Мотиви на присъда № 131 от 20.12.2017г. по НОХД№ 177/2017г.по описа на ЯОС:

Ямболската окръжна прокуратура е предявила обвинение против подсъдимия Д.К. *** с ЕГН ********** за престъпление по чл.343 ал.1 б."в" вр. с чл.342 ал.1 от НК, за това че на ****. около 14,15ч. при управление на МПС , автобус "И." с рег.№ ******* , собственост на И.К.К. *** района на а. Ямбол в източната част на пиаца за маневриране на автобусите е нарушил правилата за движение по пътищата по чл.20 ал.2 от ЗДвП - "водачите на ППС са длъжни при избиране на скоростта на движението да се съобразяват с атмосферните условия , със състоянието на пътя и превозното средство, с превозвания товар , с характера и интензивността на движението , с конкретните условия на видимост , за да бъдат в състояние да спрат пред всяко видимо препятствие.Водачите са длъжни да намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат , когато възникне опасност за движението" и чл.25 ал.1 от ЗДвП - " водачът на ППС , който ще предприема каквато и да е маневра , като например да излезе от реда на паркираните ППС или да влезе между тях, да се отклони надясно или наляво по платното за движение , в частност за да премине в друга пътна лента , да завие надясно или наляво за навлизане по друг път или крайпътен имот , преди да започне маневрата , трябва да се убеди , че няма да създаде опасност за участниците в движението , които се движат след него ,преди него или минават покрай него и извърши маневрата , като се съобразява с тяхното положение, посока и скорост на движение ", в резултат на което е предизвикал ПТП и е причинил по непредпазливост смъртта на К.А.Г. ***.

Участващият по делото прокурор от Ямболската окръжна прокуратура поддържа обвинението така както е предявено като счита, че същото е доказано от обективна и от субективна страна.С действията си подсъдимият е допуснал нарушение на чл.20 ал.2 и чл.25 ал.1 от ЗДвП. Прави се искане на подсъдимия да му бъде наложено наказание "лишаване от свобода " в размер на 3 години , което на основание чл.66 ал. 1 от НК да бъде отложено за изпитателен срок от 5 години предвид обстоятелството , че подсъдимият е с чисто съдебно минало.

Частните обвинители А.Д.Г. и З.М.Г. , редовно призовани не се явяват в съдебно заседание.Не изпращат и процесуален представител.

Подсъдимият Д.К.П. участва в съдебно заседание лично и със защитник - адвокат М.А. ***, чрез който пледира, че фактическата обстановка е безспорна и е правилно описана в обстоятелствената част на обвинителния акт.Твърди се , че обаче , че се касае за случайно събитие и следва да намери приложение разпоредбата на чл.15 от НК.Деянието е несъставомерно както от обективна , така и от субективна страна.Подсъдимият П. не е нарушил чл.20 ал.2 и чл.25 ал.1 от ЗДвП.Вещите лица са категорични , че чисто технически подсъдимият в нито един момент не е виждал детето , не би допуснал че на такова място може да има такова препятствие.Прави се искане подсъдимият П. да бъде признат за невиновен по повдигнатото му обвинение.

Съдът за да постанови присъдата си приема за установена следната фактическата обстановка:

Към месец ******год., подсъдимият Д.К.П. работел по трудов договор, като ш.на автобус, в предприятието на ЕТ „Р. К.К."***.

На *****год. подсъдимият П. извършвал редовен превоз на пътници с автобус - марка и модел „И." с ДК№ *******, собственост на свидетеля И.К.К. /У.на ЕТ „Р. К.К."*** - негов работодател/. Маршрут по който се движел автобуса бил: гр.Ямбол - с.Драма обл.Ямбол - гр. Ямбол. Автобусът, управляван от подсъдимия, бил преминал редовен годишен технически преглед и предпътен технически преглед, като бил технически изправен.

