Р Е Ш Е Н И
Е
№ 27.10.2017 г.
гр.Ямбол
ЯМБОЛСКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД ІІ-ри
Въззивен граждански състав
На 24 октомври 2017
година
В открито
заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДОБРИН КЮЧУКОВ
ЧЛЕНОВЕ:
КАЛИНА ПЕЙЧЕВА
НИКОЛАЙ ИВАНОВ
секретар Л.Р.
като разгледа
докладваното от съдия Н.Иванов
възз. гр.дело №256 по описа на 2017 г., за да се произнесе взе предвид
следното
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
Делото е образувано по въззивна жалба на ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ „ЛЕВ ИНС"АД гр.София,
ЕИК-121130788, против Решение №259/28.04.2017г. по
гр.д. №1553/2016г. по описа на ЯРС, в
частта, с която въззивникът е осъден да заплати на Д.И.И., с ЕГН-********** *** обезщетение за причинени
неимуществени вреди в резултат на настъпило на 20.11.2015г. пътнотранспортно
произшествие, над сумата от 1500 лв. до присъдения размер от 3500лв., ведно със законна лихва от
20.11.2015г. В жалбата се
сочи, че решението е неоснователно и неаргументирано,
постановено при неправилно приложение на материалния закон - нормата на чл. 52
от ЗЗД. Счита се, че присъдената парична сума от 3500 лв. е прекомерна и не
кореспондира със заявените в производството болки и страдания. Сочи се, че присъденото от първоинстанционният съд обезщетение е в изключително
завишен размер, който не е съобразен, както с обществения критерий за
справедливост, установен с чл. 52 от ЗЗД, така и с многобройната практика на
съдилищата, и че съдът неправилно е съобразил социално -икономическите условия
в страната към датата на ПТП. Претендира
отмяна на решението, в обжалваната му част и отхвърляне на иска в разликата над
1500 лв. до присъдения размер от 3500лв.,
както и присъждане на всички направени по делото разноски.
В писмен отговор въззиваемата страна оспорва жалбата.
Изразява становище, че атакуваното решение не страда от пороците посочени в
същата. Твърди се, че правните изводи на съда съответстват на събраните по
делото доказателства. Претендира се потвърждаване на първоинстанционното
решение в обжалваната му част, с произтичащите от това законни последици и
присъждане на разноски пред въззивната инстанция.
В с.з. въззивникът, не изпраща представител.
Въззиваемия в с.з., чрез своя пълномощник оспорва жалбата и
претендират нейното отхвърляне, както и присъждане на разноските направени пред
въззивната инстанция.
Третото лице помагач на ответника, ред. уведомено не се
явява в с.з. и не взема становище по жалбата.
ЯОС намира въззивната жалба
за допустима, отговаряща на изискванията на чл.260 и чл. 261 от ГПК, същата е
подадена в законовия срок, от процесуално легитимиран субект, имащ правен
интерес от обжалването.
При извършване на служебна проверка по реда на чл. 269 от
ГПК настоящата инстанция констатира, че обжалваното съдебно решение е валидно,
а с оглед обхвата на обжалването – и допустимо в обжалваната част.
Този състав на въззивния съд
счита, че формираната от първоинстанционния съд
фактическа обстановка, така, както е изложена в мотивите на решението, е пълна,
правилна и кореспондираща с доказателствения материал,
и с оглед разпоредбата на чл. 272 от ГПК, препраща своята към нея.
Установено е в случая, че на 20.11.2015г. Д.И.И. е пътувал
в автомобил „Мерцедес спринтер” с рег.№
У 6029 АМ , управляван от Н. С.И., собственост на „МКФ Зимница” ЕООД, тъй като със заповед №43/20.11.2015г. бил
командирован до гр.Елхово за разтоварване на лек.тов.автомобил. На посочената
дата е станало ПТП между горепосочения автомобил и товарен автомобил „Скания
Установено е също, че автомобил „Скания” с рег. № Щ 9444
АМ, е имал валидна застраховка
„Гражданска отговорност” в ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ „ЛЕВ ИНС"АД
гр.София, по застрахователна полица №22114002837920 със срок на действие от 24.11.2014г. до
23.11.2015г., включващ датата на произшествието.
От представените пред ЯРС медицински документи, свидетелски
показания и изслушана СМЕ, е установено, че в резултата на посоченото ПТП Д.И.И.
е получил, следните наранявания: контузио капитис, комоцио церебри, контузио ет
вилнус, контузум торацис, наранявания в областта на главата и гърдите, които
според в.л. са в причинна връзка с произшествието. От заключението на СМЕ се
установява, че характерът на получените увреждания може да се определят като
леки, към средно – тежки, поради отразения при изписването от болничното
заведение негативен неврологичен и суматичен статус, както и препоръчаната за
домашно лечение терапия – витамини и обезболяващи в дози съответни за
лекостепенни увреждания. Според ВЛ-це, макар и кратък /два дни/ предстоят, в
лечебното заведение бил достатъчен за
отразеното обективно състояние на пациента при дехоспитализацията. Наличната
анамнеза за главоболие, проявило се три – четири месеца след преживяванията
ЧМТ, с прояви на раздразнителност, избухливост, смутена мисловна концентрация,
според експерта могат да се свържат с късни последици, поради това, че не е осъществено
достатъчно продължително проследяване от невролог за късни усложнения, след
преживявания инцидент, а И. не е потърсил лекарска помощ, а провеждал сам
лечение само с обезболяващи средства. Вследствие на това е налице
постравматичен церебрастенен с-м, който включва и регистрираната артерлиална
хипертония при осъществения преглед във връзка с изработването на медицинската
експертиза, както и приложения резултат от направена на 21.03.2017г. ЕЕГ с
регистрирани данни за повишена пароксизмална активност от остри и единични
бавни тета вълни в ляво фронто – темпорално. Според ВЛ- це обичайният
възстановителен период след Комоцио церебри с адекватно приложено
медикаментозно лечение и спазване на щадящ режим на психо - физическо
натоварване е в рамките на два месеца, какъвто е и периодът, който обхващат
издадените болнични листи за временна нетрудоспособност на И.. В случаите на
късно усложнение, каквито се проявяват при Д.И.
продължителността на тяхното овладяване е индивидуална, в зависимост от
адекватността на времеността на приложеното медикаментозно лечение и
необходимостта от спазването на охранителен режим. Като период от време това
може да продължи от 2 - 3 месеца до 2 –
3 години.
Не е установено по делото съпричиняване от страна на И. за
настъпване на вредоносния резултат.
При извършване на въззивния контрол
за законосъобразност и правилност върху първоинстанционното решение
в обжалваната му част, настоящата инстанция, след преценка на събраните пред
районния съд доказателства, намира, че обжалваното решение е законосъобразно и правилно.
Жалбата се преценя като неоснователна, по
следните съображения:
Съгласно чл. 52 от ЗЗД, обезщетение за неимуществени вреди
се определя от съда по справедливост. Справедливостта като критерий за
определяне на размера на обезщетението не е абстрактно понятие, а предпоставя преценка на обема, характера и тежестта на уврежданията, интензитета и
продължителността на търпимите болки и страдания, физическите и психологически
последици за увредения, преценени в тяхната съвкупност. Обезщетението представлява онзи точен паричен еквивалент не
само на болките и страданията, понесени от конкретното увредено лице, но и на
всички онези неудобствата, емоционални, физически и психически сътресения,
които съпътстват същите. Понятието "неимуществени вреди" обхваща всички онези телесни и психически увреждания на пострадалия и
претърпените от него болки и страдания, формиращи в своята
цялост негативни емоционални изживявания на лицето, ноторно намиращи не само
отражение върху психиката, но и създаващи социален дискомфорт за определен
период от време.
В случая, както се посочи по горе в
мотивите Д.И.И. е претърпял контузио
капитис, комоцио церебри, контузио ет вилнус, контузум торацис, наранявания в
областта на главата и гърдите, които според в.л. са в причинна връзка с
произшествието и които могат да се определят като леки, към средно – тежки.
Претърпял е неудобства и страдания във връзка с това: болки в главата в периода на
лечение, налагащо оставане в легнало положение и приемане на болкоуспокояващи. Налице е, макар и
кратък /за два дни/, болничен престой, свързан както с разстройство на здравето
и с неудобства при промяна на обичайния ежедневен режим. Налице е била и
социална изолация за два месеца, поради временна нетрудоспособност и отсъствие
от работното място. Свидетелите С. и И.са посочили наличие на променено
поведение на ищеца в период 3-4 месеца свързано с главоболие, избухливост,
раздразнителност- т.е. наличие на повишена емоционална лабилност, промяна в
обичайния му начин на живот. Според
вещото лице по медицинската експертиза наличната анамнеза за главоболие,
проявило се три – четири месеца след преживяванията ЧМТ, с прояви на
раздразнителност, избухливост, смутена мисловна концентрация, могат да се
свържат с късни последици, поради това, че не е осъществено достатъчно
продължително проследяване от невролог за късни усложнения, след преживявания
инцидент. В случая ВЛ-це е посочило, че при И. е налице постравматичен
церебрастенен с-м, който включва и регистрираната артерлиална хипертония, при
осъществения преглед във връзка с изработването на медицинската експертиза. Според
заявеното от ВЛ-це в о.с.з., наличното късно усложнение, проявило се при Д.И.
би могло да бъде овладяно, в зависимост от адекватността на приложеното
медикаментозно лечение и необходимостта от спазването на охранителен режим и
като период от време това може да продължи от 2-3 месеца до 1 година. Изхождайки
от тези конкретни обстоятелства първоинстанционния съд е направил правилен
извод, че с оглед интензитетът на болките и страданията размерът на
обезщетението следва да се определи на сумата от 3500 лв., до който размер
искът е бил уважен. В случая е налице, както нарушен душевен баланс, така и
травматично увреждане.
Ето защо, ЯОС счита, че атакуваното решение,
като правилно и законосъобразно, следва да бъде потвърдено в обжалвана му част.
При този изход на делото, в полза на въззиваемата страна
следва да се присъдят направените пред настоящата инстанция разноски, в размер
на 500лв.
Водим от изложеното, ЯОС
Р
Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Решение №259/28.04.2017г. по гр.д. №1553/2016г. по описа на ЯРС, в частта, с която ЗАСТРАХОВАТЕЛНА
КОМПАНИЯ „ЛЕВ ИНС"АД гр.София, ЕИК-121130788 е осъдено да
заплати на Д.И.И., с ЕГН-********** ***,
обезщетение за причинени неимуществени вреди в резултат на настъпило на
20.11.2015г. пътнотранспортно произшествие, над сумата от 1500
лв. до присъдения размер от 3500лв.
В останалата необжалвана част,
решението е влязло в законна сила.
ОСЪЖДА ЗАСТРАХОВАТЕЛНА
КОМПАНИЯ „ЛЕВ ИНС"АД гр.София, ЕИК-121130788да заплати на Д.И.И. сумата 500лв.- разноски пред въззивната
инстанция.
Решението е постановено при
участието на И.Т.К. ***, в качеството на трето лице помагач на страната на ответника ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ „ЛЕВ ИНС"АД гр.София, ЕИК-121130788.
Решението e окончателно и не подлежи
на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.