Р Е Ш Е Н И Е
№ 06.11.2017 г.
гр.Ямбол
В публично
заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА СТОЕВА
ЧЛЕНОВЕ:
1. КРАСИМИРА ТАГАРЕВА
2. КАЛИНА
ПЕЙЧЕВА
секретар П.У.
като
разгледа докладваното от съдия СТОЕВА
въззивно
гражданско дело № 301 по описа на 2017 година,
за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството пред
Ямболски окръжен съд е образувано по въззивна жалба на Г.Т.С. - Б., депозирана
чрез пълномощника адв.М.Г. от ЯАК против Решение №396/11.07.2017 г.,
постановено по гр.д.№260/2017 г. на ЯРС.
С посоченото решение първостепенния съд е постановил
следното:
ОТХВЪРЛЯ като
неоснователен предявеният от Г.Т.С.-Б., ЛН – ********, гражданин на Република Германия, постоянно
пребиваваща в Република България, адрес: с.М., обл.Я.,
ул.“********“ № **
против Н.Х.Д., ЛН – ******,
гражданин на Р.Г., постоянно пребиваващ в Р. Б., адрес: с.М., обл.Я.,
ул.“***** “
№ ** иск по чл.227, ал.1 б.”В” от ЗЗД, с който се
претендира отмяна на дарение на ½ идеална част от недвижим имот, находящ
се в с.М., обл.Ямбол, ул.“******“ № **,
представляващ дворно място с площ от 1060 кв.м., УПИ II-42 в кв.7 по плана на
селото, ведно с построените в него двуетажна масивна вилна сграда със застроена
площ от 100 кв.м. и гараж със застроена площ от 25 кв.м., при граници : имоти
УПИ III-39, УПИ IV-40, УПИ VII – 43, УПИ Х – 264, улица,поради недаване на
издръжка от която дарителят се нуждае.
ОСЪЖДА на основание
чл.78, ал.3 от ГПК Г.Т.С.-Б., ЛН –*********,
гражданин на Р. Г., постоянно пребиваваща в Р. Б., адрес: с.М., обл.Я.,
ул.“******“ №** да заплати
на Н.Х.Д., ЛН – **********, гражданин на Р. Г., постоянно
пребиваващ в Р. Б., адрес: с.М., обл.Я.,
ул.“******“ №**
сумата от 507,00 лв. /петстотин и
седем лева/ – съдебно-деловодни разноски пред настоящата съдебна инстанция.
С
въззивната жалба решението на ЯРС се обжалва изцяло, като неправилно,
незаконосъобразно и необосновано. В жалбата са изложени подробни съображения за
неправилна преценка на първостепенния съд по отношение на събраните по делото
доказателства, сочещи на оплакване за необоснованост, въз основа на които се
иска отмяна на решението на ЯРС изцяло и съответно – уважаване на предявения
иск. Заявена е претенция за
присъждане на разноски за двете инстанции.
Въззиваемата страна Н.Х.Д., представляван от пълномощника адв.М.Й.
от ЯАК, в
срока по чл.263 ГПК, е депозирала писмен отговор, в която е заявила становище
за неоснователност на въззивната жалба. Въз основа на подробните съображения
иска потвърждаване на атакуваното решение, съответно - оставяне на въззивната
жалба без уважение. Заявена е
претенция за присъждане на сторените за въззивното производство разноски.
В о.с.з. въззивницата се
явява лично, като чрез процесуалния си представител адв.М.Г., поддържа жалбата
на заявените в нея основания и иска уважаването й. Поддържа и претенцията за
присъждане на съдебно-деловодни разноски.
В о.с.з. въззиваемия,
редовно и своевременно призован, не се явява, но чрез процесуалния си
представител адв.М.Й., поддържа съображенията, изложени в писмения отговор на въззивната
жалба и иска потвърждаване на атакуваното решение. Не претендира разноски през
въззивната инстанция.
Съдът, след преценка на
събраните по делото доказателства, приема за установено следното от фактическа страна:
Фактическата обстановка по делото не е спорна между
страните, правилно е установена от първостепенния съд и е следната:
Не е спорно между
страните, а и от приложения НА №20/05.06.1989 г. се установява, че ищцата и
съпруга й сключили с ответника - техен син договор за дарение, по силата на
който дарили на ответника процесния недвижим имот, съставляващ дворно
място в с.М., обл.Я., ведно с построено в
него масивно жилище.
С влязло в сила решение
№882/21.07.1997 г. по гр.д.№1852/1996 г. по описа на ЯРС бил прекратен чрез
развод брака между ищцата и съпругът й, като с решението е било одобрено
споразумение между съпрузите, с което ползването на семейното жилище,
съставляващо процесния имот в с.М. е било предоставено на
двамата съпрузи, всеки от които е следвало да ползва по една стая, с общо
ползване на сервизните помещения.
Не се спори между
страните, че от дълги години ищцата живее в Г. и има г. г., а
от обясненията й се установява, че в Г. получава доходи от
социална помощ в размер на 400 евро месечно, които са за храна, ток и всичко
необходимо, както и доходи в размер на 513 евро месечно, които служат за
заплащане на наема на жилището, в което живее. Други доходи ищцата не
реализирала, нито разполагала със спестени средства по банкови сметки. Заявила
е също така, че от 01.06.2017 г. е пенсионер, но не е посочила размера на
получаваната пенсия. Заявила е също така, че в Г. притежава лек автомобил
на нейно име, който не ползвала и който бил закупен от дъщеря й.
От писмените
доказателства по делото е установено, че в Б. ищцата притежава в
собственост земеделски земи, а именно: нива от 17,004 дка и ½ идеална
част от нива от 28,106 дка, и двете находящи се в землището на с.Могила,
обл.Ямбол, както и нива от 3,819 дка, находяща се в землището на с.Чарган,
обл.Ямбол.
От обясненията на
ответника и ангажираните от него писмени доказателства се установява, че
семейството му се състои от него, съпругата му и четиригодишната им дъщеря, а
доходите, с които се издържа семейството са в размер на 713,02 лв. месечно,
представляващи реализираното от съпругата на ответника месечно трудово
възнаграждение. В обясненията, депозирани в о.с.з. ответника заявил, че има
регистрирана фирма на негово име, която не извършва дейност, а регистрирането й
било с цел ответника да може да придобива имоти в РБ, тъй като е г. г..
Противоречиво е заявил, че в момента не работи, но от време на време работи в
строителството. Посочил е, че детето му получава детски надбавки в германия в
размер над 100 евро, но не знае точно колко. Притежавал в собственост процесния
имот и някаква друга къща в с.Д., която обаче била
„съборетина“.
По делото е установено, че освен дарения му недвижим имот, ответникът Д. и членовете
на семейството му притежават къща в гр.Я. и два леки автомобила-
„Рено Лагуна“ и „Фиат Дукато“.
От представената справка
за вписванията по партидата на ответника за периода 01.01.1992 г. – 24.03.2016
г. се установява, че Н.Д. не притежава други недвижими имоти в района на гр.Я.,
освен процесния недвижим имот, т.к. на 05.12.2006 г. е дарил на Х.Н. Д.
поземления имот, находящ се в гр.Я., ул.“*******“
№**.
По делото са събрани
гласни доказателства. В показанията си св.М. Д. /дъщеря
на ищцата и сестра на ответника/ установява, че отношенията между страните са
били прекрасни до преди миналата година, като дори около четири години всички
са живели заедно в квартирата на Г.Т.С. - Б.. Ищцата имала н. г.и
живеела в Г. за постоянно, като в Б. се прибирала, за да бъде
със своите близки. По време на съвместното съжителство на страните в Г.,
ищцата помолила сина си да си намерят своя квартира, т.к. не можела да
съжителства с тях, поради липсата на достатъчно пространство и жилищни
удобства, а година по-късно ответникът и семейството му се прибрали да живеят в
Б.. В последствие при пребиваването си в Б.
ищцата се скарала със съпругата на ответника, което довело до влошаване на
отношенията помежду им до степен да не си говорят, довело от своя страна до
забрана от страна на ответника майка му да пребивава в дома им в с.М..
Тъй като ищцата била авторитарен човек и обичала да се налага, желаела сина й и
снаха й да й се извинят, но понеже ответникът бил категоричен, че не желае
майка му да стъпва в дома му, т.к. не се разбира със снаха си, ищцата завела
настоящото дело, за да има къде да отсяда. За ищцата не било удобно да отсяда
при свидетелката, т.к. последната отглеждала три деца и много кучета и котки и
в дома й Г.С. -Б. не се чувствала добре, т.к. много обичала чистотата, а и
постоянно се карала с дъщеря си. Ищцата нямала спестявания или натрупани пари. В
Г. получавала само безплатно жилище и 400 евро, което било
минимума за храна и нямала допълнителни доходи, с които да си купи къща или
гарсониера, а нейното желание било да се върне в Б.при близките си, за да се
грижи за своята майка, която била много възрастна и имала нужда.
