РЕШЕНИЕ

№ .................................................................................. 30.11.2017Г. гр.Ямбол

В ИМЕТО НА НАРОДА
Ямболският окръжен съд, гражданско отделение,1-ви състав,

в открито съдебно заседание на 17.10.2017година,

в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:РОСИЦА СТОЕВА

ЧЛЕНОВЕ: КРАСИМИРА ТАГАРЕВА

КАЛИНА ПЕЙЧЕВА

Секретар П.У.

Прокурор

Като разгледа докладваното от съдия Тагарева

Въззивно гражданско дело № 316 описа за 2017.

За да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл.ГПК.

С Решение № 425/20.07.2017г., постановено по гр.д.№303/2017г. по описа наЯРС са уважени предявените от "Лидер Агро" ООД с.Межда против "Агрозем - АВ" ООД с.Межда искове по чл.124, ал.1 ГПК, вр. с чл 28, ал.1 ЗАЗ, чл. 30, ал.1 ЗАЗ и чл. 8, ал. 1 ЗАЗ, като съдът е признал за установено, че сключените договор за аренда на земеделска земя от 07.09.2009г. и договор за аренда на земеделска земя от 05.07.201 Ог. са развалени на основание чл. 28, ал.1 ЗАЗ с едностранно уведомление, връчено на 04.10.2016г.; осъден е ответникът "Агрозем - АВ" ООД да върне на ищеца "Лидер Агро"ООД предоставените по двата договора земеделски земи; осъден е ответникът "Агрозем - АВ" ООД да заплати на ищеца и сумата 866.97лв., от която обща сума - 372лв. неплатена арендна вноска за стопанската 2014/2015г. и 404.97лв. - неплатена арендна вноска за стопанската 2015/2016г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от 27.01.2017г. С решението на ответника е възложено заплащането на направените от ищеца разноски в размер на сумата 2 320 лв.

Въззивна жалба против решението на ЯРС е постъпила от ответника "Агрозем -АВ" ООД с. Межда, подадена от пълномощника адв. Т., с оплакване за неправилност поради процесуални нарушения и нарушение на материалния закон, както и поради необоснованост. Поддържа се, че в нарушение на процесуалните правила съдът допуснал до разпит свидетелката И. М. за установяване на факти и обстоятелства, подлежащи на доказване с писмени доказателства, като също в нарушение на процесуалния закон съдът не извършил преценка на гласните доказателства с оглед обстоятелството, че свидетелката е съпруга на съдружник в ищцовото дружество. Съдът нарушил процесуалните правила и като отхвърлил направеното от ответника искане за назначаване на допълнителна съдебно-счетоводна експертиза, произтичаща от непълнота на първоначалната експертиза, а първоначалната експертизи съдът възприел безкритично. При постановяване на решението районният съд формирал неправилни правни изводи, резултат на неправилна и недостатъчно задълбочена проверка и оценка на събраните по делото доказателства, като голяма част от твърденията и възраженията на ответното дружество съдът не обсъдил изобщо, поради което приложил неправилно материалния закон. Също неправилно съдът присъдил на ищеца всички разноски по делото, без да отчете, че заплатеното адвокатско възнаграждение е прекомерно, предвид проведените по делото две съдебни заседания и липсата на особена сложност в предмета на доказване.

По горните съображения въззивникът моли за отмяна на първоинстанционното решение изцяло и за постановяване на ново от окръжния съд, с което предявените искове да бъдат отхвърлени като неоснователни и недоказани.

В о.с.з. жалбата се поддържа от пълномощника на въззивното дружество адв.

Т..

Въззиваемото дружество "Лидер Агро" ООД, с депозирания писмен отговор и в с.з., чрез процесуалния си представител адв. А.Д., е оспорило жалбата като неоснователна, поради което настоява за потвърждаване на обжалваното решение на районния съд. Изложените съображения са, че решението не страда от сочените от въззивника пороци, тъй като съдът правилно е обсъдил събраните писмени и гласни доказателства, въз основа на което е постановил и своя акт.

Претенции за разноските пред тази инстанция заявяват и двете страни.

ЯОС намира, че въззивната жалба е процесуално допустима, като постъпила в срок и от легитимирана страна, поради което може да се разгледа по същество.

За да се произнесе, съдът установи следното:

Първоинстанционният съд е бил сезиран с предявените от "Лидер Агро" ООД против "Агрозем - АВ" ООД три обективно кумулативно съединени иска - по чл.124, ал.1 ГПК за установяване в отношенията между страните, че договор за аренда от 05.07.2010г. и договор за аренда от 07.09.2009г. са развалени на основание чл.28, ал.1 ЗАЗ с едностранно уведомление, връчено на 02.10.2016г.; иск по чл. 30, ал. 1 ЗАЗ за връщането на земите по двата арендни договора и иск по чл.8 ЗАЗ за осъждането на ответника да заплати на ищеца сумата 866.97лв., представляваща неизплатена част от дължимите арендни плащания по двата договора за аренда и по други договори за аренда и за наем за две поредни стопански години, а именно 2014/2015г. и 2015/2016г., ведно със законната лихва върху тази сума.

Ищецът е основал претенциите си за установяване развалянето на двата арендни договора и за връщане на земите по тях, на неизпълнение в срок на задължението на ответника да заплати договорената арендна вноска по всеки договор за първата стопанска година-2014/2015г.

Без да оспорва фактическите твърдения на ищеца по исковата молба, ответникът е оспорил основателността на предявените искове с правопогасяващото възражение за извършено от него прихващане с дължими от ищеца арендни вноски за обработвани от него един имот в с. Межда от 1.650 дка, собственост на ответника и няколко имота в с. Скалица, собственост на лицето С. Н., чийто пълномощник да получи рентата й е ответното дружество.

По делото е установено и не е повдигнат спор, че страните са били обвързани от договор за аренда на земеделска земя, сключен на 07.09.2009г. в установената в чл.З, ал.1 ЗАЗ форма. По силата на договора на ответника "Агрозем - АВ" ООД в качеството на арендатор са предоставени под аренда четири земеделски земи в землището на с.Скалица, обл.Ямбол, индивидуализирани по вид, площ, категория и местност. Договорът е сключен за срок от десет години, като е уговорено арендното плащане да е в срок до 31.10. на текущата стопанска година.

По договор за аренда на земеделска земя от 05.07.2010г. ответното дружество е получило за временно възмездно ползване и една нива от 4.701 дка в землището на с.Межда, обл. Ямбол, местността "Гьобелски кър", имот 015061, при посочени граници. Срокът на договора е десет години, а годишната арендна цена е уговорена да бъде платима до 31.10. на текущата стопанска година.

Няма спор между страните и е установено от представените по делото нотариални актове, че след арендуването на земите по двата договора за аренда, ищецът е придобил собствеността върху същите, встъпил е в арендни договори и за това обстоятелство ответникът е бил надлежно уведомен.

С нотариална покана от 15.06.2016г. ищцовото дружество "Лидер Агро" ООД е уведомило ответника, че същият е в забава повече от шест месеца на задължението си за заплащане на арендните плащания по двата арендни договора - от 05.07.20Юг. и от 07.09.2009г., поради което на основание чл.28, ал.1 ЗАЗ разваля договорите. Видно от удостоверяването на нотариуса, поканата е счетена за връчена редовно на 03.10.2016г., след залепено по реда на чл.47, ал. 1 ГПК уведомление на входната врата на адреса на управление на ответното дружество.

Вещото лице - икономист, извършило назначената по делото икономическа експертиза, след справки и при двете страни, е установило, че през стопанската 2014/2015г., по процесиите два арендни договора - от 05.07.20Юг. и от 07.09.2009 г., по договор за аренда от 11.12.2006г. и договор за наем от 30.07.2014г., ответникът е обработвал общо 71.662 дка земеделски земи на ищеца, за които дължимото арендно плащане възлиза на 2149лв. На 03.10.2016г. ответникът е заплатил в полза на ищеца сумата 1 332.32 лв., извършил е прихващане със сумата 415.50 лв. - рента за обработваната от ищеца 13.850 дка земя и е останал да дължи сумата 402.04лв.

За стопанската 2015/2016г. ответникът е обработвал общо 55.962 дка земеделска земя на ищеца, за която дължимото арендно плащане възлиза на 1 678.86 лв. Вещото лице е установило, че на 04.01.2017г. "Агрозем - АВ" ООД е извършило плащане в полза на ищеца в размер на 515.82 лв., извършило е прихващане със сумата 638.10 лв. и е останало да дължи за тази стопанска година сумата 524.94 лв.

При тези фактически данни, с обжалваното решение ЯРС е уважил и трите съединени претенции. Приел е, че в съответствие с нормите на чл. 28, ал.1 ЗАЗ и чл. 87, ал.1 ЗЗД сключените между страните два договора за аренда са били развалени от арендодателя на 04.10.2016г., поради неизпълнение на задълженията на арендатора за плащане на арендните вноски в срок, а съгласно чл.30, ал.1 ЗАЗ след прекратяване на арендния договор арендаторът е длъжен да върне обекта на договора. За да присъди исковата сума от общо 866.97лв., съдът е кредитирал изцяло заключението на съдебно-икономическата експертиза.

Решението е правилно.

По иска с правно основание чл. 124, ал.1 ГПК:

На първо място, налице е правен интерес у ищеца от провеждането на установителния иск по чл.124 ГПК, тъй като с изрично отправено писмено волеизявление ищецът е заявил, че разваля процесиите два договора между страните. Ответникът е възразил, че е изправен длъжник и е оспорил достигането до него на волеизявлението за разваляне на договорите на ищеца, като у последния е възникнал интерес да установи несъществуването на обвързващи страните договори за аренда. Ето защо искът е процесуално допустим.

По този иск спорен е въпросът налице ли е неизпълнение от страна на ответника в качеството му на арендатор по сключените между страните два арендни договора, като предпоставка за развалянето им. Съгласно чл.28, ал.1 ЗАЗ арендодателят може да развали договора поради забавяне на арендното плащане повече от три месеца. В настоящия случай падежът на арендните вноски по двата договора за стопанската 2014/2015г. е настъпил на 31.10.2015г. След тази дата, едва на 03.10.2016г. ответното дружество е платило на ищеца сумата 1 332.32лв. и е прихванало сумата 415.50лв., или до датата на нотариалната покана заразваляне на договорите - 15.06.2016г. ответникът е бил в забава повече от три месеца, поради което са били налице законовите предпоставки арендодателят - ищецът да развали двата арендни договора.

Наведените в случая твърдения на ответника за извършени от него прихващания с дължимите от ищеца арендни плащания на С. Н. са недоказани и не могат да имат погасителен ефект. По делото има представено писмено пълномощно от Н., с което тя упълномощава ответното дружество да получи рентата й от ищеца за обработвани три недвижима имота. При упълномощаването обаче последиците от правните действия, които представителят извършва, възникват направо за представлявания (чл.36, ал.2 ЗЗД). Това означава, че в случая вземането на упълномощителя Н. не е преминало в патримониума на ответното дружество и същото не може да извършва прихващания срещу свои насрещни задължения.

Предвид изложените съображения, въззивната инстанция намира, че предявеният иск по чл. 124 ГПК, във вр.с чл. 28, ал.1 от ЗАЗ се явява основателен и правилно е уважен от първата инстанция.

При това положение основателна се явява и акцесорната претенция с правно основание чл. 30, ал.1 ЗАЗ за връщане на предоставената под аренда земеделска земя по двата развалени договора.

В този смисъл обжалваното решение на ЯРС е правилно и подлежи на потвърждаване в частта на първите две предявени претенции.

Неоснователно е оплакването на въззивника за допуснато от районния съд процесуално нарушение при допускане до разпит на свидетелката Михайлова и преценка на показанията й. Посочената свидетелка е изслушана за една част от факти и обстоятелства по делото, които са били безспорни между страните, а друга са установени с писмените доказателства и заключението на вещото лице. Районният съд е обсъдил показанията на свидетелката, но не е извършил оценка на същите, която да е обосновала решаващите му изводи по спора.

Оплакването в жалбата, че районният съд е допуснал процесуално нарушение, като е отказал да постави допълнителна задача на вещото лице - икономист, е основателно. Неправилно съдът е приел, че е настъпила преклузия за ответника да иска допълване на първоначалната експертиза, но тъй като това доказателствено искане не е заявено пред настоящата инстанция, процесуалното нарушение не може да бъде отстранено и да доведе до промяна на крайния резултат.

Предвид горното, основателен и доказан се явява и третия иск по чл. 8 ЗАЗ за осъждане на ответника да заплати дължимите на ищеца арендни плащания за двете стопански години - 2014/2015г. и 2015/2016г. Размерът на задълженията за двете години е установен от вещото лице, а ответникът, сега въззивник, не доказа да е извършил плащания за погасяване на задълженията си. Въззивната жалба не съдържа конкретни оплаквания срещу тази част на решението и ЯРС правилно е присъдил на ищеца исковата сума от общо 866.97лв., ведно със законната лихва. Решението като законосъобразно, следва да се потвърди и в тази му част.

Правилно районният съд е присъдил всички разноски, направени от ищеца, като е приел, че с оглед действителната фактическа и правна сложност заплатеното адвокатско възнаграждение не е прекомерно завишено.

При този изход на делото пред настоящата инстанция, право на разноските за тази инстанция има въззиваемата страна, на която следва да се присъдят такива в размер на сумата 1 500 лв.

Предвид цената на всеки от трите обективно съединени иска - определена за първия иск по чл.124 ГПК по правилото на чл.69, ал.1, т.5 ГПК, за втория иск за предаването на земите - по правилото на чл. 69, ал. 1, т. 2 ГПК и с оглед представените данъчни оценки на имотите (на л.21 и л.22 от делото), като третият иск е с цена 866.97 лв., никой от исковете не е с цена над 5 000 лв. Поради това и на основание чл. 280, ал.З ГПК настоящото решение няма да подлежи на касационно обжалване.

Водим от изложеното, ЯОС

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Решение № 425/20.07.2017г., постановено по гр.д. № 303/2017г. по описа на Ямболски районен съд.

ОСЪЖДА "Агрозем - АВ" ООД с ЕИК 128544973, със седалище и адрес на управление: с.Межда, обл. Ямбол, ул."Стария дъб" №2, представлявано от А.Д.Ч., да заплати на "Лидер Агро" ООД с ЕИК 128611009, със седалище и адрес на управление: с. Межда, обл. Ямбол, ул."Стария дъб" №10, представлявано от управителите Д.Д. и Й. М., направените пред въззивната инстанция разноски в размер на сумата 1 500 лв.

Решението не подлежи на касационно обжалване, съгласно разпоредбата на чл.280, ал.3, т.1 ГПК.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.