В ИМЕТО НА НАРОДА

ЯМБОЛСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД ІІ-ри Въззивен граждански състав

На 26 септември 2017 година

В открито заседание в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДОБРИН КЮЧУКОВ

ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛАЙ ИВАНОВ

ГАЛИНА ВЪЛЧАНОВА

секретар Л.Р.

като разгледа докладваното от съдия Н.Иванов

възз. гр.дело №219 по описа на 2017 г., за да се произнесе взе предвид следното

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

Делото е образувано по въззивна жалба на РП – Ямбол против Решение №290/22.05.2017г., постановено по гр. дело №593/2017г. по описа на ЯРС, в частта му, с която е уважен предявения от М.С.К. *** против Прокуратура на Република България иск с правно основание чл.2 ал.1 т.3 от ЗОДОВ за причинени от незаконно обвинение неимуществени вреди в размер на 4500 лв., ведно със законната лихва, считано от 21.06.2016 г. до окончателното й изплащане, и в частта за разноските /с оглед на формулирания петитум на жалбата/. В жалбата се сочи, че постановения от ЯРС акт, в обжалваната си част е неправилен, като се излагат съображения в тази насока, а именно че по делото не било установено, въззиваемият да е претърпял неимуществени вреди от воденото срещу него наказателно производство. Твърди се, че по делото не са събрани доказателства, от които да се направи обоснован извод, че ищецът е преживял негативни емоции, стрес и притеснения, които да са пряка и непосредствена последица от незаконни действия на прокуратурата, по конкретно в резултат на повдигнатото му обвинение по чл.339, ал.1 от НК.Твърди се, че не е доказано, че воденото наказателно производство срещу ищеца е придобило публичност, като материали във връзка с него да са били отразени в местни медии и самото обвинение да е станало достояние на широк и неограничен кръг от съселяните на ищеца. Сочи се, че Прокуратура на РБ не е разпространявала данни от разследването срещу К. и повдигнатото му обвинение не е станало публично достояни. Твърди се, че не било доказано по безспорен начин приетото от съда своеобразно уронване на престижа и увреждане на доброто име на ищеца в обществото в резултат на незаконното обвинение срещу него. Наред с това, се сочи, че ако са налице неимуществени вреди, че определения размер за тях е завишен и не съответства на действително търпените такива. Излага се становище, и че разследването по делото е приключило в разумни срокове, като от повдигане на обвинението против ищеца на 10.11.2015г.. до внасяне на делото в PC-Ямбол с обвинителен акт на 18.12.2015г. е изминал период от време от един месец и осем дни. Сочи се, че в хода на досъдебното производство ищецът е бил два пъти призоваван за явяване в качеството на обвиняем. Против същия е била взета най-леката мярка за неотклонение, предвидена в НПК - „Подписка". Не е бил ограничен в придвижването си в страната и чужбина, като не са били прилагани по отношение на същия други ограничителни мерки или забрани. Претендира се отмяна на решението на ЯРС в обжалваната част и постановяване на ново, с което претенцията за неимуществени вреди бъде изцяло отхвърлена или обезщетението бъде определено в по-малък размер, от размера присъден от ЯРС, като с оглед на това да бъдат съобразени и дължимите на ищеца разноски.

Въззиваемата страна не е депозирала отговор на жалбата.

В с.з. въззивникът, чрез своя представител поддържа жалбата.

Въззиваемият в с.з., чрез своя пълномощник оспорва жалбата и претендира нейното отхвърляне, както и присъждане на разноските направени пред въззивната инстанция.

Въззивната жалба е процесуално допустима, като подадена от легитимирана страна и в срока по чл.259 ал.1 ГПК, поради което може да се разгледа по същество.

За да се произнесе, ЯОС извърши преценка на събраните по делото доказателства, взе предвид доводите на страните и приема за установено следното:

Страните не спорят, а и от представените пред ЯРС доказателства / в т.ч. н.о.х.д. №371/2015 г. по описа на ЯРС/ се установява, че с Постановление за образуване на досъдебно производство от 29.09.2015г., срещу М.С.К. е образувано досъдебно производство за това, че на 25.08.2015г. в дома си, находящ се в с.Джинот, обл.Ямбол е държал огнестрелни оръжия и боеприпаси за огнестрелни оръжия, без да има за това надлежно разрешение – престъпление по чл.339, ал.1 от НК. С Постановления за привличане на обвиняем и за разпит на обвиняем от 10.11.2015г., М.К. е бил привлечен като обвиняем за извършено от него престъпление по чл. 339, ал.1 от НК и му е бил извършен разпит. С постановление от 19.11.2015г. на К. е била взета и мярка за неотклонение „подписка”, и е било извършено предявяване на разследването. С Обвинителен акт от 21.12.2015г. същия е бил предаден на съд по повдигнатото му обвинение.

На 21.12.2015г. обвинителен акт е бил внесен от ЯРП в ЯРС и е било образувано н.о.х.д. №371/2015 г. по описа на ЯРС.

По делото са били проведени общо 3 съдебни заседания. С присъда №47/18.04.2016г. М.К. е бил признат за невиновен в извършването на вмененото му престъпление по чл.339, ал.1 от НК и оправдан по повдигнатото му обвинение.

Против оправдателната присъда е бил депозиран протест от ЯРП, с искане за отмяна на постановената присъда от въззивния съд.

По образуваното ВНОХД №154/2016г. по описа на ЯОС, е било проведено едно о.с.з. С Решение №81/21.06.2016г. ЯОС е потвърдил изцяло атакуваната присъда, постановено от ЯРС, като същата е влязла в законна сила на 21.06.2016г.

От представената докладна записка № 167900-1827/24.04.2017 г. на РУ „Полиция“ – Ямбол се установява, че към 10.11.2015г. М.С.К. е притежавал ловно оръжие-ловен полуавтомат „МЦ“ кал.№ 12 с разрешение за съхранение и носене на ловно оръжие, издадено от РУ – Ямбол. Във връзка с повдигнато му обвинение за извършено престъпление от общ характер е било изготвено решение №1679р-14758/19.11.2015г. на Н-к РУ – Ямбол за отнемане на разрешението му за съхранение и носене на ловно оръжие и изземване на ловното оръжие, а на 26.11.2015 г. ловното оръжие на М.К. е било иззето, като му е било отнето и разрешението за съхранение и носене на оръжие. Поради прекратяване на досъдебното производство водено срещу К., на същия е било издадено разрешение за съхранение и носене на ловно оръжие от РУ-Стралджа, а на 30.08.2016г. ловното му оръжие е било върнато.

С оглед установяване на претърпените от К. неимуществени вреди, пред ЯРС са били разпитани свидетелите К.Д. без родство с ищеца, В.В. - първи братовчед на ищеца и К. К. - съпруга на ищеца. Св.К.е посочила, че воденото против съпругът й наказателно производство се отразило негативно на здравословното му състояние, бил разстроен, не можел да спи нормално нощем и само за делото мислел, не се хранел. Имал проблеми със снабдяване със свидетелство за съдимост, за да започне работа, тъй като се водел следствен. Според свидетелката воденето на делото срещу съпруга й се разчуло, т.к. било писано по вестниците и по интернет имало информации, че се занимавал с оръжия, което не било истина. Видно от показанията й, въпреки, че съпругът и бил оправдан по делото, той и понастоящем все още бил стресиран. Св. К. Д. е заявил в показанията си, че след образуване на наказателното производство настъпила промяна в поведението на К., ищецът изпаднал в шок и се променил, т.к. бил много притеснителен и за най-малкото се стряскал. Според свидетеля, всичко се отразило и върху семейството на ищеца, т.к. по него време синът му дружал с приятелка и се злепоставил, а били пред женитба. Свидетеля е посочил, че за обвинението срещу К. имало изнесена информация и в местния вестник и по новините, където бил обвиняван че произвежда оръжие в с.Джинот. Посочва, че заради обвинението ищеца бил взет и на подбив от част от съселяните си. Св. Васил Василев е посочил, че воденото наказателно производство се отразило зле на ищеца. Той започнал да вдига кръвно, изнервил се, започнал да страни от хората, постоянно бил подтиснат и притеснен. Според свидетеля делото срещу ищеца станало достояние на цялото село и всички си правели майтап с ищеца заради това, като някои си правели добронамерени шеги, но други започнали да го одумват. Променено било и отношението на приятелите му, които започнали да го отбягват, а момчетата, с които К. ходел заедно на лов се отдръпнали от него.

При тази фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

При извършената служебна проверка по чл.269 ГПК съдът намери решението за валидно и допустимо в обжалваната му част, поради което жалбата следва да бъде разгледана по същество.

Жалбата се преценя като основателна, по следните съображения:

Претенцията на К. пред ЯРС се обосновава с отговорността на държавата за незаконната дейност на нейните правозащитни органи и по-конкретно на разпоредбата на чл.2 ал.1 т.3 от ЗОДОВ, съобразно която Държавата отговаря за вредите, причинени на граждани, от органите на дознанието, следствието, прокуратурата, съда и особените юрисдикции, от незаконно обвинение в извършване на престъпление, ако лицето бъде оправдано или ако образуваното наказателно производство бъде прекратено поради това, че деянието не е извършено от лицето или че извършеното деяние не е престъпление, или поради това, че наказателното производство е образувано, след като наказателното преследване е погасено по давност или деянието е амнистирано.

Следва да се приеме, че в настоящия случай е доказана първата предпоставка за уважаване на иска по чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ, а именно незаконно наказателно преследване по отношение на въззиваемия, повдигнато и поддържано от Прокуратурата на РБ, приключило с оправдателна присъда.

Останалите предпоставки за уважаване на иска са: доказване на твърдяните от ищеца претърпени имуществени и неимуществени вреди; причинно - следствена връзка между вредите и неправомерните актове на държавните органи.

От анализа на събраните доказателства следва да се направи извод, че действително по конкретно посоченото в исковата молба наказателно производство М.К. е претърпял незаконна репресия, по време на която в период от 10 месеца е търпял стресови преживявания, свързани с опасността за накърняване на репутацията му и на доброто му име. Това, както правилно е приел ЯРС, се е отразило изцяло негативно на неговата психика, както и на взаимоотношенията с неговото семейство, с приятелите и изобщо в общуването му с хората. Установено е, че за периода на воденото срещу К. наказателно производство, същия е търпял ограничения на правата си, свързани с притежание и съхранение на ловно оръжие, а оттам и на практикуване на това свое хоби. От друга страна, въззиваемият е продължил обичайния си начин на живот- взетата мярка за неотклонение „подписка” не го е ограничавала да се предвижва и да работи, а наказателното производство е приключило в кратки срокове. Ето защо, ЯОС намира, че справедливия размер на репарация на неимуществените вреди, търпени от въззиваемия, е размера от 4500лв., до който размер искът е бил уважен от първоинстанционния съд.

Съдът не обсъжда, като преклудирано, направеното в хода на устните състезания пред въззивната инстанция възражение от въззивника, за намаляване на присъденото обезщетение за неимуществени вреди, съобразно разпоредбата на чл.5 ал.2 ЗОДОВ. /съгласно последната, ако пострадалия виновно е допринесъл за увреждането, обезщетението се намалява/. Такова възражение не е било направено в срока за отговор на исковата молба по чл.131 ГПК, респ. в допълнителния отговор, на въпрос на съда за изясняване на фактите по делото – чл.145, ал.1 ГПК или по реда на чл.143, ал.2 ГПК, не е налице и хипотезата на чл.147, т.1 ГПК по отношение на обстоятелствата, на които се основава възражението. Такова възражение не е наведено и във въззивната жалба.

Ето защо, ЯОС счита, че атакуваното решение, като правилно и законосъобразно, следва да бъде потвърдено в обжалвана му част. Въззивният съд напълно споделя мотивите към решението на първоинстанционния съд, и на основание чл.272 ГПК препраща към тях.

При този изход на делото, в полза на въззиваемата страна следва да се присъдят направените пред настоящата инстанция разноски, в размер на 500лв.

Водим от изложеното, ЯОС

Р Е Ш И :

ПОТВЪРЖДАВА Решение №290/22.05.2017г., постановено по гр. дело №593/2017г. по описа на ЯРС, в частта му, с която е осъдена Прокуратурата на Република България с адрес гр.София, бул.„Витоша”, №2, на осн. чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ да заплати на М.С.К., с ЕГН-**********,***, сумата 4500 лв., представляваща обезщетение за причинени от незаконно обвинение неимуществени вреди, ведно със законната лихва върху нея, считано от 21.06.2016г. до окончателното й изплащане.

В останалата необжалвана част, решението е влязло в законна сила.

ОСЪЖДА Прокуратура на Република България да заплати на М.С.К. сумата 500лв.- разноски пред въззивната инстанция.

Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС на РБ, в едномесечен срок от връчване на страните.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.