Св.Г. Т. Г. /брат
на ищцата и чичо на ответника/ заявява, че Н.Д. се завърнал от Г.
преди една година, а около месец след завръщането на Г., нещо се било случило
между тях и сега тя нямало къде да отиде. Няколко пъти била спала при свидетеля
и при дъщеря си, но нямало къде да отиде, защото нямала средства и доходи. В
момента ищцата била при дъщеря си и искала по официален начин да влезе в
къщата, т.к. синът й не я пускал. От своя страна ответникът имал някакви пари и
работел някъде, но свидетелят не знаел къде. Ищцата била на възраст и не можела
да работи и да изкарва доходи, била германски гражданин и там получавала
социални помощи и жилище, плащано от държавата.
Св.Д. Д. /съпруга
на ответника и снаха на ищцата/ сочи, че заедно с ответника се прибрали да
живеят в Б. от м.април 2016 г. От 2012 г. до м.април 2016 г.
свидетелката и ответникът живели в Г., в жилището на ищцата,
която в същото време живеела в С.. Между страните се
породил конфликт по повод името на детето на свидетелката и ответника, родено
през месец май 2013 г., при който ищцата се разсърдила и започнала да ги гони
от жилището си. След това отношенията им се подобрили, като ищцата останала да
живее в Б., в къщата в с.М., а семейството на
ответника живеело в Г., до завръщането си през 2016 г., когато се
установили да живеят в жилището в с.М.. В жилището живеело само
семейството на ответника, т.к. първоначално ищцата се била прибрала в Г., а
в последствие отношенията помежду им пак се влошили, като през месец август
2016 г. ответникът получил нотариална покана от майка си, че трябва да й
освободи две стаи. Ищцата не била претендирала пари за издръжка, а само искала
да живее в къщата, а според свидетелката и друг път при всяко влошаване на
отношенията помежду им ищцата казвала на
сина си, че ще отмени дарението. Къщата в с.М. била еднофамилна къща на
два етажа, като на първия етаж имало кухня и хол-общо помещение и санитарен
възел, а на втория етаж имало две стаи. В момента семейството на ответника се
издържало със заплатата на свидетелката, която работела, а детето им получавало
детски от Г. от 190 евро месечно.
Св.С. Д. заявява,
че живее на съпружески начала с бащата на ответника, като обитават жилище в
гр.Я., което е собствено на Н.. Свидетелката била ходила в
къщата в с.М., която се състояла от две стаи, баня и тоалетна
общо на единия етаж и всекидневна и кухня –общо помещение на другия етаж.
Ответникът се грижел за своя баща, който бил със счупен крак, като го водил по
болници. Н. не работел никъде, но ходел да помага на свои приятели, а след
работа ходел у баща си да се грижи за него.
Ищцата е представила
нотариална покана, връчена на ответника на 12.07.2016 г., с която го поканила в
едномесечен срок да й освободи две стаи от втория етаж на жилището в с.М., в
които да се нанесе да живее, докато пребивава в Б..
С молбата - уточнение на
исковата молба ищцата е отправила покана до ответника да й плаща месечна
издръжка от 150 лв., ако не й предостави стаите от къщата.
Въз основа на така
установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Въззивната жалба е
допустима, тъй като е подадена в предвидения в чл.259, ал.1 ГПК преклузивен
срок и отговаря на изискванията на чл.260 и чл.261 ГПК. Въззивника е
легитимиран и има правен интерес от обжалването.
Съгласно
разпоредбата на чл.269 ГПК въззивният съд се
произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
В съответствие с
правомощията си, при проверка на валидността и допустимостта на атакуваното
решение, въззивния съд прецени, че последното е валидно и допустимо.
Преценено по същество –
решението е правилно, а въззивната
жалба е неоснователна. Изложените от
първостепенния съд мотиви са правилни, споделят се от настоящата инстанция и на
осн. чл.272 ГПК препраща към тях.
Пред съда е предявен иск
с правно основание чл.227, ал.1, б.”в” от ЗЗД. Съгласно цитираната правна норма
дарението може да се отмени, когато дареният отказва да даде на дарителят
издръжка, от която той се нуждае. От изложеното следва извод, че за да бъде
уважен иск на посоченото правно основание е необходимо да са налице две
кумулативно свързани предпоставки: на първо място - след дарението, дарителят
да е изпаднал в трайна нужда и да няма средства за своето съществуване и на
следващо място - дарителят да е поискал издръжка от надарения, но такава да не
е била предоставена. В съдебното производство следва да се установи дали
действително дарителя се нуждае от издръжка, което да е основание за отмяна на
дарението. Такива доказателства са необходими с оглед на едностранния характер
на дарението като договор, както и с оглед възприетото в съдебната практика и
правната доктрина задължение на надарения да даде издръжка на дарителя не като
морално, а като правно задължение. Това задължение обаче не възниква
автоматично с осъществяване на дарствения акт. За да възникне това задължение
за надарения, е необходимо да са настъпили нови факти сочещи, че дарителят е
изпаднал в нужда и единственият начин да излезе от нея е издръжката на
надарения, която при отказ го мотивира да иска отмяна на дарението и връщане на
дареното имущество в неговия патримониум, за да може да се издържа. Тъй като
дарението не е просто един едностранен договор, а с оглед личностите, които го
сключват, близките родствени или приятелски връзки между тях, целта на
материално облагодетелстване на надарения и морално възнаграждение на дарителя
за изпълнение на един нравствен дълг, договорът за дарение се различава от
останалите безвъзмездни сделки. Като се изхожда от този характер на дарението и
субектите в едностранната сделка, при иска за отмяна на дарението съдът е
длъжен да изследва задълбочено всички събрани по делото доказателства. Когато
те установят, че дарителят е изпаднал в трайна нужда и няма средства за
съответно съществуване, надареният е длъжен да се отзове. Но тъй като това не е
задължение по закон, а морално задължение, превърнало се в правно в момента на
възникване необходимостта от издръжка, съдът е длъжен да обсъди доказателствата
и досежно размера на нуждите от издръжка, да се вземат предвид всички конкретни
обстоятелства, но с една средна мярка с оглед социалната среда на дарителя.
Освен посоченото и съгласно ТР №1/2013 г. по т.д.№1/2013
г. на ОСГК на ВКС за основателността на иска от значение е и възможността на
дарения да престира исканата му издръжка, като не е налице проява на
непризнателност, когато дареният не предостави поисканата от дарителя издръжка,
от която той трайно се нуждае, ако поради липса на достатъчно средства, с
даването на издръжка на дарителя, дареният би поставил себе си и лицата, които е
длъжен да издържа по закон, в по-лошо положение от това на дарителя.
В конкретиката на процесния случай и в съответствие
с гореизложеното, настоящата съдебна инстанция счита предявеният иск за неоснователен
и недоказан, тъй като по делото не е установено по безспорен и несъмнен начин наличието на предпоставките
на чл.227, ал.1, б.”в” от ЗЗД, необходими за уважаването му.
На първо място, с оглед на събраните доказателства,
въззивния съд прие, че въззивницата (ищца пред ЯРС) не е установила по
безспорен и несъмнен начин, че има нужда от претендираната издръжка, т.е. след
извършване на процесното дарение да е изпаднала в нужда, която да е трайна по своя характер и средствата, с които
разполага да не са достатъчни за осигуряване на съществуването й.
По делото е безспорно установено, че ищцата Г.Т. е г. г., като в Б. има статут на
постоянно пребиваващ чужденец с регистриран по документ за самоличност адрес -
с.М., общ"Т******", обл.Я., ул."******" №**. Установено е също така, че на територията на държавата, чийто
гражданин е, разполага с жилище, в което да живее, а необходимите суми за
разходите, свързани с това жилище от 513 евро месечно получава от г. д., т.е. жилищната й
нужда там е напълно осигурена. Установи е още, че ищцата има редовни месечни
доходи от социално подпомагане в размер на 400 евро месечно или по 782,33 лева
на месец съобразно официалния курс на БНБ лев/евро. В о.с.з. на 22.06.2017 г.,
изслушана от съда, ищцата е заявила, че от 01.06.2017 г. е пенсионер, но не е
посочила размера на получаваната от нея пенсия. Не е спорно и обстоятелството,
че в РБ ищцата притежава три земеделски имота - ниви, едната от които в
съсобственост, от които може да реализира доходи чрез отдаване под наем или
аренда или да ги остойности в парична равностойност чрез покупко-продажба.
Заявеното във въззивната жалба, че рентата от притежаваните земеделски земи
ищцата предоставя на майка си и брат си, поради което не може да ползва тези
суми, е факт без правно значение за настоящия спор, тъй като се касае за нейно
лично решение, което по никакъв начин не опровергава наличието на възможност да
реализира доход от това имущество.
При тези фактически данни, настоящия съд прие, както правилно е приел и
първостепенния съд, че не е доказано по несъмнен и категоричен начин ищцата,
след извършване на процесното дарение,
да е изпаднала в нужда, която да е трайна по своя характер и средствата, с
които разполага да не са достатъчни за осигуряване на съществуването й.
На следващо място не е установено по категоричен и
несъмнен начин и твърдението на ищцата, че същата се е установила да живее
постоянно в РБ, което от своя страна обосновавало нуждата й от жилище,
съответно издръжка. Въпреки заявеното във въззивната жалба за наличие на
многобройни писмени и гласни доказателства в подкрепа на това твърдение,
въззивния съд при внимателен и добросъвестен преглед на доказателствата не
установи наличие на такива. Напротив - още в ИМ самата ищца е заявила, че няма
жилище в РБ и няма къде да отседне през
месеците, които прекарва в страната, в което заявление имплицитно се
съдържа твърдение, че не живее постоянно в Б.. С ИМ е представено копие от удостоверение за
пребиваване на гражданин на ЕС, съобразно което ищцата е г. г., а в Б. има статут на постоянно пребиваващ чужденец с регистриран по документа
адрес - с.М., общ"***", обл.***, ул."********" №**. Обстоятелството, че ищцата има разрешено постоянно пребиваване на
територията на РБ, с оглед нормата на чл.35, ал.3 от Закона за чужденците в РБ
означава, че същата може да влиза и напуска страната без виза, но в никакъв
случай не означава, че същата живее постоянно и непрекъснато на територията на
РБ. Твърдението за трайно и непрекъснато установяване на ищцата в РБ не се
установява и от показанията на разпитаните по делото свидетели, напротив св.М.Д. заявява, че майка й
живее постоянно в Германия, като периодично се прибира в България, същото
твърди и св.Д.Д. - ищцата живее в Г., а през лятото се прибира в България.
При изложеното до тук, въззивния съд стигна до извод, че по мястото на
постоянното си местоживеене ищцата разполага с жилище и средства за издръжка.
Желанието й част от времето в годината да прекарва на територията на РБ не би
могло да обоснове извод за изпадането й в трайна нужда от средства за издръжка, т.е. по делото не е установено
по несъмнен и категоричен начин този правно релевантен факт. Тъй като доказването на този правно релевантен
факт, съгл. чл.154, ал.1 ГПК, бе в нейна тежест, то следва да понесе и
неблагоприятните последици от неуспешно проведеното доказване, като само на
това основание предявения иск бъде отхвърлен.
При това положение ненужно е да бъде изследвано
наличието на останалите предпоставки за уважаване на предявения иск, в частност
възможността на ответника, сега въззиваем, да дава исканата издръжка.
В аспекта на претенцията на ищцата да й бъде осигурена възможност да
ползва две стаи от жилището в с.М., когато тя пребивава в Б., въззивния съд
споделя напълно изложените от първостепенния съд мотиви, че по делото е
установено, че процесното жилище не разполага с такава площ, че в него да живее
семейството на ответника и същевременно да бъде удовлетворена претенцията на
ищцата в заявения обем. Доколко и дали страните могат съвместно да обитават
процесното жилище по времето, в което ищцата пребивава в Б., както правилно е
посочено във въззивната жалба зависи от тяхната добра воля, а наличието на
влошени взаимоотношения между ищцата и снаха й - съпруга на ответника, е
преодолимо с оглед обстоятелството, че същите са близки роднини.
С оглед на всичко
изложено до тук, предявеният в производството иск с правно основание чл.227,
ал.1, б.”в” от ЗЗД, се прецени за неоснователен и като такъв следва да бъде
отхвърлен.
В атакуваното решение
ЯРС, като е достигнал до същите правни изводи, е постановил едно правилно
съдебно решение, което не страда от пороците, посочени във въззивната жалба и в
тази връзка следва да бъде потвърдено.
При този изход на делото
въззиваемия има право на разноски за въззивната инстанция. Въззивния съд обаче
не присъжда разноски, поради липса на искане за присъждане на разноски и на
доказателства за сторени такива.
Водим от горното, Я О С
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Решение №396/11.07.2017 г., постановено по гр.д.№260/2017
г. на ЯРС.
Решението, на осн.
чл.280, ал.3, т.1 ГПК, е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.