В ИМЕТО НА НАРОДА

ЯМБОЛСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД ІІ-ри Въззивен граждански състав

На 14 ноември 2017 година

В открито заседание в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДОБРИН КЮЧУКОВ

ЧЛЕНОВЕ: КАЛИНА ПЕЙЧЕВА

НИКОЛАЙ ИВАНОВ

секретар Л.Р.

като разгледа докладваното от съдия Н.Иванов

възз. гр.дело №333 по описа на 2017 г., за да се произнесе взе предвид следното

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

Делото е образувано по въззивна жалба на „МАРВИН" ООД, със седалище и адрес на управление гр. Сливен, пл. „Александър Стамболийски" № 1, офис 102, представлявано от К.Л.М. - управител, чрез адв. Н.П.К. ***, против Решение №429/21.07.2017г., постановено по гр.д.№2208/2016г. по описа на ЯРС, с което съдът е отхвърлил иска на „МАРВИН“ООД гр.Сливен, с ЕИК-119603928 против Т.И.А. ***, с който се иска осъждането на ответника да заплати на ищеца сумата от 1000 лв., представляваща частичен иск от сумата от общо 6120 лв. - обезщетение за имуществени вреди, причинени му от собствени на ответника вещи, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на увреждането- 18.05.2016г. до окончателното изплащане, и е осъдил дружеството да заплати на ответника разноски в размер на 300лв. В жалбата се твърди, че решението е неправилно, необосновано и постановено в противоречие на процесуалния и материалния закон. Сочи се, че първоинстанционния съд неправилно е отказал да допусне до разпит поисканите от ищеца с ИМ свидетели: актосъставителя- ПИ при РУ Тунджа, както и членовете на комисията съставила констативния протокол от 09.06.2016г., което в крайна сметка е повлияло и на постановения по делото съдебен акт, с който исковата претенция е била отхвърлена. Твърди се също, че постановеното по делото решение не е съобразено със събраните по делото писмени и гласни доказателства, от които според въззивника, следва обоснован извод за основателност на претенцията му по делото. Претендира се решение на ЯРС да бъде отменено, като бъде постановено друго решение от въззивния съд, с което да бъде уважен изцяло предявения иск. Претендират се сторените пред двете инстанции по делото разноски.

В писмен отговор въззиваемата страна оспорва жалбата. Изразява становище, че атакуваното решение е правилно и законосъобразно. Твърди се че липсва порок на първоинстанционното решение, съответно нарушение на процесуалните правила, тъй като ЯРС е формирал вътрешното си убеждение въз основа на събрани по делото доказателства Претендира се, по подробни съображения изложени в жалбата, потвърждаване на първоинстанционното решение и присъждане на разноски пред въззивната инстанция.

В с.з. въззивникът, чрез своя пълномощник поддържа жалбата.

Въззиваемата страна, чрез своя пълномощник оспорва жалбата и претендира нейното отхвърляне, както и присъждане на разноските направени пред въззивната инстанция.

Въззивната жалба е процесуално допустима, като подадена от легитимирана страна и в срока по чл.259 ал.1 ГПК, поради което може да се разгледа по същество.

За да се произнесе, ЯОС извърши преценка на събраните по делото доказателства, взе предвид доводите на страните и приема за установено следното:

Установено е по делото, от представения пред ЯРС Договор за аренда на земеделска земя -Акт № 27, том ІV, рег.№ 4795 от 28.06.2013г., че процесният ПИ №24048 в землището на с. Хаджидимитрово е бил отдаден под аренда на „МАРВИН“ООД гр.Сливен за срок от 8 стопански години, считано от стопанската 2012/2013г., като не е спорно също, че това дружество е собственик на насажденията в имота.

Пред ЯРС е бил представен АУАН №241-А/16 от 20.05.2016г., за извършено от Т.И.А. нарушение по чл.40 ал.1 т.2 от ЗОСИ, за това, че на 18.05.2016г. ответникът е пуснал в лозовите масиви в землището на с. Хаджидимитрово собствените си животни, с което е причинил вреди на „МАРВИН“ООД /подписан от А./, въз основа на който е било издадено наказателно постановление №001/16.06.2016г. на Кмета на с. Хаджидимитрово, с което за нарушение на чл.40 ал.1 т.2 от ЗОСИ на А. е била наложена глоба в размер на 500 лв. Наказателното постановление не е получено лично от ответника, а е връчено при условията на отказ, удостоверен с подписите на двама свидетели.

Не е спорно също, че на осн.чл.18, чл.20 ал.1 и 2 и чл.8 от ЗОСИ, кметът на с. Хаджидимитрово е издал Заповед №002/27.05.2016г., с която е назначил комисия, която да установи размера на вредите, ако такива има нанесени в процесния имот. Въпреки, че първоинстанционния съд е задължил третото не участващо по делото лице да представи пълната преписка по случая, по делото не е представена жалбата на ищеца до кмета на селото, посочена като повод за издаване на Заповедта, за да се установи какво точно е било оплакването и срещу кои лица.

Назначената от Кмета на селото комисия е изготвила Констативен протокол от 09.06.2016г. От същия се установява, че на посочената в него дата е бил извършен оглед на процесният ПИ №24048 в землището на с. Хаджидимитрово, в присъствието на агроном К.Б. – представител на ищцовото дружество. В протокола е посочено, че имотът е засят през 2000г. със сорт грозде „Мискет отонел“. Към датата на проверката масивът не е бил заграден, оградата е била съборена /т.5 от протокола/. Комисията е констатирала в първите 16 реда нагризване по лозичките и там не са намерени грозденца, характерни за този период; посочено е, че повредените лозички са нагризани от едър рогат добитък и кози, като нанесените преки щети са в размер на 30 % и същите ще окажат влияние на добива за следващата стопанска година, като общият очакван приход от тях е изчислен на 5670 лв. Посочено е също, че необходимите средства за труд и материали за ремонт на конструкцията са в размер на 450 лв.

От заключението на изслушаната пред ЯРС съдебно-оценителна експертиза се установява, че въз основа на писмените данни, находящи се в констативния протокол от 09.06.2016г., стойността на нанесената вреда на ищцовото дружество е в размер на 4854,33 лв. от неполучена продукция /пропуснати ползи/ и в размер на 450 лв. по конструкцията на лозовото насаждение.

Пред ЯРС са били събрани и гласни доказателства:

Св. Б.- агроном в ищцовото дружество, отговарящ за състоянието на лозята, е дал показания, че на 18.05.2016г., е заварил в процесния имот кози и две крави, поради което се обадил на ответника, за да си прибере животните, които предположил, че са негови, тъй като само асфалтов път делял имота с лозовите насаждения от имота на ответника. Според свидетеля, ответникът не отрекъл, че животните са негови, и си ги прибрал. Същият ден свидетелят констатирал нагризвания по лозите в масива, както и съборени колове. Свидетелят е посочил, че масивът е бил обработван с препарати на 07.05.2016г. за първи път, и че към м.май 2016 г. оградата на имота била частично скъсана и съборена точно на мястото, което го ограждало откъм асфалтовия път. Заявил е, че освен животните на ответника, които многократно е виждал в имота, не е виждал други животни. Според свидетеля, предходния ден – 17.05.2016г., масивът не бил увреден.

Св. И. – син на ответника, е дал показания, че на процесната дата животни на баща му не са навлизали в имота на ищеца, но е виждал в масива постоянно да навлизат животни на други собственици от съседните села. Според свидетеля баща му е подписал издадения АУАН, без да разбере същността на документа.

Св. Г. – ветеринарен лекар, обслужващ животните на ответника, е заявил през м. април и май 2016г. е посещавал фермата на ответника А. и че не евиждал да има ограда на лозовия масив, намиращ се встрани от кравефермата му. Според свидетеля е много трудно да се получи ситуация, при която две или три животни да се отделят от стадото и да се придвижват самостоятелно, тъй като преживните животни имат стаден инстинкт и ако едно от тях се отдели от стадото, другите го следват. Заявил е, че през м.май 2016 г. не е бил викан, за да лекува от интоксикация животните на ответника, и че не му е известно същите да са страдали от натравяния от хербицидни препарати, които се използват при пръскането на лозите. Свидетелят е посочил, че често животни от други села пасат в тази местност.

Св. Т.– кмет на с. Хаджидимитрово е заявил, че процесният имот е частично неограден откъм асфалтовия път, който го разделя от имота на ответника; че ответникът е бил търсен два пъти, за да бъде връчено наказателното постановление, но след като отказал, връчването било оформено с подписите на двама свидетели.

По искане на въззивника, като свидетел по делото, пред ЯОС е бил разпитан св. К.Г., съставил АУАН №241-А/16 от 20.05.2016г. Същия е заявил, че относно акта, който е съставен на Т.А., охранителите на фирма "МАРВИН"ООД го уведомили, че животните на А. били влезли в лозовите масиви и причинили щети. Посочил е, че посетил мястото на инцидента, в изпълнение на задълженията си, но когато отишъл не намерил животни в масивите. Заявил е, че при посещението на място, не е извършил оглед на самите растения, и не знае какви са били уврежданията по тях. Бил уведомен за инцидента, след получаване на сигнала от управлението в гр. Ямбол. Посочил е, че акта го е съставил по свидетелските показания, а Т.А. е отрекъл факта негови животни да са влизали в масивите. Свидетелят е посочил, че в последствие е бил уведомяван за още един инцидент с животните на Т.А. в същия масив, и че тогава заварил животните на А. в масива- т.е. въпреки, че му бил съставен акт, в по късен момент отново животните на А. били намерени вътре в масива. Според свидетеля този масив не е ограден, и освен на Т.А. за същия масив, свидетеля е съставял актове и на други лица вкарали животни в същите масиви, но е заявил че не може да каже кога точно е било това.

При тази фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

Въззивната жалба е подадена в преклузивния срок по чл. 259 ГПК, от надлежна страна и при наличие на правен интерес от обжалване. Същата е допустима, а разгледана по същество се преценява, като неоснователна по следните съображения:

Правилно искът е бил квалифициран от първоинстанционния съд като такъв с пр. осн. чл.50 вр. с чл.45 ЗЗД, тъй като за вредите, произлезли от каквито и да са вещи, отговарят солидарно собственикът и лицето, под чийто надзор те се намират. Ако вредите са причинени от животно, тези лица отговарят и когато животното е избягало или се е изгубило. За да бъде осъществен сложния фактически състав на непозволеното увреждане, следва да бъдат налице няколко кумулативно съществуващи предпоставки: деяние /действие или бездействие/, противоправност на деянието, вреда, причинна връзка между деянието и вредата, както и вина на деликвента, независимо от нейната форма - умисъл или небрежност.

Правилно в мотивите си първоинстанционния съд е посочил, че по делото са налице доказателства, които установяват противоправно поведение, тъй като с влязъл в сила АУАН и наказателно постановление е установено, че на 18.05.2016г. Т.А. е допуснал негови животни да навлязат свободно в имота, отдаден под аренда на въззивника, като са причинили вреди на масива. За да отхвърли предявения иск обаче, ЯРС е приел, че ищецът не е доказал по безспорен начин по вид и размер вредите, които са причинени от животни на ответника, нито причинно-следствената връзка между вредите, посочени в констативния протокол от 09.06.2016г. и животните на ответника. Този извод се споделя напълно от въззивната инстанция. Установено е, от събраните по делото гласни доказателства, в т.ч. и показанията на актосъставителя Г. пред ЯОС, че имотът, който ползва въззивника, през 2016г. е бил неограден, и че в местността пасат не само животните на ответника, но и животни на други собственици, вкл. от съседни села. В тази връзка св. К.Г. изрично е заявил, че за същия масив, е съставял актове и на други лица вкарали животни в масива. Предвид на това, не може да бъде прието по категоричен начин, че вредите по вид и размер, посочени в исковата молба и съставения Констативен протокол, са били причинени именно на 18.05.2016г. и то от животните на ответника. Съставителят на АУАН, в показанията си пред съда е заявил, че при посещението на място, не е извършвал оглед на самите растения, и не знае какви са били уврежданията по тях. Видно от Констативния протокол, същия е бил изготвен след посещение и оглед на имота, но едва на 09.06.2016г., т.е. след изтичане на значителен период от време след нарушението /на 22-я ден/, респ. този документ е доказателство за състоянието на имота не към 18.05.2016г., а към датата на съставянето му.

Водим от изложеното, ЯОС счита, че атакуваното решение, като правилно и законосъобразно, следва да се потвърди на основание чл.271 ал.1 ГПК. Въззивният съд напълно споделя мотивите към решението на първоинстанционния съд, и на основание чл.272 ГПК препраща към тях.

При този изход на делото, в полза на въззиваемата страна следва да се присъдят направените пред настоящата инстанция разноски, в размер на 300лв.- възнаграждение за адвокат.

Водим от изложеното, ЯОС

Р Е Ш И :

ПОТВЪРЖДАВА Решение №429/21.07.2017г., постановено по гр.д.№2208/2016г. по описа на ЯРС .

ОСЪЖДА „МАРВИН“ООД гр.Сливен, с ЕИК-119603928 да заплати на Т.И.А., с ЕГН-********** ***, със съдебен адрес:***, кант. *, чрез адв. Д. П., сумата 300лв.- разноски пред въззивната инстанция.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.