гр.Ямбол........11.10........2017
г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
На..............................трети...октомври.……….........................................
През две хиляди и
седемнадесета година,..........в състав:
Председател: Росица Стоева
Членове:
Николай Иванов
Галина Вълчанова
Производството е по реда на чл.258 от ГПК.
Пред ЯОС е депозирана въззивна жалба на „Хидравлични елементи и системи“ АД гр.Ямбол, представлявано от прокуриста Г.А.Г. против решение № 424/20.07.2017 г., постановено по гр.д.№ 1047/2017 г. по описа на РС Ямбол. Иска се отмяната на този акт и постановяване на нов, с който решавайки спора по същество, съдът да отхвърли като неоснователни и недоказани претенциите на О.Й.М. и присъждане на разноските по делото. С атакуваното решение съдът е уважил исковете на О.Й.М. като е признато за незаконно и отменено уволнението му, извършено със заповед № 20/16.02.2017 г., същият е възстановен на заеманата от него преди уволнението длъжност „водещ инженер-проектант“ в дружеството и последното е осъдено да заплати дължимите такси и разноски.
Постановеното решение се счита за неправилно и постановено в противоречие с приложимите материалноправни и процесуалноправни норми и установената по делото фактическа обстановка. Неправилно първоинстанционният съд е преценил, че по делото не са ангажирани несъмнени доказателства за това М. да е извършил твърдяните в заповедта за уволнение нарушения на трудовата дисциплина, покриващи фактическия състав на чл.190 ал.1 т.1 от КТ. Следва да бъде прието, че отсъствието на М. от работа на трите дати: 3.01., 6.01. и 9.01.2017 г. е било без надлежно писмено разрешение от работодателя, тъй като законодателството не познава устно искане и устно разрешаване на отсъствия на работници по какъвто и да е повод.
В законоустановения срок ищецът по делото е депозирал
отговор на въззивната жалба и счита същата за неоснователна, поради което
следва да бъде оставена без уважение, а постановеното от районния съд решение
като валидно, правилно и законосъобразно се желае да бъде оставено в сила.
Излагат се съображения за това, че районният съд правилно е приел, че ответното
дружество не е успяло да установи действителното извършване на посочените в
процесната заповед нарушения. Съдът правилно е обсъдил събраните писмени и
гласни доказателства, въз основа на което е постановил и своя акт.
В съдебно заседание страните чрез
своите пълномощници поддържат становищата си по въззивната жалба и отговора.
След преценка на събраните по
делото доказателства съдът приема за установена следната фактическа обстановка:
ЯРС е бил сезиран с искова молба от
О.Й.М. против „ХЕС“ АД гр.Ямбол за признаване на уволнението му със заповед №
20/16.02.2017 г. за незаконно и неговата отмяна, както и възстановяване на
заеманата преди уволнението длъжност. Твърденията на ищеца са за незаконност на
уволнението, тъй като тогава той е ползвал болничен, а не е искано разрешение
от инспекцията по труда; заповедта е немотивирана – не са посочени конкретните
нарушения на дисциплината; дал е писмени обяснения за закъсненията си и
преждевременното си тръгване от работа за датите 3.01., 6.01. и 9.01.2017 г.,
които е изяснил фактите и обстоятелствата в тази връзка.
Ответникът оспорва исковете и твърденията
на ищеца за незаконност на уволнението като заявява, че процедурата по налагане
на наказанието дисциплинарно уволнение и извършването на самото уволнение е
спазена. Извършените нарушения са достатъчно тежки, за да бъде М. дисциплинарно
уволнен.
От представените по делото
доказателства се установява, че страните са били в трудовоправни отношения по
силата на трудов договор № 3003/3.12.2010 г. и ищецът е изпълнявал длъжността
„водещ инженер-проектант“ като трудовият договор е прекратен с обжалваната
заповед № 20/16.12.2017 г., издадена на основание чл.190 ал.1 т.1 във връзка с
чл.330 ал.2 т.6 от КТ. Като причини за уволнението е посочено: на основание
рапорт вх.№ 222/6.02.2017 г. от С. Т. Ч. – редови анализатор човешки ресурси
относно системни закъснения и преждевременно напускане на работа. Заповедта е
връчена на 16.02.2017 г.
Ответникът е представил рапорт вх.№
222/6.02.2017 г. от С. Т. Ч. – редови анализатор човешки ресурси и от същия се
установява, че О.М. отсъства от работа и това се дължи на системни закъснения и
на напускане на предприятието за повече от един час през януари в следните
работни дни: 3.01.2017 г. от 8.00 до 9.28 часа; 6.01.2017 г. от 15.39 до 16.45
часа и 9.01.2017 г. от 10.39 до 12.00 часа. На 16.02.2017 г. са поискани и от М.
са дадени обяснения за отсъствията му на тези три дати, съгласно посоченото в
рапорта. В обясненията си М. сочи, че на 3.01.2017 г. е закъснял за работа, тъй
като живее в Сливен и пътува с колеги; на 6.01.след 15.30 ч. е бил на преглед
при зъболекар и на 9.01. е бил на погребение от 10.30 до 12.00 часа.
От двете страни са представени екранни разпечатки от системата за присъствие/отсъствие при „ХЕС“ АД, като в представените от ответника липсва отбелязване на модификатор за разрешено отсъствие за М. през м. януари 2017 г. В представените от ищеца екранни разпечатки е посочено, че такъв модификатор е съставен за трите процесни дати 3.01., 6.01. и 9.01.2017 г. и е отразено, че е за одобрено частично отсъствие поради личен ангажимент по нареждане на Н. Й. Н., регистрирано от П. А. Н., съответно анулирано на 06.02.2017 г. от В. И. К.. Всяка от страните е оспорила съдържанието на представените от насрещната екранни разпечатки.
По искане на страните по делото са разпитани сочените от тях свидетели. Свидетеля Г. е работник при ответника, познава О.М. като отговорен и опитен служител. Запознат е с двете му закъснения през м.януари - два пъти, когато ходил на зъболекар и на погребение. За всяко напускане на работното място се говорело с прекия ръководител и се съставял „модификатор“, с който се отчитало точното време, с което закъснява човека, за да може да си го отработи до края на месеца. Свидетелят знаел, че лично ищецът е предупредил, че ще закъснее на следващия ден. Ако служителката Н. не била предупредена се водело самоволно напускане. Според свидетеля имало влошаване на отношението на прекия ръководител на ищеца към него. Свидетелят подробно описва какво представлява модификатора, както и къде следва да бъде посочено закъснението, кой го е разрешил, както и отработването. Освен това посочва, че за датите на закъсненията, които не може точно да посочи ищецът е искал да му се състави модификатор, което свидетелят знаел, тъй като стоял срещу г-жа Н..
От ответната страна са разпитани
свидетелите Т. и Н.. Св. Т. е директор технологии в ХЕС АД и посочва, че е ръководител на прекия ръководител на ищеца.
Лично свидетелят връчил на ищеца писмена покана да даде обяснения , които той
написал дори пред него.След това на М. била връчена заповедта за уволнение.При
необходимост служител да закъснее или тръгне по-рано следвало да поиска разрешение от прекия
ръководител, след което оторизиран служител на предприятието регистрирал
„модификатор“, като за последното било необходимо разрешение на ръководителя. По отношение
на ищеца свидетелят бил запознат, че за закъснението на 03.01 имало регистриран
модификатор, което означавало, че му е разрешено отсъствие, за определен период
и при определени условия. За другите две дати нямало регистриран модификатор. Нито свидетеля,
нито г-н Нв били попитани за отсъствието. Ищецът бил добър
специалист, но имал проблеми с дисциплината. На 16.02. ищецът прекарал в
предприятието почти целият работен ден. Освен това му било разяснено, че
обясненията са във връзка със започнала дисциплинарна процедура. Св. Н. посочва в показанията
си, че е бил пряк ръководител на ищеца. Не си спомня дали е давал
разрешение на ищеца да отсъства, респ. за съставяне на модификатор за това, тъй като е минало около
половин година, но заявява, че не твърди със сигурност, че не е давал такова.
Освен това посочва, че само определени лица имат достъп да администрират в
системата за присъствие/отсъствие, едно от които е г-н К. – един от тримата висши
мениджъри. Разяснява, че датата в системата можела да се отчита по два начина,
единият стандартен – ден, месец година и втория съобразен с европейските
партньори – указващ седмица, ден от седмицата и година. При предявяване на
представените от ищеца екранни разпечатки свидетелят посочва, че те са от
тяхната система.
Останалите събрани по делото
доказателства съдът не обсъжда, тъй като те касаят въпросите относно спазване
на процедурата по уволнението, в която част липсват оплаквания по въззивната
жалба.
При така установената фактическа
обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Въззивната
жалба е допустима, подадена е в предвидения в чл.259 ал.1 от ГПК преклузивен
срок и отговаря на изискванията на чл.260 и чл.261 от ГПК. Въззивниците са
легитимирани и имат правен интерес от обжалването. Преценена по същество
въззивната жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА.
В
съответствие с правомощията си, при проверка на валидността и допустимостта на
атакуваното решение, въззивния съд прецени, че последното е валидно и
допустимо. При преценка по същество - атакуваното решение се прецени за правилно.
Предявените искове са с правно
основание чл.344 ал.1 т.1 и т.2 от КТ, както са квалифицирани и от районния
съд. Разгледани по същество въззивният съд намира исковете за напълно
основателни. В производството по оспорване законността на извършено дисциплинарно уволнение, каквото е в случая, в тежест на работодателя е да установи,
че заповедта за уволнение е издадена в съответствие с чл. 195, ал. 1 КТ след
спазване на изискванията на чл. 193, ал. 1 КТ, наказанието е наложено в срока по чл. 194 КТ, както и че работникът
е извършил дисциплинарните простъпки, за които му е наложено дисциплинарното
наказание. При въззивното обжалване оплаквания във връзка със спазване изискванията
на чл.193 ал.1 от КТ и относно срока, в който е наложено наказанието не се
излагат, поради което спорен оста единствено въпроса за това дали рабътникът е
извършил дисциплинарното нарушение, за което му е наложено наказанието
дисциплинарно уволнение.
Съгласно
заповед № 20/16.12.2017 г., причините
за уволнението на М. са посочени: на основание рапорт вх.№ 222/6.02.2017 г. от
С. Т. Ч. – редови анализатор човешки ресурси относно системни закъснения и
преждевременно напускане на работа, а от този рапорт е видно, че констатациите
са относно системни закъснения и на напускане на предприятието за повече от
един час през януари в следните работни дни: 3.01.2017 г. от 8.00 до 9.28 часа;
6.01.2017 г. от 15.39 до 16.45 часа и 9.01.2017 г. от 10.39 до 12.00 часа. Съгласно
разпоредбата на чл.
190, ал.1,т.1 КТ, дисциплинарно уволнение
може да се налага при три
закъснения или преждевременни напускания на работното място в един календарен
месец, всяко от които не по-малко от един час.
Действително, както ответникът
твърди в жалбата си, в обясненията си дадени пред работодателя за сочените
отсъствия М. не е заявявал, че е искал и му е давано разрешение за тях. Това
обстоятелство обаче съдът счита, че е без значение при наличието на представени
писмени доказателства – екранни разпечатки за т.нар. „модификатори“. Съдът приема за достоверни
представените от О.М. екранни разпечатки, в които са отразени дадените му
разрешения за отсъствие, впоследствие анулирани. Данните от тези писмени
доказателства се потвърждават и от събраните гласни доказателства в лицето на
разпитаните от ответната страна свидетели. Съдът счита, че по правилата за вътрешен ред в предприятието на ответника, ищецът е получил разрешение от прекия си ръководител за отсъствията. От показанията на свидетеля Т. - ръководител, непосредствено участвал в дисциплинарната процедура и добре запознат с казуса на ищеца, става ясно, че за закъснението на 03.01.
е имало регистриран модификатор, което означавало, че на ищеца е разрешено
отсъствие за определен период и при определени условия. В показанията си свидетеля Н. не си спомня дали е давал разрешение на ищеца да отсъства, но и не може да твърди със
сигурност, че не е давал такова. При
съвкупното разглеждане на представените от ищеца екранни разпечатки и
показанията на ответните свидетели, съдът приема за установено, че прекият
ръководител на М. – г-н Н. е дал разрешение не само за отсъствието му на 3.01., но и за отсъствията му на другите две дати. Не
става ясно по какви причини дадените разрешения за отсъствие за били
впоследствие анулирани, но меродавен е въпроса на тяхното съществуване към
момента, когато са били осъществени. При тази ситуация в тежест на ответника е освен простото оспорване на писмените доказателства
на ищеца да ангажира
доказателства, които да установят невярното им съдържание. Такива доказателства
в настоящото дело от страна на работодателя – ответник не са ангажирани.
Въззивният
съд намира за неоснователни възраженията на работодателя по въззивната жалба
относно това, че законодателството не познава устно разрешение на работодателя
за отсъствие на работника. Жалбоподателят се обосновава с разпоредбите относно
ползване на отпуск – чл.157-чл.171а от КТ, които в случая са неприложими, а
както се посочи по-горе в ответното предприятие съществува вътрешен ред, при
който се дават разрешенията за отсъствие и по делото се установи, че тази
процедура е осъществена.
При
установената основателност на иска за признаване за незаконно атакуваното
дисциплинарно уволнение, основателен се явява и иска за възстановяване на
заеманата преди уволнението длъжност.
При
направените от въззивната инстанция изводи, до които е достигнал и районния
съд, въззивната жалба следва да бъде оставена без уважение, а постановеното
решение като правилно и законосъобразно следва да бъде потвърдено.
Следва да
бъде уважено и искането на въззиваемия М. като жалбоподателя бъде осъден да му
заплати направените в настоящото производство разноски в размер 460 лв.
На
основание изложеното, ЯОС
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 424/20.07.2017
г., постановено по гр.д.№ 1047/2017 г. по описа на РС Ямбол.
ОСЪЖДА „ХЕС“ АД гр.Ямбол да
заплати на О.Й.М. направените пред настоящата инстанция разноски в размер 460
лв.
Решението подлежи на касационно обжалване в едномесечен срок от връчването
му на страните пред ВКС.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.