Р Е Ш Е
Н И Е
№ 17.10.2017 год. гр.Ямбол
ЯМБОЛСКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД, ІII-ти граждански
състав
На 20 септември 2017
година
В публично заседание, в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА СТОЕВА
секретар П.У.
като разгледа докладваното от съдия
Росица Стоева
гражданско дело № 117 по описа за
2017 година,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството пред Ямболски окръжен
съд е образувано по искова молба на П.Н.Г. *** против Д.Г.Т. ***. Иска се съдът
да постанови решение, с което на осн. чл.87, ал.3 ЗЗД да развали договор за
доброволна делба от 25.04.2013 г., сключен между страните.
Исковата си претенция ищцата основава на следните обстоятелства: Ищцата и ответника Д.Т. сключили граждански брак на 02.05.1981 г.,
който бил прекратен на 28.04.2009 г. По време на брака си придобили
собствеността върху недвижим имот, находящ се гр.Я., ул."*******" №**, вх.*, ап.*, ет.*, като след прекратяването му
станали съсобственици с квоти по 1/2 идеална
част. На 20.08.2009 г. страните сключили договор за покупко-продажба,
обективиран в Нотариален акт №115, том IV, per. № 5944, дело 549 от 2009 г. при
Нотариус Т.
Д. *** действие - Районен съд, гр.Ямбол, по силата на който Д.Т.
продал на ищцата 4/10 идеални части от процесния имот и двамата продължили да
бъдат съсобственици с квоти 9/10 идеални части за нея и 1/10 идеална част за Д.Т..
На 25.04.2013 г. страните сключили договор за доброволна делба, вх.per.№3888,
том 7, стр.71 на нотариус Д. *** действие PC Ямбол съгласно който ищцата
прехвърлила на ответника Д.Т. 9/10 идеални части от процесния имот, а той поел
задължението да й заплати сумата от 9500 лв. (девет хиляди и петстотин лева),
както и да й учреди безвъзмездно и пожизнено право на ползване върху имота.
Ищцата
твърди, че задължението да прехвърли на ответника правото на собственост върху
9/10 идеални части изпълнила с подписването на договора за делба, поради което
се явява изправна страна. Твърди, че ответникът виновно не е изпълнил своите
задължения, а именно - не й е заплатил сумата от 9500 лв. и й пречи да ползва
имота. Твърди още, че от сключването на договора до настоящия момент ответникът
продължава да ползва процесния имот както лично, така и чрез трети лица -
дъщеря им Д.Т., която живее в имота и отдава под наем таванското помещение към
него без съгласието на ищцата. Ответника Т. държи свои вещи в имота, като до
настоящия момент и двамата, както и децата на Д.Т., са с постоянен адрес,
съвпадащ с адреса на имота. Освен тях в имота живее и приятеля на Д.Т. - Г.П..
През
лятото на 2013 г. ищцата инициирала процедура по медиация във връзка с
неизпълнението на задължението на Д.Т. да й осигури ползването на процесния
имот, като по време на проведената среща с медиатора, ответникът декларирал, че
ще осигури ползването на имота, но това реално не е изпълнено и до момента.
Ищцата твърди, че когато пребивава
в гр.Ямбол е принудена да нощува на хотел или при
приятели. Сочи още, че на 15.07.2015 г. сключила договор за охрана на имущество
със "COT - Сигнално- охранителна техника" ЕООД. Ответникът Т., като
разбрал за това, посетил офиса на СОТ и поискал прекратяване на договора, но му
било отказано. Твърди, че на 31.07.2015 г. ответникът сменил патрона на външната врата на жилището
без нейно съгласие. На 03.08.2015 г. в присъствието на представител на СОТ и
полицай от МВР - гр.Ямбол, ответника Т. си взел касата, в която държал личното
си оръжие.
