Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 129
28.11.2017г. гр.Ямбол
Ямболският Окръжен съд I-ви наказателен състав
На 01 ноември 2017 година,
В публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИАНА ФАРФАРОВА
ЧЛЕНОВЕ: ПЕТРАНКА ЖЕКОВА
ИВАН ИВАНОВ
Секретар: Ив.З.
Прокурор: М.Б.
Сложи на разглеждане докладваното от съдия И.Иванов
ВНОХД № 323 по описа за 2017 год.
И ЗА
ДА СЕ ПРОИЗНЕСЕ
ВЗЕ ПРЕДВИД СЛЕДНОТО:
Производството
е по реда на глава XXI от НПК.
С
Присъда № 65 от 12.09.2017г. , постановена по НОХД № 34/2017г. Тополовградският
районен съд е ПРИЗНАЛ подсъдимия Й.С.П. *** ЕГН **********, ЗА ВИНОВЕН В ТОВА,
че на *******. в гр.Т.около 01,40-02,30ч. в сградата на РУ - Т.се заканил с
убийство на инспектор М.Г.Б. *** с думите: "Ще те застрелям в
челото¸ще ти извадя червата и ще ти пикая на главата", "Ще те
поръчам за 200 лева да те пребият , в гипсово корито ще лежиш", както и се
заканил спрямо детето му с думите :"Ти дете имаш , ще видиш какво ще се
случи", като заканите възбудили основателен страх у М.Б. от
осъществяването им, поради което и на основание чл.144 ал.3 вр. с ал.1 от НК и
чл.54 от НК го е ОСЪДИЛ на наказание „ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА" за срок от ДЕВЕТ
МЕСЕЦА, изпълнението на което на основание чл.66 НК е ОТЛОЖИЛ за срок от ТРИ
ГОДИНИ.
ОСЪДИЛ
е подсъдимия Й.С.П. да заплати на М.Г.Б. сумата от 2000лева за претърпени
неимуществени вреди, като е отхвърлил като неоснователен и недоказан предявения
граждански иск за сумата над 2000лева до 3000лева.
Срещу Присъдата в законоустановения
срок е постъпила въззивна жалба от подсъдимия Й.С.П. , чрез служебен защитник -
адвокат Х. от АК - Ямбол.Твърди се , че атакуваната присъда е незаконосъобразна
и необоснована.Неправилно съдът е кредитирал само показанията на свидетелите
полицейски служители.Неправилно съдът е отхвърлил направеното искане за отвод ,
тъй като същият състав на съда е извършил административно разследване на
деянието предмет на обвинението с влезли в сила две решения по административни
производства.Би следвало да се счита предубеден на основание чл.29 ал.2 от
НК.Спрямо подсъдимия П. е нанесен побой от пострадалия след капо е бил със
сложени белезници.Не би следвало отправените закани от страна на подсъдимия да
възбудят основателен страх от осъществяване тъй като пострадалия е работи с
криминално проявени.Настоява се атакуваната присъда , да бъде отменена и бъде
постановена нова присъда с която подсъдимия П. да бъде признат за
невиновен.Алтернативно се прави искане да бъде отменена присъдата на ТРС и
делото върнато за ново разглеждане от друг състав на съда.
В съдебно заседание въззивникът П.
,редовно призован се явява лично и със служебен защитник - адвокат Х..Поддържа
се въвзивната жалба по съображенията изложени в нея .Настоява се да бъде
постановена нова присъда с която подсъдимият П. да бъде признат за
невиновен.Алтернативно се иска делото да бъде върнато за ново разглеждане от
друг състав.
В съдебно заседание представителят
на ЯОП ,намира атакуваната присъда на ТРС за правилна и законосъобразна и
настоява да бъде потвърдена.
Въззивният
съд, наказателно отделение, като се запозна с изложеното в жалбата и доводите на страните, обсъди
доказателствата по делото поотделно и в тяхната съвкупност, и извърши цялостна
проверка на атакувания съдебен акт в пределите по 313 и сл. от НПК , установи
следното:
Въззивната жалба е допустима, подадена в процесуалните срокове, а разгледана по същество се явява неоснователна.
Съдът като прецени
събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за
установена следната фактическа обстановка:
Свидетелят М.Б. работил от дълги
години в системата на МВР като от 2015 година насам е заемал длъжността"Н.група
о.п." в РУ на МВР - Т.. На ******г. и на ******г. подсъдимият Й.П.
управлявал МПС като не спрял при подаден сигнал от полицейски служители при РУ
- Т.за проверка. Последният бил установен до дома му на ******г. около 02.00
часа, при което са били предприети действия за извършване на проверка по ЗДвП.
На мястото където е бил установен подсъдимият П. - до дома му са отишли два
служебни автомобила и след отказа на подсъдимия П. да изпълни полицейско
разпореждане, няколкократно отправено от инспектор Б., а именно: да излезе от
автомобила си, подс.ъдимия П. съзнателно е пречел на полицейските органи да
изпълнят задълженията си и по разпореждане на свидетеля М.Б. са били предприети
действия по задържането на подсъдимия П., при което служителите на РУ - Т.са
използвали физическа сила и помощни средства. Подсъдимият бил изкаран от
автомобила си, задържан и качен в единия от патрулните автомобили, и отведен в
РУ - Т., където са му били съставени съответните АУАН и в последствие издадени
съответни наказателни постановления за извършените от подсъдимия
административни нарушения. В управлението подсъдимия бил откаран във видимо
нетрезво състояние, където е отказал да бъде изпробван за употреба на алкохол
със съответното техническо средство. В управлението подсъдимият П. отправил
нецензурни думи и обидни изрази спрямо служителите на п., като : „Боклуци,
селяндури", псувал е всички присъстващи полицаи, а именно свидетелите Х.П.,
Р.Д., Д.Х., Г.Г., но спрямо свидетеля М.Б. се държал изключително агресивно,
като го обиждал и му се заканил с думите:"Ще те застрелям в челото, ще ти
извадя червата и ще ти пикая на главата", „Ще те поръчам за 200 лева да те
пребият, в гипсово корито ще лежиш", както и се заканил спрямо детето на Б.
с думите:"Ти дете имаш, ще видиш какво ще се случи". Раздразненията
на подсъдимия П. идвали от обстоятелството, че му били съставили АУАН и по
разпореждане на свидетеля Б. са били предприети действия от полицейските
органи, заради неизпълнение на полицейско разпореждане, в смисъл да излезе от
автомобила, в който е стоял, като при действията по задържане полицейските
органи са употребили физическа сила и помощни средства, тъй като подсъдимият не
е изпълнявал техните разпореждания. В показанията си Б. сочи, че е възприел
отправените спрямо него закани съвсем реално. Сочи, че до момента спрямо него,
детето му или имуществото му няма предприети действия по изпълнение на
отправените закани и заплахи от страна на П., но въпреки това, тъй като
познавал П. като характер, счита че в подходящ момент подсъдимият може да
посегне на него, на детето му или на имуществото му.
Правилно ТРС е установил изложената фактическа
обстановка след съвкупен анализ на всички събрани по делото доказателства. Павилно
и законосъобразно първоинстанционният съд не е кредитирал показанията на свидетелите М.Я. и М.Т.по
следните причини:
Свидетелката М.Я. към
момента на деянието е живеела на съпружески начала с подсъдимия Й.С.П., тъй
като същите са необективни и са пристрастни, и същата е заинтересована от
изхода на делото.
Правилно ТРС също не е кредитирал показанията на свидетеля Т.,
тъй като вечерта когато същият е отишъл районното управление и след това в
ЦСМП, същият е отишъл в качеството си на адвокат на подсъдимия Й.П. и е напълно
в реда на нещата същият да се опитва да оправдае клиента си. Освен това, съдът
счита, че показанията на свидетеля Т.са не обективни, тъй като същият е близък
приятел с подсъдимия по делото и същият би могъл да се счита заинтересован от
изхода на делото. Съдът не кредитира показанията му в частта им, в която същият
свидетелства, че подсъдимият бил ударен 5-6 пъти от пострадалия Б., когато е
бил вкаран на задната седалка на автомобила, докато са го придвижвали към
районното управление, тъй като същият не е присъствал в автомобила. Също така
съдът не кредитира показанията му, в частта, в която заявява, че в болницата не
е имало преглед, тъй като тези негови показания се оборват по категоричен начин
от показанията на св.С.Г. и К.И., и двамата фелдшери в ЦСМП - Т., които
свидетелстват, че е извършен преглед на подсъдимия и нямало видими следи от
насилие.
Правилно и законосъобразно ТРС е кредитирал показанията на свидетелите С.Г. и К.И.
в частта им, в която свидетелстват, че
поведението на подсъдимия П. е било
агресивно и подигравателно.
Правилно ТРС е кредитирал показанията на свидетелите .М.Б., Г.Х.Г.,
Д.И.Х,.Х.П. и св.идетеля Р.Д. -
всичките служители на РУ на МВР -Т., като всичките свидетели са присъствали по
време на деянието, извършено от подсъдимия П.. Техните показания са от
съществено значение за установяване на релевантните факти за делото. Тези
свидетели лично са възприели конкретната закана към пострадалия, като по
отношение на главния факт, техните показания са абсолютно последователни,
взаимодопълващи се и непротиворечащи се. Макар и да съществуват известни разминавания
в показанията им относно детайли на фактическата обстановка, тъй като всеки
излага лично възприетото от него преди повече от година, то по отношение на
главния факт - основно досежно конкретните думи изречени от подсъдимия,
показанията са безпротиворечиви и взаимно допълващи се.
Настоящият състав на ЯОС счита, че представеното съдебномедицинско
удостоверение от подсъдивимя П. няма отношение към доказването на главния факт
- заканата с убийство, тъй като безспорно по делото се установи, че полицаите
са използвали в рамките на закона физическа сила и помощни средства и при това
използване на физическата сила е нормално да има и получени някакви телесни
увреждания, които в конкретния случай са разстройство на здравето извън
случаите на чл.128 и 129 от НК.
От така установената
фактическа обстановка правилно ТРС е направил и съответните правни изводи:
Съдът счита, че подсъдимия Й.С.П.
от обективна и субективна страна е осъществил състава на престъплението по
чл.144 ал.З, вр.ал.1 от НК като на ******г. в гр.Т., около 01.40 - 02.30 часа в
сградата на РУ -Т.се заканил с убийство на инспектор М.Г.Б. *** с думите:
"Ще те застрелям в челото, ще ти извадя червата и ще ти пикая на главата",
"Ще те поръчам за 200 лева да те пребият, в гипсово корито ще лежиш",
както и се заканил спрямо детето му с думите: "Ти дете имаш, ще видиш
какво ще се случи", като заканите възбудили основателен страх у М.Б. от
осъществяването им.
От обективна страна -
изпълнителното деяние при това престъпление се изразява в обективиране на
намерение на дееца към пострадалия, че ще го лиши от живот.
В конкретният случай са налице
всички изискуеми признаци на съставомерно деяние по чл.144 ал.З от НК. Безспорно
се установиха репликите на подсъдимия към пострадалия: „Ще те застрелям в
челото, ще ти извадя червата и ще ти пикая на главата", „Ще те поръчам за
200 лева да те пребият, в гипсово корито ще лежиш", както и се заканва
спрямо детето му:"Ти имаш дете, ще видиш какво ще се случи".
Пострадалият е възприел лично тези закани, както и обстоятелствата около
отправяне на заканата. Фактът, че заканите са изречени от подсъдимия,
обстоятелството че върши всичко това в сградата на п.та, правилно ТРС е приел,
че заканите с убийство са били напълно в състояние да възбудят и са възбудили
основателен страх от осъществяването им у пострадалия. Не на последно място при
преценка дали една закана може да възбуди основателен страх, следва да бъдат
взети и личните отношения на страните - в настоящият случай подсъдимият е бил
силно агресивен спрямо пострадалия Б., личността на подсъдимия и високата
степен на неговата импулсивност, които могат да способстват заканата да възбуди
страх. Извършвайки описаните действия, а именно: с оправянето към пострадалия
думи, че ще го застреля в челото и ще му извади червата, подсъдимият е изпълнил
от фактическа страна състава на деянието по чл.144 ал.З от НК.
От субективна страна
деянието е извършено при пряк умисъл, тъй като подсъдимият е съзнавал
обществената му опасност и обществено опасните му последици и е целял
настъпването на последните. В случая подсъдимият напълно е съзнавал факта, че
отправените от него закани с убийство спрямо пострадалия, възприемането им от
последния и реакцията му, това съзнание не само че не е оказало възпиращо
въздействие върху дееца, а напротив, той съзнателно се е заканил с убийство на
пострадалия.
