Мотиви на присъда № 86 от 18.09.2014г.по нохд № 249/ 2017г.по описа на ОС- Ямбол:

Окръжна прокуратура- Ямбол е предявила обвинение против подсъдимия К.И. *** за престъпление по чл.343 ал.1 буква “в”, вр.с чл.342 ал.1 от НК, за това че на 29.11.2015г.около 12,30часа на автомагистрала „Тракия” на км.297+ 700, при управление на лек автомобил „Хюндай И10” с ДК № А 2711 КН, с посока на движение гр.София- гр.Бургас е нарушил правилата за движение по пътищата установени в разпоредбите на чл.20 ал.1 от ЗДвП и по непредпазливост е причинил смъртта на И С.И..

По искане на защитника на подсъдимият К.С., адв.И. съдът постанови определение, с което на осн.чл.370 ал.1 НПК взе решение за предварително изслушване на страните.

На осн.чл. 372 ал.4, във вр.с чл. 371 ал.2 НПК съдът обяви, че при постановяване на присъдата ще ползва самопризнанията на подс.С. без да събира доказателства за фактите изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт.

Участващият по делото прокурор от Окръжна прокуратура- Ямбол поддържа обвинението така както е предявено като счита, че същото е доказано от обективна и от субективна страна. Прави се искане на подсъдимия да му бъде наложено наказание лишаване от свобода при превес на смегчаващите вината обстоятелства, към минимума предвиден в разпоредбата на чл.343 ал.1 "в" от НК, което да бъде редуцирано на основание чл.58а ал.1 НК и се намали с една трета. Иска се и прилагане на чл.66 ал.1 НК, като наложеното наказание бъде отложено за изтърпяване за срок от три години. На осн.чл.343г НК се предлага подсъдимият да бъде лишен и от право да управлява МПС също за минимален срок.

Подсъдимият К.С. участва в съдебно заседание лично и със защитник адвокат Станимир И. от АК- Ямбол, чрез който пледира, че фактическата обстановка е безспорна и е правилно описана в обстоятелствената част на обвинителния акт. Твърди се, че подсъдимият е нарушил разпоредбата на чл.20 ал.1 от ЗДП и това нарушение е в пряка причинна връзка с настъпилия противоправен резултат. По отношение вида и размера на наказанието лишаване от свобода и лишаване от право да управлява МПС подсъдимият изцяло се солидаризира с предложеното от прокурора като се сочи, че наказания в предложения размер са справедливи и съответни на степента на обществената опасност на деянието и на личността му. Подсъдимият изразява искрено съжаление за случилото, тъй като пострадалия от катастрофата е неговия баща.

Съдът за да постанови присъдата си приема за установена фактическата обстановка изложена в обстоятелствената част на обвинителния акт, а именно:

Подсъдимият К.С. е роден на ***г.в гр.Тополовград, с висше образование и работи като технолог в „Роза 1- С. Георгиев” гр.Бургас, не е осъждан.

Правоспособен водач на МПС е от 11.08.2000г., категория "В","С", „АМ” и "ТКТ". Притежава свидетелство за управление на МПС № 280075797 и контролен талон № 4683131 издадени на 17.05.2010г.със срок на валидност до 2020г. Като водач на МПС е санкциониран за извършено административно нарушение на правилата за движение по пътищата само веднъж с фиш на 12.05.2009г. Няма отнети контролни точки.

На 29.11.2015 год., подсъдимият управлявал собствения си лек автомобил Хюндай И10” с ДК № А 2711 КН по автомагистрала „Тракия” с посока на движение гр.София- гр.Бургас. В автомобила пътували на предната дясна седалка баща му постр.И С.И., а на задната майка му св.И.И. и сестра му св.Р.В.. Около 12.30 ч. се движел в района на километър 297+ 700 при оптимални пътни и атмосферни условия, при дневна светлина, суха асфалтова настилка на пътното платно. Движел се със скорост на движение от 122,9 км. ч., при нормативно установена пределна скорост на движение за вида на управляваното от него МПС по магистрален път от 140 км.ч.