Тъй като
живее във Великобритания и във връзка с необходимостта да се извършват дейности
по поддръжка на имота и заплащане на консумативи, на 14.08.2015 г. ищцата
сключила договор за управление на процесния имот с „Мирчеви Инвест" ЕООД,
като им предоставила ключ от апартамента и паролата за COT. С цел да ограничи
достъпа им, ответника отново сменил патрона на външната врата. След подаден
сигнал от страна на агенцията, на 17.11.2015 г. в МВР -гр. Ямбол е образувана
преписка относно ограничаване достъпа до апартамента. На 18.11.2015 г. ищцата
подала сигнал в МВР - гр.Ямбол, че не може да влезе в имота, поради смяната на
патрона на ключалката на входната врата на апартамента, като на 19.11.2015 г. в
присъствието на представител на СОТ - Р.Ж.Р., както и на съседа С.Л. и ключаря
С. С. сменила патрона на входната
врата, за да може да влезе в апартамента. Установила също така, че с цел да
осуети използването на апартамента и функционирането на СОТ системата,
ответника махнал главния бушон на ел. захранването, както и подал заявление в
„ЕВН България" ЕАД с искане да бъдат сменени партидите за електрическа
енергия на имота на негово име и същите са били сменени.
С оглед на
изложените обстоятелства, ищцата счита, че ответника Д.Т. е неизправна страна
по процесния договор за доброволна делба, поради което според нея са налице
основанията за разваляне на същия по реда на чл.87 ал.3 от ЗЗД, като
неизпълнението е в две насоки: на първо място Д.Т. не е заплатил сумата по
договора от 9500 лв. и на второ място - в продължение на две години и половина,
ответникът не само, че не й предоставя възможност да ползва жилището, но дори
напротив - активно и
целенасочено извършва действия, с които й пречи да го ползва. Поради
изложените съображения, за ищцата възникнал правен интерес от
предявяване на искd,
като иска да бъде постановено решение, с което съда да развали договора за доброволна
делба от 25.04.2013 г., сключен между страните.
В срока по чл.131 от ГПК ответника е депозирал писмен отговор, с който
оспорил предявения иск. Счита иска за допустим, но неоснователен. Намира за неоснователно твърдението на ищцата, че
той е неизправна страна по договора, мотивирано с това, че не й бил заплатил
сумата от 9500 лв. за уравнение на дела й /посочена в договора за доброволна
делба/. Сочи, че сумата е платена на ищцата в деня на подписване на договора,
видно от съдържанието на който ищцата е получила цитираната по-горе сума. При
това положение самият договор има характер на разписка, удостоверяваща
получаването на сумата за уравнение на дела на ищцата, който договор носи и
нейния подпис.
На
следващо място ответника оспорва твърденията на ищцата, че той е неизправна
страна по договора, тъй като в продължение на две години и половина не й бил
предоставил възможност да ползва недвижимия имот, предмет на договора, като
активно и целенасочено извършвал действия, с които й пречел да ползва имота. В
тази връзка твърди, че още преди подписване на договора за доброволна делба се
изнесъл от недвижимия имот, предмет на същия, ведно с неговите лични вещи, като
се установил в друг недвижим имот и никога от този до настоящият момент не е
пребивавал в имота, предвид учреденото в полза на ищцата пожизнено и
безвъзмездно право да ползва същия. Сочи още, че никога не е отдавал под наем
недвижимия имот предмет на договора за доброволна делба на трети лица.
Признава, че за известен период от време, след раздялата на страните, жилището
е било ползвано от пълнолетното им дете Д.Д.Т. заедно с нейните деца /внуци на
страните/, но това е сторено със знанието и съгласието на ищцата по делото.
Никога в жилището не е живял и не е било ползвано от приятеля на Д. - Г.П..
През този период от време ищцата трайно е била установена в гр.София, както и в
чужбина, т.е. тя самата не е пребивавала в гр.Ямбол. Заявил е още, че ищцата
очевидно неправилно и превратно в своя полза тълкува приложеното към ИМ писмо
/без дата и номер/ подписано от медиатор, от съдържанието на което е видно
изразеното становище както на ответника, така и на дъщерята на страните, че те
по никакъв начин не са пречили на ищцата да ползва имота, както и нямат такива
намерения за в бъдеще.
