Р Е Ш Е Н И Е

№ 15.11.2017 година гр.Ямбол

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Ямболският окръжен съд, І-ви въззивен граждански състав,

на 17.10.2017 година, в публично заседание в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА СТОЕВА

ЧЛЕНОВЕ: КРАСИМИРА ТАГАРЕВА

КАЛИНА ПЕЙЧЕВА

секретар: П.У.

като разгледа докладваното от съдия К.Пейчева

въззивно гражданско дело № 272 по описа за 2017 година на ЯОС,

за да се произнесе взе предвид следното:

Делото е образувано по въззивна жалба от П.П.С. ***, чрез адв.А.Т., срещу решение № 517 от 11.04.2017г. на РС-Бургас постановено по гр.д.№ 7478/2016г. по описа на БРС в частта, с която съдът е определил режим на лични отношения между бащата и детето, както и в частта, с която е осъден да заплаща издръжка на дъщеря си Ж.в размер на 200лв., както и за присъдените разноски от 380лв.. Въззивникът излага съображения относно режима на контакти на бащата с детето. Възразява, че за ваканциите и празниците БРС фактически е ограничил виждането на бащата и неговото дете само през лятната ваканция и го е лишил от възможността да общува с детето си през другите ваканции. Твърди, че БРС незаконосъобразно не се е мотивирал защо счита, че поисканият от майката размер на издръжката от 250 лева е съобразен с нуждите на детето от една страна и с възможностите на бащата от друга страна, поради което е постановил незаконосъобразно решение в тази част. Смята, че РС е определил неправилно размерът на месечната издръжка за детето, която бащата следва да плаща, на 200лв. предвид нуждите на детето Ж., които са обичайни, и с оглед доходите на дължащите издръжка. Възразява, че при определянето на месечния му доход не следва да се вземат предвид и евентуално получени от него командировъчни. Твърди, че е признал с ОИМ иска за издръжка в размер на 130лв.. Моли въззивният съд да измени първоинстанционното решение като постанови режим на лични контакти по време на училищните ваканции, освен лятната ваканция, както и по отношение на рождения ден на детето, както и да измени решението в частта за издръжката като уважи иска в размер до 130лв.

В срока за отговор на въззивната жалба е постъпил такъв от С.Г.У., която намира жалбата за неоснователна и излага подробни съображения. Смята, че за детето би било по-добре да прекарва с всеки от родителите си на празниците. Оспорва доводите на въззивника относно размера на присъдената издръжка. Твърди, че детето често е отсъствало от училище поради заболявания, поради което за ищцата било трудно да намери подходяща работа. Признава, че трудовото ù правоотношение с "Матрона-7-Ж"ЕООД е прекратено по взаимно съгласие. Смята, че БРС правилно е определил размерът на дължимата издръжка макар и да не е обсъдил доходите на въззивника от командировъчни пари. Моли решението на БРС да бъде потвърдено. Претендира направените разноски по делото пред въззивния съд.

ЯОС, като прецени събраните по делото доказателства и твърденията на страните, приема за установено следното от фактическа страна:

От представеното копие от удостоверение за раждане на детето Ж. П. С. с ЕГН **********, се установява, че е родена на ***г. в гр.Б. от майка С.Г.У. с ЕГН ********** и баща П.П.С. с ЕГН **********.

Видно от удостоверение №*******. детето Ж. е записано в първи клас в ОУ"Георги Бенковски"- гр.Бургас.

Представенo е копие от служебна бележка, издадена от Д"Бюро по труда" Бургас, от която се установява, че майката С.Г.У. е регистрирана като безработна в ДБТ Бургас от 26.01.2017г.

По делото е представен от въззиваемата договор за наем от 17.09.2016г., видно от който наемната цена на жилището е 350лв.. Представени са 7бр. медицински бележки за детето Ж.С..

По делото е налице признанието на въззиваемата, че трудовото ù правоотношение с "Матрона-7-Ж"ЕООД е прекратено по взаимно съгласие.

В представения препис от удостоверение №1/30.01.2017г., изд. от ЕТ"Калоян Калоянов" е посочено, че въззивникът е получил за периода 01.2016г. - 12.2016г. брутно възнаграждение общо 5790.49лв. или получава трудово възнаграждение в размер 482лв. месечно. От представения трудов договор №11 от 14.10.2008г. се установява, че П.С. работи при ЕТ"Калоян Калоянов" като шофьор на тежкотоварен автомобил - 12 и повече тона.

ЯОС задължи въззивника П.С. да представи справка от работодателя си за изплатените му допълнителни трудови възнаграждения за работа по време на официални празници и почивни дни, за дневни и квартирни пари за осъществените командировки в чужбина и страната за период от една година назад, като го предупреди за последиците от възпрепятстване на доказването по чл.161 от ГПК. Въззивникът не представи исканите справки.

От препис от удостоверение за раждане на Р. П. С. и препис от бракоразводно решение по г.д.№ 250/2006г. на БРС се установява, че въззивникът има и друго дете - Р. П.С., родена на ***г., навършила пълнолетие.

При така установената фактическа обстановка ЯОС прави следните правни изводи:

Въззивната жалба е процесуално допустима като подадена в срок от надлежна страна срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна. Решението на първоинстанционния съд е валидно и допустимо.

Предявен е иск по чл.127, ал.2 от СК, съгласно който когато родителите не живеят заедно спорът за местоживеенето на детето, упражняването на родителските права, личните отношения с него и издръжката му се решава от районния съд по настоящ адрес на детето.

Първоинстанционното решение се обжалва в частта, с която съдът е определил режим на лични отношения между бащата и детето, както и в частта, с която е осъден да заплаща издръжка на дъщеря си Ж. в размер на 200лв., както и за присъдените разноски от 380лв.

По отношение режимът на лични отношения между бащата и детето, ЯОС намира, че с оглед обстоятелството, че детето е ученичка, следва да се регламентира режим на контакти на бащата с детето за коледната и пролетната ваканция, освен определения от първоинстанционния съд минимален режим на лични контакти, както следва, а именно: всяка първа и трета събота и неделя от месеца, от 8 часа на съботния ден до 19 часа на неделния ден, както и един месец през лятото, когато майката не ползва платения си годишен отпуск, както и коледната ваканция всяка нечетна година и пролетната ваканция всяка четна година, като бащата ще взема и връща детето в дома на майката.

ЯОС смята, че е в интерес на детето да бъде определен режим на лични отношения през цялото време на ваканциите, като бъдат разпределени празниците на четна и нечетна година, като така страните ще имат възможност да планират времето си с детето.

По отношение издръжката на детето, ЯОС намира следното: Според нормата на чл.143, ал.2 от СК, родителите дължат издръжка на своите ненавършили пълнолетие деца, независимо дали са работоспособни и дали могат да се издържат от имуществото си. Съгласно чл.142, ал.1 от СК, размерът на издръжката се определя според нуждите на лицето, което има право на издръжка, и възможностите на лицето, което я дължи.

ЯОС смята, че на детето са нужни 360лв. месечно, за да му бъдат осигурени условия на живот, каквито би имало, ако живее заедно с двамата си родители. Съгласно Постановление № 5 от 1981г. на Пленума на ВС с издръжката следва да се осигуряват условия на живот, каквито детето би имало, ако родителите живеят заедно. Възможностите на родителите, които дължат безусловно издръжка на малолетното си дете, се определят от техните доходи, имотното им състояние и квалификация.

По делото е установено, че майката не работи, живеят под наем като по нейно признание плаща половината от наемната цена 350лв., а останалата част плаща пълнолетната дъщеря. Преценявайки възможностите на майката да дава издръжка, следва да се има предвид, че по делото няма данни и не се твърди тя да е нетрудоспособна, поради което съдът приема, че има възможност да получава средната за региона месечна заплата от 844лв. по данни от НСИ. Преценявайки възможностите на бащата да плаща издръжка въззивният съд намира, че същият има възможност да получава средната за страната работна заплата в сектора транспорт, където работи, която по данни на НСИ е 950-999лв. средномесечно.

ЯОС преценя, че двамата родители имат възможност да осигурят на детето Ж.обща месечна издръжка в размер 360лв., от които бащата ще поема 200лв., а останалите 160лв. следва да осигурява майката. При преценката си съдът отчете факта, че детето живее при майка си, която полага и преките грижи по отглеждането и възпитанието му.

Предвид гореизложеното, въззивният съд следва да отмени решението на БРС в частта за режима на лични контакти, определи режим на лични отношения на бащата с детето и потвърди обжалваното решение в частта за издръжката.

По разноските:

ЯОС намира, че правилото за присъждане на разноски съобразно изхода на спора не може да намери приложение в делата по чл.127, ал.2 от СК. Това следва от характера на производството на спорна съдебна администрация, приложима при спор относно родителските права в случаите, когато родителите не могат да постигнат извънсъдебно споразумение. За разлика от исковото производство в него не се решава със сила на пресъдено нещо спор за съществуването или несъществуването на едно материално право, а само се оказва съдействие относно начина на упражняване на родителските права, признати и гарантирани от закона. Съдебното решение, което следва да изхожда от правилото за защита по най-добрия начин на интересите на малолетното или непълнолетното им дете, ползва и двамата родители и затова в производството всяка страна следва да понесе разноските, които е направила, независимо от изхода на спора. В този смисъл е и определение № 385 от 25.08.2016 г., постановено по ч.гр.д.№ 3423/2015 г. по описа на Върховен касационен съд.

На основание изложеното, ЯОС 

Р Е Ш И :

Отменя решение № 517 от 11.04.2017г. на РС-Бургас постановено по гр.д.№ 7478/2016г. по описа на БРС в частта, с която съдът е определил режим на лични отношения между бащата и детето, както и в частта за разноските, с която БРС осъжда П.С. да заплати на С.У. 380лв. разноски по делото, като вместо него постановява:

Определя режим на лични отношения на П.П.С. с ЕГН ********** с детето Ж. П. С. с ЕГН **********, както следва: всяка първа и трета събота и неделя от месеца, от 8 часа на съботния ден до 19 часа на неделния ден, един месец през лятото, когато майката не ползва платения си годишен отпуск, както и коледната ваканция всяка нечетна година и пролетната ваканция всяка четна година, като бащата ще взема и връща детето в дома на майката.

Отхвърля претенциите на страните за разноски по делото.

Потвърждава решение № 517 от 11.04.2017г. на РС-Бургас постановено по гр.д.№ 7478/2016г. по описа на БРС в частта, с която съдът осъжда П.С. да заплаща на детето си Ж.С., чрез неговата майка и законен представител С.У., месечна издръжка в размер 200лв., считано от 28.11.2016г. до настъпване на законни причини за изменението или прекратяването и, заедно със законната лихва за забава върху всяка просрочена вноска, до окончателното и изплащане.

Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС в едномесечен срок от връчването му на страните.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.