Р Е Ш Е Н И Е
№ 125 20.11.2017 г. гр. Ямбол
ЯМБОЛСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ІІ-ри
въззивен наказателен състав, в публично заседание на двадесет и пети октомври две
хиляди и седемнадесета година:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАСИЛ ПЕТКОВ
ЧЛЕНОВЕ: ПЕТРАНКА ЖЕКОВА
ГЕРГАНА
КОНДОВА
секретар
М. К
като
разгледа докладваното от съдия Петков
ВНЧХД
№ 207 по описа на ЯОС за 2017 г.,
за да
се произнесе взе предвид следното:
Производството
пред ЯОС, е по реда на чл. 313 и сл. от НПК.
Образувано
е по въззивна жалба на частния тъжител Н.Й.А., против Присъда № 75/16.05.2017
г. постановена по НЧХД ****по описа за 2015 г. на РС - Ямбол, с която
подсъдимият А.Д.М. е признат за
невиновен в това на 17.06.2014 г. в с. Търнава, обл. Ямбол да е разгласил
позорно обстоятелство за Н.Й.А. ***, като клеветата е нанесена по друг начин,
поради което и на основание чл. 304 от НПК е бил оправдан по предявеното му
обвинение по чл. 148, ал. 1 т. 2 вр. чл. 147, ал. 1 от НК. С атакувания съдебен
акт ЯРС е отхвърлил като неоснователен и недоказан предявения от гражданския
ищец Н.Й.А. *** граждански иск срещу подсъдимия А.Д.М. за сумата от 10 000
лв., представляващи неимуществени вреди за деянието по чл. 148, ал. 1, т. 2,
вр. чл. 147, ал. 1 от НК. Решаващият съд е осъдил частния тъжител Н.Й.А., да
заплати на подс. А.Д.М. направените от него разноски по делото в размер на
1502.60 лв., както и да заплати сумата от 430 лв. в приход на бюджета на
съдебната власт по сметката на ЯРС.
В
жалбата и допълненията към нея се навеждат доводи за неправилност и
незаконосъобразност на първоинстанционната присъдата. В съдебно заседание въззивната
жалба се поддържа, като поверениците на частния тъжител Н.Й.А.
считат, че по делото
са събрани достатъчно доказателства относно престъпната деятелност на
подсъдимия, съдържащи се най-вече в свидетелските показания които настояват да
бъдат кредитирани. Пледира се за отмяна на атакувания съдебен акт и за постановяване на нова осъдителна присъда.
Въззиваемият А.М. счита жалбата за неоснователна. Защитникът
му излага аргументи, че тъжбата за извършено деяние на 17.06.2014 г., е предявена
след преклузивния срок по чл. 81, ал. 3 НПК – изтекъл на 18.12.2014 година.
Също така намира, че атакуваната присъдата е постановена в съответствие със
събраните по делото доказателства, като правилно районният съд е приел, че в
процесната докладна записка не се съдържат клеветнически твърдения, а подсъдимият
е сигнализирал прокуратурата във връзка с множеството сигнали, жалби и
оплаквания от страна на тъжителката. Въззиваемият и неговият защитник пледират въззивната
жалба да се остави без уважение.
Ямболският окръжен съд констатира следното:
Въззивната жалба е
процесуално допустима като подадена в срока по чл. 319, ал. 1 от НПК и от лице
имащо право и интерес да обжалва, а разгледана по същество е неоснователна,
по следните съображения:
ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА
ЯОС приема за установена следната фактическа обстановка, правилно
възприета и от решаващия съд:
През 2014 г. подс. А.М. бил *** на с. Търнава обл. Ямбол, а
частният тъжител Н.А. ***, заедно с родителите си и работила по програмите на
временна заетост. Тя често имала пререкания с подс. А.М. и многократно подавала
сигнали и жалби до различни институции, в които твърдяла за извършени от въззиваемия
нарушения.
В качеството си на *** на *** с. Търнава, подс. М. депозирал
докладна записка в Районна прокуратура – Ямбол, заведена там с вх. № 1714/27.05.2014
година. В докладната той посочил:
„Лицето Н.Й.А. системно нарушава обществения ред в селото. … аз лично се чувствам длъжен
да Ви информирам за деянията на въпросната госпожица, които се изразяват в: Агресивност
към семейството и жителите на селото и гости; постоянни обиди към мен, ***а на общината,
семейството ми и жителите, аз ще Ви избия, ще Ви запаля, ще дойдат турците и ще
Ви ебат наред, които вече са в гр. Сливен, в плюене и др.“, както и изразил
мнение, че същата се нуждае от лечение в специализирано психиатрично заведение.
