Р Е Ш Е Н И Е
№ 16.10.2017г.
гр.Ямбол
На 18 септември 2017 година
В
открито заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛАЙ ИВАНОВ
Секретар
П.У.
Като
разгледа докладваното от съдия Н.Иванов
гр.
дело №19 по описа на 2013 година
за
да се произнесе взе в предвид следното:
Производството е
образувано по искова молба на „ПРОФИЛАКТИКА,
РЕХАБИЛИТАЦИЯ И ОТДИХ”/ПРО/ЕАД гр. София, с която ищеца е предявил срещу „ТЕХНОСТРОЙ-ИНЖЕНИРНГ
99”АД гр.Ямбол претенция, ответната страна да му заплати сумата 26010 лв.,
представляваща частичен иск от обща такава претенция в размер на 599760 лв. за
периода от 19.09.2009г. до 19.09.2012г., с частичен размер на месечната
претенция от 722,50лв. В уточняващата искова молба и в о.с.з., ищеца се
позовава и твърди, че заплащане на сумата 26010 лв. му се следва като
обезщетение за вреди, представляващи пропуснати ползи от неизползването на
собствения му имот, за цитирания по горе период от време и причинени му
вследствие обезпечаването на отхвърления иск за собственост заведен от „ТЕХНОСТРОЙ-ИНЖЕНЕРИНГ
99”АД и разрешен с влязло в сила решение по гр.д. №218/2008г. на Окръжен съд
Бургас. В условията на евентуалност е предявен иск за същата сума, за същия
период от време на основание, твърдяно от ищеца, неоснователно обедняване за
него и съответно обогатяване за ответната страна, в резултат на ползването на
имота без правно основание. В исковата
молба и последващите уточняващи молби, вкл. и чрез процесуалния си
представител с.з., ищеца извежда първоначалната си претенцията си за вреди от
допуснато обезпечаване на впоследствие отхвърлен иск на ответната страна.
В отговорите си по исковата и допълнителните молби
ответната страна е посочила, че счита претенциите на ищеца за неоснователни.
Възраженията които са въведени от ответника касаят липсата на право на
собственост на ответника върху процесния имот, поради изтекла в полза на „ТЕХНОСТРОЙ-ИЖНЕРИНГ
99” АД придобивна давност; поддържа се, че представения по делото констативен
нотариален акт №133/23.12.2008г. не легитимира „ПРОФИЛАКТИКА, РЕХАБИЛИТАЦИЯ И
ОТДИХ”/ПРО/ЕАД гр.София като собственик на имота, в каквато връзка се оспорва
доказателствената сила на охранителния акт. Отделно от това за периода от
05.01.2012г., до 19.09.2012г. е въведено възражение за съпричиняване на вредите
от страна на ищеца като се изтъква, че в този период от време последният е
могъл и не е приел действия по отмяна на обезпечението.
В с.з. исковата претенция се поддържа.
Претендира се уважаване на исковете и присъждане на разноски по делото. Ищецът в
о.с.з. с молба от 03.07.2017г. е направил изменение на предявените по делото
искове /главен и евентуален/. След отстраняване нередовностите по молбата и
внасяне на съответната ДТ, съдът с определение в з.с.з. на 07.08.2017г. е приел
направеното изменение, според което всеки от исковете се счита предявен за сума
в размер на общо 381119лв., от които както следва: за периода октомври
2009г.-септември 2010г. общо 133786лв. т.е. по 11148,83лв. на месец; за периода
октомври 2010г.-септември 2011г. общо 126840лв. т.е. по 10570лв. на месец и за
периода октомври 2011г.-септември 2012г. общо 120493лв. т.е. по 10041,08лв. на
месец;
Ответникът, чрез своя пълномощник оспорва
исковете по възраженията направени в отговора на ИМ и доп. молби. По отношение
на приетото от съда изменение на исковете, е направено възражение за погасяване
по давност на претенцията над първоначално предявените частични искове, до
заявения в молбата от 03.07.2017г. размер.
След преценка на събраните по делото
доказателства, съдът приема за установено следното:
Страните по делото не спорят, а и от представените по делото
писмени доказателства, се установи, че е било водено исково
производство между „ПРО"ЕАД и „ТЕХНОСТРОЙ - ИНЖЕНЕРИНГ 99"АД, ЕИК-128056792,
като първоинстанционното производство е било по гр.д. №335/2002г. на
РС-Несебър, въззивното производство- по гр.д. №1460/2004г. на ОС-Бургас и
касационното производство- по гр.д. №2148/2005г. на ВКС. С Решение №1297/06 от
14.08.2007г. по гр.д. №2148/2005г. на ВКС, „ТЕХНОСТРОЙ - ИНЖЕНЕРИНГ 99"АД,
с ЕИК-128056792 е било осъдено да предаде на „ПРО"ЕАД държането на недвижим
имот, находящ се в гр.Несебър, област Бургас, а именно: едноетажна масивна
сграда- столова към почивна база "Лада 1", състояща се от кафене,
магазин, стол-кухня, бар и склад, находяща се в парцел I-735 кв. 99 по ЗРП на гр.Несебър /респ. сега Сграда за обществено хранене
- столова „Лада", с кадастрален номер /идентификатор/ 51500.502.552.2
/пет, едно, пет, нула, нула, точка, пет, нула, две, точка, пет, пет, две,
точка, две/, със застроена площ от 1089.00 /хиляда осемдесет и девет/ кв.м. по
кадастрална скица и 1540.25 /хиляда петстотин и четиридесет цяло и двадесет и
пет/ кв.м. по акт за държавна собственост №2631/22.07.2002г. на Областен
управител на област Бургас, и Нотариален
акт за собственост върху недвижим имот № 132, том XXXVII, per. № 22795, дело № 7092 от 2008г./.
Не се спори
също, че за изпълнение на Решение №1297/06 от 14.08.2007г. по гр.д. № 2148/2005г.
на ВКС, „ПРО" ЕАД е образувало изп. дело № 1/2008г. по описа на СИС към
РС-Несебър.
Установи се, също, че „ТЕХНОСТРОЙ - ИНЖЕНЕРИНГ 99"АД, е завело
установителен иск против „ПРО"ЕАД,
с претенция да бъде установено, че „ТЕХНОСТРОЙ - ИНЖЕНЕРИНГ 99"АД е
собственик на горепосочения имот. Във връзка с този иск е било проведено и
приключило исково производство, като първоинстанционното производство е било по
гр.д. №218/2008г. на БОС, въззивното производство- по гр.д. №181/2010г. на БАС
и касационното производство- по гр.д. №944/2011г. на ВКС. С Решение
№5/25.02.2011г. по в.гр.д №181/2010г. на БАС, недопуснато до касационно
обжалване с Определение №12/05.01.2012г. на ВКС по гр. дело 944/2011г., иска на
„ТЕХНОСТРОЙ - ИНЖЕНЕРИНГ 99" АД срещу „ПРО" ЕАД е бил отхвърлен.
По повод образуваното от
„ТЕХНОСТРОЙ -ИНЖЕНЕРИНГ 99"АД, дело, дружеството е поискало обезпечителна
мярка - спиране на изп. дело № 1/2008г. по описа на
СИС към РС-Несебър. По искането му е било образувано ч.гр.д. 167/2008г.
на ЯРС, като с Определение №70/
06.02.2008г., ЯРС е допуснал обезпечение на бъдещ установителен иск на „ТЕХНОСТРОЙ
ИНЖЕНЕРИНГ-99" АД, гр. Ямбол против „ПРО" ЕАД, чрез спиране на изп.
дело 1/2008г. по описа на СИС към PC Несебър и е била издадена
Обезпечителна заповед от 08.02.2008г. на ЯРС. С Постановление от 18.02.2008г на
съдия изпълнител по изп. дело №1/2008г. по описа на СИС
към РС-Несебър е било спряно изпълнителното дело. За спирането
„ПРО" ЕАД е получило съобщение от 20.02.2008г. от съдия
изпълнителя.
Не се спори
също, а и видно от изявленията на ищеца
в първото по делото о.с.з., ответната страна е държала имота до 10.05.2013г., на която дата е
бил осъществен въвод във владение на ищеца.
Видно от
заключението от 29.04.2013г. на изслушаната по делото СТЕ, ВЛ- це е посочило,
че оценката за определяне на справедливата пазарна стойност за месечен наем на
процесния имот - Сграда за обществено хранене - столова „Лада", с ид.
№51500.502.2 е изработена като е приложена методиката за оценка на пазарни
наеми на недвижими имоти, предвидени в стандартите за оценяване на недвижими
имоти. При определяне пазарната стойност ВЛ-це е
посочило, че се е съобразило с пазара на наеми за исканите периоди, но и със
състоянието на имота към момента на огледа- 20.04.2013г., тъй като по делото
няма информация за състоянието на имота за периодите 2009, 2010, 2011г., 2012г.
ВЛ-це е посочило, че поради местоположението и характера на оценявания имот,
ползването на същия е сезонно, през периода от месец май до месец
септември, поради което
наемите са определяни за сезон 2010г., 2011г. и 2012г. , като наем за периода 2009г. не е
определян, тъй като сезонното ползване на обектите е от 01.06 до 30.09., т.е.
искания период 19.09.2009г. започва, след като е приключило сезонното ползване
на обектите.
В
заключението е посочено, че лошото техническо
състояние на имота, не позволява ползването му като цяло, на всички помещения.
Към момента на огледа по-голямата част от сградата е неизползваема поради
лошото техническо състояние. С възможност за ползване, след извършване на текущ
ремонт са помещенията обособени като Кафене с площ 221.65м2 и обособената част
от столовата, която се е ползвала като магазин за хранителни стоки с площ
91.30м2. Останалите
помещения са неизползваеми, и за да могат да бъдат ползвани е необходимо
извършване на основен ремонт /ремонт на покривна топло и хидроизолация, варова
мазилка по стени и тавани, настилки, облицовки, инсталации/. Неизползваем е и
подобект - Бар, в лошо техническо състояние. Складовото помещение, намиращо се
в полуподземния етаж е в сравнително добро техническо състояние, и след
извършване на текущ ремонт, би могло да се предложи за ползване под наем.
ВЛ-це е посочило, че в непосредствена близост
до оценявания обект са построени нови хотели със собствени ресторанти и поради
големите промени които са настъпили, към момента няма потребност от подобни
сгради „Столова с кухня" с голяма площ, включваща големи складови площи.
Предвид местоположението, състоянието и др.параметри
на оценявания имот, анализирайки пазара на наеми и офертните наемни цени, с извършени
необходимите корекции в заключението е определен пазарния месечен наем на
имота, с обособените в него обекти и пазарния наем за искания период, като
съгласно заключението от 29.04.2013г., същия е 31600лв., от които както следва:
За
периода 01.06-30.09.2012г. пазарна стойност на месечен наем за Сграда за
обществено хранене -столова ,Лада", с обособените в нея използваеми
обекти- обща стойност: 2400лв., от които: за
обект „Кафене" с площ 221.65м2 - 1300лв.; за обект „Магазин" с площ
91.30м2 - 600лв. и за обект „Склад"/в полуподземен етаж/ с площ 249.25м2 -
500лв. Т.е. общо наем за сезона от
01.06-30.09.12г в размер на 9600лв. /4 месеца х
2400лв./
За
периода 01.06-30.09.2011г. с 10% по-високи наемни цени от 2012г. Пазарна
стойност на месечен наем за Сграда за обществено хранене -столова „Лада",
с обособените в нея използваеми обекти- обща стойност: 2600лв., от
които: за
обект „Кафене" с площ 221.65м2 - 1430лв.; за обект „Магазин" с площ
91.30м2 - 660лв. и за обект „Склад"/в полуподземен етаж/ с площ 249.25м2 -
550лв. Т.е. общо наем за сезона от
01.06-30.09.11г в размер на 10400лв. /4 месеца х 2600лв./.
За
периода 01.06-30.09.2010г. с 10% по-високи наемни цени от 2011г. Пазарна
стойност на месечен наем за Сграда за обществено хранене -столова „Лада",
с обособените в нея използваеми обекти- обща стойност: 2900лв., от
които: за
обект „Кафене" с площ 221.65м2 - 1600лв.; за обект „Магазин" с площ
91.30м2 - 7300лв. и за обект „Склад"/в полуподземен етаж/ с площ 249.25м2
- 600лв. Т.е. общо наем за сезона от
01.06-30.09.10г. в размер на 11600лв. /4 месеца х 2900лв./.
ВЛ-це е посочило, че е определило наем само за
частта от имота, което е констатирало, че е използваема, а наем за частта от
имота която е в лошо техническо състояние не е бил определян, т.е. наемът е бил
определен само за части от имота, но не и за целия имот с площ от около 1500
кв.м.
По искане
на ищеца към СТЕ, е поставена допълнителна задача в о.с.з. на 13.05.2013г.,
коригирана в о.с.з. на 15.05.2017г., ВЛ-це да даде заключение за пазарния наем
на имота в цялата му квадратура, както и след Справка в Служба по ВП и запознаване
с Наредба №5 на Общински съвет Несебър.
В
доп. заключение от 26.06.2017г., ВЛ-це е определило пазарния наем на всички
обекти, обособени в Сграда за обществено хранене
-столова ,Лада", по пазарни цени съгласно заключението от 29.04.2013г., за
ползване по 12мес. през процесния период на 350076лв./Приложение №1/ и за
ползване от 4 мес. през процесния период на 116692лв./Приложение №2/. В
приложение №3 е бил посочен наема, определен съгласно цени по Наредба №5 на
Общ. съвет Несебър, касаеща управление на общински имоти- 426633лв. /ВЛ-це е
направило уточнение, че по Наредба №5 се отдават под наем само полезни/светли/
площи, а в процесния случай липсват такива данни за процесния имот/. В
Приложение №4 е бил посочен наема, определен съгласно вписани наемни договори
за периода в СВп. гр.Несебър- 430843лв. /ВЛ-це е направило уточнение, че от
вписаните договори, подробно описани от него в констативната част от
заключението, може да се ползва само един касаещ обект който е близък по предназначение
с процесния/. За да изготви крайната пазарна стойност на наемите за процесния
период и за всеки един от под обектите в процесната сграда е взело предвид
наемите определени по всеки един от трите горепосочени метода, като е дало
процентна тежест на всеки от тях, както следва: 30% на наема определен съгл.
Наредба №5, тъй като отдаваните по същата обекти са били с площ значително
по-малка от тази на процесния имот; 60% на наема определен по пазарен метод
посочен в заключението от 29.04.2013г., тъй като дава най-точна информация на
пазара на наемите и 10% на наема определен по цени на вписани наемни договори,
тъй като за периода е намерен само един договор, който да бъде съпоставен и то
отговарящ само на част от процесния обект. Имайки предвид изложеното, в
заключението /и Приложение №5/ ВЛ-це е определило наема за Сграда за
обществено хранене -столова ,Лада", с обособените в нея използваеми обекти,
като общо за процесния период същия е посочен на 381119лв., от които както следва: за периода октомври 2009г.-септември 2010г.
общо 133786лв. т.е. по 11148,83лв. на месец; за периода октомври
2010г.-септември 2011г. общо 126840лв. т.е. по 10570лв. на месец и за периода
октомври 2011г.-септември 2012г. общо 120493лв. т.е. по 10041,08лв. на месец.
Заключението не беше оспорено от страните и се приема от съда, като обективно
изготвено.
Производството по настоящото е било спряно по реда на чл.229
т.4 ГПК до приключване на гр.д. №973/2013г. по описа на БОС, образувано по ИМ
на настоящия ответник срещу настоящия ищец, с която е бил предявен
установителен иск за право на собственост върху процесния имот. Производството
по гр.д. №973/2013г. по описа на БОС е приключило, като с влязло в сила решение
на съда, искът е бил отхвърлен.
При така установената фактическа обстановка,
съдът прави следните правни изводи:
Предявеният главен иск е с правно
основание чл.403 ал.1 пр. 2 ГПК, а евентуално съединения иск за същата сума е с
правно основание чл.59 ал.1 ЗЗД.
По първия от предявените искове: Съгласно
чл. 403, ал. 1 ГПК
вреди от наложено обезпечение на иск може да претендира ответникът в
обезпечителното производство в три изчерпателно изброени от законодателя
хипотези: ако обезпеченият иск бъде отхвърлен, ако не бъде предявен в дадения
на молителя по обезпечението срок или ако исковото производство по обезпечения
иск бъде прекратено. Отговорността по чл. 403, ал. 1 ГПК
е специфична, безвиновна, деликтна отговорност на лицето, по чието искане е
допуснато обезпечение на иск, като на обезвреда подлежат всички вреди, които са
пряка и непосредствена последица от обезпечението в т.ч. и пропуснати ползи /чл. 51, ал. 1 ЗЗД/.
Между страните няма спор, че за изследвания
период от време от 19.09.2009г. до 19.09.2012г. процесният имот е бил в държане
на ответника. Не е спорно и обстоятелството, че през този период от време е
било допуснато обезпечение на предявения от „ТЕХНОСТРОЙ-ИНЖЕНЕРИНГ 99” АД по
гр.д. №218/2008г. по описа на БОС иск, който впоследствие е бил отхвърлен, чрез спиране на изп. дело № 1/2008г. по описа на
СИС към РС-Несебър. Изп. дело е било образувано по ИЛ издаден за изпълнение на Решение
№1297/06 от 14.08.2007г. по гр.д. № 2148/2005г. на ВКС относно предаване на
„ПРО"ЕАД, държането на процесния недвижим имот, като в следствие на
наложената обезпечителна мярка, въвода във владение не е могъл да бъде осъществен. Не е спорно обстоятелството, че ответната страна е
владяла имота до 10.05.2013г., на която дата е осъществен въвод във владение на
ищеца.
Предвид изложеното следва да се приеме, че за ищецът в
настоящото производство е възникнало правно основание по чл.403, ал.1 ГПК да
претендира от ответника заплащане на обезщетение за причинени вследствие на
обезпечението вреди. Гражданската отговорност на ответника е безвиновна и
възниква за проявеното от него в обезпечителното производство процесуално
поведение, което макар и упражнено в съответствие с процесуалния закон, не
съвпада със заявените и действително притежавани от него права. въобще
няма съмнение, че условията по чл.403, ал.1 ГПК
в случая са налични. За периода 19.09.2009г. до
19.09.2012г., когато обезпечителната мярка е била наложена по искане на
ответника, ищецът е бил лишаван от ползване на имота, който е следвало да му
бъде върнат с оглед влязло в сила съдебно решение. В случая без значение, дали „ПРО"ЕАД
притежава право на собственост върху процесния имот, поради което съдът не
обсъжда направените в тази връзка възражения от ответника. Безспорно е в случая
че такова право е отречено на ответника, като и че последния е бил осъден да
предаде на „ПРО"ЕАД държането на недвижимия имот.
В подробното
и неоспорено от страните допълнително заключение по ССЕ от 26.06.2017г. вещото
лице, като е съобразило и отдаваните под наем имоти е дало заключение за
размера на наема, който от този имот би бил реализиран за процесния период.
Видно от първоначалното и допълнително заключение на ВЛ-це обаче, поради
местонахождението и характера на оценявания имот, ползването на същия е
сезонно, през периода от 4 месеца през лятото- от м.юни до м. септември. По
тази причина в първоначалното заключение ВЛ-це не е определило наем за м.
септември 2009г., тъй като сезонното ползване на обекта е от 01.06. до 30.09.,
т.е. искания период от 19.09.2009, започва, след приключване на сезонното
ползване на обектите. Предвид посоченото от ВЛ-це и с оглед липсата на
доказателства, които да оборят горепосочените констатации на експертизата,
съдът приема, че вредата на ищеца, проявена чрез пропуснатата от него полза, от
допуснатото по искане на ответника обезпечение, би се равнявала на наема който
би бил реализиран от процесния имот именно през посочените от ВЛ-це четири
месеца годишно /от 01.06. до 30.09/, когато е било възможно отдаването на имота
под наем. Предвид изложеното, като основателно се приема направеното от
ответника възражение, че за останалите 8 месеца от годината не е
сигурно увеличаването на имуществото на „ПРО"ЕАД от ползването на
сградата, в т.ч. и отдаването й под наем, като на това основание искът е
неоснователен за 24 месеца от предявените 36 месеца. Т.е. с оглед изложеното и
съобразно стойностите от доп. заключение на ССЕ, размерът на пропуснатата от
ищеца полза, равняваща се на наема, който е следвало да получи от имота, е
както следва: по 11148,83лв. на месец за месеците юни, юли,
август и септември 2010г.; по 10570лв. на месец за месеците юни, юли, август и
септември 2011г., и по 10041,08лв. на месец за месеците юни, юли и август
2012г., както и за 19 дни от. м. септември 2012г. в размер на 6359,35лв.
С ИМ обаче исковата претенция е заявена като частичен иск
за 26010лв., от които по 722,50лв. за всеки един от 36 месеца за процесния
период 19.09.2009г. до 19.09.2012г. Както се посочи по-горе в мотивите, о.с.з.
с молба от 03.07.2017г. ищецът е направил изменение на предявените по делото
искове /главен и евентуален/, като след отстраняване нередовностите по молбата
и внасяне на съответната ДТ, съдът с определение в з.с.з. на 07.08.2017г. е
приел направеното изменение, според което всеки от исковете се счита предявен
за сума в размер на общо 381119лв., от които както следва: за периода октомври
2009г.-септември 2010г. общо 133786лв. т.е. по 11148,83лв. на месец; за периода
октомври 2010г.-септември 2011г. общо 126840лв. т.е. по 10570лв. на месец и за
периода октомври 2011г.-септември 2012г. общо 120493лв. т.е. по 10041,08лв. на
месец. В първото по делото о.с.з., непосредствено след приемане на изменението,
ответникът, чрез своя пълномощник е направил възражение за неоснователност на
исковете, в техния увеличен размер, поради изтекла погасителна давност. Възражението се преценя от съда за
основателно, за месеците от началото на процесния период до м.06.2012г.
включително, тъй като до подаване на молбата за изменение на 03.07.2017г. е изтекъл установения пет
годишен срок съгл. чл.110 ЗЗД. Действително налице е създадената по реда на чл.
290 ГПК противоречива практика на ВКС, с оглед на която във ВКС е образувано
тълк. дело №3/2016г. по описа на ВКС, Гражданска и Търговска колегии, за
приемане на тълкувателно решение по правния въпрос: „Предявяването на иска като
частичен и последвалото негово увеличаване по реда на чл.214, ал. 1 ГПК има ли
за последица спиране и прекъсване на погасителната давност по отношение на
непредявената част от вземането?”, по което към настоящия момент няма решение.
Настоящия съдебен състав споделя практиката, застъпена в Решение №610/9.ХІІ.2008г.
на І-во т.о. по т.д. №391/08г. и Решение №210/3.VІ.2011г. на състав на ІІІ-то
г.о., постановено по гр. дело №1010/2010г. на ВКС, според която давността се
прекъсва при предявяване на искова молба, следва да се тълкува стеснително,
защото въвежда изключение от правилото за непрекъснато течение на давността.
Поради това предявяването на частичен иск и неговото уважаване не спира и не
прекъсва давността за останалата част от вземането, която не е предмет на
делото. С оглед на това, при увеличаване размера на частично предявен иск по
реда на чл.214, ал. 1 ГПК, по отношение на увеличения размер на иска
погасителната давност не се смята за прекъсната с подаването на исковата молба.
По отношение на този размер течението на давността продължава до изменението на
иска, с което по-големия размер е бил заявен.
По отношение на претенцията за периода
юли- септември 2012г. не е налице твърдяната от ответника давност.
При това
положение и с оглед гореизложеното, ответникът следва да дължи обезщетение
както следва: по 722,50лв. на месец за месеците: юни, юли,
август и септември 2010г., юни, юли, август и септември 2011г. и юни 2012г.; по
10041,08лв. за месеците юли и август 2012г., както и за 19 дни от. м. септември
2012г. в размер на 6359,35лв.
След определяне на базисния размер на обезщетението, следва да се
пристъпи към разглеждане възраженията на ответника за съпричиняване на
вредоносния резултат от ищеца, направени в писмения отговор.
С нормата на чл.51 ал.2 ЗЗД е предвидена възможност за
намаляване на обезщетението за вредите, които са пряка и непосредствена
последица от увреждането, когато увреденият е допринесъл за настъпването на
вредите. Приложението на това правило е обусловено от наличието на причинна
връзка между поведението на увредения, с което той обективно е създал
предпоставки и/или възможност за настъпване на увреждането, т.е. когато е
налице причинна връзка между негови действия или бездействия и вредоносния
резултат.
Съгласно разпоредбата на чл.402 ГПК отмяна на обезпечението
се постановява по молба на заинтересованата страна. Препис от молбата се връчва
на лицето, по чието искане е наложено обезпечението. То може да подаде
възражения в тридневен срок от получаване на преписа. Съдът в закрито заседание
отменя обезпечението, след като се увери, че вече не съществува причината,
поради която е било допуснато, или че са налице условията по чл.398 ал.2
ГПК. Вдигането на запора, заличаването на възбраната, както и отменянето на
другите обезпечителни мерки става въз основа на влязлото в сила определение на
съда. В случая с Решение №5/25.02.2011г. по в.гр.д №181/2010г. на БАС, недопуснато до
касационно обжалване с Определение №12/05.01.2012г. на ВКС по гр. дело
944/2011г., обезпечения иск на „ТЕХНОСТРОЙ - ИНЖЕНЕРИНГ 99" АД срещу
„ПРО" ЕАД е бил отхвърлен. Т.е. считано от 06.01.2012г.
ищеца по делото е придобил качеството на заинтересована страна, с права по
чл.402 ГПК, респ. е могъл да предприеме съответните действия по отмяна на
допуснатото обезпечение, но същия не е предприел такива. Ето защо съдът счита
за основателно възражението на ответника, че е налице
съпричиняване на вредите за периода след 06.01.2012г. до 19.09.2012г. от страна на
ищеца, тъй като той е могъл, но не е предприел действия за отмяна на
обезпечението допуснато във връзка с иска за собственост на „ТЕХНОСТРОЙ
ИНЖЕНЕРИНГ 99" АД. Поради това търсеното обезщетение за посочения период
следва да се намали на основание чл.51, ал.2 от ЗЗД, като съдът намира, че съпричиняването е в размер на 50%
/доколкото и самия ответник не е предприел действия по отмяна на обезпечението,
след отхвърляне на иска му/. Горното следва
да се вземе предвид при определяне размера на дължимото обезщетение за причинените
вреди на ищеца за месеците юни, юли, август и септември 2012г. Предвид изложеното, определения
по-горе размер на обезщетението на ищеца, за тези четири месеца следва да се
намали с 50 % на осн. чл. 51, ал.2 ЗЗД.
Предвид всичко изложено
по-горе, ЯОС счита предявения иск с пр. осн. чл.403 ал.1 ГПК за основателен и
доказан до размера 19362,01лв., представляващ обезщетение за месеците: юни,
юли, август и септември 2010г.; юни, юли, август и септември 2011г.; юни, юли и август 2012г., и за 19 дни от м. септември 2012г. / в т.ч. по
722,50лв. на месец за месеците: юни, юли, август и септември 2010г.; юни, юли,
август и септември 2011г.; 361,25лв. за месец юни 2012г.; по 5020,54лв. за
месеците юли и август 2012г. и 3179,68 за 19 дни от м. септември 2012г./. До
този размер съдът уважава предявения по делото иск, като в разликата над
19362,01лв. до размера 381119лв., както и за останалите месеци от процесния
период /извън горепосочените/, искът като неоснователен, следва да бъде
отхвърлен.
С оглед отхвърляне на част от
първоначално предявения иск, съдът следва да вземе становище и по предявения
като евентуален иск с пр. осн. чл.59 ал.1 ЗЗД. Искът е недопустим:
В Постановление №1/1979г. на ВС е прието,
че искът по чл. 59 ЗЗД е недопустим, ако за ищеца съществува друг иск за защита
на правата му. Както следва от чл. 59, ал. 2 ЗЗД има се предвид материалното
право на иска по чл. 59, ал. 1 ЗЗД, което възниква само при липса на друга
възможност за защита. Съгласно чл.59, ал.2 ЗЗД правото на иск по този текст
възниква когато ищецът не разполага с друг иск, с който да може да се защити.
По този начин се осуетява чрез законна норма всяко неоснователно преминаване на
блага от едно имущество в друго, макар да не съществува конкретно уредена
възможност в други текстове на закона. В практиката, изразена и в цитираното постановление,
се приема, че правилото на чл.59, ал.2 ЗЗД намира приложение само в случаите,
когато ищецът не разполага с друг иск по отношение на неоснователно обогатилия
се. Настоящия случай не е такъв, тъй като „ПРОФИЛАКТИКА,
РЕХАБИЛИТАЦИЯ И ОТДИХ"ЕАД има на разположение иска по чл.403, ал.1 от ГПК,
който е и предявило срещу „ТЕХНОСТРОЙ ИНЖЕНЕРИНГ 99"АД. Съществуването на
тази правна възможност за защита на интересите на ищеца изключва допустимостта
на иска по чл.59 ал.1 ЗЗД, за защита на същите интереси на ищеца. Щом като
законът е поставил на разположение на правоимащия точно определен иск,
недопустимо е приложението на общия състав на чл.59 ЗЗД. Следва да се посочи,
че закона е предоставил право на иск по чл.59 ал.1 ЗЗД, само на тези ищци,
които въобще не са могли да защитят своето право, но не и на тези които са
сторили това по друг ред, но претенцията им е била отхвърлена, или на тези
чиито претенция е погасена по давност, поради пропуск да я предявят в
установените от закона срокове. Ето защо производството по делото по този иск
следва да бъде прекратено, поради недопустимост на иска.
При този
изход на делото в полза на ищеца следва да бъдат присъдени направените по
делото разноски, съразмерно с уважената част от иска. Съгласно представения
списък по чл.80 ГПК и доказателства по делото, съдът приема, че ищецът е
направил разноски в общ размер на 17316,80лв., от които, както следва:
15244,76лв. за ДТ, 739,94лв.- за възнаграждение за ВЛ-це и 882,10лв.-
командировъчни разходи /последните приети за основателни от насрещната страна/.
В сумата на разноските е включена и сумата 450лв., посочена в т.3.1 от списъка
за разноските - юрисконсултско възнаграждение, определено по реда на чл.78 ал.8
ГПК вр. с чл.37 от ЗПП и чл.25 ал.2 от НЗПП, който ред следва да се приложи в
настоящия случай. При това положение в полза на ищеца, следва да се присъдят
разноски в размер на 879,75лв., съразмерно с уважената част от иска.
Ищецът
следва да заплати на ответната страна разноски, съразмерно с отхвърлената част
от иска. Ответникът е направил разноски в размер на 19180лв.- възнаграждение за
адвокат,
съгласно представения списък по чл.80 ГПК и доказателства по делото. Ищецът е
направил възражение по чл.78 ал.5 ГПК за прекомерност на адвокатското
възнаграждение. Съгл.
чл.7 ал.2 т.5 от Наредба №1 за МРАВ минималния размер следва да е 9152,38лв. В
случая адвокатското възнаграждение за адвоката на ответната страна е 19180лв.,
т.е. надхвърлящо двукратно посочения минимален размер, като съдът счита, че с
оглед предявените по делото искове, правната и фактическа сложност на делото,
броя на проведените о.с.з. и извършените по делото процесуални действия от
процесуалния представител на тази страна, е налице прекомерност по см. на чл.78
ал.5 ГПК и възнаграждението, следва да бъде намалено на 10000лв. При това положение в
полза на ответника, следва да се присъдят разноски в размер на 9491,96лв., съразмерно с
отхвърлената част от иска.
Водим
от изложеното, Я О С
Р Е
Ш И:
ОСЪЖДА „ТЕХНОСТРОЙ-ИНЖЕНИРНГ 99”АД гр.Ямбол, с
ЕИК-128056792, на осн. чл.403 ал.1 ГПК да ЗАПЛАТИ на „ПРОФИЛАКТИКА,
РЕХАБИЛИТАЦИЯ И ОТДИХ”/ПРО/ЕАД гр.София, с ЕИК-121577013, сумата 19362,01лв.,
представляваща обезщетение за месеците: юни, юли, август и септември 2010г.;
юни, юли, август и септември 2011г.;
юни, юли и август 2012г., и за 19
дни от м. септември 2012г.,
ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 21.09.2012г., до
окончателното й изплащане, КАТО ИСКА за разликата над 19362,01лв. до размера 381119лв., както и
за останалите месеци, извън горепосочените 12 месеца от процесния период: 19.09.2009г.
-19.09.2012г.- ОТХВЪРЛЯ.
ПРЕКРАТЯВА
производството по делото по предявения от „ПРОФИЛАКТИКА, РЕХАБИЛИТАЦИЯ И ОТДИХ”/ПРО/ЕАД гр.София, с
ЕИК-121577013 против „ТЕХНОСТРОЙ-ИНЖЕНИРНГ 99”АД гр.Ямбол, с ЕИК-128056792, иск
с пр. осн. чл.59 ал.1 ЗЗД, поради недопустимост на предявения иск.
ОСЪЖДА „ТЕХНОСТРОЙ-ИНЖЕНИРНГ 99”АД гр.Ямбол, с ЕИК-128056792, да ЗАПЛАТИ на „ПРОФИЛАКТИКА, РЕХАБИЛИТАЦИЯ И
ОТДИХ”/ПРО/ЕАД гр.София, с ЕИК-121577013,
сумата 879,75лв.- разноски по делото.
ОСЪЖДА „ПРОФИЛАКТИКА, РЕХАБИЛИТАЦИЯ И
ОТДИХ”/ПРО/ЕАД гр.София, с ЕИК-121577013, да ЗАПЛАТИ на „ТЕХНОСТРОЙ-ИНЖЕНИРНГ 99”АД гр.Ямбол, с
ЕИК-128056792, сумата 9491,96лв.- разноски
по делото.
Решението, в прекратителната му част,
подлежи на обжалване пред Апелативен съд гр.Бургас, с частна жалба в
едноседмичен срок от връчване на страните, а в останалата му част, подлежи на
въззивно обжалване пред Апелативен съд гр.Бургас, в двуседмичен срок от
връчване на страните.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: