Р Е Ш Е Н И Е
№ 01.12.2017 година гр.Ямбол
ЯМБОЛСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, І-ви въззивен граждански състав
на 07 ноември 2017
година
в публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА СТОЕВА
ЧЛЕНОВЕ: 1. КАЛИНА ПЕЙЧЕВА
2. НИКОЛАЙ ИВАНОВ
секретар П.У.
като разгледа
докладваното от съдия Росица Стоева
възз.гр.д. № 345 по
описа на 2017 година,
за да се произнесе
взе предвид следното:
Производството пред Ямболски
окръжен съд е образувано по въззивна жалба на Г.И.Т. ***, депозирана чрез
пълномощника адв.П.С. от ЯАК против Решение №388/07.07.2017 г. по
гр.д.№1411/2016 г. на ЯРС.
С посоченото решение първостепенния съд е постановил следното:
ОСЪЖДА Г.Т.И. с ЕГН ********** ***, да заплати на К.Д.С.
с ЕГН ********** ***, сумата от 2000 лв. – главница по договор за заем от
14.09.2012 г., ведно с лихва за забава върху главницата в размер на 551,11 лв. за периода от 14.09.2013 г.
до 30.05.2016 г. и законната лихва върху главницата от датата на исковата молба
– 31.05.2016 г. до окончателното изплащане.
ОТХВЪРЛЯ
предявения от Г.Т.И. с ЕГН ********** *** против К.Д.С. с ЕГН **********
***, иск за осъждането на ответницата да предаде на ищеца владението върху 40
бр. кошери с пчелни семейства, разположени в пчелина й в с. Кукорево с рег.№ 86730431.
ОТХВЪРЛЯ
предявения от Г.Т.И. с ЕГН ********** *** против К.Д.С. с ЕГН **********
***, иск за осъждането на ответницата да предаде на ищеца 1000 кг мед, добит
през 2016 г. от 40 бр. кошери с пчелни семейства, собственост на ищеца.
ОСЪЖДА Г.Т.И. с ЕГН ********** ***, да заплати на К.Д.С.
с ЕГН ********** ***, сумата от 1 183,39
лв. - съдебно-деловодни
разноски.
С
въззивната жалба решението на ЯРС се обжалва изцяло, като неправилно,
незаконосъобразно и необосновано. В жалбата са изложени подробни съображения за
неправилна преценка на първостепенния съд по отношение на събраните по делото
доказателства, сочещи на оплакване за необоснованост, въз основа на които се
иска отмяна на решението на ЯРС изцяло и съответно – отхвърляне на предявения
първоначален иск и съответно уважаване на предявените насрещни искове. Заявена е претенция за присъждане на
разноски за двете инстанции.
Въззиваемата К.Д.С., представлявана от пълномощника адв.М.Д. от ЯАК, в срока по чл.263 ГПК, е
депозирала писмен отговор, в която е заявила становище за неоснователност на
въззивната жалба. Въз основа на подробните съображения иска потвърждаване на
атакуваното решение, съответно - оставяне на въззивната жалба без уважение. Заявена е претенция за присъждане на
сторените за въззивното производство разноски.
В о.с.з. въззивника, редовно и своевременно
призован, не се явява, но чрез пълномощника си адв.П.С. от ЯАК, поддържа
жалбата по изложените в нея съображения, като моли за уважаването й и за
присъждане на разноски, съобразно представен списък по чл.80 ГПК.
В о.с.з. въззиваемата страна,
редовно и своевременно призована, не се явява, но чрез пълномощника си адв.М.Д.
от ЯАК, поддържа съображенията, изложени в писмения отговор, като иска
въззивната жалба да бъде оставена без уважение, а атакуваното решение -
потвърдено. Поддържа и претенцията за присъждане на разноски за въззивното
производство.
След преценка на оплакванията по
жалбата, мотивите на обжалвания съдебен акт и доказателствата по делото,
Окръжният съд приема за установено следното от фактическа и правна страна:
Въззивната жалба е допустима, тъй
като е подадена в предвидения в чл.259,ал.1 от ГПК преклузивен срок и отговаря
на изискванията на чл.260 и чл.261 от ГПК. Въззивника е легитимиран и има
правен интерес от обжалването.
Производството пред ЯРС е
образувано по предявен от К.Д.С. иск да бъде осъден Г.Т.И. да й
заплати сумата от 2000 лв., представляваща главница по договор за заем от
14.09.2012 г., ведно с лихва за забава в размер на 551,11 лв. за периода от
14.09.2013 г. до 30.05.2016 г., както и законната лихва върху главницата от
датата на исковата молба – 31.05.2016 г. до окончателното изплащане.
Ищцата основава претенцията си на
сключен с ответника писмен договор за заем от 14.09.2012 г., по силата на който
му предоставила в заем сумата от 2000 лв., със срок за издължаване 1 година. Сочи
се, че тъй като ответникът не заплатил сумата на падежа, след отправена покана
за доброволно плащане двамата подписали двустранен констативен протокол, с
който постигнали съгласие сумата да се върне в срок до 10.04.2016 г. след
представяне на фактура, издадена от Г. Д. Г.. Тъй като до момента ответника не
е върнал заетата сума, с което е изпаднал в забава, за ищцата възникнал интерес
да заяви претенцията си по съдебен ред, като претендира осъждането му за
посочените главница и мораторна лихва.
Ответника не оспорва факта, че е
получил от ищцата сумата от 2000 лв. по писмения договор за заем от 14.09.2012
г., както и че до момента не я е върнал. Счита обаче предявените искове за
неоснователни и моли за отхвърлянето им, тъй като според него не е настъпило
условието за издължаване на сумата от 2000 лв. - ищцата не му е предоставила
оригинала на фактурата, издадена от Г. Д. Г..
От своя страна, ответникът е
предявил насрещни искове против ищцата, с които моли същата да бъде осъдена да
му предаде владението върху 40 бр. пчелни семейства с кошери, находящи се в
нейния пчелин с рег.№86730431 в землището на с.Кукорево, както и 1000 кг. мед,
добит от тях през 2016 г., а в случай, че се установи, че вещите не съществуват
или са напълно или частично погинали, се иска при условията на евентуалност да
се присъди на ответника сумата от 6060 лв., представляваща стойността на 40 бр.
пчелни семейства с кошери, както и сумата от 5500 лв., представляваща стойността
на 1000 кг мед, добит от тези кошери през 2016 г. /съгласно приетото с
определение от 20.01.2017 г. изменение на исковете/.
Насрещната си претенция основал на
твърдението, че на 29.05.2015 г. разположил в пчелин, собственост на ищцата,
находящ се в с.Кукорево с рег.№86730431 40 бр. свои собствени пчелни семейства с
кошери, които същата до момента не му е предала. Поради това, че владението
върху кошерите и пчелните семейства от 29.05.2015 г. се осъществява от ищцата,
както и защото същата реализира добиви от тях /мед/, ответникът предявил
насрещните искове
По насрещните претенции на
ответника ищцата е заявила становище за тяхната неоснователност и иска
отхвърлянето им, тъй като ответника никога не е разполагал свои кошери в нейния
пчелин и такива не се намират в имота й.
Страните не спорят и това се
установява от приложените писмени доказателства, че ищцата и ответникът са
обвързани от валидно облигационно правоотношение по писмен договор за паричен
заем от 14.09.2012 г. с нотариална заверка на подписите, по силата на което
ищцата е предоставила в заем на ответника сумата от 2000 лв., срещу
задължението за връщането й в срок от една година, т.е. до 14.09.2013 г.
Ответникът не оспорва факта, че е получил заетата сума от 2000 лв. и че не я е
върнал до момента, но сочи, че не е настъпило условието за нейното връщане, тъй
като допълнително с констативен протокол от 20.11.2015 г., двустранно подписан,
страните са постигнали съгласие сумата да бъде върната до 10.04.2016 г., но
след представяне на фактура, издадена от Г. Д. Г.. Подобно условие за връщане
на заетата сума не е предвидено в договора за заем от 14.09.2012 г., а видно от
констативния протокол, на който се позовава ответникът, пълномощникът на ищцата
се е съгласил сумата да бъде върната в срок до 10.04.2016 г., докато ответникът
е поставил връщането на сумата в този срок в зависимост от сбъдването на
посоченото от него условие – предоставянето на фактура, издадена от Г. Д. Г..
В подкрепа на твърдението си, че
на 29.05.2015 г. е закарал в пчелина на ищцата в с.Кукорево, с рег.№86730431,
40 бр. свои собствени пчелни семейства с кошери, които същата до момента не му
е предала, ответника представил служебна бележка от 29.05.2015 г., издадена от
кмета на с.Кукорево, Общ.Тунджа – К. Д., видно от която в регистъра за пчелните
семейства в Кметство с.Кукорево същият е декларирал, че притежава 40 бр. пчелни
семейства в пчелин с рег.№86730431. Представил е и ветеринарномедицинско
свидетелство от същата дата – 29.05.2015 г., издадено от д-р Д.Ч. – ветеринарен
лекар, видно от което лекарят е прегледал 40 бр. пчелни семейства, предоставени
му от ответника, с цел същите да бъдат закарани в пчелина на ищцата за
отглеждане.
По делото са разпитани като
свидетели кметът на с.Кукорево – К. Д., и ветеринарният лекар д-р Ч.. Свид. Д.
твърди, че служебната бележка е била издадена във връзка с представени
документи от две лица с имена, които свидетелят не помни, но сочи, че вероятно
това са „Г. и Т.“ /последният съпруг на ищцата/. Свид. Ч.пък твърди, че
ветеринарномедицинското свидетелство е било издадено от него за паша на 40 бр.
пчелни семейства, като първоначално идеята е била пашата на пчелите да се
осъществява на нивите в с.Кукорево, но в крайна сметка и тъй като трябвало да
разполагат с изричното съгласие на собственика на тези ниви, ответникът и
съпругът на ищцата Тачо Ралев решили в свидетелството да се впише като обект
пчелинът на ищцата – неговият регистрационен номер бил видим на място и
ветеринарният лекар го нанесъл в свидетелството. От разпита на свид.Ч. става
ясно, че въпросното ветеринарномедицинско свидетелство има ролята на „пътен
лист“ за паша на животните, същото не удостоверява нито дали тези пчелни
семейства са регистрирани, нито на чие име са регистрирани и че ветеринарният
лекар не е извършвал такава проверка преди да издаде документа - единственото,
което е проверил, е дали пчелинът е регистриран на името на ищцата, и след като
се е уверил в този факт, е издал исканото свидетелство.
Св. М.Х. – също ветеринарен лекар,
твърди, че пчелните семейства се преглеждат по два пъти напролет и по два пъти
наесен, лекуват се, а също се посещават и през другото време, ако се наложи или
ако има промяна в техния брой. Твърди, че при ищцата няма промяна в броя на
пчелните семейства през последните две години, като от миналата година до сега
същата разполага само с 20 кошера. Твърди, че ответникът никога не е идвал при
нея. Сочи, че животните се преместват от едно място на друго с пътен лист, който
се издава в няколко екземпляра и единият от тях се предоставя на ветеринарния
лекар, който следва да установи дали броят на животните намалява или се
увеличава; данните се нанасят във ветеринарномедицинският дневник на пчелина, а
евентуалната промяна следва да бъде отразена по регистрацията им. За да има
временно настаняване на животните в чужд обект, следва да бъде издадено
удостоверение за това от ветеринарния лекар, но тъй като в пчелина на ищцата не
е настъпвала такава промяна, такова удостоверение свидетелката не е издавала.
Не са й представяни документи, че в пчелина на ищцата са били настанявани други
пчелни семейства. Свидетелката сочи също, че дори и да не е уведомена от
собственика на пчелина за настъпила в броя на кошерите промяна, тя би могла да
бъде установена при прегледите й на място, а такава промяна свидетелката не е
констатирала. Сочи, че в края на м.май - началото на м.юни 2015 г. в пчелина на
ищцата са се удавили 30 пчелни семейства и оттогава до сега там има само 20
налични пчелни кошери.
От показанията на свид. Т. Р.–
съпруг на ищцата, се установява, че с ответника са имали уговорка да му
помогнат да кандидатства за субсидии за кошери, които не притежава, като му позволят
да се направи проверката от органите на ДФ „Земеделие“ в пчелина на ищцата и с
нейните кошери, но с подменени капаци, на които да бъдат записани други
регистрационни номера. Свидетелят твърди, че никога ответникът не е разполагал
свои пчелни семейства в пчелина на съпругата му и че документите, изготвени от
кмета на с.Кукорево са антидатирани, съставени след проверката и че всъщност
целта е била да се помогне на ответника и да му бъде разрешено от кмета на
селото да ползва като временен пчелин общински път или общинска местност в
близост до пчелина на ищцата, защото там имало подходяща паша за пчелите.
Твърди, че никога нито той, нито съпругата му, са давали разрешение за
разполагането на чужди кошери в пчелина им, и че регистрационният номер на
обекта е виден на място и обществено достъпен.
От изготвените по делото
заключения на комплексни експертизи се потвърждава фактът, че в пчелина на
ищцата от 2015 г. до момента са регистрирани само 20 пчелни кошера, с налични в
тях 18 бр. пчелни семейства, които са били установени и от вещите лица към
момента на проверката на място. За периода от съществуването на пчелина на
ищцата и регистрацията му е водена системно задължителната документация по
регистрацията, наличността на броя и здравния статус на пчелните семейства. В
с.з. на 28.11.2016 г. в.л. Д. уточнява и това се потвърждава от допълнителното
заключение, депозирано на 30.12.2016 г., че към 20.05.2015 г. регистрираните
пчелни семейства в пчелина на ищцата са били 50 бр., а от 29.05.2015 г. са
останали 20 бр. съгласно заявление, подадено от ищцата.
От допълнителното заключение на
експертизата, депозирано на 07.03.2017 г., става ясно, че при запознаване с
преписката, която се води на името на ответника в Разплащателна агенция към ДФ
„Земеделие“ във връзка с проверката, направена му през 2015 г., вещите лица са
установили, че при индивидуалното заснемане на кошерите на ответника на
05.06.2015 г. в пчелина в с.Кукорево върху един и същи кошер последователно са
били поставяни по два различни капака с различен номер, с номерации,
съответстващи на пчелина на ответника Т. с регистрация за с. Симеоново.
При тези фактически данни, с обжалваното решение ЯРС е
уважил първоначалния иск и отхвърлил насрещните искове. По
отношение на първоначалния иск не споделил твърденията на ответника за наличие
на новиране на задължението и в тази връзка за ненастъпил падеж, поради което
приел претенцията за основателна. По отношение насрещните искове съдът приел
същите за неоснователни, тъй като не се установило по делото ответника да е
собственик на 40 бр. кошери с пчелни семейства, които да са били настанени в
пчелина на ищцата и към момента да се намират там.
В съответствие с правомощията си,
при проверка на валидността и допустимостта на атакуваното решение, въззивния
съд прецени, че последното е валидно и
допустимо.
При преценка по същество -
решението се прецени за правилно. Изложените от ЯРС мотиви се
споделят и на осн. чл.272 ГПК, въззивния съд препраща към тях.
По първоначално предявените искове
с пр.осн. чл.240, ал.1 и чл.84 от ЗЗД:
По иска с пр.осн. чл.240, ал.1 ЗЗД
не е спорно, че ищцата и ответникът са обвързани от валидно облигационно
правоотношение по писмен договор за паричен заем от 14.09.2012 г. с нотариална
заверка на подписите, по силата на което ищцата е предоставила в заем на
ответника сумата от 2000 лв., срещу задължението за връщането й в срок от една
година, т.е. до 14.09.2013 г. Ответникът не оспорва факта, че е получил заетата
сума от 2000 лв. и че не я е върнал до момента, но счита, че не е настъпило условието
за нейното връщане, тъй като допълнително с констативен протокол от 20.11.2015
г., двустранно подписан, страните са постигнали съгласие сумата да бъде върната
до 10.04.2016 г., но след представяне на фактура, издадена от Г. Д. Г..
Т.е. спорния между страните въпрос
е налице ли е постигнато между тях съгласие за новиране задължението на
ответника. Според приетото в правната теория и съдебната практика, за да е
налице новация по см. на чл.107 ЗЗД следва да се установи намерение у страните
за новиране на дълга, което да води до погасяване на съществуващото задължение
и валидно възникване на негово място на нов дълг, различен от погасения по
предмет и основание. Когато страните по договора в рамките на стария дълг са
изменили само размера на вноските или сроковете за плащане, не е налице
новация, тъй като стария дълг не е погасен и не е извършена нито промяна в
предмета, нито в основанието. /в т.см. Решение №210/22.12.2014 г. по
т.д.№4090/2013 г. на ВКС, I т.о.; Решение №138/22.08.2013 г. по
т.д.№27/2012 г. на ВКС, II т.о./.
Точно и в съответствие с
цитираната практика се е произнесъл първостепенния съд, приемайки, че с
констативния протокол от 20.11.2015 г., страните не са постигнали съгласие за
новиране на задължението на ответника, нито са постигнали съгласие връщането на
заетата сума да зависи от сбъдването на някакво условие. В тази връзка
въззивния съд изцяло споделя изводите на ЯРС, че в цитирания протокол не са
налице две насрещни и взаимно съвпадащи волеизявления на страните, които биха
могли да доведат до извод за постигнато съгласие за определяне на нов падеж на
дълга.
Ето защо и въззивния съд прие,
така както е приел и първостепенния съд, че падежа за връщане на заетата сума е
този, уговорен с процесния договор - 14.09.2013 г. и считано от тази дата
ответника е изпаднал в забава, поради което дължи и законна лихва за забавата
си на осн. чл.84, ал.1 ЗЗД, т.е. исковете са основателни и правилно са били
уважени.
По предявените от ответника насрещни
искове, съединени при условията на евентуалност, с правно основание чл.108 ЗС,
чл.55, ал.1 и чл. 57, ал.1 и ал.2 от ЗЗД:
От
събраните по делото доказателства не е установено по безспорен и несъмнен начин
ответника да е собственик на 40 бр. кошери с пчелни семейства.
В тази връзка въззивния съд не споделя заявеното във въззивната жалба
твърдение, че собствеността на ответника се доказвала с приложените по делото
фактура №4/12.03.2012 г., Сертификат за произход №12-3/02.06.2012 г. и
Ветеринарномедицинско свидетелство №085288/05.06.2012 г. Описаните документи са
доказателство за това, че в посочения в тях момент /м.юни 2012 г./ ответника е
закупил 50 броя пчелни отводки, т.е. млади пчелни семейства без кошер. Същите
доказателства обаче не са годни да обслужат тезата на въззивника - ответник, в частност
да докажат, че и към 2015 г. той притежава тези пчелни отводки, най-малко
поради факта, че по делото не са ангажирани доказателства, че тези пчелни
семейства са оцелели и са налични и към 2015 г. На следващо място, дори и да се
приеме най-благоприятната за ответника хипотеза, а именно, че всички закупени
през 2012 г. пчелни отводки са оцелели до м.май 2015 г., то не е установено
категорично и несъмнено 40 броя от тях, ведно с кошерите да са пребивавали в
пчелина на ищцата, още по-малко същата в момента да упражнява владение върху
тях. По делото, от заключенията на назначените експертизи безспорно е
установено, че в имота на ищцата от 2015 г. и до момента има само 20 бр.
кошери, които се констатират и на място и същите са регистрирани като нейни
собствени. Не е доказано по делото по несъмнен начин на 29.05.2015 г.
ответникът действително да е превозил 40 бр. пчелни кошери с пчелни семейства
до пчелина на ищцата. Аргумент в подкрепа на този извод на съда е и
установеното от допълнителното заключение на експертизата, депозирано на
07.03.2017 г./л.149 от делото/, в което вещите лица са посочили, че при
запознаване с преписката, която се води на името на ответника в Разплащателна
агенция към ДФ „Земеделие“ във връзка с проверката, направена му през 2015 г., установили,
че при панорамното фотографиране на кошерите са обхванати 40 кошера, с преобладаващо
синьо боядисани капаци, с поставена тухла върху тях, корпусите боядисани в
зелено с изкл. на 3-4 броя - боядисани в жълто. При индивидуалното заснемане на
кошерите на ответника на 05.06.2015 г. в пчелина в с.Кукорево обстановката в
пчелина е значително променена - виждат се множество капаци, поставени по
земята, върху един и същи кошер последователно са били поставяни по два
различни капака с различен номер и фотографирани отделно, с номерации,
съответстващи на пчелина на ответника Т. с регистрация за с.Симеоново.
За неоснователно се намери
оплакването на въззивника за допуснато от първоинстанционния съд процесуално
нарушение, изразяващо се в необсъждане на показанията на разпитани по делото
свидетели, кредитиране показанията на заинтересовани свидетели. Такова
нарушение, допуснато от първоинстанционния съд при въззивната проверка не се
установи. Показанията на разпитаните по делото свидетели са ценени от решаващия
съд с оглед нормата на чл.172 ГПК и с оглед на всички други, събрани по делото
доказателства.
Ето защо при изложените до тук
съображения въззивния съд прие, така както правилно е приел и първостепенния
съд, че предявените от ответника против ищцата насрещни искове за осъждането й
да му предаде владението върху 40 бр. кошери с пчелни семейства, както и да му
предаде добивите от 1000 кг мед за 2016 г., са неоснователни и следва да бъдат
отхвърлени. С оглед отхвърлянето на тези искове, съдът правилно не се е
произнесъл по предявените при условията на евентуалност искове за присъждането
на равностойността на липсващите или погиналите вещи /кошери и добиви от мед/.
При
всичко изложено до тук, атакуваното решение на ЯРС се прецени за правилно и
като такова следва да бъде потвърдено, а въззивната жалба, като неоснователна –
да се остави без уважение.
При този изход на делото въззиваемата
страна има право да й се присъдят
разноски за въззивното производство. Предвид наличието на надлежно
искане за присъждане на разноски и на доказателства за сторени такива в размер
на 300 лв. за адв.възнаграждение, въззивния съд присъди на въззиваемата
разноски в посочения размер
Водим от изложеното и на основание чл.208, ал.1 от ГПК,
ЯОС
Р Е Ш
И :
ПОТВЪРЖДАВА
Решение №388/07.07.2017 г., постановено по гр.д.№1411/2016 г. по описа на ЯРС.
ОСЪЖДА
Г.Т.И. с ЕГН ********** *** да заплати на К.Д.С. с ЕГН ********** ***, сумата от 300 лв. - разноски за въззивната инстанция.
Решението
подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срок от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.