По докладната записка с Постановление от 29.05.2014 г., била
образувана преписка № 1714/2014 г. по описа на ЯРП и била извършена полицейска проверка.
В хода на същата полицаи от РУ „Тунджа” – Ямбол посетили дома на тъжителя и провели
беседа с майка й – свид. И. А., като я разпитали дали тъжителката пие лекарства
и дали е боледувала от психиатрично заболяване. На 17.06.2014 г. органите на РУ
„Тунджа” – Ямбол, изпратили запитване до Директора на МБАЛ – Ямбол за
предоставяне на информация за Н.А.: води ли се на отчет в психиатричен кабинет;
била ли е на лечение в психиатрично заведение, кога, къде, за какъв период от
време и от какво заболяване и налице ли са основанията за настаняването й за
лечение в специализирано здравно заведение. В тази връзка, на 29.07.2014 г., на
ч. тъжител А. бил извършен медицински преглед в психиатрично отделение от д-р Л
Д, която съставила медицинска справка от 30.07.2017 г., в която посочила, че Н.А.
няма психично заболяване от тези посочени в чл. 146, ал. 1, т. 1 и т. 2 от ЗЗ,
както и не са налице основания и условия за задължителното й настаняване в
психиатрично заведение. С Постановление изх. № 1714/07.08.2014 г. прокурор от ЯРП
направил отказ да изготви предложение по реда на ЗЗ за настаняване на ч. тъжител
А. на задължително лечение от психично заболяване, в специализирано здравно
заведение.
По делото е проведена комплексна психологично-психиатрична
експертиза по която вещите лица са дали заключение, че при ч. тъжител А. е
налице „Кверулантно личностово разстройство“, което макар и абнормно състояние
не е болест в тесния смисъл на думата. ВЛ поясняват, че при ч. тъжител Н.А. е
налице личностово разстройство, което според МКБ-10 (Международна класификация
на болестите) е „дълбоко вкоренени и трайни модели на поведение, които се
проявяват с негъвкави реакции към широк кръг от лични и социални ситуации. Те
отразяват крайни или значими отклонения от начина, по който средния индивид в
една култура възприема, мисли, чувства и особено – общува с другите. Подобни
модели обикновено са постоянни и обхващат много области от поведението и
психологичното функциониране. Често те се съпровождат от субективен дистрес и
проблеми в социалното функциониране с различна изразеност“.
ПО ДОКАЗАТЕЛСТВАТА
След съвкупен анализ ЯОС установи, че тази фактическа обстановка се подкрепя от всички кредитирани
гласни и писмени доказателства – събрани от двете съдебни
инстанции. ЯРС е провел разпити на подс. М. и на свидетелите Р.К., И.И., Д.С., А.Т.и
И. А.Д.М.и С.Г., като в мотивите си е изложил убедителни доводи по тяхната
верификация, съответно – за частичното им некредитиране, аргументи които настоящият
състав споделя напълно и безкритично, поради което намира за ненужно да ги
преповтаря детайлно. Решаващият състав е приобщил към доказателствената
съвкупност и събраните писмени
доказателства, вкл. и процесната докладна записка, изготвената от подс. М. ***/27.05.2014
г.), като по делото
не съществува спор относно нейното съдържание. ЯОС ще отбележи единствено, че
няма основание за съмнение в компетентността и безпристрастността на ВЛ по
проведената по делото комплексна психологично-психиатричната експертиза, поради
което правните изводи по делото, резонно намират опора и в експертното заключение.
С цел гарантирането на справедлив процес за страните, въззивният съд проведе
разпит на свид. Й. А. А. – баща на ч. тъжител А., който твърди, че на
17.06.2014. в с. Търнава на автобусната спирка чул подс. М. да казва - „На
лудата Н. баща и минава“, както и че отразените в процесната докладна записка
обстоятелства, не отговарят на истината. Във въззивното производство беше
разпитан и свид. С.С. който дава показания единствено, че е чувал за конфликт
между ч. тъжител и подсъдимия. Настоящият състав счита, че показанията на свид.
Й. А., депозирани за първи път във въззивното производство, не следва да се
кредитират, тъй като досежно сочените от този свидетел събития на дата
17.06.2014., те стоят изолирани и неподкрепени от останалия ценен от двете
съдебни инстанции доказателствен материал, като тук следва да се отчете заинтересоваността
на този свидетел (баща на ч. тъжител А.) от изхода на делото. Показанията на
свид. С.С. на практика не носят информация, относима към главния факт в процеса,
каквато досежност нямат и приобщените към
доказателствената съвкупност, чрез техниката на чл. 283 от НПК, представените
във въззивното производство от частния тъжител Н.А. писмени документи: Решение
№ 91/28.10.2014 г. по адм. дело № ****г. по описа на ЯАС, изпълнителен лист от
23.01.2007 г. по Присъда № 466/26.04.2006 г. по НЧХД № ****г. по описа на ЯРС,
Удостоверение № 539/24.10.2015 г. от Общинска избирателна комисия, Договор № 45/27.05.2016
г. за предоставяне на социална услуга в общността „Обществена трапезария“,
Постановление на ЯОП от 20.01.2017 г., Постановление за отказ да се образува
наказателно производство на ЯРП от 24.11.2016 г., писмо № 9400-2176/08.07.2015 г.
от *** на община „Тунджа“ до Н.А., Констативен протокол от 29.05.2015 г.,
Протокол от 14.09.2016 г. по НЧХД № ****г. по описа на ЯРС, писмо изх. №
854/01.09.2014 г. от Български пощи до Н.А., Заявление до председателя на ЯРП
вх. № 1816/16 г., жалба от кандидат *** на ПП „Герб” до ОИК вх. № 4/25.10.2015 г.,
жалба до председателя на Общински съвет на община „Тунджа” с копие до началник
на РПУ „Тунджа“ вх. № 9100-215/23.11.2015 г., протестна подписка списък от
07.07.2016 г., Жалба от Н.А. до директора на РД „СП“ - Ямбол вх. №
2801-94Н-0569/31.03.2017 г., Решение № 28-РД04-0295/03.05.2017 г. на Агенция
„Социално подпомагане“, Заповед № 4/06.06.2017 г. на Дирекция „Социално
подпомагане“ - Ямбол, Насочващо писмо на Н.А. от 20.07.2017 г., регистрационна
карта № 10003410/10.09.2010 г., съдебномедицинско удостоверение № 701/2014 г.,
приходна квитанция № 22105/31.03.2016 г., приходна квитанция № 38822/06.07.2017
г., приходна квитанция № 38823/06.07.2017 г., приходна квитанция №
40605/21.07.2017 г., протокол от
06.12.2016 г. по НЧХД № 1293/2016 г. по описа на ЯРС, протокол от 22.06.2017 г.
по НЧХД № ****г. по описа на ЯРС, приходна квитанция № 74442/20.10.2017 година.
Настоящият състав
подкрепя първостепенния съд в извода, че всички кредитирани доказателства, по
отношение на предмета на доказване на практика са безпротиворечиви, в логична
връзка и последователност едно спрямо друго, а обсъдени поотделно и в тяхната
съвкупност, установяват по безспорен начин правно-значимите факти по делото.
ОТ ПРАВНА СТРАНА
При
напълно изяснената фактическа обстановка, районният съд е направил обосновани
правни изводи, за липса на осъществено от страна на подс.
А.Д.М. престъпно деяние по чл. 148, ал. 1, т. 2 вр. чл. 147, ал. 1 от НК.
Поради това ЯРС правилно е признал подсъдимият за невиновен в това, на
17.06.2014 г. в с. Търнава, обл. Ямбол да е разгласил позорно обстоятелство за Н.Й.А.
***, като клеветата е нанесена по друг начин и законосъобразно,
на основание чл. 304 НПК, е оправдал подсъдимия
по повдигнатото с тъжбата обвинение, макар и с аргументи, различни от тези
които настоящият състав ще изложи, както следва:
Престъплението „клевета” е предвидено в чл. 147 от
НК, като съгласно ал. 1 на този текст „Който разгласи позорно обстоятелство за
другиго или му препише престъпление се наказва за клевета”. Субект на
престъплението клевета може да бъде всяко наказателно отговорно лице, а от
обективна страна е необходимо, дееца да разгласи позорни обстоятелства за
другиму или да му се препише престъпление, с цел да повлияе отрицателно на
обществената оценка, която това лице получава в средата в която живее или
работи. За да е налице съставомерно деяние по чл. 147 от НК, разгласените факти
или обстоятелства освен опозоряващи трябва да бъдат и неистински, като не е необходимо
да се установява дали честта и достойнството на оклеветения са засегнати, тъй
като дееца не дава личностна оценка на пострадалия. Вината на подсъдимия по чл.
147, ал. 1 от НК следва да се определи въз основа на съзнанието, което той е имал
за обективните елементи на деянието, когато е разгласил неверни позорни
обстоятелства (или е преписал престъпление за което знае, че не е извършено). Теоретично
клеветническите твърдения, със съдържанието очертано
в чл. 147, ал. 1 от НК, могат да бъдат разпространявани само умишлено при пряк
или евентуален умисъл. Анализирайки всички събрани по делото доказателства, въззивният съд приема, че в
случая липсва умисъл – пряк или евентуален у подсъдимия за осъществяване на клевета
по отношение на ч. тъжител Н.А.. ЯОС
се солидаризира с правния извод на решаващия състав, че в случая от обективна страна е установено, че
автор на процесната докладна записка от 27.05.2014 г. до ЯРП е подс.
А.Д.М. – *** **** на с. Търнава. В нея той е посочил: „Лицето Н.Й.А.
системно нарушава обществения
ред в селото. … аз лично се чувствам длъжен да Ви информирам за деянията на
въпросната госпожица, които се изразяват в: Агресивност към семейството и
жителите на селото и гости; постоянни обиди към мен, ***а на общината,
семейството ми и жителите, аз ще Ви избия, ще Ви запаля, ще дойдат турците и ще
Ви ебат наред, които вече са в гр. Сливен, в плюене и др.“, както и е изразил
мнение, че същата се нуждае от лечение в специализирано психиатрично заведение.
С тези изрази обаче, подс. М. не е реализирал състав на престъпление по чл. 147, ал. 1 от НК,
тъй като в случая не е изпълнен нито интелектуалният, нито волевият момент – с
действията си подсъдимият не е целял да разгласи позорни обстоятелства или да
припише престъпление на ч. тъжител Н.А.. При казуса,
целта на подсъдимия е била да сигнализира компетентен
орган – съответната районна прокуратура (ЯРП) и да потърси адекватна намеса във
връзка с действия на Н.А. които той,
като местен орган на изпълнителната власт – *** **** е преценил, че са
обществено неприемливи, че смущават реда в с.
Търнава и засягат права на граждани. Видно от
заключението на ВЛ по комплексната психологично-психиатрична експертиза при ч. тъжител Н.А. е налице
„Кверулантно личностово разстройство“ – абнормно състояние, което макар и да не
е болест в тесния смисъл, съставлява „дълбоко вкоренени и трайни модели на
поведение, които се проявяват с негъвкави реакции към широк кръг от лични и
социални ситуации. Те отразяват крайни или значими отклонения от начина, по
който средния индивид в една култура възприема, мисли, чувства и особено –
общува с другите. Подобни модели обикновено са постоянни и обхващат много
области от поведението и психологичното функциониране. Често те се съпровождат
от субективен дистрес и проблеми в социалното функциониране с различна
изразеност“. Именно тези особености в поведението
на ч. тъжител А., отличаващи го от обичайното, обяснимо е било възприето от подсъдимия
(който не е нито специалист психолог, нито специалист психиатър) за индикация за
проблем и го е мотивирало да депозира процесната докладна записка с която, като
посочи своите аргументи и изрази мнение за ч. тъжител А., че „същата се нуждае
от лечение в специализирано психиатрично заведение”, да поиска намеса на орган
който може да реши въпроса. Подсъдимият не е имал за цел да повлияе отрицателно върху
обществената оценка за ч. тъжител, а излагайки посочените в докладната записка обстоятелства,
той е очаквал намеса от орган на съдебната власт, който е и компетентен да се
произнесе в случай като настоящия. Именно такава цел според настоящият състав, може
да се извлече от съвкупното звучене на процесната докладната записка,
депозирана в ЯРП. Ето защо въззивният съд приема, че в случая не е изпълнен субективния състав на
престъплението „клевета”, ерго – подс. М. не го е осъществил. Тук следва да се посочи, че всеки
гражданин може да сигнализира държавните органи, като това право не би могло да
се упражни свободно, ако се допусне това лице да бъде привлечено към
отговорност винаги, когато изнесено обстоятелство се окаже невярно. Това право
на всеки член на обществото, е гарантирано от Конституцията на РБ, разбира се –
при добросъвестност на сезиращия, каквато преценка се дължи за всеки отделен
случай.
С оглед всичко
изложено ЯОС счита, че правилно като краен резултат, районният съд е признал
подс. А.М. за невиновен в това, на 17.06.2014 г., в с. Търнава, обл. Ямбол да е
разгласил позорно обстоятелство за Н.Й.А. ***, като клеветата да е нанесена по
друг начин, поради което и на основание чл. 304 от НПК, законосъобразно го
оправдал по така предявеното му обвинение по чл. 148, ал. 1, т. 2, вр. чл. 147,
ал. 1 от НК.
Настоящият състав,
намира за неоснователно възражението на защитника, че тъжбата за извършено
деяние на 17.06.2014 г. е предявена след преклузивния срок по чл. 81, ал. 3
НПК, който е изтекъл на 18.12.2014 година. Единственото безспорно доказателство
касаещо времето на узнаване от ч. тъжител за депозирането на процесната
докладна записка от подс. М., е отбелязаната дата на връчване на Н.А. на
Постановлението на ЯРП с отказ да се изготви предложение по реда на Закона за
здравето за принудително лечение на ч. тъжител – 04.11.2014 година. Ето защо
ЯОС приема, че тъжбата е срочно подадена в ЯРС – на 22.04.2015 г., в шест
месечния срок по чл. 81, ал. 3 НПК.
ЯОС счита, че при този изход
в адхезионния процес, решаващият състав правилно е отхвърлил като неоснователен, предявения от ч.т. А. срещу
подс. М. граждански иск за причинени неимуществени
вреди за деянието по чл. 148, ал. 1, т. 2 вр. чл. 147 ал. 1 от НК. Правилно решаващият съд е посочил, че в
казуса не е налице противоправно деяние извършено от подсъдимия и не са проявени
визирани в закона елементи на състава на чл. 45 от ЗЗД.
ПО РАЗНОСКИТЕ
От
приложените по делото разходни документи се установява, че подс. А.Д.М. е
направил следните разноски пред първата инстанция: 800 лв. за адвокатско
възнаграждение (видно от Договор за правна защита и съдействие серия Я №
000053735), още 500 лв. за адвокатско възнаграждение (видно от Договор за
правна защита и съдействие серия Я № 000053735), 200 лв. внесен депозит за провеждане
на комплексната психологично-психиатрична експертиза (видно от Преводно
нареждане/вносна бележка от Асет банк от 11.12.2015 г. – л. 132 том I) и 0.10 лв. за
издаден препис от експертизата (видно от Квитанция № 013567 – л. 162 том I), а от бюджета на ЯРС (с приспадане
на внесения депозит), са разходвани общо 430 лв. за възнаграждение на вещите
лица (по протоколни определения от 08.06.2016 г., от 14.09.2016 г. и от
16.05.2027 година). Предвид искането на процесуалния представител на
подс. М. и при такъв изход на делото на основание чл. 190, ал. 1 от НПК, ЯРС е възложил в тежест на ч. тъжител Н.А. посочените съдебни разноски и присъдата
в тази й част, като правилна и законосъобразна, следва да се потвърди.
В съдебното производството пред втората инстанция, видно
от Договор за правна защита и съдействие сер. Я №0000066682 от 29.05.2017 г., въззиваемият е направил разноски
за възнаграждение на адвокат в размер на 500 лв., които предвид искането на
защитата, следва да се възложат в тежест на ч. тъжител Н.А..
Водим от гореизложеното, на основание чл. 338, вр. чл. 334, т. 6 от
НПК, Ямболският окръжен съд
Р Е Ш
И:
ПОТВЪРЖДАВА Присъда
№ 75/16.05.2017 г. постановена по НЧХД ****по описа на РС – Ямбол за 2015 година.
ОСЪЖДА
Н.Й.А. *** с ЕГН **********, ДА ЗАПЛАТИ на А.Д.М. *** с ЕГН
**********, сума
в размер на 500 лева, съставляваща направените от последния разноски във
въззивното производство.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.