Р Е Ш Е Н И Е
№ 11.10.2017 г.
гр.Ямбол
ЯМБОЛСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД ІІ-ри Въззивен граждански
състав
На
26
септември 2017 година
В открито заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА СТОЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ДОБРИН
КЮЧУКОВ
НИКОЛАЙ ИВАНОВ
секретар Л.Р.
като разгледа докладваното от съдия Н.Иванов
възз. гр.дело
№297 по описа на 2017 г., за да се
произнесе взе предвид следното
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
Делото е образувано по въззивна жалба на Р.Г.Д. ***, подадена чрез адв. Р. ***, против Решение
№357/23.06.2017г., постановено по гр.д.№3167/2016г. по описа на ЯРС, с
което съдът е изменил на
осн.чл.59, ал.9 от СК постановените с решение №7/12.02.2015г. по възз.гр.д.
№365 по описа за 2014г. на ЯОС и решение №69/06.06.2016г. по гр.д.№ 4013/2015г.
по описа на ВКС, мерки относно родителските права, режим на лични контакти,
местоживеене и издръжка по отношение на непълнолетното дете Д. Д. Г., родена на
***г., както следва: ПРЕДОСТАВЯ упражняването
на родителските по отношение на непълнолетното дете Д. Д. Г., родена на ***г.
на бащата Д.Ж.Г., като на майката Р.Г.Д., предоставя право на лични контакти с
детето както следва: всяка първа и трета седмица от месеца от 18.00ч. в петък
до 18.00ч в неделя с преспиване, по пет дни от коледната и великденската
ваканции и един месец непрекъснато през лятото, когато бащата не е в платен
годишен отпуск. ПОСТАНОВЯВА местоживеенето на
детето да бъде на адреса на бащата в гр.Ямбол, к-с ”З.” бл... вх.. ап.... ОСЪЖДА Р.Г.Д. да заплаща на непълнолетното си дете
Д. Д. Г., лично и със съгласието на своя баща и законен представител Д.Ж.Г.
месечна издръжка в размер на 150лв., считано от влизане на решението в сила,
ведно със законната лихва за забава за всяка просрочена вноска до настъпване на
обстоятелства, водещи до изменение или прекратяване на издръжката. С решението
въззивницата е осъдена да заплати на Д.Ж.Г.
направените по делото разноски в размер на 425лв., както и да заплати по сметка
на ЯРС държавна такса върху определената издръжка в размер на 216лв. В жалбата
се твърди, че решението е неправилно,
постановено при съществено нарушение на процесуалните правила и материалния
закон, както и задължителнат парктика на ВКС. Твърди се, че съдът е допуснал съществено процесуално нарушение,
нарушавайки императивната разпоредба на чл.59 ал.6 от СК като не е изслушал
двамата родители преди да реши на кого от тях да предостави децата, което е от
значение за спазване на ал.4 от същата разпоредба, съгласно която съдът решава
въпросите по ал. 2. Сочи се също, че съставът на ЯРС неправилно е приел, че
предявеният иск на осн. чл. 59, ал.9 от СК е основателен и е налице изменение
на обстоятелствата, при които е постановено решението по в.гр.д. № 365/2014г.
на ЯОС, в противоречие със събраните по делото доказателства. Твърди се, че
Решението на ЯРС не е съобразено с т.3 от ППВС № 1/74г., според която, за да се
постанови разделянето на децата, т. е. предоставянето отглеждането и
възпитанието на едни от децата при единия родител, а на други - при другия
родител е необходимо да са налице сериозни причини, каквито в случая липсват.
Наведени са доводи, че първоинстанционният съд е допуснал грешки при
формирането на своите правни и фактически изводи, а възприетата фактическа
обстановка не отговаря на действителната, както и че съдът не е изпълнил задължението
си да обсъди всички събрани по делото доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност. Предвид
изложеното и по съображенията подробно изложени в жалбата се претендира отмяна
на решението и отхвърляне на предявения иск. Претендират се и направените разноски.
По жалбата е постъпил отговор от насрещната страна, както и
насрещна въззивна жалба срещу горепосоченото решение, в частта му в която, съдът е
постановил , че „така определеният размер на издръжката се дължи от влизане в сила на
настоящото Решение, когато настъпва и основанието за изменението -промяна в упражняването
на родителските права".
В писмения отговор въззиваемата страна оспорва първоначалната жалба, като неоснователна. Твърди се, че въз основа на събраните по делото доказателства, първоинстанционния съд е извършил точна оценка на релевантните по делото факти. Изложено е становище, че твърденията в жалбата противоречат на събраните по делото доказателства. Сочи се, че искът като доказан, правилно е бил уважен от съда. Предвид изложеното и по подробни съображения посочени в отговора, се претендира отхвърляне на жалбата и потвърждаване на решението на ЯРС, както и присъждане на разноски пред въззивната инстанция.
В насрещната
въззивна жалба се атакува постановеното решение, само
в частта му в която,
съдът е постановил , че „определеният размер на издръжката се дължи от влизане в сила на
настоящото Решение, когато настъпва и основанието за изменението -промяна в упражняването
на родителските права", в тази част се претендира решението да бъде отменено,
а издръжката да се присъди, считано от датата на депозиране на исковата
претенция в съда.
В писмен отговор на насрещната въззивна жалба депозиран от Р.Г.Д., тази жалба се оспорва като неоснователна. Изложени са доводи, че решението на съда в частта му касаеща началния момент на присъждане на издръжката, при промяна на родителски права, е правилно определен от първоинстанционния съд и е в съответствие с константната практика на ВКС по този въпрос.
В о.с.з. въззивницата се явява лично, като чрез своя
пълномощник претендира уважаване на въззивната жалба и отхвърляне на насрещната
въззивна жалба
Въззиваемата страна се явява лично, като чрез своя
пълномощник, претендира отхвърляне на въззивната жалбата и уважаване на
насрещната въззивна жалба.
В о.с.з. страните по делото, в качеството им на родители на
детето Д.са били изслушани по реда на чл.59 ал.6 СК, като и двамата са заявили,
че желаят да им бъде предоставено упражняването на родителските права по
отношение на детето, като са изложили своите съображения за това.
За да се произнесе, от фактическа страна съдът установи
следното:
Въззивния съд счита, че формираната от първоинстанционния съд
фактическа обстановка, така както е изложена в мотивите на решението, е
правилна и кореспондираща с доказателствения материал, и с оглед разпоредбата
на чл. 272 от ГПК, препраща своята
към нея:
Установено е, че страните по делото са родители на детето Д.Д. Г., родена на ***г..
Не се спори, че с Решение № 462/27.06.2014г. постановено по
гр.д.№ 3002/2013г. по описа на ЯРС брака между страните по делото е бил
прекратен, като родителските права върху детето Д. са били предоставени с
първоинстанционното решение на бащата Д.Ж.Г., но с въззивно решение №7/12.02.2015г.
по в.гр.д. №365/2014г. на ЯОС, упражняването на родителските права върху детето
Д. са били предоставени на майката Р. Г. Г., а бащата е осъден да заплаща
месечна издръжка за него от 150лв., считано от 6.11.2013г. С решение №69/06.06.2016г.
по гр.д.№ 4013/2015г. на ВКС, въззивното решене е отменено в частта за
издръжката, като е постановено Д.Ж.Г. да заплаща за детето Д. месечна издръжка
от 150лв, считано от изпълнение на решението, с което родителските права върху
детето са предоставени на майката, с оглед приетото в т.VІІ на ППВС
№5/16.11.1970г. и факта, че детето Д. от фактическата раздяла на родителите е
останало да живее при своя баща.
Не е
спорно, че в период от около 4 г.- от момента на фактическата раздяла между
родителите и понастоящем, детето Д. живее при своя баща, който полага грижи по
отглеждането и възпитанието му. Видно от удостоверение за настоящ
адрес изх.№008202/03.08.2016г. на Община Ямбол бащата има заявен постоянен
адрес *** от 03.08.2016г.
Видно от служебна бележка №740/08.11.2016г. на ПГ„Васил Левски”
гр.Ямбол, Д. Д. Г. е била редовна
ученичка в 9а клас през учебната 2016/2017г. От характеристиката на детето Д.
за завършена степен на образование, издадена на 30.06.2016г. от класния
ръководител, е видно, че в същата е отразено отлично отношение на детето към
учебния процес, и че има отлична дисциплина и поведение. Видно от представената
ученическа книжка детето има отлични оценки в училище.
Видно от Служебна
бележка изх. № 1101 – 565/09.12.2016 г. на военно формирование 54 100 –
гр. Ямбол, Р.Г.Д. за периода от 01.06.
Съгласно справка за актуалното състояние на всички трудови договори на Д.Ж.Г. от НАП – ТД гр. Бургас са регистрирани сключени пет трудови договора, последният на 22.02.2004 г., с основна заплата от 80 лв.
От
представения пред първата инстанция Социален доклад се установява, че и двамата родители са в състояние да осигурят сигурна и безопасна
среда за нормалното развитие и израстване на детето си, както и да го
възпитават добре. Те притежават необходимите умения и родителски капацитет за
осигуряване на нормална атмосфера за развитие и израстване на детето. От
извършеното социално проучване е установено, сестрите Д. и Г.са разделени, като
Д. живее при баща си Д.Г., а Г. при майка си Р., като емоционалната връзка
между двете деца не е много силна, но това се дължи на влошените отношения
между родителите, които трудно водят диалог помежду си. В социалния доклад е
посочено, че Д. е заявила, че желае да живее при баща си, не посещава редовно
майка си и сестра си, а причина за това е дядо й по майчина линия. Пред
социалните работници другото дете на страните Г., също е заявило, че не търси
контакт със сестра си.
Детето
Д. Д. Г. е
било изслушано в о.с.з. пред ЯРС, в присъствието
на социалния работник Й. К.при Отдел „Закрила на детето" при
Д"СП" Ямбол. Същото е заявило,
че сега живее при баща си и иска да живее при него.
От изслушаната пред ЯРС съдебно – психологична експертиза се установява, че у
детето Д. е налице синдром на родителско отчуждение към майка й Р.Д. - средна степен. Според ВЛ-це от думите на
бащата и приложените документи по делото, вещото лице може да направи извод
само, че синдромът на родителско отчуждение е с начална дата, още първата
фактическа раздяла на Р.Д. и Д.Г.. Заетостта в работата на майката, някои
прояви на майката, които са можели да се тълкуват като семейна и родителска
незаинтересованост са допринесли за основание за формиране на този синдром.
Видно от заключението, съжителстването на Д. с баща й Д.Г. се отразило позитивно на момичето в
общото му интелектуално развитие и при формиране на някои качества на характера
– самоувереност, способност открито да
изразява и да защитава позициите си, да приема устойчиво критични събития.
Според вещото лице Д. е станала едно стресоустойчива личност с добър успех и
умение да избира приятелите си. Тя е
запазила искрени близки чувства към
сестричката си, тъй като Г. за разлика от Д., остава малко в страни от конфликта
на родителите й, и борбата за родителски права. Видно от заключение то,
съжителстването на Д. с баща й е довело и до формиране на т.нар. „Едипова
победа”. Това е психоаналитичен термин, с който се назовава феноменът, когато
ролята на единия родител бъде ” заета” /” заменена” от детето в семейството.
Според ВЛ-це, Д. се е отчуждила от майка си - по нейните думи, „няма нищо
против да се виждат", но след няколко години се представя, че те си живият
с баща си, тя е започнала да учи, но майка й и нейното семейство, в т.ч. Г., не
влизат в нейните представи. Посочено е, че Д. е травматизарана от честите дела
и необходимостта във връзка с това да посещава различни специалисти и
институции. Копнее да бъде оставена на мира. За това счита отговорна майка си и
това, че тя не я оставя да си живее при баща си, за което трябва да му
предостави родителските права, като тя /Д./ няма намерение да се мести. Според
заключението, Д. живее удобно в дома на баща си, баба й по бащина линия е
заместила ролята на липсващата майка. Сестра й е като близка приятелка, с която
да се вижда, когато има възможност, дори при необходимост понякога. Реално
момичето е травматизирано от разрушеното си семейство, като е намерила начин да
се справи с раздялата, заемайки централна роля във взаимоотношенията и е
формирала егоцентрично поведение и мислене.
Пред ЯРС са събрани и гласни доказателства: от страна на ищеца - свидетелите А. В. и Т. А., а от страна
на ответницата - свидетелите Г. С. и В. В.:
Св. В. е дал показания, че познава Д. и семейството му от 2002г., и че знае и за семейните му проблеми. Посочил е, че след раздялата на родителите и до момента за детето Д.се грижи неговия баща. Според свидетеля майката е осъществявала контакти с детето, макар и рядко. Свидетелят твърди, че непосредствено след раздялата детето се е чувствало наранено и не е искало да се среща с майка си, но съветите на бащата към детето били, че тя все пак му е майка и трябва да поддържа контакт с нея. Според свидетеля страните имат две деца, като при раздялата Д. е останала да живее с баща си, а по-малката й сестра Г. е отишла да живее при майка си. Свидетелят е посочил, че Д. му е споделяла, че желае да живее при баща си. Твърди, че не поддържа контакти с ответницата Р., но я е виждал няколко пъти с друг мъж, с когото според свидетеля поддържала връзка. Твърди, че първоначално Д. е била обидена на майка си, тъй като е считала, че е предала баща й, а по-късно при разговори с детето установил, че тя не желае да се вижда с майка си, тъй като последната искала да я запознава с човека, с който живее понастоящем. Свидетелят е посочил, че Д. има добри условия за живеене, купил е апартамент и първо е направил детска стая за Д.. Заявил, че бащата работи, като поддържа нормално работно време за тяхната професия и работи дневна смяна.
Св. А. е дала показания, че Д. е съученичка и приятелка на нейната дъщеря. Твърди, че за детето Д. се грижи нейният баща, а за това му помага и майката на последния. Според свидетелката на детето не му липсва нищо, и то е емоционално и психически спокойно при баща си, а единственото му желание е да живее при баща си. Твърди, че Д. е отличничка, интересува се от психиатрия, психология и право. Според свидетелката, детето не можело да преживее факта, че майка й е изоставила баща й, както и да прости на майка си, че я е изоставила. Според свидетелката Д. никога не е спирал Д. да се вижда с майка си, като дори я е насърчавал за това. Заявила е, че имало период от седем месеца, в който майката не е потърсила Д. в периода 2015-2016 г. Според свидетелката през последните месеци майката и детето се виждали по-често, но нищо повече.
Св. С., живеещ на съпружески начала с майката на ответницата Р.Д., дава показания, че Р. и по-малката й дъщеря живеят в тяхното жилище, като Р. винаги е търсила контакти с по-голямата си дъщеря Д.. Твърди, че Р. е майка, която иска двете й деца да живеят заедно. Посочил е, че за рождения ден на Д. са излизали заедно. Твърди, че на Бъдни вечер Р. и Д. са гостували в дома им. Видно от показанията на свидетеля отношенията между децата Г. и Д. са прекрасни. Свидетелят е заявил, че не е имал пререкания с Д., но му е създавал проблеми на работното място, тъй като е питал в ДАИ дали след като има призната нетрудоспособност, може да работи.
Св. В. е дала
показания, че работи от десет години заедно с ответницата, като са били заедно
на море през 2014 г., но не познава бившия й съпруг. Заявила е, че по това
време отношенията между Р. и Д. са били добри, и че тогава не е усетила
напрежение между майката и детето, а Р. е била грижовна и се отнасяла добре с
двете си деца. Посочила е, че отношенията между децата са били приятелски, като
между сестри. Според свидетелката Р. е търсила контакт по телефона с Д.
многократно, а ако не се чуят, е ходила в училището, за да се интересува как е
дъщеря й. Според свидетелката Р. е полагала усилия двете й деца да поддържат
контакт помежду си, като желанието й било децата да живеят заедно. Посочила е,
че Р. е военнослужещ и докато е на работа, грижи за детето Г. полага майка й. Свидетелката
е заявила, че не е ходила в дома на Р., а така също и не е виждала и не е
ставала свидетел на контакти между майката и бащата на детето.
При тази фактическа обстановка, съдът прави следните правни
изводи:
ЯОС намира, че жалбите са процесуално допустими, тъй като
са подадени от легитимирани страни и в законовия срок.
При извършената служебна проверка по чл.269 ГПК съдът
намери решението за валидно и допустимо,
поради което жалбите следва да бъдат разгледани по същество.
По въззивната жалба на Р.Г.Д..
Съдът преценя жалбата като неоснователна, по следните съображения:
Съобразно обстоятелствата
наведени в исковата молба и заявеният петитум искът правилно е квалифициран по чл.59, ал.9 от СК. Съгласно посочената разпоредба,
ако обстоятелствата се изменят, съдът
по молба на единият от родителите или служебно
може да измени постановените по-рано мерки или постанови нови. Основен
критерий при определяне на кого от родителите да бъде възложено упражняването на родителските права по отношение на техните
деца е интересът на децата.
Безспорно е установено, че упражняването на родителските права по отношение на непълнолетното дете Д., след развода е било предоставено на майката. От събраните по делото гласни доказателства и представения социален доклад обаче, се установява, както правилно е констатирал и първоинстанционния съд, че от 4 години детето се намира постоянно при своя баща, който го отглежда с помощта на бабата на детето. ЯОС споделя изводите на първоинстанционния съд, че в домът на своя баща, детето се чувства спокойно и обгрижено. В жилището на бащата, на детето е предоставена самостоятелна стая, а доходите на бащата са достатъчни за задоволяване нуждите на семейството. При така установените факти и ценейки и желанието на непълнолетното дете да живее в дома на баща си, съдът правилно е приел, че искът за промяна на мерките за упражняване на родителските права е основателен. Приел е, че и двамата родители разполагат с добри материални условия за отглеждането на детето и притежават необходимите качества за възпитание му, но предвид продължителното пребиваване на детето при бащата, където то се е устроило трайно и има подходяща социална среда; където са приятелите и съучениците му и в продължение на четири години е изграждало навици и продължава обучението си, упражняването на родителските права следва да бъде предоставено на бащата, където да се определи и местоживеенето на детето. Неоснователно е оплакването за неправилност на извода за настъпила промяна в обстоятелствата, при които са постановени първоначалните мерки. Преценката за изменение в обстоятелствата, при които са определени родителските права е формирана с оглед установеното трайно местоживеенето на детето при неговия баща; преценено е и желанието на детето, навършило петнадесет години; обстоятелството, че след 2013 г. детето не е живяло с майка си; съобразени са и фактите, сочещи как местоживеенето на детето при бащата се е отразила на цялостния му начин на живот, а изводите относно упражняването на родителските права са формирани при отчитане на наложилото се фактическо положение, съобразено с желанието и предпочитанията на непълнолетното дете. Първоинстанционния съд е съобразил всички представени доказателства, касаещи развитието на непълнолетното дете, в т. ч. за училищния му успех и отношенията с двамата родители и неговата по-малка сестра. Взето е предвид и изразеното становище на в.л., дадено в заключението по СПЕ, че съжителството на детето с бащата се е отразило позитивно на момичето в общото му интелектуално развитие и при формирането на характера му.
Настоящата инстанция намира, че така атакуваното решение е съобразено със задължителните указания, дадени в ППВС №1/74г., раздел ІІІ – Съвместно живеене на децата при развод и предпоставките за разделянето им, с което ВС е приел, че по правило децата следва да се отглеждат заедно, а разделянето им е допустимо само поради важни причини. Като примери за важни причини са посочени голямата разлика във възрастта и липса на взаимни интереси и привързаност, продължително разделено живеене, напластена омраза спрямо единия родител и др. под. Събраните по делото доказателства установяват причини от рода на посочените в Постановлението: видно от социалния доклад изслушан пред ЯРС децата Д. и Г., макар и с малка разлика във възрастта, не подържат чести контакти и между тях не се наблюдава силна емоционална връзка. Освен това както се посочи по-горе в мотивите, в случая е налице и продължително разделно живеене на децата в период от четири години. Настоящият съдебен състав напълно споделя изразеното от първоинстанционния съд становище, че едно принудително и насилствено изваждане на дето Д. от дома на баща му, и налагането му да живее с родителя при когото то не желае, не може да се възприеме, като най-добър начин по който да се защитят интересите му, а по-скоро биха му причинили вреда. Докато, ако то остане да живее при баща си, като продължи да има добри контакти с майка си и сестра си, при правилно поведение и отношение и на двамата родители /каквито препоръки са дадени и в социалния доклад/, биха се постигнали по-добри резултати за укрепване на връзката с майката и преодоляване на родителското отчуждение, както и на проявата на „едипова победа”, която е последица от разрушеното семейство.
В случая съдът счита, че в интерес на детето Д. е, тя да се
отглежда и възпитава от своя баща, тъй като по делото се установи, че той има
добри възможности да й осигури необходимите грижи, каквито е осигурявал и от м.
ноември 2013г. до настоящия момент. В тази връзка
е било и изразеното от детето желание при изслушването му от първоинстанционния
съд. Специализираният орган по закрила на детето не е дал становище, че не
е в интерес детето упражняването на родителските права да се предостави на
бащата. Въззивният съд напълно
споделя мотивите към решението на първоинстанционния съд, и на основание чл.272
ГПК препраща към тях.
С оглед изслушване на двамата родители пред въззивната
инстанция по реда на чл.59 ал.6 СК, е преодоляно и допуснатото от
първоинстанционния съд процесуално нарушение при разглеждане на делото. Ето
защо съдът намира, че решението в частта му касаеща промяната на родителските
права и местоживеенето на непълнолетното дете Д., е правилно
и не страдащо от пороци, обуславящи неговата отмяна, поради което следва да
бъде потвърдено.
Решението следва да бъде потвърдено и в частта му на
определения на майката режим на лични отношения с детето, както и по и отношение
на размера на издръжката, която майката следва да заплаща. Във въззивната жалба
не са наведени конкретни доводи и твърдения за неправилност на
първоинстанционното решение в тази му част.
По насрещната въззивна жалба на Д.Ж.Г.: Жалбата е неоснователна. По отношение въпроса за издръжката съдът съобразява константната практика на ВКС, която е в следния смисъл: Както е прието в ТР № 11/3.03.1969 г. на ОСГК на ВС, началният момент на присъжданата служебно от съда издръжка е влизането в сила на решението за предоставяне упражняването на родителските права на единия от родителите. По въпроса относно началния момент, от който се дължи и следва да се присъди издръжка при уважаване на иск по чл. 59, ал. 9 от СК, респ. по чл.51,ал.4 от СК, е налице и задължителна практика на ВС и ВКС. С т.18 от ППВС №5/16.11.1970 г. са дадени задължителни за съдилищата указания, че при промяна на упражнението на родителските права по иск по чл.29, ал.2 от СК от 1968 г. (отм.) - аналогична на чл.59 ал.9 от СК от 2009 г., съдът служебно прекратява присъдената в тежест на ищеца издръжка и едновременно с това определя нова, като осъжда родителя, от когото се отнема детето, като началният момент на така определената издръжка започва от привеждането в изпълнение на решението. В мотивите към това ППВС е посочено, че цитираното по-горе становище, изразено в ТР № 11/3.03.1969 г. на ОСГК на ВС, се поддържа, но то следва да бъде допълнено в смисъл, че ако към момента на решението детето живее при родителя, на когото то не е предоставено за отглеждане и упражняване на родителските права, началният момент на служебно присъдената издръжка започва от привеждане на решението в изпълнение. Решението на първоинстанционния съд, в обжалваната му с насрещната въззивна жалба част, е в съответствие с горепосоченото, поради което, жалбата следва да се остави без уважение.
С оглед отхвърляне както на първоначалната, така и на насрещната въззивни жалби, съдът сита, че пред настоящата инстанция разноски не следва да бъдат присъждани, и те следва да останат в тежест на страните, така както са направени от тях.
Предвид изложеното, ЯОС
Р Е
Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Решение №357/23.06.2017г., постановено по
гр.д.№3167/2016г. по описа на ЯРС .
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС на РБ, в
едномесечен срок от връчване на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.