Относно вида и размера на
наложеното наказание на подсъдимия:
При определяне на вида и
размера на наложеното наказание правилно ТРС е приложил разпоредбата на чл.54
от НК .Не са налице нито многобройни нито изключителни смекчаващи отговорността
обстоятелства..Правилно ТРС е взел предвид сравнително ниската обществена
опасност на дееца , чистото му съдебно минало , причините и подбудите за
извършване на деянието като е определил наказанието при превес на смекчаващи
отговорността обстоятелства ¸като му е наложил дете месеца "лишаване
от свобода" ¸което на основание чл.66 ал.1 от НК е отложил за
изтърпяване в срок от три години.
Настоящият състав на ЯОС
счита , че с така наложеното наказание
биха се постигнали в пълен обем целите на чл.36 от НК.
По отношение предявения
граждански иск за неимуществени вреди:
Правилно и законосъобразно
ТРС е приел ,че гражданският иск предявен от пострадалия М.Б. срещу подсъдимия Й.П.
за причинени неимуществени вреди в резултат на престъплението за частично
основателен и доказан по размер. Подсъдимият с осъществяване на деянието си е
причинил на пострадали неимуществени вреди, като е осъществил непозволено
увреждане, щетите от което следва да се репарират в патримониума на
пострадалия. Пострадалият е търпял страх и безпокойство в продължителен период
на време, като последица от осъществената закана с убийство от страна на подсъдимия
Й.П..
Настоящият състав на ЯОС
също счита че справедлив еквивалент за обезщетяване на тези неимуществени вреди
е сумата от 2000 лева, която следва да бъде присъдена ведно със законната лихва
от деня на деянието - ******г. до окончателното й изплащане. Искът за над тази
сума до 3000 лева, съдът правилно е
отхвърлил като неоснователен и недоказан.
Настоящият състав на ЯОС намира
за неоснователни възраженията на защитника на подсъдимия - че деянието е несъставомерно по чл.144 ал.З
от НК. По делото е установено безспорно,
че подсъдимият е отправил ясни и конкретни закани с убийство: „ Ще те застрелям
в главата, ще ти извадя червата". Тези реплики не са били формални и
изпразнени от съдържание, а са били обективно годни да възбудят основателен
страх от осъществяване на заканите, а и са възбудили такъв страх у пострадалия.
Обстоятелството, че заканите не са реализирани по никакъв начин не означава, че
пострадалото лице не ги е възприело напълно сериозно, нито правят извършените действия
несъставомерни по смисъла на чл.144 ал.З от НК. Дори да се приеме, разбира се,
че подсъдимият е бил провокиран от пострадалия с това, че спрямо него е била
използвана физическа сила и помощни средства, съдът счита, че това не се
отразява на съставомерността на деянието. Относно твърденията на защитника на
подсъдимия, че му е бил нанесен побой, след като са му били поставени
белезници, по делото не се събраха никакви доказателства.
Възражението на защитника на
подсъдимия че ТРС неправилно е кредитирал само показанията на свидетелите -
полицейски служители е неоснователно.Правилно ТРС е кредитирал показанията на
посочените свидетели очевидци.Техните показания за последователни ,
логични и взаимно допълващи се.
Възражението на защитата на
подсъдимия , че е следвало състава на ТРС да си направи отвод на основание
чл.29 ал.2 от НПК е
неоснователно.Предмет на административните нарушения са били нарушения по ЗДвП
и правилника му и същите нямат нищо общо с извършеното престъпление по чл.144
ал.3 от НК.
Възражението на защитника на
подсъдимия , че не би следвало отправените закани да възбудят основателен страх у пострадалия Б.
от осъществяване, тъй като пострадалия работи с криминално проявени е
неоснователно.В конкретния случай заканите с убийство са били достатъчно
сериозни и категорични , че отправените реплики са възбудили основателен срах у
пострадалия от тяхното осъществяване.
Предвид изложеното и на основание 334 т.6 вр.
с чл.338 от НПК,Ямболският окръжен съд ,
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Присъда № 65/12.09.2017г.,
постановена по НОХД № 34/2017г. по описа на
Тополовградски районен съд.
Решението не подлежи на обжалване и протестиране.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.