Относно
датата 31.07.2015 г. заявява, че към този момент жилището вече е било
освободено от дъщерята на страните Д.Т., но в него все още е имало нейни вещи.
Същата отишла, за да си ги прибере, но намерила патрона на външната входна
врата повреден /жилището има две последователни входни врати/ и за да не
предизвиква недоразумения с ищцата тя решила да подмени патрона с цел да не
бъде обвинена, че умишлено го е повредила. При тези й действия установила, че
има поставен COT, уведомила за това баща си /ответника/, който от своя страна
изпратил SMS съобщение до ищцата, като я уведомил че трябва да й предаде ключа
от новия патрон. Втората входна врата не е отваряна - обстоятелството е
отразено и в приложения към ИМ констативен протокол от 31.07.2015 г., съставен
от служител на COT В.М.Д.. След този случай, тъй като ответника вече узнал за
поставеният COT на жилището, ограничаващ възможността за достъп до него и
предвид отсъствието на ищцата от града и от страната, след предварително
уведомяване на органите на МВР /пр.вх.№167900-3317/03.08.2015 г./, той заедно с
полицейски служител посетил жилището само и единствено, за да прибере от там
личното си оръжие предвид особения режим и отговорност за неговото съхранение.
По този начин нито е ограничил, нито е попречил на ищцата да използва
процесното жилище. Ответника твърди, че не е сменял патрона на входната врата
на процесното жилище след описаният по-горе случай на датата 31.07.2015 г. След
тази дата въпреки изричното уведомяване на ищцата за получаване на ключ от
новия патрон, същата не го е потърсила, както и не информирала ответника за
сключените от нея договори за управление на имота с „Мирчеви Инвест" ЕООД,
за да бъде предоставен ключа на тази фирма. Относно подмяната на партидата в
ЕВН "България" ответника счита, че с това си действие не е попречил
на ищцата да ползва жилището с оглед на неговото предназначение - липсват твърдения,
а и доказателства ел.захранването на жилището да е било преустановено от
доставчика на ел.енергия по искане на ответника, а и последният не е
предприемал подобни действия.
При изложеното ответника намира, че с
поведението си не пречи на ищцата да упражнява в пълен обем учреденото й право
да ползва процесния недвижим имот и никога не е предявявал претенции за това,
както и не е предоставял ползването му на трети лица. Отношенията между
страните в действителност са влошени, но то е в резултат само и единствено на
поведението на ищцата. Ето защо иска постановяване на решение, с което да бъде
отхвърлен предявеният иск, като неоснователен и да му бъдат присъдени
направените съдебни разноски в производството.
В о.с.з. по същество ищцата,
редовно и своевременно призована, не се явява, но чрез процесуалния си
представител – адвокат Т. от САК, поддържа иска така, както е предявен и иска
уважаването му. Поддържа и претенцията за присъждане на направените по делото разноски.
В о.с.з. по същество ответника, редовно
и своевременно призован, не се явява, но чрез процесуалния си представител –
адвокат А. от ЯАК поддържа заявеното становище за неоснователност на предявения
иск и иска отхвърлянето му. Поддържа
и претенцията за присъждане на направените по делото разноски.
Съдът, след преценка на събраните
по делото доказателства, приема за установено следното от фактическа страна:
Не е спорно между страните по
делото, че същите са бивши съпрузи, чийто граждански брак бил прекратен на 28.04.2009 г.
Не е
спорно и че по време на брака си придобили собствеността върху недвижим имот -
апартамент, находящ се гр.Я.,
ул."******" №**, вх.*, ап.*, ет.*, по отношение на който след
прекратяването на брака, станали съсобственици с квоти по 1/2 идеална
част. Видно от Нотариален акт №115, том IV, per. № 5944, дело 549 от 2009 г.
при Нотариус Т.Д. ***
действие - ЯРС, на 20.08.2009 г. страните сключили договор за покупко-продажба,
по силата на който ответника Д.Т. продал на ищцата П.Г. 4/10 идеални части от
процесния имот и двамата продължили да бъдат съсобственици с квоти 9/10 идеални
части за Г. и 1/10 идеална част за Т..
Видно от договор
за доброволна делба, вписан в СВп - вх.peг.№3888, том 7, стр.71, на 25.04.2013
г. страните сключили такъв, с който поделили процесния недвижим имот. По силата
на описания договор процесния имот бил обособен в дял единствен, собствеността
върху който била възложена на Д.Т.. Съделителката П.Г. не получила в дял имот,
като заявила, че не желае такъв, а за уравнение на дела си получила сумата от
9500 лв. и запазила пожизнено и безвъзмездно правото да бъде ползвател и
обитател на имота, предмет на делбата. В договора е записано, че с него
страните ликвидират напълно отношенията помежду си по повод съсобствеността
върху имота и в бъдеще няма да имат никакви претенции един към друг по
отношение на нея.
По делото
ищцата е представила доказателства за инициирана от нея през 2013 г. процедура
по медиация във връзка с неизпълнението на задължението на Д.Т. да й осигури
ползването на процесния имот, от които се установява, че ответникът и дъщерята
на страните Д.Т. на среща с медиатора заявили, че по никакъв начин не са
пречили на ищцата да ползва жилището и в бъдеще нямат намерение да й пречат да
осъществява правата си на ползвател.
Установен
по делото факт е, че на 15.07.2015 г. и 16.07.2015 г. ищцата сключила договори
за охрана на процесния имот със "COT - Сигнално- охранителна техника"
ЕООД, а на 14.08.2015 г. сключила договор за управление на имота с „Мирчеви
Инвест" ЕООД, като им предоставила ключ от апартамента и паролата за COT.
По делото
е представен протокол от 31.07.2015 г., видно от съдържанието на който, поради
получен сигнал, представител на охранителната фирма посетил процесния имот, при
което установил на място дъщерята на страните - Д.Т. с децата й и ключар да
подменят патрона на външната входна врата на апартамента, който бил с две
входни врати, като втората била заключена; в присъствие на служителя на СОТ
вратата била заключена и присъстващите лица напуснали обекта. Описаните
обстоятелства се потвърждават и от показанията на св.В.Д. /служителя посетил
обекта и съставил протокола/.
Не е
спорно между страните, че на 03.08.2015 г. в присъствието на представител на
СОТ и полицай от МВР - гр.Ямбол, ответника Т. посетил
жилището, като си взел касата, в която държал личното си оръжие.
По делото
ответника е представил препис от решение по гр.д.№2213/2015 г. по описа на ЯРС,
с което е отхвърлена молбата на П.Г. за защита от извършени спрямо нея актове
на домашно насилие от Д.Т. и Д.Т. в
периода 16.07. - 03.08.2015 г.
По делото, като свидетел е
разпитана дъщерята на страните - Д.Т.,
която в показанията си заявява, че е живяла в жилището през
2013-2015 г., със съгласието и на двамата й родители, най-вече на майка й,
понеже баща й вече не живеел там. В този период и майка й също не живеела в
апартамента, който бил празен. Сочи, че напуснала жилището, тъй като майка й я
изгонила, но вътре останали нейни и на децата й вещи и това наложило
посещението й през м.юли 2015 г., когато била заварена от служители на СОТ,
които установили, че не е влизала вътре. Сочи още, че докато живеела в жилището
през 2014 г., със знанието и съгласието на майка й отдавала под наем таванското
помещение, като наема бил плащан или на нея или на майка й.
При така установената фактическа
обстановка, съдът прави следните правни
изводи:
Предявения с исковата молба иск е
с правно основание чл.87, ал.3 от ЗЗД - ищцата претендира съдът да постанови
решение, с което да развали договор за доброволна делба от 25.04.2013 г.,
сключен между нея и ответника, поради виновно неизпълнение от страна последния
на поетите с договора задължения, а именно: да
заплати на ищцата сумата от 9500 лв. за уравнение на дела й и да й осигури
безпрепятствено упражняване на правото да ползва имота.
Така предявения иск е допустим, а
разгледан по същество - неоснователен. Съображенията са следните:
Няма спор по делото, че страните
са били съсобственици върху процесния недвижим имот, като със сключения между
тях договор за доброволна делба от 25.04.2013 г. са прекратили съществуващата
между тях съсобственост, като по силата на договора
процесния имот бил обособен в дял единствен, собствеността върху който била
възложена на ответника. Договора е сключен в писмена форма с нотариална заверка
на подписите на страните, надлежно вписан, т.е. - е действителен, а и по този
въпрос липсва спор по делото. В договора, на стр.2, буквално е записано
"съделителката П.Г. не получава дял и не желае такъв, като за уравнение на
дела си получава сумата от 9500 лв. и запазва пожизнено и безвъзмездно правото
си да бъде ползвател и обитател на имота, предмет на настоящия договор".
От начина, по който е направено цитираното изписване, настоящия съд намира, че
договора в тази част има характер на разписка за получената от ищцата сума в
размер на 9500 лв., платена от ответника.
При това положение и след като самият договор има характер на разписка,
удостоверяваща получаването на сумата за уравнение на дела на ищцата, който
договор носи и нейния подпис и при липсата на каквито и да било опровергаващи
този факт доказателства, настоящия съд прие за неоснователно твърдението на
ищцата, че сумата по договора не й е платена, в частност, че е налице
неизпълнение на договора от страна на ответника за това поето задължение.
За неоснователен съдът прие
предявения иск и на второто заявено от ищцата основание, а именно твърдение за
неизпълнение на ответника на поетото задължение да й осигури безпрепятствено упражняване на правото да ползва
имота.
Както вече се посочи по-горе с
процесния договор от 25.04.2013 г. за доброволна делба страните са се съгласили
да извършат доброволна делба на съсобствения им недвижим имот, като ответника е
получил в дял имота, а в полза на ищцата е учредено ограничено вещно право на
ползване. Това обаче не означава, че с договора е учредено облигационно
задължение за ответника. В тази връзка нарушаването на правото на ползване,
учредено в полза на ищцата не съставлява неизпълнение на поето задължение по
договора за делба от страна на ответника, поради което и съдът не обсъжда
събраните доказателства относно твърдените от ищцата нарушения на правото й на
ползване от ответника.
В Решение №375/25.04.1998 г. на
ВКС по гр.д.№1581/1997 г., II г.о. и Решение №1267/28.12.1999 г.
на ВКС по гр.д.№1056/1999 г., II г.о. е прието, че вещното право на
ползване и двустранното правоотношение от акта за неговото учредяване са
различни от договорното правоотношение за делба. Вещното право на ползване е
абсолютно вещно право върху чужд имот. То действува еднакво върху собственика
на обременения имот и срещу всички други лица, които се явяват носители на
задължението да се въздържат от действия върху имота, несъвместими с правото на
ползване. Защитата на това право се осъществява с помощта на вещните петиторни
и владелчески искове и е независима от защитата при неизпълнение на
облигационните отношения, породени от правоотношението във връзка с обременения
с това право имот.
При изложеното до тук предявения
иск се прие за неоснователен и като такъв следва да бъде отхвърлен.
При този изход на
делото ответника има право да му се присъдят разноски. Съдът присъжда разноски
на ответника в размер на 820 лв. предвид наличието на надлежно искане за
присъждане на разноски и на доказателства за направени такива.
Водим от изложеното, ЯОС
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ
иска на П.Н.Г. с ЕГН ********** *** против Д.Г.Т. с ЕГН ********** *** с правно
основание чл.87, ал.3 ЗЗД да бъде развален договор за доброволна делба от
25.04.2013 г., вписан в Служба по вписванията
на 25.04.2013 г., вх.peг.№3888, том 7, стр.71, поради виновно неизпълнение от
страна на ответника.
ОСЪЖДА П.Н.Г. с ЕГН ********** *** да заплати на Д.Г.Т. с ЕГН ********** *** сумата 820 лв. - разноски за
настоящата инстанция.
Решението подлежи на обжалване
пред АС - гр.Бургас в двуседмичен срок от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: