Р Е Ш Е Н И Е

гр.Ямбол........11.10........2017 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Ямболският окръжен съд, гражданска колегия, в публично заседание

На............................трети...октомври...……….........................................

През две хиляди и седемнадесета година,..........в състав:

Председател: Росица Стоева

Членове: Николай Иванов

Галина Вълчанова

като разгледа докладваното от съдия Г.Вълчанова...възз.гр.д.№ 321

по описа за 2017 година,…за да се произнесе взе предвид следното:

Производството по делото е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

Пред ЯОС е депозирана въззивна жалба на В.А.К. против решение № 80/8.08.2017 г., постановено по гр.д.№ 84/2017 г. по описа на РС Елхово в частта, в която съдът частично е уважил иска по чл.344 ал.1 т.3 от КТ и неправилно е приел, че обезщетение за оставане без работа се дължи от работодателя само до 27.02.2017 г. Иска се отмяната на акта в атакуваната част, както и в частта на присъдените частично разноски и присъждане на разноските по делото пред двете инстанции. С посоченото решение съдът е уважил частично искът на В.А.К. като е присъдил обезщетение за оставане без работа след уволнението до 27.02.2017 г. Постановеното решение се счита за неправилно, тъй като заповедта за налагане на дисциплинарно наказание „дисциплинарно уволнение“ спира срока на предизвестието за прекратяване на трудовото правоотношение, а последният започва да тече след влизане в сила на решението за признаване на уволнението за незаконно, а такова не е влязло в сила и срокът за предизвестие не тече. Поради това обезщетението по чл.225 от КТ се дължи в пълен размер за шестте месеца оставане без работа.

В законоустановения срок ответникът по делото „ДУ ЕМ – 2016“ ЕООД гр.Свиленград е депозирал отговор на въззивната жалба и счита същата за неоснователна, поради което следва да бъде оставена без уважение. Излагат се съображения за това, че районният съд правилно е приел до кой момент следва да се дължи обезщетението за оставане без работа като е имал предвид основанието, на което е прекратено трудовото правоотношение. Съдът правилно е обсъдил събраните писмени и гласни доказателства, въз основа на което е постановил и своя акт.

В съдебно заседание пълномощниците на страните поддържат заявените становища по въззивната жалба и отговора.

След преценка на събраните по делото доказателства съдът приема за установена следната фактическа обстановка:

В.А.К. е предявила пред районен съд Елхово искове против „ДУ ЕМ – 2016“ ЕООД гр.Свиленград за признаване за незаконно извършеното дисциплинарно уволнение със заповед № 2 от м.февруари 2017 г., получена на 9.02.2017 г. и нейната отмяна, както и за присъждане на обезщетение за оставане без работа вследствие на уволнението за максималния 6 месечен срок. Иск за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност не е предявен.

От събраните по делото доказателства се установява, че преди издаване на заповедта за дисциплинарно уволнение, работодателят „ДУ ЕМ – 2016“ ЕООД е връчил на 27.01.2017 г. на В.К. предизвестие за това, че трудовият договор ще бъде прекратен на основание чл.328 ал.1 т.3 от КТ /при намаляване обема на работа/, считано от 27.02.2017 г. В срока на предизвестието е открита дисциплинарната процедура по отношение на К. и трудовият договор е прекратен дисциплинарно на 9.02.2017 г. /датата, на която ищцата твърди, че е получила заповедта за уволнение/. Съдът е уважил претенцията на К. като е постановил атакуваното решение № 80/8.08.2017 г. по гр.д.№ 84/2017 г., с което признава за незаконно и отменя дисциплинарното уволнение, а искът за обезщетение уважава частично като приема, че същото се дължи само за периода 9.02.2017 г. – 27.02.2017 г. и в останалата част отхвърля претенцията. Мотивите на съда са, че дори и след отмяната на заповедта за уволнение трудовото правоотношение между страните е прекратено след изтичане на предизвестието на работодателя – на 27.02.2017 г.

При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

Въззивната жалба е допустима, подадена е в предвидения в чл.259 ал.1 от ГПК преклузивен срок и отговаря на изискванията на чл.260 и чл.261 от ГПК. Въззивниците са легитимирани и имат правен интерес от обжалването. Преценена по същество въззивната жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА.

В съответствие с правомощията си, при проверка на валидността и допустимостта на атакуваното решение, въззивния съд прецени, че последното е валидно и допустимо. При преценка по същество - атакуваното решение се прецени за правилно.

Претенцията предмет на частта от решението, която се обжалва е с правно основание чл.344 ал.1 т.3 от КТ. Предпоставка за уважаване на този иск е отмяна на незаконно уволнение и оставане на уволнения работник без работа вследствие на уволнението като обезщетението за това може да бъде присъдено за не повече от шест месеца, считано от прекратяване на трудовия договор. В настоящия случай дисциплинарното уволнение на К. е отменено и е разгледан искът за обезщетение, който е уважен за периода 9.02.2017 г. – 27.02.2017 г., което въззивният съд намира за правилно и споделя доводите на първата инстанция в тази насока. Съдът се е позовал на решение № 44/10.02.2016 г., постановено по чл.290 от ГПК по гр.д.№ 4052/2015 г., IV ГО на ВКС за това, че след отмяна на уволнението трудовото правоотношение се възстановява в състояние, при което в случая тече срока на предизвестие за прекратяването му на друго основание. В този смисъл е и ТР № 2/23.10.2012 г. на ОСГК и макар, че двете решения имат за предмет невъзможността за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност поради прекратяване на трудовия договор след изтичане на предизвестието, отправено преди отмененото уволнение на друго основание, съдът счита, че изводите са приложими и по отношение на иска по чл.344 ал.1 т.3 от КТ. Дължимостта на претендираното обезщетение следва да бъде преценено за това, че е следствие от незаконното уволнение, извършено на 9.02.2017 г., но крайният му срок следва да е 27.02.2017 г., когато изтича срока на отправеното преди дисциплинарното уволнение предизвестие от работодателя. В случая с отмяна на дисциплинарното уволнение, трудовото правоотношение между страните се възстановява към датата на връчване на заповедта – 9.02.2017 г., която е в периода на предизвестие. От този момент до изтичане срока на предизвестието и прекратяване на трудовия договор на друго основание на 27.02.2017 г. следва са приеме, че К. е останала без работа поради незаконно уволнение. След 27.02.2017 г. трудовият договор е прекратен вече на друго основание, посочено в предизвестието – чл.328 ал.1 т.3 от КТ, при което обезщетение по чл.225 от КТ не се дължи.

Въз основа на изложеното въззивният съд приема, че първата инстанция е постановила правилно и обосновано решение като е уважила иска по чл.344 ал.1 т.3 от КТ за периода 9.02.2017 г. – 27.02.2017 г. и сумата 306,66 лв. и отхвърлила иска в останалата част, поради което въззивната жалба следва да бъде оставена без уважение, а атакуваното решение следва да бъде потвърдено.

При този изход на делото въззивницата следва да бъде осъдена да заплати на въззиваемата страна направените пред настоящата инстанция разноски в размер 250 лв.

На основание изложеното, ЯОС

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА решение № 80/8.08.2017 г., постановено по гр.д.№ 84/2017 г. по описа на РС Елхово в частта, в която съдът е отхвърлил иска с правно основание чл.344 ал.1 т.3 от КТ за разликата над 306,66 лв. до 2760 лв.

В останалата част решението като необжалвано е влязло в сила.

ОСЪЖДА В.А.К. да заплати на „ДУ ЕМ – 2016“ ЕООД гр.Свиленград направените пред настоящата инстанция разноски в размер 250 лв.

Решението подлежи на касационно обжалване в едномесечен срок от връчването му на страните пред ВКС.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.