Р Е Ш Е
Н И Е
№ 20.10.2017 год. гр.Ямбол
ЯМБОЛСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД IІІ-ми граждански състав
На 04 октомври 2017
година
В публично заседание
в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА СТОЕВА
секретар П.У.
като разгледа
докладваното от съдия Росица Стоева
търговско дело
№ 57
по описа за 2017 година,
за да се произнесе
взе предвид следното:
Производството по
делото е образувано по искова молба, подадена от „АГРАРИКА” ЕООД гр.Ямбол с ЕИК
102156084 против „ВИНЕКС ПРЕСЛАВ” АД гр.Велики Преслав с ЕИК 127016097. Ищецът
претендира съдът да постанови решение, с което да осъди ответника да му заплати
сумата 75981,72 лв. - главница, дължима по описани в ИМ 3 броя фактури, ведно
със законната лихва върху нея от датата на завеждане на иска до окончателното
издължаване, както и сумата 13621,16 лв., представляваща обезщетение за
забавата до датата на подаване на исковата молба. Заявена е и претенция за разноски.
В исковата молба се твърди, че
между страните са съществували трайни търговски взаимоотношения, по силата на
които ищеца продавал на ответника препарати за растителна защита, като за
доставките са издавани данъчни фактури. По процесните 3 броя фактури ищеца
продал и предал на ответника отразените в тях количества препарати за
растителна защита, а последния не изпълнил задължението си да заплати в
уговорения срок и в пълен размер цената. На 30.09.2015 г. страните подписали
споразумение, с което уточнили размера на задължението - общо 75981,72 лв.,
определили краен срок за погасяването му - 30.04.2016 г., както и уговорили, че
ако длъжникът не погаси задължението в уговорения срок, дължи лихва в размер на
2% месечно. Тъй като ответника не изпълнил поетите със споразумението
задължения, за ищеца възникнал правен
интерес от предявяване на исковете. По отношение претенцията за мораторна
лихва, в ИМ ищецът е посочил, че претендира законната лихва за непогасеното в срок
парично задължение, а не предвидената в споразумението такава от 2% месечно, за
периода 30.09.2015 г. до 05.07.2017 г. върху главницата от 75981,72 лв. или
сума в размер на 13621,16 лв.
С разпореждане от 06.07.2017 г. съдът е разпоредил, на осн.
чл.367 от ГПК, на ответника да се изпрати препис от исковата молба, ведно с
приложенията, като му е указал, че следва да подаде писмен отговор в
двуседмичен срок. Видно от приложеното по делото съобщение – разписка, книжата
са получени от ответника на 12.07.2017 г. (л.29 от делото). В двуседмичния срок
по чл.367, ал.1 от ГПК, (изтичащ на 26.07.2017 г.) ответника не е упражнил
процесуалното си право на писмен отговор, поради което и на основание чл.370 от
ГПК е загубил възможността да вземе
становище, да направи възражения, да оспори истинността на представен документ,
да посочи доказателства или да представи писмени доказателства.
В о.с.з. ищеца не се явява, но
чрез процесуалния си представител адв.Г.Д. поддържа иска така, както е предявен
и иска уважаването му в пълен размер. Поддържа и заявената претенция за
присъждане на разноските по делото, като представя списък по чл.80 ГПК.
В о.с.з. ответника, редовно и
своевременно призован, не се явява и не се представлява.
Съдът, след преценка на събраните
по делото доказателства, приема за установено следното от фактическа страна:
Не е спорно по делото, че между
страните са съществували трайни търговски взаимоотношения, по силата на които
ищеца продавал на ответника препарати за растителна защита, като за сделките се
съставяли данъчни фактури.
От фактура №2000017374/29.05.2015 год., се
установява, че дружеството-ищец е продало на дружеството-ответник препарати за
растителна защита /подробно описани във фактурата в 11 позиции по вид,
количество, единична цена и стойност/ на обща стойност 53932.20
лева с ДДС, като описаните
във фактурата стоки са предадени от ищеца -доставчик и получени от
представители на дружеството купувач. Впоследствие, поради връщане от страна на
купувача на препарата „Акробат плюс" общо 300 кг., към тази фактура е
издадено кредитно известие №0400006274/29.06.2015год. с което задължението е
намалено със сумата от 9828 лева, като след
издаване на кредитното известие задължението по фактурата е в размер на 44104.20
лева.
От фактура №0400005998/10.06.2015 год., се
установява, че дружеството-ищец е продало на дружеството-ответник препарати за
растителна защита /подробно описани във фактурата в 4 позиции по вид,
количество, единична цена и стойност/ на обща стойност 23921.52
лева с ДДС, като описаните
във фактурата стоки са предадени от ищеца -доставчик и получени от
представители на дружеството купувач.
От фактура №0400006275/29.06.2015 год., се
установява, че дружеството-ищец е продало на дружеството-ответник препарат за
растителна защита /подробно описан във фактурата по вид, количество, единична
цена / на обща стойност 7956 лева с ДДС, като описаните
във фактурата стоки са предадени от ищеца - доставчик и получени от
представители на дружеството - купувач.
За установяване на факта на предаването на
описаните по горните фактури стоки от продавача на купувача по делото са
представени и двустранно подписани приемо-предавателни протоколи.
По делото е представено двустранно подписано
Споразумение от 30.09.2015 г. от съдържанието на което се установява, че ищеца
и ответника се споразумели относно размера на задължението по процесните три
броя фактури, като приели, че то възлиза на сума в размер на 75981.72
лева и определили краен срок за погасяването
му - 30.04.2016 г.
По делото бе назначена и изслушана
съдебно-икономическа
експертиза, чието заключение като обективно и неоспорено от страните се възприе
от съда. В заключението си вещото лице, при извършената проверка констатира, че
задължението на ответника към ищеца за главница по процесните фактури е в размер
на 75981,72 лв. и не е изпълнено в договорените срокове. След извършени
изчисления, вещото лице е посочило, че общия размер на законната лихва за
посочените в ИМ суми и за претендирания период е 13621,16 лв.
При така установената фактическа
обстановка, съдът прави следните правни
изводи:
Предявените в производството
искове намират правната си квалификация в нормата на чл.327, ал.1 ТЗ, във вр. с
чл.79, ал.1 ЗЗД - за главницата и чл.309а, вр. чл.294, ал.1 ТЗ - за лихвата.
Ищецът
претендира ответника да бъде осъден да му заплати сумата 75981,72 лв. -
главница, представляваща стойността на продадени, но незаплатени препарати за
растителна защита, ведно със законната лихва върху нея от датата на завеждане
на иска до окончателното издължаване, както и 13621,16 лв. - мораторна лихва за
забава до завеждане на иска.
По същността си договорът за
търговска покупко-продажба е двустранен, възмезден, консенсуален договор. За
възникването му е необходимо постигане на съгласие между страните по него
относно веща и цената, като продавачът се задължава да прехвърли собствеността
и предаде веща, а купувачът да я получи и да заплати цената.
От представените по делото
доказателства следва безспорният извод, че страните са сключили договори за
покупко-продажба, по силата на които ищецът, в качеството на продавач, се е
задължил да прехвърли собствеността и предаде на ответника, в качеството на
купувач определено количество препарати за растителна защита, а последният се е
задължил надлежно да заплати стойността им в уговорените срокове. Пак от доказателствата
по делото се установява, че изпълнение на поетите с процесния договор
задължения е налице единствено от страна на ищеца, който е прехвърлил
собствеността и предал на ответника договорените стоки. Ответникът не е
изпълнил поетото задължение да заплати цената на стоките, в претендирания в ИМ
размер. Неизпълнението на това задължение по описания договор от страна на
купувача прави предявения иск основателен и доказан, поради което същият следва
да бъде уважен в претендирания в ИМ размер.
При
уважаване на иска за главницата, искът за присъждане на мораторна лихва, с
оглед акцесорния му характер, също се явява основателен.
Безспорно се установи, че ответника не е изпълнил
поетото с процесните договори за покупко-продажба задължение за заплащане на
цената на продадените стоки в уговорените срокове, след изтичане на които е
изпаднал в забава и следва да понесе неблагоприятните последици от
несвоевременното изпълнение на задължението си. Предвид паричния характер на
вземането, обезщетението за ищеца следва да бъде в размер на законната лихва.
При предаване на процесните стоки от ищеца на
ответника, са съставяни двустранно подписани приемо-предавателни протоколи, в
които е налице уговорка на страните относно крайния срок за плащане на
получените стоки /чл.84, ал.1 ЗЗД/. Срокът за плащане, посочен в приложените по
делото протоколи безспорно е изтекъл към датата на подписване между страните на
споразумението от 30.09.2015 г. Ето защо за настоящия съд се налага извода, че
ответника е изпаднал в забава, като за начален момент на забавата може да бъде
приет посочения от ищеца 30.09.2015 г. - деня на подписване на споразумението.
Досежно размера, до който следва да бъде уважен
иска за мораторна лихва, съдът съобрази заключението на вещото лице, според
което дължимата лихва за забава от 30.09.2015 г. до завеждане на иска е в
размер на 13621,16 лв., до който размер следва да бъде уважен този иск.
При
този изход на делото, в съответствие с разпоредбата на чл.78, ал.1 от ГПК на
ищеца следва да се присъдят направените в настоящото производство разноски. Предвид
наличието на надлежно искане за присъждане на разноски, доказателства за
сторени такива и съобразно представения списък по чл.80 ГПК, на ищеца следва да
се присъдят разноски в общ размер на 8074,12 лв.
Водим от горното, ЯОС
Р Е Ш
И :
ОСЪЖДА „ВИНЕКС ПРЕСЛАВ" АД, седалище и
адрес на управление: гр.Велики Преслав, Община Велики Преслав, Област Шумен,
кв."Промишлена зона", ЕИК 127016097, представлявано от К.Б.Й. и С. А. П. ДА ЗАПЛАТИ на „АГРАРИКА” ЕООД с ЕИК 102156084, със
седалище и адрес на управление: гр.Ямбол, ул.”Полковник Бакланов” №24,
представлявано от управителя М.Г.Ш. сумата
75981,72 лв., - главница,
представляваща стойността на продадени и предадени, но незаплатени препарати за
растителна защита по фактура №2000017374/29.05.2015 год., фактура
№0400005998/10.06.2015 год. и фактура №0400006275/29.06.2015 год., ведно със законната лихва върху нея от датата
на завеждане на иска - 05.07.2017 г. до окончателното издължаване, както и сумата 13621,16 лв. - мораторна лихва
за забава върху посочената главница за периода от 30.09.2015 г. до завеждане на иска.
ОСЪЖДА „ВИНЕКС ПРЕСЛАВ" АД, ЕИК
127016097 да
заплати на „АГРАРИКА” ЕООД с ЕИК 102156084 направените в производството разноски в размер на 8074,12 лв.
Решението подлежи на обжалване
пред Апелативен съд – гр.Бургас в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: