Р Е Ш Е Н И Е
№ 19.12.2017 г. гр.Ямбол
ЯМБОЛСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД ІІ-ри Въззивен граждански
състав
На
12
декември 2017
година
В открито заседание в следния състав:
ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛАЙ ИВАНОВ
секретар Л.Р.
като разгледа докладваното от съдия Н.Иванов
възз. гр.дело №366 по описа на 2017 г., за да се произнесе взе
предвид следното
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
Делото е образувано по въззивна жалба на „Кауфланд България ЕООД енд
Ко"КД гр.София, ЕИК-131129282, чрез юрисконсулт П. К.-
пълномощник, чрез адв.И.Д. ***, със съд.адрес:*** против Решение
№566/12.09.2017г., постановено по гр.д.№1158/2017г. по описа на ЯРС, с което са
уважени предявените срещу жалбоподателя искове с правно основание чл.344, ал.1,
т.1, 2 и 3 от КТ, и е осъден въззивникът да заплати на З.И.С. съдебно-деловодни разноски, както и дължимите
по делото ДТ. В жалбата се сочи, че Решение №566/12.09.2017г. на ЯРС е
неправилно, необосновано и не почиващо на събраните по делото
доказателства. Сочи се, че съдът не е указвал на работодателя в доклада по разпределяне на
доказателствената тежест между страните, че следва да доказва настъпване на
вреда, при фактическия състав на злоупотребата с доверие, за да приема
впоследствие в мотивите на решението, че не е доказано настъпването на вредата,
а оттам и за недоказан съставът на злоупотребата с доверие на работодателя.
Твърди се, че настъпването
на вреда не е част от фактическия състав на нарушението злоупотреба с доверие.
Сочи се, че С.
е бил наказан дисциплинарно затова, че не е изпълнил на датите 06.02.2017г.,
07.02.2017г., 08.02.2017г. и 09.02.2017г. свои трудови задължения, свързани с
набиране на поръчката за плодове и зеленчуци за магазина, контрол срокове на
годност, зареждане на стока по длъжностна характеристика. Конкретните задачи за
изпълнение за всяка от цитираните дати са му били възложени на Р.Й.- негов пряк
ръководител и заместник управител на магазина, с изрични протоколи за всяка
една от датите и съдържат подписите на Й., както и на всеки един от
служителите, на които е възложила задачи. Съдържанието и авторството на
протоколите, приложени с отговора по исковата молба, не били оспорени от ищеца
и били приети от съда, като доказателство. Твърди се, че съдът, в нарушение на
процесуалните правила не е обсъдил в съвкупност всички относими писмени и
гласни доказателства по делото, в това число и дадените обяснения от ищеца С..
Твърди се, че ако съдът го беше сторил, би достигнал до противоположен извод, а
именно, че е доказан фактическия състав на нарушението на трудовата дисциплина,
извършено от С.- злоупотреба с доверието на работодателя. Оспорва се като
неправилен извода на съда, че не е доказан състава на дисциплинарното нарушение
на С., поради това, че не била настъпила конкретна вреда за работодателя.
Твърди, че с оглед практиката на ВКС, причиняването на имуществена вреда на работодателя,
не е елемент от състава на нарушението. В жалбата се твърди също, че в ИМ е
поискано обезщетение по чл.225 КТ за период от 6 месеца от 15.02.2017г до
15.08.2017г, който текст съответствал на ал.1 от чл.225 от КТ. В доклада по
делото от 12.06.2017г съда също описвал претендираното обезщетение по чл.225
КТ, като описвал сумата и периода. Според жалбоподателя, нито в ИМ, нито в доклада е било
конкретизирано искане за обезщетение на осн.чл.225 ал.2 от КТ за разликата от
полученото трудово възнаграждение при втория работодател и това, което би
получил при първия работодател. Счита се, съда се е произнесъл по иск, който не
е предявен и е налице нарушение на диспозитивното начало, а постановеният
съдебен акт, в тази част е недопустим и подлежи на обезсилване. Предвид
на подробните съображения изложени в жалбата, се претендира за отмяна на
решението и отхвърляне на предявените искове, респ. обезсилване на решението в
частта му касаещо присъденото обезщетение. Заявява и претенция за присъждане на
направените по делото разноски.
В писмения отговор на З.И.С. се сочи, че въззивната жалба е неоснователна. Изразява се
становище, че решението на ЯРС е правилно и законосъобразно. Сочи се, че правилно ЯРС е приел, че нарушенията, за които е наложено наказанието,
не са доказани, тъй като от събраните по делото гласни и писмени доказателства
по категоричен начин можело да се направи изводът, че изброените в заповедта за
налагане на наказанието действия не представляват нарушения на трудовата дисциплина
по смисъла на чл.186 от КТ. Сочи се, че дори и да има неизпълнение на някои от
задачите възложени с протоколите, то това се дължи на недостатъчно време за
осъществяване на големия обем задачи, с които е бил натоварван служителя, а не
на неговото виновно поведение, т.е. при липсата на вина, дори и да е налице
формално нарушение на трудови задължения, то не представлява нарушение на
трудовата дисциплина. Твърди се, че в атакувана заповед за налагане на
дисциплинарното наказание не е изложена конкретната проявна форма на
злоупотреба с доверието на работодателя, което води до немотивираност и до
неяснота за какво е наказан служителя и че този пропуск не може да бъде
попълван в производството по съдебно разглеждане на спора. Сочи се също, че и
нито една от проявните форми на злоупотреба с доверието на работодателя не е
била доказана и установена по делото, поради което правилно ЯРС е приел за
недоказано извършването на нарушения и злоупотреба с доверието на работодателя.
Твърди се, че е неоснователна жалбата и в частта, в която се иска обезсилване
на решението за присъждане на сумата 279,50 лв. - обезщетение по чл.225 КТ.
сочи се, че предявеният иск е по чл.344 ал.1 т.3 от КТ, а в ИМ е претендирано
присъждане на обезщетение за времето, през което работника е останал без
работа, след приспадане на полученото БТВ през времето, през което е работил
при друг работодател. Така изложено, основанието на иска включвало двете
хипотези на чл.225 КТ - по ал.1 и по ал.2. В доклада искът бил квалифициран по чл. 344 ал.1 т.З КТ и чл.225
КТ, който включвал претенциите по ал.1 и по ал.2. Сочи се, че съдът се е
произнесъл в съответствие с предявения иск, като е присъдил обезщетение за част
от релевантния период по ал. 1 и за част от периода по ал.2.на чл.225 от КТ, и
няма основания за обезсилването на решението.Претендира се, по
съображенията изложени в отговора, жалбата да бъде отхвърлена, атакуваното
решение потвърдено и да се присъдят направените по делото разноски пред
въззивната инстанция.
По делото е подадена и
въззивна жалба от З.И.С., чрез адв. В К.
*** против Решение
№625/05.10.2017г. постановено също по гр.д.1158/2017 г. по описа на ЯРС, с
което съдът е оставил
без уважение молбата
на ищеца З.И.С. за допълване на постановеното Решение
№566/12.09.2017г., постановено по гр.д. №1158/2017г. по описа на ЯРС, като след
текста „...заповед № 2000-008/14.02.2017г...." се добави текстът „.. .и
заповед № 2000-009/14.02.2017г.".
В жалбата се сочи, че това решение е
неправилно. Твърди се, че с ИМ ищеца е предявили иск по чл.344 ал.1 т.1 КТ,
като е поискал ЯРС да се произнесе с решение, с което да признае уволнението на
ищеца извършено със заповеди № 2000-008 от 14.02.2017г. и №2000-009 от
14.02.2017 г. за
незаконно и да го отмени, но с решение №566/12.09.2017г. съдът е отменил
извършеното със заповед № 2000-008/14.02.2017г. на управителя
на Филиал 2000 на КД „Кауфланд България ЕООД ЕНД КО" уволнение на З.И.С.,
като не е била посочена заповед №2000-009 от 14.02.2017г., с която е
прекратено трудовото правоотношение на ищеца на основание заповед №
2000-008/14.02.2017г. Твърди се, че диспозитивът
на решението не съответства на петитума на ИМ и непроизнасянето относно заповед №2000-009 от
14.02.2017г., която
също има за предмет прекратяване на трудовото правоотношение и е част от
"уволнението" по смисъла на чл. 344 ал. 1 т.1 от КТ, създава
несигурност в правния мир относно причината за прекратяване на трудовото
правоотношение. Преценявайки, че извършеното уволнение е незаконно и като се
съобрази с петитума на исковата молба, съдът следвало да допълни решението си,
като след текста „заповед № 2000-008/14.02.2017г." да добави „и заповед №
2000-009 от 14.02.2017г.". Претендира се, отмяна на атакуваното решение и
постановяване на друго, с което молбата за допълване на решението да бъде
уважена, респ. да се върнете делото на ЯРС с указания за уважаване на молбата
ни за допълване на решение № 566/12.09.2017 г. съобразно петитума формулиран в
исковата молба.
В писмения
отговор на „Кауфланд
България ЕООД енд Ко"КД гр.София е изложено становище за неоснователност
на жалбата и за нейното отхвърляне. Твърди
се, че няма пропуск в съдържанието на Решение №566/12.09.2017г. по гр.д. №
1158/2017г. по описа на PC
Ямбол по произнасянето по исковата претенция на С. по чл.344, ал.1, т.1 от КТ,
тъй като съдът вече се е произнесъл, приемайки уволнението на С. за незаконно и
го е отменил. Поради това се сочи че е правилно и законосъобразно Решение №
625/05.10.2017г., в което съдът е мотивирал, че не са налице условията по чл.
250, ал.1 от ГПК за допълване на решение № 566/12.09.2017г. по гр.д. №
1158/2017г. на PC
Ямбол, отхвърляйки молбата на С. за допълване на решението.
В о.с.з. всяка от страните, чрез своя пълномощник поддържа
подадената от нея жалба и оспорва жалбата подадена от насрещната страна, като
неоснователна.
ЯОС след преценка на събраните по делото доказателства, допустимостта и основателността на жалбите, намери за установено следното:
Жалбите са подадени в законния срок и са процесуално допустими.
Страните не спорят, а и от представените в ЛТД на З.С.
писмени доказателства: Трудов договор от 04.08.2006 г., Длъжностна
характеристика на служител в сектор „Хранителни стоки, захарни” от 25.07.2006
г. и Допълнително споразумение за изменение и допълнение на трудов договор от
01.09.2009 г., се установява, че между тях е съществувало трудово
правоотношение, като С. е изпълнявал длъжността „Ръководител отдел” във филиала
на въззивника в гр.Ямбол.
С атакуваната Заповед №2000-008/14.02.2017г., която е връчена срещу
подпис на С. на 14.02.2017г., съдържаща изискващото се от чл. 195, ал. 1 КТ съдържание - подробни мотиви
относно нарушението, за което се налага дисциплинарното наказание, нарушителя,
наказанието и законния текст, въз основа на който се налага, трудовото
правоотношение със З.С. е било прекратено, на основание чл.188, т.3 от КТ вр.чл. 190,
т.4 от КТ - поради злоупотреба с доверието на работодателя и налагане на
дисциплинарна наказание уволнение. В заповедта е посочено, че дисциплинарното
наказание "уволнение" е наложено за следните нарушения на трудовата
дисциплина, както следва: 1. На 06.02.2017г. служителят не е изпълнил задачата за набиране на
поръчката за плодове и зеленчуци за магазина, както и не е осъществил прегледа
на срокове на основни храни с изтичащ срок на годност за 12.02.2017г., както и
изобщо не е заредил палет №3976. В следствие на това незаредения палет е
следвало да бъде зареден от негови колеги, което е натоварило допълнително
работата им, а в резултат на неосъществения преглед на сроковете на основни
храни с изтичащ срок на годност за 12.02.2017г. е създал предпоставки за
формиране на брак, както и не е била набрана поръчка за плодове и зеленчуци за
филиала; 2. На 07.02.2017г. не е изпълнил
задачата за проверка сроковете на годност, като са проверени от него само първа
и втора страница от справката от общо 8 страници с
артикули с изтичащ срок на годност; 3. На
08.02.2017г. проверката, на срокове на годност на захарни, извършена oт служителя,
за захарни с изтичащ срок на годност на 10.02.2017г., не е била извършена
цялостно и коректно от него, което е наложило необходимост друг служител да
извърши проверката; 4. На
09.02.2017г. проверката, на срокове на годност на захарни, извършена oт служителя,
за захарни с изтичащ срок на годност на 10.02.2017г., не е била извършена
цялостно и коректно от него, което е наложило необходимост друг служител да
извърши проверката;.
Видно от
Заповедта, в същата е посочено, че случаят е иницииран по повод подадена докладна
записка от Р.Й., на длъжност- ръководител сектор при филиала за нарушения на
трудовата дисциплина извършени от С.. В посочената Докладна от 11.02.2017г. са описани
извършените от С. нарушения на трудовата дисциплина от 06.02., 07.02., 08.02. и
09.02.2017 г., като е направен извод, че с нарушенията си на всяка от датите
ищецът е създал предпоставки за пропускане срокове на годност на артикули и
формиране на брак за филиала, злоупотребявайки с оказаното му доверие от
работодателя, а вследствие незареждането на палет №3976 на 06.02.2017г. е
натоварил допълнително работата на другите си колеги, които да изпълнят това,
което той не е направил, като заредят вместо него въпросния палет. В докладната
е посочено също, че проверките, които ищецът е следвало да извърши на 08.02. и
09.02, касаещи стоки с изтичащ срок на годност, изобщо не са били извършени
цялостно и коректно от него, което е довело до нужда от повторна проверка от
друг служител, до възможност да се генерира брак и до подкопаване доверието на
клиента и имиджа на „Кауфланд" при евентуално закупуването на такъв
артикул с изтекъл срок на годност.
Като
доказателство по делото, във връзка с възложените дейности на ищеца на
процесните четири дати, по делото са представени 4 бр. Протоколи за дневни
задачи на служители първа смяна от 06.02., 07.02, 08.02 и 09.02.2017г.,
изготвени от Р.Й., в които са посочи задачите на служителите от първата смяна,
като срещу името на всеки служител фигурира негов подпис, респ. има отбелязване
за изпълнението на задачите с "ок" или "не е ок". Видно от
протоколите, на всеки един от служителите е било възлагано зареждане на един
или няколко палети, но единствено на С. е било възлагано и проверка по BBD срокове за годност. Видно от
протоколите, за датите 07.02, 08.02 и 09.02.2017г. срещу възложените дейности
на С. е поставено "ок", с изключение на възложените му проверки по BBD срокове за годност. В
протокола от 06.02.2017г. е посочено "не е ок", тъй като С. не е
изпълнил задачата за набиране на поръчката за плодове и зеленчуци за магазина,
както и не е осъществил прегледа на срокове на основни храни с изтичащ срок на
годност за 12.02.2017г., както и не е заредил палет №3976.
Не е спорно, че преди издаване на процесната Заповед,
работодателят с писмо е поискал от С. обяснения във връзка с горепосочените
нарушения. Писмото е било получено от служителя на 14.02.2017г. Работникът е
депозирал писмени обяснения вх.№2000-005/14.02.2017г.
в същите е посочил, че по отношение на възложените му задачи за проверки по BBD срокове за годност не е
разполагал с достатъчно време за да провери всички стоки, но по отношение на
тези които е проверил проверките са били извършени коректно. За констатираните
на 06.02.2017г. нарушения е посочил, че оспорва констатацията за неизвършена
поръчка на плодове и зеленчуци, посочил е че не е заредил палет 3976, тъй като
за времето от 5ч. до 7 ч. не е имало палети за зареждане, посочил е и по периоди
заетостта си през този ден, както и че вместо палет 3976, във връзка с
предстояща инвентаризация е заредил друг палет, със стара стока, която дейност
не била отбелязана в протокола, въпреки, че изрично посочил това на
зам.-управителя Й..
Установено е по делото, че работодателят е издал и Заповед
№2000-009/14.02.2017г., връчена на работника също на 14.02.2017г.
В тази заповед е посочено, че на осн. чл.330 ал.2 т.6 и Заповед №2000-008/14.02.2017г.
за налагане на дисциплинарно наказание "уволнение" се прекратява ТПО
със З.С., поради налагане на дисциплинарно наказание "уволнение", и
са посочени обезщетенията, които следва да се изплатят на работника по
чл.224 ал.1 и чл.221 ал.2 КТ.
Пред ЯРС са били събрани и гласни доказателства:
Св.Р.Й. е посочила, че през м.февруари 2017г. е работила в
„Кауфланд България ЕООД енд Ко" КД - клон Ямбол, като ръководител сектор
„Храни"/в момента продължавала да работи там, като ръководител отдел
„Храни", т.е. на по-ниска длъжност/ и тогава била пряк ръководител на
ищеца. Първоначално е заявила, че тя е изготвила докладната за извършените
от ищеца нарушения на трудовата дисциплина през месец февруари 2017 г., но не
си спомняла точно на коя дата. В последствие е уточнила, че Докладната била
изготвена от лице с юридическо образование в Ямбол или София, а на нея й била
дадена само да я прочете и да я подпише. По повод подписването на докладната,
свидетелката е заявила: "Тази докладна беше при управителя и аз бях
повикана да се подпиша, и след това тя остана при управителя. Доколкото си
спомням, същият ден, в който ищецът беше уволнен, аз подписах докладната, но
преди уволнението му. Друга докладна не съм писала никога. Това е докладната от
11.02.2017 г. На този ден бях повикана първа смяна в магазина, извън смяната
ми, за да разпиша докладната". Посочила е, че докладната е изготвена по
съставени от нея протоколи за ежедневните задали на служителите. Посочила е, че
практиката с протоколи да се възлагат на работниците ежедневни задачи се
наложила след получаването на е-мейл от ръководството в гр.София, в края на
м.януари или началото на м. февруари 2017г., и че не е знаела, дали към този
момент ищецът е имал заведено дело срещу „Кауфланд България ЕООД енд Ко"
КД -клон Ямбол за отмяна на дисциплинарно наказание. Протоколите за задачите се
изготвяли между 6.00-7.00ч. Посочила е, че задачите, които са посочени в
протоколите в графа „дейности", не изчерпват ежедневните задачи, които
могат да бъдат възлагани на работниците, и на тях могат да се възлагат и други
задачи, непосочени в протоколите.
Свидетелката е заявила, че не може да
каже дали в магазина на 06.02.2017г. е започнала инвентаризация, че не си
спомня дали в края на смяната ищецът е искал да зареди палет №3976, който е
посочен в докладната, и дали му е казала,
че палетът е вече зареден от друг и дали на тази дата ищецът е заредил друг
палет вместо посочения. Заявила е че не знае защо на 06.02.2017 г. на ищеца се
е наложило да остане 1 час на работа след смяната. Посочила е, че не знае,
докато е била пряк ръководител на ищеца, същият да има налагани други
дисциплинарни наказания, и че не си спомня дали ищецът е получавал награди.
Според свидетелката, ищецът бил съвестен работник, но в последния месец имало
тенденциозно отношение на работодателя към него. В някой от дните го
натоварвали с повече задачи. На 06.02.2017 г. му били възложени прекалено много
задачи, който обективно един работник не би било възможно да изпълни. Заявила е
също, че: "В този конкретен момент може би по-скоро само към него имаше такова
отношение". Свидетелката е заявила, че не може да каже по протокола от
07.02.2017г., дали е било обективно възможно ищецът да изпълни всички възложени
му задачи, посочени в същия, тъй като всеки ден бил различен и всяка задача
отнемала различно време, като е дала примери с различни на брой страници на
протоколите или различни по вид стоки, посочвайки, че проверката на по-голям
брой страници или на множество по-малки стоки, може да отнеме много повече
време. Според свидетелката забавянето на С. може да се обясни с това, че е имал
да извърши BBD-справка
за захарни изделия, като не е работил в този отдел, тъй като по принцип тези
проверки в този отдел ги извършвала Л. К.- служител в този отдел. Относно неизпълнението на
задълженията от страна на ищеца, свидетелката единствено си спомняла, че той не
е заредил един палет, както и че се е наложило в един от дните поръчката да
бъде набирана от други служители. Според
показанията на Й., в резултат на нарушенията на С., посочени в докладната, няма
настъпили директни вреди в магазина, няма брак на продукцията, и ако е имало
някакъв пропуск, той е бил наваксан от други колеги, на които е била възложена задачата.
На въпрос поставен от пълномощника на
ищеца, свидетелката е отговорила, че на 06.02, 07.02, 08.02 и 09.02. е била
управител на магазина първа смяна и че сигурно е имало годишна инвентаризация,
на 06.02. и 07.02., във връзка с която ищецът също имал задачи, тъй като брояли
палети в склада до неделя и броят на артикулите в даден палет се въвеждал през
скенер. Тези задачи не се въвеждали в ежедневните протоколи, но се изпълнявали.
Според свидетелката на 06.02.2017г. не са броили палети през деня. Задължението
за подготовка на отдела за инвентаризация била на всеки един служител в този
отдел. В отдел „Основни храни" имало само един служител З.С.. В
протоколите за задачи не пишели всички неща, но всички задължения били важни -
както подготовката за инвентаризация, така и зареждането на палетите. Според
свидетелката, в такъв случай по-скоро не е било възможно ищецът да изпълни
както задачите си по подготовка на инвентаризацията за 06.02.2017г., така и
тези, които са били посочени в протокола, и дори да е останал на 06.02.2017 г.
един час повече след работа, пак не било сигурно, че може да успее да свърши
всички задачи, тъй като подготовката за инвентаризация на отдел „Основни
храни" можела да отнеме цял ден.
Св. Г. П. - служител в отдел „Напитки", също е посочил, че времето за изготвяне на справката за проверка на срока на годност на стоките, зависи както от броя на артикулите, които следва да се проверят, така и от вида на самата стока. Според свидетеля, за да се изготви протокол със задачите за деня, трябва стоката да е пристигнала. Посочил е също, че на него не му се е случвало с протокол да му бъде възложена задача, която не може да свърши през деня. Свидетелят е заявил, че няма наблюдения за работата на С. на процесните дати, както и че не знае дали служителят е уведомявал ръководството, че не е в състояние да изпълни някоя от задачите.
При тази фактическа обстановка, съдът прави следните правни
изводи:
При извършената служебна проверка по чл.269
ГПК съдът намери решенията за валидни и допустими, поради което жалбите следва
да бъдат разгледани по същество.
Разгледана по същество, жалбата на „Кауфланд България ЕООД енд
Ко"КД гр.София, се преценя като
неоснователна:
Пред първоинстанционния съд били предявени искове с правно
основание чл.344 ал.1 т.1, т.2 и т.3 от КТ
Трудовото правоотношение между страните е било прекратено,
поради налагане
на работника на дисциплинарно наказание "уволнение". Правилно първоинстанционния съд е счел,
че прекратяване на ТПО е извършеното с връчването на Заповед
№2000-008/14.02.2017г. издадена управителя на Филиал 2000 на КД „Кауфланд
България ЕООД ЕНД КО".
По отношение на обхвата и
съдържанието на дисциплинарното нарушение “злоупотреба с доверието на
работодателя”- приема се, че работникът е злоупотребил с доверието на
работодателя, когато възползвайки се от служебното си положение е извършил
действия, компрометиращи оказаното му доверие; когато е злепоставил
работодателя пред трети лица, независимо дали действията са извършени умишлено
или от тях е извлечена имотна облага. Неизпълнението на задължението по чл.
126, т. 9 от КТ за лоялност към работодателя съставлява дисциплинарно нарушение
по чл.190, т.4 КТ – злоупотреба с доверието, оказано при възлагане изпълнението
на работата за длъжността. Нарушението може да се прояви в различни форми,
чиято обща характеристика е злепоставяне на отношенията на доверие между
работник и работодател, предвид което злоупотреба с доверието на работодателя е
налице не само когато работникът е извършил преднамерени действия с цел
извличане на имотна облага, но и когато без да е извлечена имотна облага,
възползвайки се от служебното си положение, работникът е извършил действия,
компрометиращи оказаното му доверие.
Спорът
в настоящия случа е дали действията / респ. бездействието/ на С. на процесните
четири дати: 06.02., 07.02, 08.02 и
09.02.2017г. покриват състава на чл.190, т.4 КТ, дали са извършени виновно и
дали могат за обосноват налагане на най-тежкото дисциплинарно наказание.
Настоящия съдебен състав
счита, че е доказано по делото, че от формална страна работникът е извършил
действията, описани в заповедта като нарушения на трудовата дисциплина, а
именно: 1. На 06.02.2017г. служителят не
е изпълнил задачата за набиране на поръчката за плодове и зеленчуци за
магазина, не е осъществил прегледа на срокове на основни храни с изтичащ срок
на годност за 12.02.2017г.- проверката не е била извършена цялостно, и не е
заредил палет №3976; 2. На 07.02.2017г. не е изпълнил задачата за проверка сроковете на
годност, като са проверени от него само първа и втора страница от справката с артикули с
изтичащ срок на годност- проверката не е била извършена цялостно; 3. На 08.02.2017г. проверката, на срокове на годност на захарни,
извършена oт служителя, за захарни с изтичащ срок на годност на 10.02.2017г.,
не е била извършена цялостно; 4. На 09.02.2017г. проверката,
на срокове на годност на захарни, извършена oт служителя, за захарни с
изтичащ срок на годност на 10.02.2017г., не е била извършена цялостно. В тази
насока са представени по делото 4 бр. Протоколи за дневни задачи на служители
първа смяна от 06.02., 07.02, 08.02 и 09.02.2017г., изготвени от Р. Й. и
показанията на св. Й., разпитана пред ЯРС. Констатациите в протоколите относно
посочените действия не са оспорени от работника, видно от писмените му
обяснения, депозирани пред работодателя /л.55 от делото на ЯРС/ и депозираната
ИМ.
От събраните по
делото гласни и писмени доказателства, обаче не може по категоричен начин да се
направи извод, че изброените в заповедта за налагане на наказанието действия
представляват нарушения на трудовата дисциплина по смисъла на чл.186 от КТ.
Нормата на чл.186 КТ определя нарушението на трудовата дисциплина като виновно
неизпълнение на трудовите задължения. Недоказано по делото в случая е наличието на виновно поведение на
служителя. Видно както от писмените обяснения на С. пред работодателя му, така
и от показанията на св. Й., неизпълнението на по-голямата част от задачите е по
причина - обективна необходимост на време за изпълнението им. Установено е от
показанията на св. Й., че ищецът
е бил съвестен работник, но в последния месец имало тенденциозно отношение на
работодателя към него, като в някой от дните го натоварвали с повече задачи, в
т.ч. на 06.02.2017г. му били възложени прекалено много задачи, който обективно
един работник не би било възможно да изпълни. Установи се по делото също, че не всички
задачи, които служителят е изпълнявал в посочените дни са били включени в
ежедневно изготвяните от свидетелката протоколи. Там не са били посочени
задълженията, които той ежедневно е изпълнявал, в качеството си на ръководител
отдел „Основни храни и плодове и зеленчуци" съгл. длъжностната му
характеристика, както и задачите които е изпълнявал във връзка с провежданата
по това време годишна инвентаризация. На въпрос
поставен от пълномощника на ищеца, свидетелката е отговорила, че на 06, 07, 08
и 09.02. тя е била управител на магазина първа смяна и че е имало годишна
инвентаризация, на 06.02. и 07.02., във връзка с която ищецът също имал задачи,
тъй като брояли палети в склада до неделя и броят на артикулите в даден палет
се въвеждал през скенер. Тези задачи не се въвеждали в ежедневните протоколи,
но се изпълнявали. Според свидетелката, в такъв случай по-скоро не е било
възможно ищецът да изпълни както задачите си по подготовка на инвентаризацията
за 06.02.2017г., така и тези, които са били посочени в протокола, и дори да е
останал на 06.02.2017 г. един час повече след работа, пак не било сигурно, че
може да успее да свърши всички задачи, тъй като подготовката за инвентаризация
на отдел „Основни храни" можела да отнеме цял ден. По отношение на
задълженията му за 07.02.2017г. свидетелката
е посочила, че не може да отговори по протокола от 07.02.2017г., дали е било обективно
възможно ищецът да изпълни всички възложени му задачи, посочени в същия.
Що се отнася до вменените на служителя
допълнителни задължения по протоколите от 08.02 и 09.02, да извършва проверки по BBD срокове за артикули с
изтичащ срок на годност в отдел захарни. По делото не е доказано С. да е
отказал да изпълни възложената му допълнителна задача, а неизпълнението й в
нейната цялост, служителят е обяснил с липсата на достатъчно време. По делото
не се представиха категорични доказателства, които да оборят твърденията му, и
от които да се установи, че е било обективно възможно да извърши в цялост
възложените му проверки, а неизпълнението на задачата се дължи на единствено на
негово виновно поведение. Не е било изяснено по делото и защо именно на С. /който
е бил единствен служител в отдел „Основни храни" и натоварен и с други задачи
извън посочените в протоколите/ е била възложена тази проверка, предвид обстоятелството, че според
св. Й., той не бил работил в този отдел, тъй
като по принцип тези проверки в този отдел ги извършвала Л. К.- служител
отдела. Предвид изложеното, ЯОС счита, че дори и да е налице неизпълнение на
възложени на С. задачи с Протоколите от 06, 07, 08 и 09.02, то това се дължи на
недостатъчно време за осъществяване на големия обем задачи, с които е бил
натоварван служителя, а не на неговото виновно поведение. Ето защо и тъй като
вината е елемент от характеристиката на нарушението на трудовата дисциплина,
определена от нормата на чл.186 КТ, при липсата на вина, дори и да е налице
формално нарушение на трудови задължения, то не представлява нарушение на
трудовата дисциплина, което да обоснове налагане на дисциплинарно наказание.
Извън
горепосоченото, работодателят по никакъв начин не е доказал, че при налагането
на дисциплинарното наказание, е изпълнил задълженията си по чл.189 от КТ, да
вземе предвид тежестта на нарушението, обстоятелствата, при които същото е
извършено, както и отношението на работника към извършеното. В заповедта за
уволнение липсват мотиви в тази насока. При налагане на най-тежкото
дисциплинарно наказание, работодателят не се е съобразил с тежестта на
извършеното нарушение,
тъй като в случая не са настъпили неблагоприятни последици от него за
работодателя /според показанията на Й., в
резултат на нарушенията на С., посочени в докладната, няма настъпили директни вреди
в магазина, няма брак на продукцията/. Не са били преценени обстоятелствата, при които е извършено
нарушението- касае се множество възложени на служителя задачи за изпълнение в
кратък период от време /св. Й. е
заявила, че на С. били възложени прекалено много
задачи, който обективно един работник не би било възможно да изпълни/, т.е. дисциплинарно
уволнение е несъразмерно тежко спрямо
неголямата тежест на извършеното нарушение на трудовата дисциплина, предвид
конкретните обстоятелства. Не е било взето предвид чистото
дисциплинарно минало на служителя- страните не спорят, че с влязло в зак. сила
решение по гр.д. №100/2017г. на ЯРС е била отменено, като незаконосъобразно
наложеното на З.С., със Заповед № 16-126/20.12.2016г. на управителя на филиал
2000- гр.Ямбол при „Кауфланд България ЕООД енд
КО”КД гр.София дисциплинарно
наказание „предупреждение за уволнение”.
При
това положение, искът по чл.344 ал.1 т.1 КТ, като основателен правилно е бил
уважен от първоинстанционния съд.
Като правилни и законосъобразни се преценят изводите на ЯРС
досежно исковете с правно основание чл.344 ал.1 т.2 и т.3 от КТ. Посочените
искове имат акцесорен характер и уважаването им се предпоставя от признаването
на уволнението за незаконно и неговата отмяна. С оглед уважаването на иска за
отмяна на уволнението като незаконно, то съдът намира че и тези искове правилно
са били уважени от първоинстанционния съд, и обжалваното решение на ЯРС следва
да бъде потвърдено и в тази му част.
Неоснователни са твърденията в жалбата, че първоинстанционния съд се е произнесъл по непредявен иск, присъждайки обезщетение за периода от 20.02.2017г до 27.02.2017г. вкл. представляващо разликата между полученото възнаграждение от ищеца при друг работодател и това, което би получил при ответника. С предявяване на претенция по чл.344 ал.1 т.3 КТ, работникът може да иска обезщетение за времето, през което е станал без работа поради уволнението. Искът е за вредите и загубите, които незаконно уволнения работник е претърпял с оставането си без работа, но за не повече от 6 месеца. вредите и загубите се изразяват в липсата на трудово възнаграждение. Искът е осъдителен и намира основанието си в чл.225 ал.1 и ал.2 изр.1 КТ. В настоящия случай ищеца ясно е заявил как формира претенцията си за обезщетение, а именно: че след, уволнението е останал без работа за периода от 15.02.2017 г. до 15.08.2017 г., с изключение на периода 20.02.2017г. - 28.02.2017г., през който е работил 7 дни в друго дружество, с договорено месечно възнаграждение в размер на 500 лв., с получено БТВ за времето, през което е работил там, в размер на 175 лв./ с която сума да се намали размера на дължимото му обезщетение/ Твърди, че за 6-месечния максимален период на оставането си без работа ответникът му дължи сумата от 6023,60 лв., в която се включват и ваучери за храна. Претендира осъждане на ответника да му заплати обезщетение по чл. 225 от КТ в размер на 6023,60 лв. за периода от 15.02.2017 г. до 15.08.2017 г. тези негови твърдения са възпроизведени и в доклада на съда по делото в Определение от 12.06.2017г., като съдът е посочил, че основанието на претенцията е по чл.225 КТ. Единствено в съдебното решение на л.2 е посочена квалификация на иска по чл.225 ал.1 КТ, като въззивния съд счита, че се касае за технически пропуск да бъде вписана ал.2 изр.1 КТ, тъй като на л.6 и л. 7 от решението са изложени подробни мотиви за начина на формиране на обезщетението дължимо по чл.344 ал.1 т.3 КТ вр. с чл.225 КТ, а именно и по двете алинеи на чл.225 КТ, като постановеното решение е в съответствие със заявената по делото претенция от ищеца и доклада на съда. Като правилен се преценя извода на първоинстанционния съд, че дължимото на работника обезщетение, следва да бъде определено, по следния начин: за периода от 15.02.2017г. до 19.02.2017г. вкл. /три работни дни/, на ищеца се полага обезщетение по чл. 225, ал.1 от КТ в размер на 136,35 лв. /3 по 45,45 лв./. За периода от 20.02.2017г. до 27.02.2017г. вкл., ищецът е работил при друг работодател, при който е получил за 7 отработени дни БТВ в размер на 175 лв. За същото отработено време при ответника за 7 отработени дни, ищецът би получил БТВ в размер на 318,15 лв. /7 по 45,45 лв./, или с 143,15 лв. повече, т.е. на осн.чл.225, ал.2 от КТ, ищецът има право да получи разликата в размер на 143,15лв. Ето защо въззивникът правилно е бил осъден да заплати обезщетение по чл.344 ал.1 т.3 КТ вр. чл.225, ал.1 и ал.2 от КТ в размер на общо 279,50 лв. за периода от 15.02.2017г. до 27.02.2017г. вкл., ведно със законната лихва от датата на исковата молба - 10.04.2017г., до окончателното изплащане.
Ето защо решение №566/12.09.2017г. на ЯРС, като правилно и законосъобразно, следва да се
потвърди на основание чл.271 ал.1 ГПК.
По жалбата на З.И.С. против Решение №625/05.10.2017г.: жалбата се
преценя от съда като неоснователна, по следните съображения: Съобразно разпоредбата на чл.250, ал.1 от
ГПК, страната може да поиска да бъде допълнено решението, ако съдът не се е
произнесъл по цялото й искане. Предмет на първия предявен по делото иск, с
пр. осн. чл.344 ал.1 т.1 КТ, е отмяна на уволнението на С., като незаконно.
Действително в случая работодателят е издал две заповеди за уволнение: Заповед
№2000-008/14.02.2017г., връчена на 14.02.2017г., и Заповед
№2000-009/14.02.2017г., връчена също на 14.02.2017г. Само по себе
си обстоятелството, че са издадени две заповеди за уволнение на едно и също
основание, не опорочава уволнението. Трудовото правоотношение обаче се
прекратява с първата редовно връчена заповед, респ. ако са връчени
едновременно, с по-рано издадената такава. Издадената последваща Заповед
№2000-009/14.02.2017г. има само констативно действие относно вече
породеното от Заповед №2000-008/14.02.2017г.
прекратително за трудовото правоотношение действие. Втората заповед не би могла
да има същия предмет /уволнение/, поради което тя има значение само относно
предвидените в нея обезщетения, като последица от вече извършеното уволнение с
първата заповед. Заповед
№2000-008/14.02.2017г., която е връчена срещу подпис на С. на
14.02.2017г., съдържа изискващото се от чл. 195, ал. 1 КТ
съдържание - тя съдържа подробни мотиви относно нарушението, за което се налага
дисциплинарното наказание, нарушителя, наказанието и законния текст, въз основа
на който се налага. Предмет на заявеното с исковата молба
оспорване е законосъобразността на уволнението. Доколкото, с постановеното по делото
решение по спора №566/12.09.2017г., ЯРС се е произнесъл по искането на ищеца за отмяна на
незаконното му уволнение, отменяйки като незаконно, извършеното със Заповед
№2000-008/14.02.2017г. на управителя на Филиал 2000 на КД „Кауфланд България
ЕООД ЕНД КО" уволнение, то налице е произнасяне по цялото му искане.
Предвид изложеното, постановеното по делото Решение №625/05.10.2017г., с което съдът е оставил без
уважение молбата на ищеца З.И.С. за допълване на постановеното
Решение №566/12.09.2017г., постановено по гр.д. №1158/2017г. по описа на ЯРС,
като след текста „...заповед № 2000-008/14.02.2017 г...." се добави текстът
„.. .и заповед № 2000-009/14.02.2017 г.". следва да бъде потвърдено.
При този изход на делото, „Кауфланд България ЕООД ЕНД КО" гр.
София, с ЕИК-131129282
следва да заплати на въззиваемия З.И.С.
сумата от 840 лв. -съдебни разноски пред въззивната инстанция, направени във
връзка със защитата му срещу жалбата на „Кауфланд
България ЕООД ЕНД КО" гр. София.
С оглед отхвърляне на жалбата на З.И.С. против Решение №625/05.10.2017г.
постановено по гр.д.1158/2017г. по описа на ЯРС, в полза на същия не следва да
се присъждат разноски в размер на 150лв.- възнаграждение за адвокат, във връзка
със защитата по тази жалба. Предвид изявленията на пълномощника на "Кауфланд България ЕООД ЕНД КО" гр.
София, в о.с.з. по делото, че претенцията за разноски направени от доверителя
му касае само защитата по подадената от тях жалба, и не касаят отговора по
жалбата на другата страна, съдът не присъжда разноски в полза на "Кауфланд България ЕООД ЕНД КО" гр.
София.
Водим от изложеното, Ямболският окръжен съд
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА
Решение №566/12.09.2017г., постановено по гр.д.№1158/2017г. по описа на ЯРС в частта, с която Ямболския районен съд: е отменил като незаконно извършеното
със заповед № 2000-008/14.02.2017г. на управителя на Филиал 2000 на КД „Кауфланд
България ЕООД ЕНД КО" с ЕИК-131129282 уволнение на З.И.С. с ЕГН-**********
и адрес ***; възстановил е З.И.С. на заеманата отпреди уволнението
длъжност „Ръководител отдел" във Филиал 2000 на КД „Кауфланд България ЕООД
ЕНД КО" в гр.Ямбол и е осъдил „Кауфланд
България ЕООД ЕНД КО" с ЕИК-131129282, гр. София, да заплати на З.И.С., сумата от 279,50 лв., представляваща
обезщетение за оставането на ищеца без работа вследствие на незаконното
уволнение за периода от 15.02.2017г. до 27.02.2017г. включително, ведно със
законната лихва от датата на исковата молба - 10.04.2017г. до окончателното
изплащане.
В останалата му част, решението е
влязло в сила, като необжалвано.
ПОТВЪРЖДАВА
Решение
№625/05.10.2017г. постановено по гр.д.1158/2017г. по описа на ЯРС, с което
съдът е оставил
без уважение молбата
на ищеца З.И.С. за допълване на Решение №566/12.09.2017г.,
постановено по гр.д. №1158/2017г. по описа на ЯРС, като след текста „...
заповед № 2000-008/14.02.2017г. ..." се добави текстът „... и заповед №
2000-009/14.02.2017г.".
ОСЪЖДА „Кауфланд
България ЕООД ЕНД КО" гр. София, с
ЕИК-131129282, да заплати на
З.И.С. сумата 840лв.- разноски пред въззивната инстанция.
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС на РБ в едномесечен срок от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1/
2/