Р Е Ш Е Н И Е

гр.Ямбол 18.01.2018 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Ямболският окръжен съд, гражданска колегия, в публично заседание на дванадесети декември две хиляди и седемнадесета година в състав:

Председател: Д.Кючуков

Членове: Н. Иванов

Г. Вълчанова

след като разгледа докладваното от съдията Д. Кючуков в.гр.д. № 323/2017г. по описа на Ямболския окръжен съд, за да се произнесе, взе предвид следното:

В Ямболския окръжен съд е постъпила жалба от "МАКРОАДВАНС" АД срещу решение № 422/19.07.2017 г. по гр.д. № 357/2017 г. по описа на Ямболския районен съд, с което е отхвърлен предявения от дружеството иск да се признае за установено по отношение на И.И.Н. ***, че същата дължи на "МАКРОАДВАНС" АД, като концесионер по договор за продажба на вземания /цесия/, присъдените със заповед за изпълнение по гр.д. № 2446/2016 г. по описа на ЯРС суми. Като счита решението за неправилно, необосновано и постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила, жалбоподателят иска неговата отмяна. Твърди се, че въззиваемата страна няма правен интерес от прогласяването на договора за цесия за нищожен, тъй като не е страна по договора и цесията и е съобщена. Съдът напълно формалистично е подходил при преценка на доказателствения материал, като е счел, че не е представено доказателство за цената на договора за цесия. Оттук и неправилния му извод, че между страните по договора няма постигнато съгласие относно съществени клаузи на договора, каквато е и клаузата за цената. Освен това цената касае само отношенията между новия и стария кредитор и няма отношение към валидността на договора.

Постъпил е отговор по жалбата от другата страна, според която първоинстанционното решение не страда от пороците, изложени в жалбата. Решението е законосъобразно и обосновано, постановено при правилно прилагане на процесуалния и материален закон и при правилна преценка на събраните по делото доказателства. Иска се решението на ЯРС да бъде потвърдено, като правилно.

Окръжният съд ,след като разгледа жалбата и обсъди събраните по делото доказателства, прие за установено следното:

Между "Уникредит Булбанк" АД и И.Н. *** е бил сключен договор за банков кредит от 22.02.2008 г. по силата на който И.Н. получила заем в размер на 7 530 лв.със задължението да го погаси в срок до 21.02.2015 г., съгласно погасителния план към договора,ведно със уговорените лихви. С договор за цесия от 25.11. 2013 г. Банката прехвърлила вземането си по договора за кредит на "МАКРОАДВАНС" АД .

Изложеното се установява от представените по делото писменни доказателства и по отношение на него страните не спорят. Спорът, пренесен и пред въззивния съд, е за това дали сключения между Банката и "МАКРОАДВАНС" АД е валиден и е породил целените с него правни последици.

Първоинстанционният съд е приел, че този договор е нищожен по смисъла на чл. 26 ал. 2 ЗЗД, поради липса на съгласие между страните по отношение на съществени клаузи в него /в случая цена/ и е отхвърлил предявения иск. Този извод е правилен и настоящата инстанция препраща към мотивите на съда на основание чл. 272 ГПК.

Договорът за цесия от 25.11. 2013 г. е възмезден, неговият предмет е продажба на едно вземане. В т. 3.1 от договора е уговорено цесионера - МАКРОАДВАНСАД да заплати на цедента договорена цена, регламентирана с Анекс № 1 към договора, неразделна част от него. По делото не е представен анекс №1, при което се налага извода, че между страните не е постигнато съгласие по съществена клауза от договора, каквато е клаузата, касаеща цената на вземането, което се прехвърля. Договорът за цесия е специфичен договор и липсват обективни критерии, по които би могло да се направи извод за определяемостта на цената по него. Предмет на този договор не е престиране на определена стока или конкретен резултат, за да може да се определи цената, която обикновено се плаща при продажбата за същия вид стока при подобни обстоятелства. Липсва база за преценка, няма съпоставимост, а от тук липсва съгласие между страните за съществен елемент от съдържанието на процесния договор за цесия от 25.11.2013 г., каквато е цената, обосноваващо неговата нищожност по смисъла на чл. 26 ал. 2 ЗЗД, поради което в полза на цесионера "МАКРОАДВАНС" АД не е възникнало правото да претендира процесното вземане от ответницата И.Н. /В този смисъл р.№ 7/06.02.2014 г. по т.д. № 389/201 Зг. на БАС/. Още повече, както правилно е приел и районния съд, по делото липсват доказателства /с оглед легитимацията на цесионера да предяви иска/, от които да е видно, че договорът за цесия е породил действие, така както предвижда клаузата на т.4.1 от договора.

Предвид гореизложеното обжалваното решение, като правилно и постановено в съответствие със закона решението на районния съд следва да се потвърди, а въззивната жалба да остане без уважение. В тежест на дружеството - въззивник следва да се присъдят направените от въззиваемата И.Н. разноски в размер на 800 лв. за заплатено адвокатско възнаграждение.

Водим от горното съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА решение № 422/19.07.2017 г. по гр.д. № 357/2017 г. по описа на Ямболския районен съд

ОСЪЖДА "МАКРОАДВАНС" АД със седалище и адрес на управление гр. София, ЕИК 201127485 да заплати на И.И.Н. *** ЕГН ********** направените пред тази инстанция разноски в размер на 800,00 лв. за.

Решението подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срок от връчването му на страните

ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ : 1-. п. не се чете 2. п. не се чете