В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

ЯМБОЛСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, І-ви въззивен граждански състав

на 07 ноември 2017 година

в публично заседание в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА СТОЕВА

ЧЛЕНОВЕ: 1. КАЛИНА ПЕЙЧЕВА

2. НИКОЛАЙ ИВАНОВ

секретар П.У.

като разгледа докладваното от съдия Росица Стоева

възз.гражд.дело № 349 по описа за 2017 год.,

за да се произнесе взе предвид следното:

Производството пред Ямболски окръжен съд е образувано по въззивна жалба на Й.В.В. ***, депозирана чрез пълномощника адв.Р.Ж. от ЯАК против Решение №498/23.08.2017 г., постановено по гр.д.№2035/2017 г. на ЯРС, с което съдът е разрешил пътуването на малолетното дете В. Й. В. ***, родено на *** г., с ЕГН **********, в чужбина - до Кралство Испания и в държавите - членки на Европейския съюз, без да е необходимо за целта съгласие на бащата Й.В.В. ***, ЕГН **********, с цел гостуване на родителите на детето през лятото, придружавано от майката, нейните родители или упълномощено от нея трето лице, за период от 6 години.

С въззивната жалба решението на ЯРС се обжалва изцяло, като недопустимо - "поради произнасяне на съда по недопустим и неясен петитум и по непредявен иск"; като неправилно - "поради нарушение на материалния закон и необоснованост". В жалбата са изложени съображения, въз основа на които се иска отмяна на решението на ЯРС изцяло, като в случай, че въззивния съд го счете за недопустимо "да върне делото за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд от фазата на размяна на книжа", а в случай, че приеме обжалваното решение за допустимо - да го отмени. Заявена е претенция за присъждане на разноски за двете инстанции.

Въззиваемата Е.Г.С. ***, представлявана от пълномощника адв.М.Г. от ЯАК, в срока по чл.263 ГПК, е депозирала писмен отговор, в която е заявила становище за неоснователност на въззивната жалба. Въз основа на подробните съображения иска потвърждаване на атакуваното решение, съответно - оставяне на въззивната жалба без уважение. Заявена е претенция за присъждане на сторените за въззивното производство разноски.

В о.с.з. въззивника Й.В., при условията на редовно и своевременно призоваване, не се явява, но се представлява от процесуален представител - адв.Р.Ж. от ЯАК, който поддържа изцяло съображенията, изложени във въззивната жалба и моли за уважаването й. В допълнение сочи, че решението не е съобразено с интереса на детето, тъй като по делото не е установено какво налага пътуване до други държави в Европейския съюз (ЕС) извън Испания, а с оглед напрегнатото положение в тази държава, Палма де Майорка според пълномощника е рискова дестинация. Освен това счита, че тъй като ищцата е на сезонна работа, сравнително често си вижда детето и не е нужно детето да пътува в чужбина.

В о.с.з. въззиваемата Е.С., редовно и своевременно призована, не се явява, но чрез пълномощника си адв.Г. от ЯАК поддържа съображенията за неоснователност на въззивната жалба, изложени в отговора и моли за потвърждаване на атакуваното решение. Счита, че решението не е недопустимо и че липсват основания за исканата отмяна. ЯРС в мотивите подробно е обсъдил всички факти и обстоятелства, които са били предмет на разглеждане по делото, включително и всички възражения от страна на ответника и е постановил правилно, законосъобразно решение, в изключителен в интерес на детето.

След преценка на оплакванията по жалбата, мотивите на обжалвания съдебен акт и доказателствата по делото, Окръжният съд приема за установено следното от фактическа и правна страна:

Въззивната жалба е допустима, тъй като е подадена в предвидения в чл.259, ал.1 ГПК преклузивен двуседмичен срок и отговаря на изискванията на чл.260 и чл.261 ГПК. Въззивника е легитимиран и има правен интерес от обжалването. Преценена по същество въззивната жалба е неоснователна.

В съответствие с правомощията си, при проверка на валидността и допустимостта на атакуваното решение, въззивния съд прецени, че последното е валидно и допустимо, поради което жалбата следва да бъде разгледана по същество.

Оплакването на въззивника за недопустимост на атакуваното решение, поради "поради произнасяне на съда по недопустим и неясен петитум и по непредявен иск" не могат да бъдат споделени от настоящата инстанция. На първо място производството по чл.127а СК не е исково, а е такова по спорна администрация на гражданските правоотношения. На следващо място в депозираната пред ЯРС първоначална молба и последвалата /след обездвижване на производството/ молба - уточнение Е.С. ясно, точно и недвусмислено е формулирала искането си до съда, поради което не може да се приеме твърдението, че същото е неясно. Не може да бъде споделено и оплакването за произнасяне на съда по непредявен иск, напротив - първостепенния съд се е произнесъл изцяло в рамките на заявеното. Обстоятелството, че въззивника не е съгласен по същество с постановеното от съда, не би могло нито да се квалифицира като недопустимост на постановения акт, нито да доведе като последица до обезсилването му. Ето защо довода във въззивната жалба за допуснато съществено процесуално нарушение, довело до затруднения при защитата на ответника и до нарушаване интересите на детето не може да бъде споделен.

При преценка по същество, решението на първостепенния съд се прецени за правилно и нестрадащо от пороци.

Фактическата обстановка по делото е правилно установена от първостепенния съд, въз основа на всички събрани доказателства и не е спорна между страните, т.е. между тях не съществува спор относно установените по делото факти. Правния спор между страните е досежно изводите, които налагат установените по делото факти. В тази връзка изложените от първостепенния съд мотиви се споделят от настоящата инстанция, която на осн. чл.272 ГПК препраща към тях.

С предявената пред ЯРС искова молба ищцата С. е поискала от съда да постанови решение, с което съдът да постанови заместващо съгласие на бащата детето да пътува извън страната.

Така заявената претенция намира правно основание в чл.127а СК и разгледана по същество се намери от въззивния съд за основателна.

Съгласно чл.127а СК въпросите, свързани с пътуване на дете в чужбина и издаването на необходимите лични документи за това, се решават по общо съгласие на родителите, а когато такова съгласие не може да бъде постигнато, спорът между тях се решава от районния съд по настоящия адрес на детето.

По делото е установено, че липсва общо съгласие на родителите по въпросите, свързани с пътуването на детето В. в чужбина, като бащата не дава съгласие детето да пътува в чужбина. С молбата след уточнение се иска съдът да даде, заместващо съгласието на бащата разрешение за пътуване на детето извън границите на Р.България – в страни-членки на Европейския съюз и предимно до Испания за неограничен брой пътувания, заедно с ищцата или с трето лице, нейните родители или упълномощено от нея лице, за да гостува на родителите си или на майка си там през лятната ваканция.

ЯОС намира за правилен изводът на първоинстанционния съд за основателност на искането. По делото не е спорно, че страните са съпрузи и са родители на детето В., родено на *** г. Не е спорно, че родителите не живеят заедно от м.юни 2017 г. Установено е и че ищцата работи от 2010 г. сезонна работа в Испания, Палма де Майорка, от март до октомври, а и че ответникът е бил предходните години там заедно със съпругата си, като в момента също е в Испания, но живее отделно. Не е спорно между страните, че всяка година след завършване на сезонната работа родителите са се завръщали в България, в дома на родителите на ищцата, който е тяхно семейно жилище. Не е спорно, че понастоящем детето живее при родителите на ищцата в гр.Я., учи в ОУ „Николай Петрини“-гр.Ямбол. Не е спорно и че ответникът последните две години е водил детето през лятната ваканция за около два месеца в Испания, където е пребивавало при родителите си до началото на септември, като са го връщали в България за началото на учебната година.

Безспорно при разрешаването на конкретния спор, предизвикан от разногласието между родителите за пътуване на детето в чужбина, съдът следва да се води от интереса на детето. При този спор за съда няма съмнение, че пътуванията, за които се иска заместващо съгласието на ответника-въззивник разрешение, ще бъдат в интерес на детето, тъй като ще обогатят познанията и живота му, като му дадат възможност да се срещне с други хора, култура и обичаи, да види интересни места и забележителности, както и да прекара част от лятната си ваканция с родителите си.

ЯОС намира, че решението на първоинстанционния съд е изцяло съобразено и в съответствие със задължителната съдебна практика на ВКС - ТР №1/2016 г. на ОСГК на ВКС, съгласно което съдът може да разреши по реда на чл.127а СК пътуването на ненавършило пълнолетие дете в чужбина без съгласието на единия родител само за пътувания в определен период от време и/или до определени държави, респ. държави, чийто кръг е определяем.

Правилно ЯРС, съобразявайки доказателства по делото и позовавайки се на цитираното ТР е изложил, че противопоставянето на бащата не изхожда от интересите на детето, а е последица от конфликта му с майката. Освен това искането за разрешаване на пътуване в чужбина е само за лятната ваканция, което прави възраженията на ответника във връзка с обучението на детето в България неоснователни.

При всичко изложено до тук, въззивния съд прие, че заявеното искане за заместващо съгласие на бащата детето В. да пътува извън страната е основателно и като такова следва да бъде уважено.

По този начин законосъобразно и правилно се е произнесъл и първостепенния съд, поради което и на осн. чл.271, ал.1 ГПК решението следва да бъде потвърдено, а въззивната жалба да бъде оставена без уважение.

При този изход на делото и на осн. чл.78, ал.3 ГПК, въззиваемата има право да й бъдат присъдени разноски за въззивната инстанция. Въззивния съд присъжда разноски на въззиваемата Е.С. в размер на 350 лв. - заплатено адв.възнаграждение, поради наличие на надлежно искане в тази насока и на доказателства за сторени разноски в такъв размер.

Водим от изложеното ЯОС

Р Е Ш И :

ПОТВЪРЖДАВА Решение №498/23.08.2017 г., постановено по гр.д.№2035/2017 г. по описа на ЯРС.

Решението е окончателно и на осн. чл.280, ал.3, т.2 ГПК не подлежи на касационно обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.