В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

ЯМБОЛСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД , І-ви въззивен граждански състав

на 17 октомври 2017 година

в публично заседание в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА СТОЕВА

ЧЛЕНОВЕ: 1. КРАСИМИРА ТАГАРЕВА

2. КАЛИНА ПЕЙЧЕВА

секретар П.У.

като разгледа докладваното от съдия РОСИЦА СТОЕВА

възз.гр.дело № 324 по описа за 2017 година,

за да се произнесе взе предвид следното:

Производството пред Ямболски окръжен съд е образувано по въззивна жалба на Д.В.Г. ***, депозирана чрез пълномощника адв.Ст.Т. от ЯАК против Решение №71/31.07.2017 г., постановено по гр.д.№571/2015 г. на ЕРС.

С посоченото решение първостепенния съд е постановил следното:

ОТХВЪРЛЯ предявения от Д.В. Г., с ЕГН ********** ***, действащ, чрез процесуален пълномощник адв.П.М. против Община Елхово, с адрес на управление гр.Елхово , ул.„Търговска“ №13, с ЕИК по БУЛСТАТ 000970165, представлявана от П. А. К., в качеството му на кмет на Община Елхово, иск с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК за признаване за установено по отношение на ответника Община Елхово, че Д.В.Г. е собственик на 220/3566 идеални части от поземлен имот с кадастрален номер 27382.500.9571 по КККР на гр.Елхово, одобрена със Заповед № РД-18-103/28.11.2008 г. на ИД на АГКК, с обща площ 3566 кв.м. на основание прехвърлителна сделка, покупко-продажба, като неоснователен и недоказан.

ОСЪЖДА Д.В.Г., с ЕГН ********** *** да заплати на Община Елхово, с адрес на управление гр.Елхово, ул.„Търговска“ №13, с ЕИК по БУЛСТАТ 000970165, представлявана от П. А. К., в качеството му на кмет на Община Елхово на основание чл.78, ал.3 от ГПК разноски в размер на 625.00 /шестстотин двадесет и пет/ лева.

С въззивната жалба решението на ЯРС се обжалва изцяло, като неправилно, незаконосъобразно и необосновано. В жалбата са изложени подробни съображения за неправилна преценка на първостепенния съд по отношение на събраните по делото доказателства, сочещи на оплакване за необоснованост, въз основа на които се иска отмяна на решението на ЯРС изцяло и съответно – уважаване на предявения иск. Заявена е претенция за присъждане на разноски за двете инстанции.

Въззиваемата страна Община гр.Елхово, представлявана от пълномощника адв.И.Ч. от ЯАК, в срока по чл.263 ГПК, е депозирала писмен отговор, в която е заявила становище за неоснователност на въззивната жалба. Въз основа на подробните съображения иска потвърждаване на атакуваното решение, съответно - оставяне на въззивната жалба без уважение. Заявена е претенция за присъждане на сторените за въззивното производство разноски.

В о.с.з. въззивника се явява лично, като чрез пълномощника си адв.С.Т. от ЯАК, подържа въззивната жалба, като иска отмяна на атакуваното решение, съответно - уважаване на предявения иск. Подържа и претенцията за присъждане на сторените по делото разноски за двете инстанции.

В о.с.з. въззиваемата страна Община гр.Елхово не изпраща представител, но чрез пълномощника им адв.И.Ч. от ЯАК, подържат съображенията, изложени в писмения отговор. Молят за потвърждаване на атакуваното решение. Подържат и претенцията за присъждане на сторените по делото разноски за въззивната инстанция.

След като направи преценка на доказателствата по делото, Окръжният съд приема за установено следното от фактическа и правна страна:

Фактическата обстановка по делото е правилно установена от първостепенния съд, не е спорна между страните, ненужно е да бъде преповтаряна, поради което и на осн. чл.272 ГПК въззивния съд препраща към нея. Пред въззивната инстанция не се направиха искания и не се събраха доказателства, които да доведат до промяна в установената фактическа обстановка.

Въз основа на правилно установената от ЕРС фактическа обстановка, въззивния съдът прави следните правни изводи:

Въззивната жалба е допустима, тъй като е подадена в предвидения в закона срок и отговаря на изискванията на закона. Въззивника е легитимиран и има правен интерес от обжалването.

При служебната си проверка по чл.269 ГПК, въззивният съд констатира, че обжалваното решение е валидно и допустимо, поради което жалбата следва да бъде разгледана по същество.

Преценена по същество въззивната жалба е неоснователна. Първоинстанционното решение се прецени за правилно. Съображенията са следните:

В производството пред първоинстанционния съд ищеца, понастоящем въззивник, е поискал постановяване на решение, с което да се приеме за установено по отношение на ответната община, че е собственик на 220/3566 идеални части от поземлен имот с кадастрален номер 27382.500.9571 по КККР на гр.Елхово, одобрена със Заповед №РД-18-103/28.11.2008 г. на ИД на АГКК, с обща площ 3566 кв.м. на основание прехвърлителна сделка - покупко-продажба.

Така предявеният иск е положителен установителен по своя характер и намира правното си основание в нормата на чл.124, ал.1 ГПК, съгласно която всеки може да предяви иск, за да възстанови правото си, когато то е нарушено или за да установи съществуването или несъществуването на едно правно отношение или на едно право, когато има интерес от това. Абсолютна процесуална предпоставка за допустимост на установителните искове е наличието на интерес от търсената защита. В конкретния случай въззивния съд намира, че за ищеца е налице правен интерес от предявения положителен установителен иск и той произтича от възникналия между него и ответника спор за правата на собственост на страните в процесния имот. Мотивиран от изложеното до тук, въззивния съд прецени предявения иск за допустим.

Разгледан по същество, искът е неоснователен.

В обстоятелствената част на исковата молба и допълненията към нея ищеца твърди да е собственик на процесните 220 кв.м. на основание договор за покупко - продажба, по силата на който е придобил собствеността върху 1/2 ид.ч. от дворно място, цялото с площ 1490 кв.м., находящо се в гр.Елхово, съставляващо имоти с планоснимачни номера 767 и 768 от парцел XXVII, квартал 47 по отменен план на Елхово от 1966 г., което се равнявало на 745 кв.м. Впоследствие със Заповед №ЛС/Р-285/1986 г. на кмета на Община Елхово от собственото на ищеца дворно място били отчуждени 525/1490 ид.ч. за строителство на жилищен блок, при което ищеца получил съответното обезщетение. По този начин ищецът твърди, че е останал собственик на 220/1490 ид.ч. от дворното място, които попаднали в новообразуван имот с кадастрален номер 27382.500.9571 по КККР на гр.Елхово, целия с обща площ 3566 кв.м. Твърди, че е единствен собственик на посочените 220/3566 ид.ч. от новообразувания имот с кадастрален номер 27382.500.9571, собственост на Община Елхово, като е придобил правото на собственост чрез покупко-продажба от В. Г. Г. - негов баща, като сделката е обективирана в Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот срещу гледане и издръжка №67, т.1, дело №154/1971 г.

Защитавайки се против така предявения иск, ответната община е противопоставила възражение, че ищеца е изгубил право си на собственост върху имота на основание отчуждителни процедури, проведени през 1954 г. и през 1986 г. През 1954 г. от имота на праводателя на ищеца са били отчуждени 220 кв.м., заедно със склад със същата площ, а при последващо отчуждаване, извършено със Заповед №ЛС/Р-285/1986 г. на Кмета на Община Елхово, имот с пл.№767, в квартал 47 по плана на гр.Елхово, собственост на ищеца е бил отчужден за строителство на жилищен блок, като на ищеца е признато право за обезщетяване за 646 кв.м. и съответно е бил обезщетен. Ответника сочи, че за одържавените 220 кв.м. ищецът също е обезщетен на основание Решение №РД-07-263/11.02.1998 г. на Областен управител на Област Бургас, в качеството му на наследник на Р.П. Г..

За да отхвърли предявения иск като неоснователен и недоказан, ЕРС приел, че при съвкупната преценка на приложените по делото доказателства, не е установено по безспорен начин на правото на собственост на ищеца по отношение на процесните идеални части от имот. Действително, съгласно договора за покупко-продажба на недвижим имот, обективиран в НА №67/1971 г. В. Г.Г. е прехвърлил на сина си ищеца Д.В. Г. ½ идеална част от дворно място цялото от 1490 кв.м., съставляващо имот пл.№767 и имот пл.№768, в УПИ ХXVII, в квартал 47 по плана на гр. Елхово от 1966 г. Към същият този момент обаче В. Г. Г. не е бил единствен собственик на имот пл.№767, а го е притежавал в съсобственост с държавата. И това е така, тъй като към същият този момент държавата на основание отчуждаването, извършено с Акт за завземане на недвижим имот за държавен №71/25.12.1954 г. на Елховски градски народен съвет е била собственик на склад за зърнени храни /хамбар/ със застроена площ 220 кв.м. и собствен двор със застроено място от 220 кв. м., находящи се в имот пл.№767. Както е известно от правната теория, продажбата е деривативно основание за придобиване на собственост, но продавачът не може да прехвърли по-голям обем права от тези, които притежава. Вещнопрехвърлителното действие на сделка, сключена с нотариален акт, настъпва само тогава, когато праводателят е бил титуляр на вещното право. Ако той не го притежава, то не настъпва и вещнопрехвърлителният ефект на сделката, поради което и правата на трети лица не се засягат от нейните последици. Праводателя на ищеца би могъл да прехвърли ½ идеална част от правото на собственост върху горните имоти, ако е притежавал това право, а от събраните по делото доказателства се установява, че към момента на прехвърлителната сделка от 1971 г. процесните 220 кв.м. вече не са били негова собственост, при което по отношение на тях не е възникнал и вещнопрехвърлителния ефект на сделката. При посочените фактически констатации и след като по делото не е установено по категоричен и несъмнен начин ищецът да е притежавал след извършеното отчуждаване през 1986 г. право на собственост върху процесните идеални части, които в момента да попадат в новообразувания имот с идентификатор 27382.500.9571, то искът му се явява неоснователен и недоказан и като такъв е отхвърлен.

Така постановеното решение е правилно, изложените от първостепенния съд мотиви се споделят и на осн. чл.272 ГПК въззивния съд препраща към тях.

По принцип правото на собственост, след като веднъж е възникнало, не може да бъде изгубено от неговия титуляр, освен ако друго лице не го придобие по оригинерен или деривативен способ. Придобиването на право на собственост по договор е производно придобиване. Задължителен елемент от фактическия състав на договора е съществуването на вещното право на прехвърлителя. Ако прехвърлителя не е собственик на веща и приобретателя не може да стане собственик, т.е. правото на новия собственик трябва да се изведе от правото на предходния собственик.

В конкретния случай, както правилно е приел първостепенния съд, от приложените по делото доказателства, не се установява по безспорен и несъмнен начин, че ищеца /понастоящем въззивник/ е придобил спорните 220 кв.м. по силата на сделката, обективирана в НА №67/1971 г.

Видно от записаното в посочения НА ищеца е придобил собствеността върху 1/2 ид.ч. от дворно място, цялото с площ 1490 кв.м., находящо се в гр.Елхово, съставляващо имоти с планоснимачни номера 767 и 768 от парцел XXVII, квартал 47 по плана на Елхово от 1966 г. В нотариалния акт не е отразена площта на всеки един от имотите, които съставляват прехвърленото дворно място. В допълнителното заключение на изслушаната по делото СТЕ, въз основа на изчисления, направени на база сканирани изображения на кадастралния план на гр.Елхово от 1966 г. /който е бил в сила към момента на сделката от 1971 г./, вещото лице е посочило, че площта на имот с пл.№767 е 894.3 кв.м., площта на имот с пл.№768 е 828.2 кв.м., а площта на одържавената стопанска постройка-хамбар, находяща се в имот пл.№767 е 232.7 кв.м.

При тези фактически данни и при извършено елементарно аритметическо изчисление се установява, че площта на имот с пл.№767, към момента на сделката от 1971 г. е била 661,6 кв.м. и след като към нея се прибави и площта на имот с пл.№768, която е 828.2 кв.м. се получава сбор от 1489,8 кв.м., колкото е цялата посочена площ на дворното място, предмет на сделката по НА №67/1971 г.

От изложеното следва извод, че претендираните в настоящото производство от ищеца 220 кв.м. изобщо не са били предмет на прехвърлителната сделка, от която същия се силае да черпи права, поради което и не е придобита и собствеността върху тях.

Нещо повече, видно от доказателствата по делото, в частност от Решение №РД-07-263/11.12.1998 г. на Областен управител на област Бургас, на основание чл.2, ал.1, т,1 във връзка с чл.6, ал.3 от ЗОСОИ, е признато правото за обезщетяване на наследниците на Р. П. Г., между които и ищеца, със съсобственост върху магазин - общинска собственост, находящ се на 1-ви етаж в пететажен жилищен блок в парцел X кв.62 по плана на гр.Елхово, находящ се на ул. „Търговска", с принадлежащото избено помещение, описан в АОС №116/1998г., срещу отчуждения имот описан в АДС №71/1954 г. - хамбар и дворно място от 220 кв.м. Като идеалната част на наследниците на Р. Г., съответстваща на стойността на имота по АДС №71/1954 г., е определена на 88.596% ид.ч. от имота по АОС №116/1998 г. В последствие, въз основа на Заповед №ЛС/Р-80/28.02.2001 г. на Кмета на Община Елхово и Договор за покупко-продажба на идеални части от имот ЧОС от 20.05.2003 г., е ликвидирана съсобствеността между Община Елхово, ищеца Г. и другите съсобственици във възстановения имот.

При това положение за настоящия съд следва извод, че ищеца претендира да бъде признат за собственик на недвижим имот, който не само, че не е придобил по силата на прехвърлителната сделка от 1971 г., а по отношение на който вече е бил обезщетен по реда на специален закон, в качеството му на наследник на Р.Г., от която имота е бил одържавен през 1954 г.

Въз основа на горните съображения, решението на ЯРС следва да бъде потвърдено, а въззивната жалба против него - оставена без уважение.

При този изход на делото, предвид наличието на надлежно искане и на доказателства за сторени разноски, на въззиваемата община следва да се присъдят направените по делото разноски за настоящата инстанция в размер на 300 лв., съобразно представения договор за правна помощ, установяващ сторени разноски в такъв размер.

Водим от изложеното, ЯОС

Р Е Ш И :

ПОТВЪРЖДАВА Решение №71/31.07.2017 г., постановено по гр.д.№571/2015 г. по описа на ЕРС.

ОСЪЖДА Д.В. Г., с ЕГН ********** *** да заплати на Община Елхово, ул.„Търговска“ №13, с ЕИК по БУЛСТАТ 000970165, представлявана от кмета П. А. К. сумата от 300 лв. - разноски за въззивната инстанция.

Решението подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срок от връчването му на страните.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.