О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 22.11.2017 г. гр.Ямбол

Ямболският окръжен съд,…..първи въззивен граждански състав

На двадесет и втори ноември две хиляди и седемнадесета година

в закрито заседание в следния състав:

Председател: Росица Стоева

Членове: Калина Пейчева

Галина Вълчанова

секретар

като разгледа докладваното от съдия Г.Вълчанова

възз.ч.гр.д. № 357 по описа на 2017 г.,

за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.274 от ГПК.

Пред ЯОС е депозирана частна жалба от С.Г.Д. *** против разпореждане № 1452/10.10.2017 г. по ч.гр.д.№ 683/2017 г. по описа на ЕРС, с което е отхвърлено заявлението й по чл.410 от ГПК за издаване на заповед за изпълнение срещу Й. И. Д. за сумата 1053 лв. Разпореждането се счита за неправилно и незаконосъобразно като се иска неговата отмяна и връщане на делото на районния съд с указания да издаде поисканата със заявлението заповед на посоченото основание.

В частната жалба се излагат съображения за това, че изложените в заявлението обстоятелства са достатъчни, за да се квалифицира спорното вземане, което е достатъчно условие за издаване на заповедта. Задължението е индивидуализирано по основание, вид, период и размер, поради което са неправилни изводите на съда в обратна насока.

Съдът след като се запозна с с частната жалба, намира същата за допустима, депозирана в срока по чл.275 от ГПК, от легитимирана страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. При преценка на изложените в заявлението по чл.410 от ГПК обстоятелства и доводите на жалбоподателката, ЯОС намира жалбата за основателна, поради което следва да бъде уважена по следните съображения:

Ч.гр.д.№ 683/2017 г. по описа на ЕРС е образувано по заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК със заявител С.Г.Д. *** и длъжник Й. И. Д. от гр.Ево. Желае се издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист за сумата 1053 лв. с посочено в т.9в обстоятелство, от което произтича вземането: обезщетение за причинени имуществени вреди в резултат от обстоятелството, че заявителката е била лишена от възможността да ползва собствените си земеделски земи и е била лишена от възможността да получи доходи от отдаването им под наем или аренда. В т.12 „Обстоятелства, от които произтича вземането“, заявителката е прецизирала искането си като е уточнила титула си за собственост, индивидуализирала е двата поземлени имота, посочила е двете стопански гони, през които твърди, че е била лишена да ги ползва поради това, че са били заявени пред ОСЗ Елхово и са били ползвани от длъжника Й. И. Д. Посочено е, че на Д. е връчена нотариална покана за задължението. Към заявлението Д. е представила всички доказателства, въз основа на които заявява вземането си – договор за доброволна делба, изпратената й от ОСЗ Елхово справка и нотариалната покана.

Районният съд е постановил атакуваното разпореждане, с което изцяло отхвърля заявлението на Д. като е приел, че вземането е неясно формулирано, няма достатъчна индивидуализация и изискуема фактология, за да бъде същото ясно заявено относно правопораждащия го факт, неговата изискуемост и естеството на правоотношението между страните. Изложени са съждения за това, че вземането следва да бъде предявено по общия исков ред чрез предявяване на иск по чл.31 ал.2 от ЗС като се има предвид естеството на претендираното обезщетение за имуществени вреди.

ЯОС не споделя изводите на районния съд, с които е отхвърлил заявлението по чл.410 от ГПК. Заявителят се е възползвал от реда за снабдяване със заповед за изпълнение като е претендирал вземане за парична сума, за която искът е подсъден на районния съд – чл.410 ал.1 т.1 от ГПК, а съгласно чл.410 ал.2 от ГПК заявлението отговаря на изискванията на чл.127 ал.1 и 3 и чл.128 ал.1 и 2 от ГПК. Видно от заявлението на жалбоподателката Д. вземането е напълно конкретизирано по размер – 1053 лв., основание - обезщетение за причинени имуществени вреди и период – стопанските 2015/2016 и 2016/2017 години. Към заявлението са представени и писмени доказателства, от които произтича вземането, въпреки, че няма такова задължение за заявителя. Не са налице изключенията на чл.411 ал.2 от ГПК, при които съдът не следва да издава заповед за изпълнение, а именно: искането да не отговаря на изискванията на чл.410, да е в противоречие със закона или добрите нрави и длъжникът да няма постоянен адрес или обичайно местопребиваване в РБ. В заповедното производство съдът няма задължение да квалифицира заявеното вземане и при липса на посочените по-горе законови пречки изцяло преценка на заявителя е дали ще търси своето вземане в заповедно производство или по общия исков ред.

При така направените изводи, въззивният съд счита, че разпореждането за отхвърляне на заявлението по чл.410 от ГПК като неправилно следва да се отмени и да се постанови издаване на исканата заповед за изпълнение за посоченото вземане.

На основание изложеното, ЯОС

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ разпореждане № 1452/10.10.2017 г. по ч.гр.д.№ 683/2017 г. по описа на ЕРС и вместо това ПОСТАНОВИ:

ДА СЕ ИЗДАДЕ заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК на заявителя С.Г.Д. ЕГН ********** *** против длъжника Й. И. Д., ЕГН ********** *** за сумата 1053 лв. - обезщетение за причинени имуществени вреди в резултат от обстоятелството, че заявителката е била лишена от възможността да ползва собствените си земеделски земи и е била лишена от възможността да получи доходи от отдаването им под наем или аренда.

ВРЪЩА делото на Районен съд Елхово за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК.

Определението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.