на ищеца Х. Т. Д. ***, на основание наследствено правоприемство, и е осъдил М. Г.Х. да предаде на Х. Т. Д. владението върху ½ идеална част от процесния земеделски имот, която владее без основание, както и да заплати на ищеца направените разноски в общ размер на 450 лв. В жалбата се сочи, че решението е неправилно и незаконосъобразно, издадено при непълнота на доказателствата, при допуснати нарушения на процесуалните правила, и не е съобразено със събраните в хода на съдебното дирене доказателства. Твърди се, че от доказателствата по делото, по категоричен начин се установява придобиването по оригинерен начин на процесния имот. Сочи се, че при осъществяване на нотариалните действия по признаване правото на собственост на наследодателя на въззивницата - Г. Х. Д., както и при осъществяване сделката, Нотариус Райчева е изпълнила задълженията си по чл.586 от ГПК и е извършила нотариален акт, в който е обективирана действителната воля на дарителите. Сочи се, че от приложените писмени документи е видно, че през последните 10 години ищеца се е бил дезинтересирал от процесния имот, който е бил придобит от въззивницата на основание наследствено правоприемство и давностно владение. Твърди се също, че ищецът на 20.09.2012г. е получил заверени копия от регистъра на имотите и е узнал за осъществените от наследниците на Г. Х. Д. действия относно придобиване на процесния имот и разпореждането с него. Въпреки това, ищецът е депозирал исковата си молба през ноември 2016г., или четири години след узнаване на фактите, поради което въззивницата счита, че е изтекъл преклузивния срок за предявяване на иска. Предвид изложеното и по подробни съображения в жалбата, се претендира отмяна на атакуваното решение и постановяване на друго, с което предявения иск да бъде отхвърлен изцяло. Претендират се и направените по делото разноски.

По жалбата е постъпил отговор от Х. Т. Д.. В същия се изразява становище, че решението на ЕРС е правилно и законосъобразно и почива на събраните по делото доказателства. Сочи се, че заявените за пръв път в жалбата факти и обстоятелства за придобиване на имота по давност са преклудирани с оглед разпоредбата на чл.266 ал.1 ГПК.Претендира се, по подробни съображения изложени в отговора, жалбата да бъде отхвърлена, атакуваното решение потвърдено и да се присъдят направените по делото разноски пред въззивната инстанция.

В с.з. жалбата се поддържа.

Въззиваемият чрез своя пълномощник поддържа становището си за неоснователност на въззивната жалба, по съображенията, изложени в писмения отговор. Претендира и за присъждане на разноски за въззивната инстанция.

Въззивната жалба е процесуално допустима, като подадена от легитимирана страна и в срока по чл.259 ал.1 ГПК, поради което може да се разгледа по същество.

За да се произнесе, ЯОС извърши преценка на събраните по делото доказателства, взе предвид доводите на страните и приема за установено следното:

Страните по делото не спорят, че са наследници на Х.Д. И., поч. на 24.06.1990г.

Видно от представените по делото писмени доказателства - 2бр. Удост. за наследници, съответно от 01.09.2016г. на Кметство с.Ружица и от 30.08.2016г. на Община Бургас се установява, след смъртта си Х.И.Д. в е оставил за свои законни наследници, както следва: при условията на чл.5 ал.1 от ЗН, син- Т. Х. Д., поч.на 06.01.2002г. и наследен от Х.Т.Д., и дъщерите на починалия преди наследодателя Х.Д. И, негов син Г. Х. Д., поч.на 07.09.1972г., по право на заместване по см. на чл.10 ал.1 от ЗН, а именно - М.Г.Х. и Н. Г. А.. Т.е. въззиваемият Х.Т.Д. е наследник с с квота 1/2 ид.ч., а въззивницата М.Г.Х. и сестра й Н. Г. А. – с по ¼ ид.ч., за всяка от двете. С. Н. Д. -преживялата съпруга на сина Г. Х. Д., поч.на 07.09.1972г., т.е преди общия наследодател Х.Д. И., не се явява наследник по закон на общия наследодател Х.Д. И. тъй като в този случай съгл. чл.10 ал.1 ЗН, наследници се явяват по право на заместване низходящите по права линия от първа степен на Г. Х. Д. -М.Г.Х. и Н. Г..

Установено е по делото, че общият наследодател Х.Д. И. е бил собственик на процесният земеделски имот, в землището на с.Ружица, както въз основа на влязло в сила Решение №51/21.09.1994г. по чл.17 ал.1 от ЗСПЗЗ и чл.27 от ППЗСПЗЗ на ПК-гр.Болярово, е бил издаден Констативен нотариален акт за собственост на недвижим имот, възстановен по ЗСПЗЗ №46, т.IX, н.д.№1747/1998г. от 08.10.1998г. по описа на РС-Елхово, с който Т. Х. Д. /баща на ищеца/, ответницата М.Г. Р. /Х./ и сестра й Н. Г. А., са били признати за собственици по наследство от Х.Д. И. от с.Ружица на процесния недвижим имот, находящ се в землището на с.Ружица, ЕКНМ 63272, общ.Болярово, представляващ НИВА в местността „БАТАЦИ“ с площ от 32.516 дка, седма категория, парцел №4 от масив №15 по плана за земеразделяне при граници и съседи: кад.№ 000236 – полски път; имот №015001 – на наследници на Стоян Д. Атанасов; имот №015005 – на наследници на К.Т.Д.; кад.№000303 – полски път; кад.№000305 – дере; кад.№000300 – полски път.

С Нотариален акт №133, т.VI, рег.№7218, н. дело №930/2008г. по описа на Нотариус Ж. Р., вписана в регистъра на Нотариалната камара под №452, с РД-ЕРС, е бил оформен договор за дарение на недвижим имот, по силата на който майката на въззивницата- С. Н. Д. и сестрата на въззивницата- Н. Г. А., са прехвърлили 2/3 ид.части върху процесния недвижим имот, находящ се в землището на с.Ружица, общ.Болярово, обл.Ямбол, представляващ: ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор №63272.15.4 по кадастралната карта, с площ от 32516 кв.м, с трайно предназначение на територията: земеделска, начин на трайно ползване: нива, който имот по плана за земеразделяне на землището на с.Ружица се индивидуализира като имот с № 015004, в местността "БАТАЦИ", при съседи: имоти № 63272.15.6; 63272.15.7; 63272.15.5; 63272.15.9; 63272.15.1; 63272.15.10, на М.Г.Х..

При тази фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

При извършената служебна проверка по чл.269 ГПК съдът намери решението за валидно и допустимо, поради което жалбата следва да бъде разгледана по същество. Разгледана по същество, жалбата се преценя като неоснователна:

Правилно първоинстанционния съд е квалифицирал претенцията на ищеца като такава по с правно основание чл.108 ЗС.

ЯОС счита оплакванията в жалба за изцяло неоснователни. При постановяване на решението си, ЕРС е извършил обективен и пълен анализ на събраните по делото доказателства, като е изложил мотиви, които се споделят напълно от настоящата инстанция.

Относно правото на собственост на ищеца върху 1/2 ид.част от имота:

По делото е установено, че процесният имот е бил собственост на общия на страните наследодател Х.Д. И., като от представените доказателства е видно, че наследниците на общия наследодател Х.Д. И. са били признати за собственици по наследство на процесния недвижим имот, възстановен по ЗСПЗЗ въз основа на влязло в сила Решение №51/21.09.1994г. по чл.17 ал.1 от ЗСПЗЗ и чл.27 от ППЗСПЗЗ на ПК-гр.Болярово, и издаден въз основа на него констативен Нотариален акт №46, т.IX, н.д. №1747/1998г. от 08.10.1998г. по описа на РС-Елхово. Правилна е констатацията на първоинстанционния съд, че Решението на ПК е влязло в сила, същото не е било оспорено в срока му за обжалване, както и не е бил иницииран спор за материално право по чл.14 ал.4 ЗСПЗЗ, поради което удостоверява правото на собственост в лицето на наследниците на общия на страните наследодател Х.Д. И. по отношение на процесния имот.

Към момента на откриване на наследството на наследодателя Х.Д. И. негови наследници /видно от изложеното по-горе в мотивите/ са: синът му Т. Х. Д., поч.на 06.01.2002г. и наследен след смъртта си от ищеца Х.Т.Д., и дъщерите на починалия преди наследодателя, негов син Г. Х. Д., поч.на 07.09.1972г., а именно - ответницата М.Г.Х. и Н. Г. А., като ищецът наследява 1/2 ид.ч., а ответницата и сестра й – по ¼ ид.ч. Такива са дяловете в съсобствеността и по отношение на процесната нива. С. Н. Д.-преживялата съпруга на сина Г. Х. Д., поч.на 07.09.1972г., не се явява наследник по закон на общия наследодател Х.Д. И., респ. не е съсобственик и не е притежавала права върху процесния имот.