В същата посока, попътно, при същите условия пред автомобила на подсъдимия се е движел и товарен "ДАФ ФАР ЦФ" с рег.№ СА 6642 ХМ, управляван от св. С.П. със скорост 88,1 км/ч в района на посочения пътен участък от автомагистралата. Товарния автомобил е собственост на "Сожелиз- България" ЕООД и се ползва на основание договор за финансов лизинг от "Магре- замразени продукти" ЕООД София.

Поради неупражнения непрекъснат контрол над останалите участници в движението подсъдимият не е забелязал своевременно, че товарния автомобил се движи със значително по- ниска скорост от неговата. В резултат на това вместо да предприеме маневра за намаляване на скоростта или за изпреварване на товарния автомобил, тъй като в момента дясната лента на магистралния участък е била свободна, подсъдимият е застигнал попътно движещия се в същата лента за движение товарен автомобил и се ударил в задните му състави. Ударът за лекия автомобил "Хюндай" е бил челен- преден, в дясната част на предните му състави, а за товарния автомобил бил преден- прав, в лявата част на задните му състави. След настъпилия удар между двете МПС и двамата водачи са предприели плавно намаляване на скоростта. За кратко двете МПС се движили зацепени един в друг, след което е последвало разделянето им и са продължили движението напред до окончателното им спиране. Товарния автомобил спрял на разстояние 164 метра след мястото на удара, а лекия автомобил на 136 метра.

Пристигналия на място екип на ЦСМП Ямбол констатирал смъртта на И С.. Подсъдимият и свидетелите П., И. и В. не са получили увреждания.

Подсъдимият и св.П. са били изпробвани с техническо средство "Алкотескт Дрегер", което не е отчело наличие на алкохол в кръвта им.

Видно от заключението по назначената по делото съдебномедицинска експертиза изготвена от вещото лице съдебен лекар д-р Ч., при външния оглед, аутопсията и изследването на трупа на И И. е установена автомобилна травма - травма вътре в автомобила при неговото блъскане по време на движение с товарен автомобил, като пострадалият е получил тежка несъвместима с живота черепномозъчна травма с обхващане на лицевия и мозъчния череп. При външния оглед и аутопсията на трупа са установени множество разкъсно- контузни и разкъсни рани в областта на челото, лицето и окосмените части на главата с множествени нарушаващи счупвания на черепните кости с натъртвания на меките тъкани. В областта на лицето и главата са установени множество охлузвания и разкъсно-контузни наранявания предимно в областта на челото и окосмените части на главата, масивни кръвонасядания под меките черепни покривки, масивни счупвания на черепните кости, изграждащи както черепния покрив с образуване на множество костни фрагменти, така и основата на черепа и лицевите кости, които са се разместили. Установени са и множество контузионни огнища на мозъка предимно в областта на лявата голямомозъчна хемисфера, като в тилнослепоочните области на дясната половина на главата е установен и масивен субдурален хематом. Установени са и добре изразени субарахноидални кръвоизливи, точковидни кръвоизливи на мозъка, оток на мозъка и меките мозъчни обвивки с вклиняване на малкомозъчните гонзили и ствола в големия тилен отвор. В ликворните пътища е установено наличието на кървениста ликворна течност. В областта на гърдите отпред са установени умерено изразени синкавоморави кръвонасядания.

Дадено е заключение от вещото лице д-р Ч., че причината за настъпването на смъртта на пострадалия е изпадането му в състояние на тежък травматичен и хеморагичен шок вследствие множествените несъвместими с живота разскъсно-контузни наранявания в областта на меките тъкани на главата и лицето както и в следствие изпадането му в състояние на дълбока кома поради множествените счупвания на черепните кости и контузионните огнища на двете големи мозъчни със субдурални и субарахноидални кръвоизливи. Смъртта е била мигновена и е настъпила за кратко време.

Описаните травми и настъпилата смърт са пряка и непосредствена последица на възникналото ПТП.

Видно от заключението по назначената по делото автотехническа експертиза изготвена от вещото лице П.Д., единствено подсъдимият е следвало да предприеме мерки за недопускане на ПТП, като при приближаване на попътно движещия се товарен автомобил със значително по- ниска скорост от неговата е следвало да повиши контрола върху органите за управление на автомобила си и своевременно и качествено да предприеме меки за намаляване на скоростта или за извършване на маневра изпреварване.

По делото е изготвена и оценителна автотехническа експертиза от вещото лице Д., от чието заключение е видно, че необходимата сума за възстановяването на товарния автомобил "ДАФ" е 1053,40лв. Това е и стойността на причинените от деянието имуществени вреди, които не са значителни по смисъла на закона.

Подсъдимият при управлението на автомобила е нарушил следните правила за движение по пътищата, които са в пряка причинна връзка с настъпилото ПТП:

чл.20 ал.1 от ЗДвП, която разпоредба вменява на подсъдимия задължението като водач на моторно превозно средство да контролира непрекъснато автомобила, който управлява- разположението му върху пътната лента, по която се движи, положението и разстоянието му спрямо останалите участници в движението, движещи се попътно пред него

В изпълнение на разпоредбата на чл. 373 ал.3 НПК съдът приема за установени обстоятелствата изложени в обвинителния акт, като се позовава на направеното самопризнание на подсъдимия и на събраните в досъдебното производство доказателства, които го подкрепят.

Самопризнанието на подсъдимия в съдебно заседание напълно кореспондира със събраните доказателства на досъдебното производство, а именно обясненията на подсъдимия, показанията на свидетелите И.И., Р.В., С.П., Т.Д. и Г.С., от заключенията на съдебно- медицинската експертиза изготвена от д-р Ч., на авто- техническата експертиза изготвена от вещото лице Д., на оценителната авто-техническа експертиза изготвена от Д., от протокола за оглед на местопроизшествие и фотоалбума, от приложените по делото писмени доказателства- свидетелство за съдимост на подсъдимия, справка за свидетелството за правоуправление и за наложените наказания от ОД на МВР- Бургас, сектор „ПП” , справка за собственост на автомобил „Хюндай И10” с ДК № А 2711 КН и на и товарен "ДАФ ФАР ЦФ" с рег.№ СА 6642 ХМ, справка от търговския регистър на "Сожелиз- България" ЕООД и договор за финансов лизинг от "Магре- замразени продукти" ЕООД София, удостоверение за наследници на И И. Всички събрани гласни и писмени доказателства са безспорни и напълно кореспондират помежду си, поради което съдът ги кредитира изцяло., като същите не се оспорват от страните.

Авторството на деянието е безспорно установено от обясненията на подсъдимия, който сочи, че е управлявал процесния автомобил на инкриминираната дата и място и че е последвал сблъсък с попътно движещия се товарен автомобил и в резултат на този сблъсък е починал баща му, возещ се на предната дясна седалка на управлявания от него автомобил.

При определяне механизма на настъпване на ПТП, както и за да приеме, че единствената вина за произшествието е на подсъдимия съдът кредитира напълно заключението на автотехническата експертиза, тъй като същото е обективно и компетентно. При изготвянето на експертизата вещото лице е използвало наличните обективни данни отразени в протокола за оглед на местопризшествие, както и на събраните гласни доказателства.

Нарушенията на правилата за движение по пътищата от подсъдимия визирани в чл.20 ал.1 от ЗДвП са в пряка причинна връзка с настъпилото ПТП, тъй като същият в качеството си на водач на МПС е длъжен да контролира непрекъснато автомобила, който управлява, така че да не допусне сблъсък с попътно движещия се с по- ниска скорост товарен автомобил.

От така установената фактическа обстановка обстановка съдът прави следните правни изводи:

Подсъдимият К.С. с деянието си е осъществил както от обективна така и от субективна страна състава на престъпление по чл.343 ал.1 буква “в”, вр.с чл.342 ал.1 от НК, тъй като на на 29.11.2015г.около 12,30часа на автомагистрала „Тракия” на км.297+ 700, при управление на лек автомобил „Хюндай И10” с ДК № А 2711 КН, с посока на движение от гр.София към гр.Бургас е нарушил правилата за движение по пътищата установени в разпоредбите на чл.20 ал.1 от ЗДвП и по непредпазливост е причинил смъртта на И С.И..

Деянието е осъществено от подсъдимият от обективна страна, тъй като е безспорно установено по съображенията изложени по- горе, че на инкриминираната дата е управлявал собствения си автомобил „Хюндай”, нарушил е посочените по- горе разпоредби уреждащи правилата за движение по пътищата и е предизвикал ПТП, като се е блъснал в попътно движещия се товарен автомобил. В следствие на този сблъсък возещия се на предната дясна седалка И.И. е получил травми несъвместими с живота и е починал почти мигновено.

Последвалата смърт на И. е в пряка причинна връзка от неправомерното деяние на подсъдимия, което се доказва от заключението на съдебно- медицинската експертиза изготвена от д-р Ч..

От субективна страна деянието е извършено от подсъдимия по непредпазливост в първата й форма по чл.11 ал.3 от НК - небрежност , тъй като не е предвиждал настъпването на общественоопасните последици, но е бил длъжен и е могъл да ги предвиди.

Не е налице основание за приложение на привилегирования състав на престъплението по чл.343а, ал.1 буква „б” НК, тъй като подсъдимият макар и да е останал на местопроизшествието, неговото желание да помогне реално не съставлява оказване на помощ на пострадалия, тъй като същия е починал на място и помощта не е била необходима. В тази насока е и съдебната практика, съгласно ППл на ВС №1/1983г.по н.д.№ 8/82г.за да е налице намаляващо отговорността обстоятелство е необходимо дееца да е направил всичко зависещо от него за оказване помощ на пострадалия и помощта да е необходима, т.е.да е оказана на жив човек, независимо от характера и степента на нараняването му.

При определяне вида и размера на наложените наказания на подсъдимия съдът взе предвид следното:

Извършеното от подсъдимия деяние е с със сравнително висока степен на обществена опасност в предвид динамиката на този вид престъпления и необходимостта същите да бъдат санкционирани по- строго. Следва да се отчете и обстоятелството, че вина за ПТП има само подсъдимия. От друга страна съдът отчете като смегчаващи вината обстоятелства чистото съдебно минало на подсъдимия, трудовата му ангажираност, поведението му след ПТП, както и факта, че същия до този момент е имал само едно наложено наказание с фиш за нарушение на правилата за движение по пътищата. Смегчаващо вината обстоятелство е и критичното му отношение към престъпния резултат, изразеното искрено съжаление към това, че е лишил от живот собствения си баща. От изложеното съдът счита, че личността на подсъдимия е с ниска степен на обществена опасност. По тези съображения съдът наложи на подсъдимия наказание при условията на чл.54 НК при преврес на смегчаващите вината обстоятелства като определи същото на 2 години. С наказание в този размер биха се постигнали целите на наказателната репресия визирани в чл.36 НК. От изложеното съдът прави извод, че не са налице основания за определяне на наказанието при условията на чл. 55 ал.1 т.1 НК, тъй като изложените смегчаващи вината обстоятелства не са нито многобройни, нито е налице изключително такова.

Тъй като делото се разглежда по реда на съкратеното съдебно следствие- чл.373, ал.2 от НПК съдът приложи разпоредбата на чл.58а ал.1 НК и редуцира определеното наказание с една трета, поради което осъди подсъдимия на 1 година и 4 месеца лишаване от свобода. Така определеното наказание е справедливо и съответно на извършеното деяние и на личността на извършителя.

Съдът намира, че са налице условията за прилагане разпоредбата на чл.66 ал.1 НК, поради което отложи изтърпяването на наложеното наказание лишаване от свобода за срок от 3 години, считано от влизане на присъдата в сила. С прилагането на института на условното осъждане биха се постигнали в пълна степен целите както на индивидуалната така и не генералната превенция.

Съдът приложи разпоредбата на чл.343г от НК като лиши подсъдимия и от право да управлява МПС за срок от 1 година и 4 месеца. При определянето на това наказание съдът отчете изложените по- горе смегчаващи и отегчаващи вината обстоятелства.

При горния изход на делото и в предвид разпоредбата на чл.189 ал.3 НПК съдът осъди подсъдимия да заплати и всички направени по делото разноски в размер на 860,81лв. по сметката на републиканския бюджет- ОД на МВР Ямбол, както и 24,70лдв.по сметката на бюджета на съдебната власт, по сметката на ОС-Ямбол.

Причини за извършване на деянието са проявената престъпна самонадеяност от страна на подсъдимия.

По изложените по- горе съображения съдът постанови присъдата си.

Окръжен съдия: