Мотиви на присъда № 84/ 14.09.2017г.по нохд № 244/2017г.по описа на ОС- Ямбол:

ОП- Ямбол е предявила обвинение против подсъдимия С. К Р. от гр.Шираз, Ислямска Република Иран  за престъпление по чл.242 ал.2 от НК, затова че на 07.02.2017г., около 09.00ч. през ГКПП - Лесово с товарен автомобил с влекач марка „Волво FH12" с ирански рег. № ***** и ремарке към него с рег. № ****, без надлежно разрешително е пренесъл през границата на страната /от Република Турция в Република България/ 2 921,160 гр. високорисково наркотично вещество - опиум на обща стойност 21 733,43 лв., съдържащ основно активни наркотично действащи компоненти - морфин и кодеин, с концентрация на активния наркотично действащ компонент - морфин - 9,3% тегловни, с неустановена концентрация на активния наркотично действащ компонент - кодеин.

По искане на защитника на подсъдимия съдът взе решение за разглеждане на делото по реда на глава ХХVII от НПК. След изявление на подс.Р., че признава изцяло фактите изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и изразено съгласие да не се събират доказателства за тези факти, както и след изпълнение на задължението по чл.372 ал.1 НПК, съдът  с нарочно определение по чл. 372 ал.4, вр.с чл.371 т.2 НПК обявяви, че при постановяване на присъдата ще ползва самопризнанията на подсъдимия без да събира  доказателства за фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт.

В съдебно заседание участващият по делото прокурор от Окръжна прокуратура - Ямбол поддържа обвинението така както е предявено като счита, че същото е доказано от събраните  по делото доказателства, както обективна , така и от  субективна страна. Прави се искане подсъдимия да бъде признат за виновен по предявеното му обвинение като му бъдат наложени наказания при условията на чл.55 от НК, без да се посочват наличните многобройни смегчаващи вината обстоятелства. Иска се Р. да бъде осъден на 5 години лишаване от свобода, което да изтърпи ефективно и глоба в размер на 60 000лв.  На основание чл.242 ал.7 от НК се иска предмета на престъплението да бъде отнет в полза на държавата, както и да се приложи ал.8 на текста, като се отнеме в полза на държавата товарната композиция, послужила за пренасяне на контрабандното наркотично вещество.

 Подсъдимият участва в съдебно заседание лично и със защитник, адвокат Г. от АК-Перник, чрез който пледира за доказаност на обвинението от обективна и субективна страна. Оспорва се единствено  степента на обществената опасност на деянието като се сочи, че пренасяното наркотично вещество- опиум макар и да е вписано в приложението като високорисково наркотично вещество напрактика не е такова, тъй като в родината на подсъдимия се употребява като лекарство. Твърди се също така, че опиума  не се употребява и не се разпространява в нашата страна, поради което и няма заплаха за обществото ни.Прави се искане на подсъдимия да бъде определено наказание при условията на чл.55 НК и да не се прилага разпоредбата на чл.242 ал.8 от НК, тъй като товарния автомобил не е собственост на подсъдимия, а на неговото семейство. В тази насока се сочи съдебна практика според която превозното средство се отнема само когато са направени кухини и отвори които са променили предназначението на автомобила.  Твърди се също така, че стойността на пренасяното наркотично вещество явно не съответства на стойността на товарния автомобил.

 Съдът за да постанови присъдата си приема за установена следната фактическа обстановка:

Подсъдимият С. К Р. е ирански гражданин, живее в гр.Шираз, Ислямска Република Иран. Работи като шофьор на товарен автомобил Волво FH 12 с рег.№ ***** с прикачено към него ремарке с рег.№ *****, негова собственост.  В началото на м.февруари 2017г.е следвало да изпълни курс  с товарния автомобил от Иран за Полша транспортирайки фурми, като взел решение да пренесе и високорисково наркотично вещество- опиум. За целта поставил в кабината на камиона и в ремаркето 33 пакета с опиум както следва: три пакета върху таблото в кабината, два в кошче между седалките, три във фабрична кухина на арматурното табло, два под дясната седалка, седем под шофьорската седалка, два в странична кухина от дясната страна на кабината, два под предния капак на двигателя, шест в лявата странична метална фабрично монтирана кутия на ремаркето и шест в дясната странична метална фабрично монтирана кутия на ремаркето. С така натоварения опиум в 9 часа на 7.02.2017г.подсъдимият управлявайки товарния автомобил преминал границата от Република Турция в Република България, през ГКПП - Лесово по трасе за обработка на входящи товарни автомобили.