Не е спорно между страните, че понастоящем въззивницата владее този. Това владение обаче по отношение на 1/2 ид.част от имота е без основание. В отговора на ИМ и пред първата инстанция, ответницата е поддържала, че е придобила право на собственост върху целия имот, както следва: по наследство 1/3 ид.ч., а останалите 2/3 ид.ч. по силата на Договор за дарение от своите майка и сестра. Дарението оформено с нот. акт №133, т.VI, рег.№7218, н. дело №930/2008г. по описа на Нотариус Ж. Р., вписана в регистъра на Нотариалната камара под №452, с РД-ЕРС, не легитимира въззивницата като собственик на процесната 1/2 ид.част от имота, тъй като по делото не се установи праводателите й да са притежавали право на собственост върху същата. Както се посочи само дарителката Н. Г. А. е притежавала 1/4 ид. част от имота, които са преминали в патримониума на въззивницата, докато дарителката С.Н. Д.не е притежавала права върху процесния имот. Т.е. сделката по отношение на собствените на ищеца 1/2 ид. части от имота, няма вещно- прехвърлителен ефект, тъй като никой не може да прехвърли права каквито не притежава, и такава сделка е непротивопоставима на действителния собственик на вещта, в случая ищеца по делото. При това положение предявеният иск с пр. осн. чл.108 ЗС се явява основателен и правилно е бил уважен от първоинстанционния съд.

Що се отнася до твърденията, направени за пръв път с жалбата пред въззивната инстанция, за дезинтересиране на ищеца от процесния имот през последните 10г. и придобиването му, чрез давностно владение от въззивницата: Възражението за изтекла придобивна давност е преклудирано. Съгласно т.4 от ТР №1/9.12.2013 год. по тълк. дело №1/2013 г. на ОСГТК на ВКС, по силата на изричната разпоредба на чл.133 във връзка с чл.131, ал. 2, т. 5 ГПК, с изтичането на срока за отговор се преклудира възможността ответникът да противопоставя възражения, основани на съществуващи и известни нему към този момент факти. По силата на концентрационното начало в процеса, страната не може да поправи пред въззивната инстанция пропуските, които поради собствената си небрежност е допуснала в първоинстанционното производство. Общото правило за преклудиране на възраженията на ответника с изтичане на срока за отговор се отнася и за възраженията за придобивна и погасителна давност. Същите се преклудират в посочения срок, доколкото по естеството си не могат да се основават на нововъзникнал факт, тъй като с предявяване на иска давността се прекъсва /чл. 116, б. „в“ ЗЗД и чл. 84 ЗС/. В случая не се установи в отговора на ИМ, респ. в по-късен момент пред първата инстанция, М.Х. да е правила възражение за придобивна давност. Не се доказа и наличие на нарушаване на съдопроизводствените правила от страна на ЕРС, които нарушения да са препятствали ответницата да направи възражението си пред първата инстанция.

Предвид на изложеното ЯОС счита, че въззивната жалба следва да се остави без уважение, а решението на първоинстанционния съд, като правилно и законосъобразно, следва да бъде потвърдено, на осн. чл.271 ал.1 пр.1 ГПК. Въззивният съд напълно споделя мотивите към решението на първоинстанционния съд, и на основание чл.272 ГПК препраща към тях.

При този изход на делото в полза на въззиваемия Х. Т. Д. ***, следва да се присъдят направените разноски пред въззивната инстанция, в размер на 400 лв., платени за адв.възнаграждение.

Водим от изложеното и на основание чл.271 ал.1 от ГПК, ЯОС

Р Е Ш И :

ПОТВЪРЖДАВА Решение №101/13.10.2017г. постановено по гр. дело №526/2016г. по описа на ЕРС.

ОСЪЖДА М. Г.Х. с ЕГН **********,***, да заплати на Х. Т. Д. с ЕГН **********,***, действащ чрез пълномощника си- адв.Д. И.Д. ***, сумата 400 лв. - разноски пред въззивната инстанция.

Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС на РБ в едномесечен срок от връчването му на страните.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.