Определение по Гражданско дело 312/2017г.

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 12.10.2017 година гр.Ямбол

В ИМЕТО НА НАРОДА

Ямболският окръжен съд, І-ви въззивен граждански състав,

на 12.10.2017 година, в закрито заседание в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА СТОЕВА

ЧЛЕНОВЕ: КАЛИНА ПЕЙЧЕВА

ГАЛИНА ВЪЛЧАНОВА

като разгледа докладваното от съдия К. Пейчева

в.ч.гр.д. № 335 по описа на ЯОС за 2017 година,

за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.248, ал.3 от ГПК.

Образувано е по частна жалба от А.Д. ***, против определение №412/18.04.2017г. по гр.д.№305/2014г. на ЕРС, с което ЕРС: "ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата, подадена от ищеца А.Д.Д., с ЕГН **********, с адрес: *** /десен/, наименована „сигнал-жалба”, с правно основание чл. 248 вр. с чл.78 ал.1 от ГПК, с която е направено искане за изменение на Решение № 123 от 10.01.2017г., постановено по настоящото гр.дело № 305/2014г. по описа на РС-Елхово, в частта му за разноските, а именно в частта, с която РС-Елхово не е уважил претенцията му за присъждане на разноски в размер на 144.00 лева, представляващи претендирани пътни такива за пътуванията му от гр.Бургас до гр.Елхово и обратно, направени във връзка с явяванията му по делото." Жалбоподателят смята, че неправилно ЕРС не му е присъдил направени от него транспортни разходи за билети в размер на 144лв. и излага съображения. Прилага постановление за отказ от образуване на наказателно производство по преп.1449/2017 по описа на РП-гр.Бургас, писмо от А.Д. ***, призовка, писмо от община Бургас от 02.03.2017г., писмо от община Елхово от 28.02.2017г. Иска се отмяна на обжалваното определение като необосновано и незаконосъобразно и присъждане на претендираните пътни разноски на ищеца.

В срока за отговор на частната жалба е подаден такъв от С.А.С., в който се заявява становище за неоснователност на частната жалба, посочва се задължителна съдебна практика на ВКС, установяваща, че отговорността за разноски не включва пътните разноски.

Частната жалба е подадена в срока по чл.248, ал.3 от ГПК от надлежна страна срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е допустима. Частната жалба е неоснователна.

С Решение № 123 от 10.01.2017г., постановено по гр.дело № 305/2014г. по описа на ЕРС, по предявеният от ищците – Д. Д. А. от гр.С., обл.Г., А.Д. *** и Е. Д. Д. от с.С., общ.Т., обл.Х. против ответниците – С. М. С.от гр.Е., обл.Я., Г. С. Д. от гр.С. и С.А.С. ***, отрицателен установителен иск по чл.124 ал.1 от ГПК е признал за установено по отношение на ответниците, че С. М. С. и Г. С. Д. не са единствени собственици на 145/540 ид.части от процесното дворно място, представляващо поземлен имот с идентификатор № 27382.500.1941, находящ се в гр.Е., община Е., обл.Ямбол, по Кадастралната карта и Кадастралните регистри, одобрени със заповед № РД – 18-1033/28.11.2008г. на Изпълнителния директор на АГКК, с административен адрес: гр.Е., п. к. 8700, ул.“*******“ №*, цялото с площ от 544 кв. м., като на основание чл.537 ал.2 от ГПК е отменил Констативен нотариален акт за право на собственост върху недвижим имот чрез извършване на обстоятелствена проверка № 192,том VII, рег.№6089, дело № 1120 от 21.09.2006г. по описа на Нотариус К.К. с peг. № 451 на Нотариалната камара, с район на действие – съдебния район на Районен съд – Елхово и Констативен нотариален акт за право на собственост върху недв.имот № 77, том X, рег.№8422, н.дело № 1507 от 01.12.2006г. по описа на Нотариус К.К. с peг. № 451 на НК, с район на действие - съдебния район на РС – Елхово, в ЧАСТТА ИМ, с която ответниците – С.М.С. с ЕГН **********, и Г. С. Д. с ЕГН **********, като наследници по закон на С.Д. С., б.ж.на гр.Е., поч.на ****г., са признати за собственици на основание текло в полза на наследодателя им С.Д. С. по време на брака му давностно владение, прекратяване поради смърт на съпружеската имуществена общност и наследяването му по закон, на 108,75/540 ид.ч. от процесното дворното място, като искането на ищцовата страна, за отмяна на посочените нотариални актове в останалата им част за разликата от 108,75/540 ид.ч. до процесните 145/540 ид.ч. от дворното място, както и да бъде отменен по реда и на основание чл.537 ал.2 от ГПК Нотариален акт за покупко-продажба №168 от 23.09.2008г., том II, рег.№1446, н.дело № 233 от 16.03.2007г. по описа на Нотариус К. К. с peг. № 451 на Нотариалната камара, с район на действие – съдебния район на Районен съд- Елхово, са отхвърлени като неоснователни. Със същото решение ЕРС е осъдил ответниците да заплатят на ищеца – А.Д.Д., сумата от 222.40 лева, представляващи направени разноски по делото, както и да заплатят на ищцата - Е. Д. Д., сумата от 632.00 лева, представляващи направени разноски по делото.

В срока за въззивно обжалване против посоченото решение в ЕРС е постъпил “сигнал-жалба“ от ищеца Д., който с оглед изложеното в него представлява искане по чл.248 ГПК за изменение на решението в частта за разноските, с която ЕРС не е уважил претенцията му за присъждане на разноски в размер на 144 лева, представляващи пътни разходи за пътуванията му от гр.Бургас до гр.Елхово и обратно, във връзка с явяванията му по делото. В срока по чл.248, ал.2 от ГПК в ЕРС е постъпил отговор от ответника С.С., който е оспорил искането и посочил задължителна съдебна практика на ВКС. С обжалваното определение ЕРС като намира за неоснователно искането за присъждане на разноски от 144лв. за пътни разходи, оставя без уважение искането на Д. по чл.248 ГПК за изменение на решението в частта за разноските относно претендираните пътни разходи на страната за пътуванията във връзка с явяване по делото.

Съгласно чл.81 от ГПК, във всеки акт, с който се приключва делото в съответната инстанция, съдът се произнася и по искането за разноски.

Съгласно чл.78, ал.1 от ГПК, заплатените от ищеца такси, разноски по производството и възнаграждение за един адвокат, ако е имал такъв, се заплащат от ответника съразмерно с уважената част от иска.

ЯОС намира, съгласно задължителната съдебна практика (Решение № 189 от 20.06.2014 г. на ВКС по гр. д. № 5193/2013 г., IV г. о., ГК), че отговорността за разноски е уредена като ограничена и включва само внесените такси и разноски по производството, както и възнаграждението за един адвокат. Отговорността за разноски е ограничена, защото не включва всякакви други разходи и пропуснати ползи от страната по делото (напр. пътните разноски за явяването на страните пред съда). Сумите за пътни разходи не са съдебно-деловодни разноски, поради което не могат да се претендират на основание чл.78 от ГПК (Решение № 192 от 25.06.2014 г. на ВКС по гр. д. № 5663/2013 г., IV г. о., ГК). Ето защо, искането на ищеца Д. по чл.248 ГПК за изменение на решението в частта за разноските, с която ЕРС не е уважил претенцията му за присъждане на разноски в размер на 144 лева, представляващи пътни разходи за пътуванията му от гр.Бургас до гр.Елхово и обратно, във връзка с явяванията му по делото, е неоснователно. Тези разноски не се включват в разноските по производството, които се присъждат по реда на чл.78, ал.1 от ГПК, каквито са посочени в чл.75 и чл.76 от ГПК - за възнаграждения за свидетели, вещи лица, съдебни поръчки.

Предвид изложеното, ЯОС намира обжалваното определение на първоинстанционния съд за правилно. Частната жалба като неоснователна следва да бъде оставена без уважение, а атакуваното определение на ЕРС - потвърдено.

С оглед горното, ЯОС

О П Р Е Д Е Л И :

Потвърждава определение №412/18.04.2017г. по гр.д.№305/2014г. на ЕРС.

Определението подлежи на касационно обжалване с частна жалба, в едноседмичен срок от съобщаването на страните, при наличие на предпоставките по чл.280 от ГПК, пред Върховния касационен съд.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.