На посочения ден на смяна работели митническите инспектори св. С.Д., св.Н.К., св.В.Н. и св.В.Х.. Същите взели решение да извършат щателна митническа проверка на камиона на подсъдимия, тъй като камионите идващи от Иран често пренасяли цигари без бандерол. При извършената проверка открили пренасяния от подсъдимия наркотик- опиум. С протокол за оглед на местопроизшествие са били иззети процесните 33 пакета опиум. От протокола за отделяне на представителни проби / прил.на л. 59-66 от ДП/ е видно, че нетното тегло на пренасяните от подсъдимия 33 пакета с наркотично вещество е 2 921,160 гр.

От заключението на химическата експертиза изготвена от вещото лице М.М. е видно, че веществото пренасяно от подсъдимия в 33 пакета е опиум, с основни компоненти морфин и кодеин. Опиума е наркотично вещество и е поставено под контрол  съгласно списък I "Растения и вещества с висока степен на риск за общественото здраве, поради вредния ефект от злоупотребата с тях, забранени за приложение в хуманитарната и ветеринарната медицина от Наредба за реда за класифициране на растенията и веществата като наркотични.

От заключението на физико- химическата експертиза изготвена от вещото лице Б. Д / прил-.на л. 79- 80 от ДП/ анализирания обект /процесното наркотично вещество/ представлява смола от опиев мак /опиум/, съдържащ основно активните вещества- морфин и кодеин и примес от добавени вещества- парацетамол и кофеин. Процентното съдържание на морфина е 9,3 %, а процентното съдържание на кодеина е невъзможно да бъде определен  поради липса на сертифициран материал /чисто вещество/ необходимо за количественото определяне.

Цената на 2 921,160 гр. високорисковото наркотично вещество - опиум е 21 733,43 лв., която се определя съгласно Постановление № 23 от МС от 1998г. Приложение №2 "цени на наркотичните вещества, за нуждите на съдопроизвоството"- видно от заключението на фармакологично оценъчната експертиза, изготвена от вещото лице Е.Д.. 

От изготвената по делото съдебно оценителна експертиза от вещото лице И.Д. е видно, че средната пазарна стойност на товарния автомобил тип влекач марка "Волво" модел "FH12" с ирански рег. № ****** , с дата на първа регистрация 2005г.е 36 000лв., а на полуремаркето марка  "Mayan  Kogel", модел  "SNCO **** с  рег. № ****** е 9 000лв. Общата стойност на товарната композиция е 45 000лв.

Приетата от съда фактическа обстановка е идентична с тази  изложена в обстоятелствената част на обвинителния акт, като със същата подсъдимия е съгласен изцяло. Посочените факти и обстоятелства са установени по безспорен и несъмнен начин от направеното самопризнание на подсъдимия и от обясненията му дадени на досъдебното производство,  от показанията на свидетелите С.Д., Н.К., В.Н. и В.Х., от приложените по делото писмени доказателства- протокол за оглед на местопроизшествие, протокол за отделяне на представителни проби, протокол за митническа проверка, документи за собственост на товарния автомобил, свидетелство за съдимост на подсъдимия, от заключенията на изготвените по делото експертизи- химическа изготвена пот вещото лице М.М., физико-химическа от вещото лице Б. Д, фармакологично- оценителна от вещото лице Д. и оценителна от вещото лице И.Д..

Посочените гласни и  писмени  доказателства са безспорни, последователни и непротиворечиви. Свидетелите С.Д., Н.К., В.Н. и В.Х. категорично не са заинтерисовани от изхода на делото, като същите напълно логично , последователно и обективно са изложили възприятията си и действията си относно извършената митническата проверка и намиращия се товарната композиция опиум. За тяхната непредубеденост се съди и по начина по който същите описват съдействието от страна на подсъдимия по време на проверката, тъй като същия сам посочил някои от тайните места в които е укрил опиума. Показанията на свидетелите се кредитират и тъй като същите напълно кореспондират както помежду си така и с обясненията на подсъдимия и направените  от негова страна самопризнания. Приложените по делото протоколи - за оглед и за отделяне на представителни проби са съставени по съответния процесуален ред, поради което съдът ги кредитира.  Съдът кредитира напълно и заключенията на изготвените по делото експертизи, тъй като същите са компетентни и обективни.

Авторството на деянието и начина на неговото осъществяване е установено по безспорен и несъмнен начин от обясненията на подсъдимия, който подробно  обяснява деянието си, като неговите обяснения напълно кореспондират с показанията на  свидетелите - митнически инспектори. Безспорно и несъмнено е установено, че на инкриминираната дата и на посочения граничен пункт подсъдимият е пренесъл през границата на страната високорисково наркотично вещество- опиум. Количеството на пренасяното наркотично вещество е установено по несъмнен начин от изготвения и приложен по делото протокол за отделяне на представителни проби, при което е установено нетното тегло на опиума. Вида на предмета на престъплението  и процента на съдържащия  се в него активно- действащ компонент е установен по несъмнен и безспорен начин от изготвените две експертизи- химическа изготвена от вещото лице М.М. и физико- химическа изготвена от вещото лице Б. Драгова. Заключенията и на двете експертизи са обективни и компетентни.

 

От така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:

Подсъдимият с деянието си е осъществил както от обективна така и от субективна страна състава на престъпление по чл.242 ал.2 от НК, тъй като 07.02.2017г., около 09.00ч. през ГКПП - Лесово с товарен автомобил с влекач марка „Волво FH12" с ирански рег. № **** и ремарке към него с рег. № ******, без надлежно разрешително е пренесъл през границата на страната /от Република Турция в Република България/ 2 921,160 гр. високорисково наркотично вещество - опиум на обща стойност 21 733,43 лв., съдържащ основно активни наркотично действащи компоненти - морфин и кодеин, с концентрация на активния наркотично действащ компонент - морфин - 9,3% тегловни, с неустановена концентрация на активния наркотично действащ компонент - кодеин.

От обективна страна престъплението по чл.242 ал.2 от НК се различава от основния тест на квалифицираната контрабанда с оглед на предмета на престъплението- наркотични вещества и самостоятелното изпълнително деяние- пренасяне през границата на страна без надлежно разрешително, което разрешително се издава от министъра на здравеопазването или от оправомощен от него зам.министър при условията и по реда на Наредба на МС и то само за вещества по приложения №1 и №2 от закона и само за случаите, когато веществата са предназначени за медицински цели.     

Престъплението по чл.242 ал.2 от НК, както и квалифицираната контрабанда е трансгранично престъпление и в частност се има предвид нарушение извършено на  митническата граница на Република България, като в случая се касае за пренасяне на стоки отвън навътре /вносна контрабанда/. Безспорно е установено,  че подсъдимият не притежава разрешително за пренасяне на опиум, като същия не би могъл и да получи, тъй като опиума няма легална употреба, пазар и производство и е поставен под контрол /забрана/ съгласно списък ІІ на Конвенцията на ООН за психотропните вещества от 1971г.и Закона за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите. Съгласно посочения закон въпросното наркотично вещество е включено в Приложение №1 към чл.3 ал.2 и представлява вещество с висока степен на риск / високорисково наркотично вещество/ за общественото здраве, поради вредния ефект от злоупотребата с него, забранен за приложение в хуманната и ветериналната медицина.

Изпълнителното деяние е довършено, тъй като подсъдимият е достигнал до трасе входящи товарни автомобили на ГКПП- Лесово, т.е. преминал е държавната граница от Република Турция и е влязъл в Република България.  

От субективна страна деянието е осъществено при пряк умисъл от страна на подсъдимия, тъй като същия е съзнавал общественоопасния характер на деянието и е искал настъпването на общественоопасните последици. Същия е бил напълно наясно, че пренася наркотично вещество и че няма и не би могъл да има разрешение да го пренася. В тази насока  съдът не кредитира неговите обяснения, че в родината му употребата на опиум не е забранена и затова той е взел инкриминираното количество за да черпи колегите си в Европа.  Това твърдение е напълно нелогично и невярно, тъй като държането и употребата на опиум е забранена не само в нашата страна, но и във всички държави присъединили се към Конвенцията на ООН за психотропните вещества от 1971г.  Доказателство, че подсъдимия е съзнавал обществената опасност на  деянието е факта, че е укрил  процесните 33 пакета с опиум във фабрични кухини на  товарната композиция.

 

При определяне вида и размера на наложените наказания на подсъдимия съдът взе предвид следното:

За престъплението по чл. 242 ал.2 от НК се предвиждат две кумулативни наказания лишаване от свобода от 10 до 15 години и глоба от 100 000лв.до 200 000лв. Съдът счита, че на подсъдимия следва да бъде определено наказание при условията на чл.54 от НК, като се вземат предвид всички налични смегчаващи и отегчаващи вината обстоятелства. Обществената опасност на личността на подсъдимия е невисока в предвид чистото му съдебно минало и направените от него самопризнания на досъдебното производство, с които в значителна степен е улеснил разкриването на обективната истина. Обществената опасност на деянието обаче е висока в предвид количеството на пренасяния наркотик, който безспорно е с цел разпространение. По тези съображения съдът счита, че на подсъдимия следва да бъде наложено  наказание 10 години лишаване от свобода, тъй като с наказание в този размер биха се постигнали целите на наказателната репресия визирани в чл.36 от НК.

Тъй като делото е разгледано по реда на съкратеното съдебно следствие по чл.372 ал.2 от НПК съдът  приложи разпоредбата на чл.58а ал.1 от НК  и намали така определеното наказание 10 години лишаване от свобода с една трета и съответно осъди подс.Р. на 6 години и 8 месеца лишаване от свобода.

На основание чл. 57 ал.1 т.2 "а" от ЗИНЗС определи първоначален строг режим на изтърпяване на наложеното наказание, тъй като е осъден на повече от пет години лишаване от свобода. 

Съдът не обсъди възможността за прилагане разпоредбата на чл.66 ал.1  НК , тъй като наложеното наказание на подсъдимия е по- голямо от 3 години.

На подсъдимия се наложи и второто кумулативно наказание глоба в минималния й размер от 100 000лв.

Съдът не определи наказанието на подсъдимия при условията на чл.55 ал.1 НК, тъй като не е налице нито едно от предвидените в разпоредбата материално правни предпоставки за това- наличие на многобройни смегчаващи вината обстоятелства или на изключително такова и налагането дори най- лекото наказание предвидено в чл. 242 ал.2 от НК, а именно 10 години лишаване от свобода да е несъразмерно тежко и несъответстващо на степента на обществената опасност на деянието и на личността на извършителя. Не се споделят доводите на защитника на подсъдимия, че степента на обществената опасност на деянието е ниска, тъй като България никой от зависимите към наркотик лица не употребява опиум.  За степента на обществената опасност има значение, че опиума представлява високорисково наркотично вещество и за същото има пазар след като подсъдимият е взел решение да го пренася.

 

На основание чл.59 ал.1 и ал.2 от НК съдът зачете времето, през което подсъдимият Р. е задържан с мярка за неотклонение задържане под стража, с постановление на Окръжна прокуратура - Ямбол и по реда на ЗМВР, считано от 07.02.2017г. до привеждане на присъдата в изпълнение.

На основание чл.242  ал.7 от НК съдът отне в полза на държавата предмета на контрабандата - 2 921,160 гр. опиум, съхраняван в ЦМУ - отдел "НОП-ЦМУ" - София, предадени с приемателно-предавателни протоколи № 48562/13.07.2017г. и № 48561/13.07.2017г.

На основание чл.242 ал.8 от НК отне в полза на Държавата превозното средство, послужило за пренасяне на предмета на контрабандата - товарен автомобил с влекач марка „Волво FH12" с ирански рег.№ *** и ремарке към него с ирански рег. № ******, ведно с ключовете и свидетелствата за регистрация на МПС /съхранявани на склад в Митница-Бургас/.

 В посочената разпоредба се предвижда отнемане на превозното средство независимо чия собственост е то, но в случая от приложените по делото два международни сертификата за собственост на влекача и ремаркето е видно, че същите са собственост на подсъдимия С.Р.. В съдебно заседание защитника на подсъдимия представи свидетелство за регистрация на товарния камион  "Волво FH12" от 3.09.2011г.,от което е видно, че процесния автомобил е собственост на Р Р, за когото се твърди, че е брат на подсъдимия. Съдът даде вяра обаче на свидетелството за собственост на автомобила представено от подсъдимия при проверката от служителите на Агенция "Митници" и приложено по ДП, тъй като очевидно това е документа удостоверяващ актуалния собственик към момента на извършване на престъплението, а именно- подсъдимия. В случая обаче разпоредбата на чл.242 ал. 8 НК се прилага и превозното средство се отнема и когато не е собственост на дееца, поради този факт е ирелевантен. Съдът прие, че не е налице явно несъответствие на стойността на композицията с тежестта на престъплението. В случая престъплението е с висока степен на обществена опасност, тъй като предмет на контрабанда е високорисково наркотично вещество на стойност  21 733,43 лв., а  общата стойност на товарната композиция е 45 000лв. Съдът отне в полза на държавата цялата товарна композиция, тъй като наркотичното вещество е било укрито както в кабината на автомобила така и в ремаркето.

Не се споделя становището на защитника на подсъдимия, че превозното средство се отнема в полза на държавата само ако без него пренасянето на контрабандната стока би била невъзможна.  В разпоредбата на чл.242 ал.8 от НК се сочи, че превозното или преносното средство, послужило за превозването или пренасянето на стоките, предмет на контрабандата се отнемат в полза на държавата, като в нормата не е предвидено да се преценява дали пренасянето на контрабандната стока би била възможна и без превозно средство.

При горния изход на делото и на осн.чл.169 ал.2 от НПК съдът осъди подсъдимия да заплати направените по делото разноски 862,40лв полза на Републиканския бюджет, по сметката на митница Бургас.

Веществените доказателства - мобилен телефон „Самсунг Галакси S4" с ИМЕЙ: ***** с една СИМ-карта - ***** и мобилен телефон „Нокия 1800" с ИМЕЙ: ******* без СИМ-карта следва да се върнат на подсъдимия Р. след влизане на присъдата в сила, тъй като същите нямат отношение към извършеното престъпление.

Причини за извършване на деянието са желанието на подсъдимия да се облагодетелства по неправомерен начин и незачитането на установения правов ред.

По изложените по- горе съображения съдът постанови присъдата си.

 

 

 

                                                        Председател на съд.състав: