РАЗПОРЕЖДАНЕ

гр.Ямбол 04.10.2017 г.

ГЕРГАНА КОНДОВА - съдия в ОС-Ямбол, след като се запознах с материалите по НОХД № 317 по описа на Ямболски окръжен съд за 2017 г.

УСТАНОВИХ:

Съдебното производство по делото е образувано по внесен от Окръжна прокуратура Ямбол обвинителен акт срещу А.А.Й. ***, с ЕГН ********** за престъпление по чл.343, ал.З, предл.З, буква „б", предл.1, вр.ал.1, буква „в", вр.чл.342, ал.1 от НК за това, че около 16,45 ч. на 28.11.2016 г., по път 1-7 при километър 301, в участъка разклон за гр.Тополовград в посока гр.Елхово, при управление на МПС лек автомобила „Форд Фокус" с рег.№ ****, собственост на Е.А.Ю., е нарушил правилата за движение по пътищата: чл.6, т.1 от ЗДвП; чл.21, ал.2 вр.ал.1 от ЗДвП вр.чл.47, ал.З от ППЗДвП; чл.42, ал.1 вр.ал.2 от ППЗДвП; чл.20, ал.1 от ЗДвП и чл.20, ал.2 от ЗДвП - като не е контролирал непрекъснато автомобила, който управлявал, при избиране на скоростта на движение не се е съобразил с атмосферните условия и релефа на местността, със състоянието на пътя и на превозното средство, с характера и интензивността на движението, за да бъде в състояние да спре пред всяко предвидимо препятствие, не е намалил скоростта и в случай на необходимост не е спрял при възникнала опасност за движението, предизвикал е ПТП - като загубил управление на автомобила и се блъснал в насрещно движеща се товарна композиция - влекач „Рено Премиум" с рег.№****и прикачено полуремарке „Шмитц" с рег.№**** с водач В. П. П. от гр.Стара Загора и собственост на „***- гр.Стара Загора, при което причинил по непредпазливост смъртта на две лица - А. М.Й. - на 59 години иС.М.А.- на 19 години - двамата от гр.Сливен.

С Постановление от 08.06.2017 г. в качеството на обвиняем за извършване на горното престъпление по чл.343, ал.З, предл.З, буква „б", предл.1, вр.ал.1, буква „в", вр.чл.342, ал.1 от НК е привлечен А.А.Й. ***.

В хода на досъдебното производството са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, изразяващи се в следното:

От така формулираното обвинение се установява, че А.Й. е обвинен за осъществени от него едновременно нарушения на чл.20, ал.1 и ал.2 /двете изречения/ от НК, както и на чл.21, ал.2 вр.ал.1 от НК, които са в пряка причинна връзка с настъпилата смърт на потърпевшите и ангажират наказателната му отговорност за извършено престъпление по чл.343, ал.З, б"б" от НК. Така запълнен бланкета на чл.343 от НК води до неяснота на обвинението, което противоречи на изискванията на чл.246, ал.З от НПК, както и на критериите, възприети в Тълкувателно решение № ***на ВКС, за съдържанието на диспозитивната и обстоятелствена част на обвинителния акт, така че да е гарантирано правото на защита на подсъдимия в пълен обем и за да изпълни обвинителният акт функциите си да определи фактическите рамки на предмета на доказване в съдебното производство. Последното е така, т.к. предвид константната съдебна практика на Върховния касационен съд на Република България, изразена в множество решения, едни от които са Решение №***г., II н.о., Решение №***г., II н.о., Решение №***г., II н.о., Решение №***г., II н.о., Решение №***г., I н.о., Решение №***г., I н.о. и др., не може да съществува нарушение едновременно на разпоредбите на чл.20, ал.2 изр.1-во и 2-ро от ЗДвП, както и едновременно на чл.20, ал.2 и чл.21 от ЗДвП.

Законодателната уредба на режима на скоростта, ясно разграничаваща превишената от несъобразената скорост, по делото недопустимо е игнорирана от прокурора, като движението със скорост над максимално разрешената е смесено с движение със скорост, несъобразена с конкретните пътни условия. Разпоредбите на чл.20, ал.2 и чл.21 от ЗДвП се намират в конкуренция помежду си и съответното нарушение на правилата за движение може да бъде квалифицирано само по едно от тях. В този смисъл, за прецизното определяне на конкретното нарушение следва да бъдат взети предвид скоростта на движение на автомобила на А.Й. преди и към момента на удара и разрешена ли е била тя с оглед пътните знаци в района на ПТП-то. В случай, че скоростта на движение е била над максимално разрешена за мястото на ПТП-то, то тогава трябва да се съобрази и това дали произшествието би настъпило при скорост в рамките на разрешената. Ако последното е така, то само тогава нарушението, за което следва де се носи отговорност би било това по чл.20, ал.2 от ЗДвП, но не и по чл.21 от ЗДвП.

Относно едновременно възведеното обвинение за нарушение на разпоредбите на чл.20, ал.2 изр.1-во и 2-ро от ЗДвП е нужно да се направи разграничение между поведението на водачите по ал.1 и

ал.2 на чл.20 от ЗДвП. Заложените в посочената разпоредба на специалното законодателство повели формулират най-общите задължения на водачите на превозни средства, относими към безопасността на движението. Алинея първа въвежда изискване управляваното ПС да бъде непрестанно контролирано - водачът да бъде фокусиран в максимална степен върху управлението, да следи всеобхватно и непрекъснато пътната обстановка и движението на колата по пътя и в хода на процеса да не отклонява вниманието си. Нарушавайки тази разпоредба, той сам става опасност за движението или се поставя в положение да не възприеме породена такава. Казаното няма нищо общо с поддържания режим на скоростта и както теорията, така и съдебната практика неотклонно са възприемали тази позиция.

Различно е положението при чл.20, ал.2 от ЗДвП. И двата варианта /изр.1 и изр.2/ на този текст въвеждат движение с несъобразена с пътната обстановка скорост, която е в рамките на максимално допустимите граници, наред с несвоевременна реакция на водача на възникналата опасност. Реакцията се определя от интензитета на опасността, поради което е въведено задължение за съответно избиране на скоростта на движение и намаляването й или спиране в случай на необходимост. В чл.20, ал.2, изр.1 от ЗДвП се урежда „предвидимата опасност", при която има обективни затруднения в пътната обстановка и шофьорът следва да подбира скоростта си на движение в тази връзка, за да отговори на изискването за безопасност. Става дума за функция между стойността на „избраната" скорост и пътните условия, охарактеризирани като опасни обстановки на пътя. Тук в обобщителен план са изброени различни фактори, представляващи по правило пътни препятствия - атмосферни условия /каквото е обвинението в процесния казус/, състояние на пътя и превозното средство, превозван товар и т. н. Точно затова законът нарича появилата се опасност „предвидимо препятствие". ЗДвП и ППЗДвП предвиждат и нарушения за точно определени предвидими пътни опасности, които се явяват специални текстове спрямо общата норма на чл.20, ал.2, изр.1 от ЗДвП.

Най-накрая, в чл.20, ал.2, изр.2 от ЗДвП е уредена „непредвидимата опасност", въвеждаща задължение водачите да намалят скоростта или да спрат, когато възникне опасност за движението. Последната се появява внезапно и в границите на установената избрана съобразена скорост се въвежда задължение за намаляване или спиране с оглед избягване настъпването на ПТП. Казано по друг начин, когато обвинението касае вменено на дееца поведение за нарушение на режима на скоростта по силата на чл.20,

з

ал.2 от ЗДвП, е възможно да е налице такова по изр.2 на ал.2 на чл.20 от ЗДвП, при положение, че водачът е изпълнил императивните си задължения по изр. 1. Без съмнение, за да има извършено престъпление по наказателния закон, трябва така осъщественото нарушение да е в пряка причинно-следствена връзка с настъпилия противоправен резултат.

Казаното дотук по категоричен начин води до извод за неяснота на повдигнатото на А.Й. обвинение за престъпление по чл.343, ал.З, б"б" от НК със запълнен бланкет на нормата чрез посочени нарушения на правилата за движение от Й. едновременно по чл.20, ал.1 и ал.2 изр.1-во и 2-ро от ЗДвП - от една страна, както и едновременно на чл.20, ал.2 и чл.21 от ЗДвП - от друга.

Наред с горното, посоченото в диспозитива на обвинителния акт като самостоятелно нарушение на чл.42, ал.1 вр. ал.2 от ППЗДвП - предупредителен знак А-2 - „Опасен завой наляво", е останало неподкрепено от прокурора с фактически аргументи, които е следвало да изложи в обстоятелствената част на обвинителния си акт. С други думи, от обстоятелствата, описани в обвинителния акт не става ясно как А.Й. е нарушил чл.42, ал.1 вр.ал.2 от ППЗДвП, в който е посочен знак А-2 - предупредителен, а не забранителен такъв.

Обвинителният акт съставлява единство между обстоятелствена и диспозитивна част и всяка неяснота в отделните му части ограничава правото на подсъдимия на защита, както и рефлектира върху предмета на доказване в централната фаза на процеса - съдебната.

Описаните неясноти и непълноти, съдържащи се в обвинителния акт, го правят негоден да изпълни процесуалните си функции да определи предмета на доказване в съдебната фаза на производството и най-вече лишава подсъдимия от ефективна защита.

Предвид изложеното, съдебното производство следва да бъде прекратено, а делото - върнато на ОП-Ямбол за отстраняване на допуснатите съществени процесуални нарушения.

За прецизност съдът намира за необходимо да посочи, че при връщане на делото следва да бъде отстранено допуснатото в обвинителния акт /обстоятелствена част - стр.1/ несъответствие между действителното презиме и фамилия на пострадалата С. М. А. и записаното С.А.М.. Несъмнено констатираното несъответствие не съставлява съществено нарушение на процесуалните правила, а съставлява техническа грешка, но същата следва да бъде отстранена при връщането делото на прокурора.

Водим от горното и на осн.чл.249, ал.2 вр.чл.248, ал.2, т.З

от НПК

РАЗПОРЕЖДАМ:

ПРЕКРАТЯВАМ съдебното производство по НОХД № 317/2017 г. по описа на ОС-Ямбол и ВРЪЩАМ делото на ОП-Ямбол за отстраняване на посочените в обстоятелствената част на разпореждането съществени процесуални нарушения.

Разпореждането подлежи на обжалване и протестиране пред АС-Бургас в 7-дневен срок от съобщаването му на страните.