Около 12.30 ч., на *****г., подсъдимият П. потеглил с управлявания от него автобус от гр.Ямбол към с. Драма. Съгласно изпълнявания от него маршрут на движение, подсъдимият П. последователно спрял автобуса на указаните за това места (спирки) в с. Драма, в с. Тенево и в с. Маломир, за вземане на желаещи да пътуват по направлението му пътници. В автобуса се качили и пътували за гр. Ямбол около 7-8 пътници. Управляваният от подсъдимия автобус, влязъл в гр. Ямбол по ул. Граф Игнатиев, като първо на спирката в близост до магазин „Лидл", а след това на спирката на „Старата а.", от автобуса слезли една част от пътниците. Останалите пътници /около 3-4 човека, според обясненията на подсъдимия/ следвало да слязат на последната спирка на автобуса -А.та в гр.Ямбол.

Управляваният от подсъдимия П. автобус се отправил към А.та в гр. Ямбол, като движейки се по ул. Русе в града, следвало да извърши десен завой и напускайки пътното платно да навлезе в зоната на а.та. При приближаване на входа на а.та, пътниците в автобуса станали от седалките и стоейки прави се подготвили за слизане, като се насъбрали до вратата за слизане /намираща се до предната дясна седалка на автобуса/. Малко преди 14.15 часа на ****., управляваният от подсъдимия П. автобус извършил десен завой, напускайки пътното платно на ул.Русе и навлязъл през входа в района на а.та, след което предприел извършването на втори десен завой на пиацата на маневриране на автобусите и се насочил към сектор „Пристигащи".

По същото време в района на А.-гр.Ямбол се намирал свидетеля А.Д. *** З., задно с детето си - пострадалия К.А.Г. - на 1г. и 5 месеца /роден на ***г./. Свидетелят А.Г. бил придружаван от своя брат - свидетеля Н.Я. и свидетелката М.М.. Свидетелите и пострадалото дете се намирали в сектора „Пристигащи" на а.та, тъй като Г., заедно със сина си следвало да пътуват за гр.Хасково и изчаквали автобуса по това направление. В един момент свидетелят А.Г. видял автобуса за гр. Хасково паркиран в района на а.та и се отправил към него, за да разговаря с шофьора и натовари предварително багажа си в автобуса. Синът на свидетеля Г. - пострадалото дете К.Г. тръгнал след баща си, като това не било забелязано от свидетеля Г.. В същото време свидетеля Н.Я. видял, че детето върви след баща си едва когато то вече се намирало на пиацата за маневриране на автобусите.

Около 14.15. часа на ****., управляваният от подсъдимия Д.П. автобус „И." с ДК№ У 7544 АМ реализирал два последователни десни завоя - първо при навлизане във входа на а.та, а след това при насочване към сектор „Пристигащи". Автобусът се движил в източната част на пиацата за маневриране на автобусите, със скорост от 4 км/ч, в условията на дневна светлина и добра видимост. Към него момент, пострадалото дете К.Г. навлязло от тротоара на сектор „Пристигащи" върху пиацата за маневриране на автобусите, като първоначално се движело от сектора към входа на а.та -успоредно на бордюра и на около 2.5 метра вдясно от него /по посоката му на движение/. В един момент, детето променило посоката си на движение - тръгнало да се движи косо надясно, отдалечавайки се от бордюра и насочвайки се към вътрешността на пиацата за маневриране на автобусите. През цялото време от подхода към а.та до момента на настъпване на произшествието предвид траекторията и приетата скорост на детето траекторията и скоростта на автобуса детето се явявало през цялото време в мъртвата зона за водача т.е.водачът не е имал обективна възможност да забележи детето на пиацата за маневриране.

Намирайки се в източната част на пиацата за маневриране на автобусите, настъпило пресичане на траекториите на движение на детето и на автобуса, който бил в процес на завиване надясно. Настъпил удар между управлявания от подсъдимия П. автобус и пострадалото дете К.Г.. В момента на удара детето се намирало на около 5.00 метра от бордюра. В резултат на удара, пострадалото дете К.Г. е паднало напред и надясно /спрямо посоката на автобуса/, върху дясната си страна, като главата му е била насочена по посоката на движение на автобуса. Тъй като автобусът се намирал в процес на завиване надясно, тялото на детето попаднало под автобуса, а главата му била прегазена от задните десни колела. Подсъдимият П., поради факта, че обективно не е имал никаква възможност да забележи детето не възприел удара между автобуса и детето, не преустановил движението на автобуса -автобусът продължил движението си напред, като тялото на детето К.Г. останало зад него.

Свидетелят Н.Я., след като видял, че пострадалото дете К.Г. се движи по плаца за маневриране на автобусите, тръгнал след него, но не успял да го настигне, преди детето да бъде ударено от автобуса управляван от подсъдимия П.. Свидетелят Я. видял как автобусът, управляван от подсъдимия блъска детето К.Г., след което го прегазва със задните си десни колела.Свидетелят Я. скочил пред автобуса, като викал към шофьора - подсъдимия П. да спре.В същото време свидетеля А.Г. чул виковете, идващи откъм автобуса, обърнал се и видял, че синът му К.Г. лежи на земята зад автобуса. Свидетелят Г. се затичал към детето, вдигнал го от земята и видял, че детето не мърда, като от устата му тече кръв. Носейки детето на ръце, свидетелят Г. отишъл до сектор „Пристигащи", където го сложил да легне на една пейка. Не след дълго пристигнала линейка и пострадалото дете К.Г. било откарано в ЦСМП, където въпреки положените за него усилия от страна на медицинския персонал за съхранение на живота му, вследствие на получените при ПТП тежки травматични увреждания, починало същия ден.

Междувременно, подсъдимият П., след като спрял автобуса /принуден от действията и виковете на свидетеля Я./ отворил отдясно вратата на пътниците за да слязат и сам слязъл от автобуса /през шофьорската врата отляво на автобуса/, където към него се насочил свидетеля Я., викайки му, че е убил детето. Подсъдимият П., тъй като все още не бил разбрал какво точно се е случило, потърсил съдействие от приближаващите към мястото на инцидента полицейски служители. Впоследствие, насред създадената суматоха, от странични лица на място, подсъдимият П. разбрал, че е прегазил с автобуса си дете.

Видно от заключението по назначената по делото съдебномедицинска експертиза № 184/2015 г., при външния оглед, аутопсията и изследването на трупа на К.А.Г., при възникналото ПТП пострадалият е получил автомобилна травма -травма вследствие блъскане от автобус по време на движение, с последващо частично прегазване /притискане/ на главата на пострадалото дете с причиняване на депресионно и импресионно счупване на черепа в лявата тилно-слепоочна област на главата, като в лявата тилнотеменна област на главата непосредствено зад цисовидния израстък е налице масивна разкъсно-контузна със счупвания на черепните кости под нея, натъртвания на мозъка в тилната област на двете мозъчни хемисфери с размачкване на мозъчното вещество, като по ръбовете на раната е налице размачкано мозъчно вещество.

Причината за настъпването на смъртта е тежката черепномозъчна травма със счупване на черепните кости в тилнослепоочните области на лявата половина на главата, тежки травматични увреждания на мозъчните хемисфери с обхващане на тилните области на двете големи мозъчни хемисфери с тежки натъртвания и размачквания на мозъка. Непосредствената причина за настъпването на смъртта е внезапно тежко потискане на функциите на центровете на сърдечно-съдовата дейност и дихателният център, които се намират в областта на мозъчния ствол, като травмата на мозъка е в непосредствена близост до мозъчния ствол. Това е довело до бързо разстройство на дишането и сърдечно-съдовата дейност и пострадалото дете е починало с картината на остра дихателна и сърдечно-съдова недостатъчност.

Описаните увреждания в областта на главата са получени вследствие действието на твърди тъпи и тъпоръбести предмети и са получени по механизма на удряне и притискане на главата в лявата тилнослепоочна област. Като се имат предвид доказателствата по досъдебното производство, съдебномедицинския експерт дава заключение, че от медицинско гледище уврежданията в областта на главата съответстват да са получени при описаното ПТП - вероятно детето е било блъснато с предната дясна странична част на автобуса, като охлузването в областта на челото добре отговаря да е получено в тази първа фаза на катастрофата, след което детето вероятно е паднало на повърхността на терена и вследствие полученото сътресение на мозъка да не е могло да се ориентира и вътрешният ръб на вътрешната гума на задното колело на автобуса да е притиснал главата на детето откъм лявата тилнослепоочна област на главата, като през това време детето е било в легнало положение и главата е била с дясната си странична повърхност към повърхността на терена на местопроизшествието. Съдебномедицинския експерт категорично сочи, че не са налице данни за пълно прегазване на детето нито през главата, нито през останалите части на тялото. Сочи също така, че установените увреждания са получени при възникналото ПТП и настъпването на смъртта на детето е в пряка и непосредствена последица на причинените му травми по време на катастрофата с автобуса.

Видно от заключенията по назначените по делото автотехническа експертиза и допълнителна автотехническа експертиза, водачът на автобуса не е имал техническа възможност да възприеме детето в дясното странично огледало за обратно виждане.През цялото време от подхода към а.та до момента на настъпване на произшествието предвид траекторията и приетата скорост на детето траекторията и скоростта на автобуса детето се явявало през цялото време в мъртвата зона за водача т.е.водачът не е имал обективна възможност да забележи детето на пиацата за маневриране.Водачът на автобуса не е имал техническа възможност да възприеме детето като опасност и да реагира за аварийно спиране.От практическа гледна точка по пиаца за маневриране на автобуси не е допустимо да се движат лица.

Като причини за станалото ПТП от практическа гледна точка автотехническата експертиза сочи ограничената видимост на водача през стъклото на предна дясна врата/за пътници/ и оставеното без надзор малко дете , което се е движело в зона забранена за пешеходци.

Като практически мерки за недопускане на ПТП се сочат -Водачът на автобуса е следвало да осигури видимост през стъклото на дясна врата за пътници и придружителите на малкото дете е следвало да го конторолират и да не допускат движението му в зоната за маневриране на автобусите.

Водачът е осъществил два последователни десни завоя .При втория десен завой не е имал обективна възможност да види детето.От техническа гледна точка не би следвало да очаква някакво движение на хора.

Обективната невъзможност да види детето се обосновава от съвкупността на следните фактори: Ограничената видимост на водача е вследствие на будката намираща се вдясно в посока на движение при навлизане на а.та основата на бариерата, пътниците , които са били станали и са се подготвяли за слизане.,както и табелата с маршрута за движение , която е на обзорното стъкло вдясно.

Изложената фактическа обстановка се установява от обясненията на подсъдимия П. , дадени на досъдебното производство и приобщени към доказателствата по делото чрез прочитането им на основание чл.279 ал.2 вр. ал.1 т.4 от НПК, показанията на разпитаните по делото свидетели, както и от приложените по делото писмени доказателства и от заключенията на вещите лица по назначените по делото съдебни експертизи, всички, преценени в съвкупност, единство и взаимовръзка. Конкретно, изложената фактическа обстановка е установена въз основа на анализ поотделно и в тяхната съвкупност на писмените, гласни и веществени доказателства, събрани по делото чрез: показанията на свидетелите - И.К.; показанията на свидетелите - А.Д.Г. , З.М.Г. , Н.Д.Я. , М.М.М. , М.Х.С. и Н.С.К. , дадени на досъдебното производство и прочетени в съдебно заседание на основание чл.281 ал.5 от НПК; писмените материали: протокол за оглед на местопроизшествие от *****г. и фотоалбум -л.2-л.П; допълнително споразумение към трудов договор № ******г. /копие/ на Д.П. - л.15; удостоверение за техническа изправност на ППС /копие л.18; застрахователна полица № 23114002382102/копие/ - л. 19; сметка № **********за платена застрахователна премия /копие - л.20; свидетелство за регистрация - част 1/копие - л.21; пълномощно - л.22; писмо от Община Тунджа до РУ - Ямбол - л.34;препис-извлечение от акт за смърт - л.35; протокол за следствен експеримент - л.37-л.43;протокол за следствен експеримент /препис/ -л.44-л.47; фотоалбум - л.48-л.58; писмо-отговор от Община - гр. Гълъбово до РУ -Ямбол - л.64; удостоверение за наследници на К.Г. - л.65; съдебномедицинска експертиза по писмени данни № 184/2015 г. - л.79-л.81 и тройна автотехническа експертиза - л.86-л.Ю4; допълнителна тройна автотехническа експертиза - Л.П4-Л.123; свидетелство за съдимост на подсъдимия Д.П.; справка за нарушител/водач - л.134-л.135; справка от КАТ-Ямбол -л.154 ; и веществени материали - тампонна обтривка от вътрешната задна дясна гума на автобуса, зацапана с червеникавокафява течност (в плик, приложен в материалите по делото на л.155).

Настъпилото ПТП и последвалата от него смърт на К.А.Г. ***, не е в пряка причинна връзка с виновно нарушени от подсъдимия Д.К.П. правила за движение по пътищата, установени в разпоредбите на: чл.20, ал.2, от Закона за движение по пътищата (ЗДв.П), съгласно която водачите на пътни превозни средства са длъжни при избиране скоростта на движението да се съобразяват с атмосферните условия, с релефа на местността, със състоянието на пътя и на превозното средство, с превозвания товар, с характера и интензивността на движението, с конкретните условия на видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие. Водачите са длъжни да намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност за движението и чл. 25 ал.1 от ЗДвП, съгласно която водач на пътно превозно средство, който ще предприеме каквато и да е маневра, като например да излезе от реда на паркираните ППС или да влезе между тях, се отклони надясно или наляво по платното за движение, в частност за да премине в друга пътна лента, да завие надясно или наляво за навлизане по друг път или крайпътен имот, преди да започне маневрата, трябва да се убеди, че няма да създаде опасност за участниците в движението, които се движат след него, преди него или минават покрай него и да извърши маневрата, като се съобразява с тяхното положение, посока и скорост на движение.Подсъдимият в качеството си на водач на МПС не е нарушил разпоредбата на чл.20 ал.2 от ЗДвП. Скоростта от 4 км/ч. с която се е движил при навлизане на пиацата в а.та е била изцяло съобразена с всички онези обстоятелства визирани в нормата на чл.20 ал.2 от ЗДвП и няма никакво отношение към станалото ПТП.Подсъдимият П. не е нарушил и разпоредбата на чл.25 ал.1 от ЗДвП , тъй като е изпълнил всичко онова което го задължава посочения текст от ЗДвП.Няма текст от закона който да го задължава да наблюдава /в конкретния случай пиацата за маневриране/през задна дясна врата за пътниците.В конкретния случай макар експертизата да сочи че от практическа гледна точка водачът е следвало да си осигури такава видимост през задна дясна врата такова нормативно задължение за водача на съществува.

От така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:

Подсъдимият Д.К.П. не е осъществил състава на чл.343 ал.1 б"в" вр. с чл.342 ал.1 от НК..Деянието е несъставомерно както от обективна, така и от субективна страна.

Видно от заключението на автотехническата експертиза изслушана в съдебно заседание през цялото време от подхода към а.та до момента на настъпване на ПТП предвид траекторията и приетата скорост на детето , траекторията и скоростта на автобуса , детето се явявало през цялото време в мъртвата зона на водача т.е.водачът не е имал пряка видимост към детето.Водачът е осъществил два последователни десни завоя.При втория десен завой не е имал обективна възможност да види детето.П. не е очаквал никакво движение на хора по пиацата за маневриране на автобусите.

Подсъдимият П. е разбрал за наличието на дете на пиацата за маневриране на автобусите едва след станалото ПТП.Даже пътниците които са били станали прави до предната дясна врата не са реагирали по никакъв начин показвайки , че са видели дете от дясната страна на автобуса, който бил в процес на завиване.

Както вече посочих подсъдимият П. не е нарушил разпоредбите на чл.20 ал.2 от ЗДвП и чл.25 ал.1 от ЗДвП. Същият е осъществил в пълнота задълженията си , произтичащи от тези разпоредби .Подсъдимият през цялото време от навлизане в а.та до спиране на автобуса не е възприел детето , като препятствие на пиацата за маневриране на автобусите .Обективно не е било възможно детето да бъде възприето от водача на автобуса. При обективна невъзможност за възприемане на препятствието/в случая детето/не е налице виновно нарушаване на правилата за движение при настъпване на вредоносен резултат.При наличността на обективна невъзможност за възприемане на препятствието , защото липсва видимост или изобщо не може да се предвиди неговото появяване , като обективна правна последица от това , не е налице виновно и противоправно причиняване на резултата.

В конкретния случай подсъдимият П. не е бил длъжен , нито е могъл да предвиди настъпването на общественопасните последици при навлизането с управлявания от него автобус на а. Ямбол, поради което и настоящия състав на Ямболския окръжен съд на оснавание чл.304 от НПК го призна за невиновен по повдигнатото му обвинение.

По изложените по- горе съображения съдът постанови присъдата

си.