ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 101 19.09.2017г. гр.Ямбол

В ИМЕТО НА НАРОДА

Ямболският окръжен съд І-ви въззивен наказателен състав

На 13 септември 2017 година

В публично заседание в следния състав:

Председател: Диана Фарфарова

Членове: Петранка Жекова

Иван Иванов

Секретар Ив.Златева

Прокурор Живко Илиев

Като разгледа докладваното от съдия Жекова

ВЧНД № 246 по описа за 2017г. За да се произнесе взе предвид следното:

Въззивното производство е по реда на глава ХХІ от НПК. Образувано е по жалба на Н.Д.Р., депозирана чрез защитника му адв.М.Г. против определение № 691/5.07.2017г. постановено по чнд № 763/2017г.по описа на Районен съд- Ямбол.

С обжалваното определение на основание чл.25 ал.1, вр.с чл.23 ал.1 от НК е определено общо наказание по отношение на осъдения Н.Р. по влезлите в сила споразумения по нохд № 85/2016г. на ОС-Ямбол и нохд № 427/2017г.на РС- Ямбол, в размер на 3 години лишаване от свобода, което да бъде изтърпяно при първоначален общ режим.

В жалбата се навеждат доводи за незаконосъобразност и необоснованост на съдебния акт в частта, в която е определено ефективно изтърпяване на общото наказание. Твърди се, че определението е постановено при непознаване на фактите по двете дела и при несъобразяване с преценката на двата съдебни състава постановили условно осъждане. На това основание се иска въззивният съд да приложи разпоредбата на чл.66 ал.1 от НК да отложи изтърпяването на определеното общо наказание за срок определен от съда.

Участващият по делото прокурор от Окръжна прокуратура- Ямбол пледира за неоснователност на жалбата и прави искане съда да потвърди определението.

Въззивникът Р. участва в съдебното заседание лично и със защитника си адв.Г., чрез която пледира за уважаване на жалбата.

Въззивната инстанция като се запозна с доводите в жалбата, становищата на прокурора и защитника на въззивника и след като извърши цялостна проверка на атакувания съдебен акт и доказателствата по делото намери следното:

Въззивната жалба е процесуално допустима, тъй като е подадена в срока по чл.319 ал.1 от НПК и от лице имащо право и интерес да обжалва. Разгледана по същество същата се явява неоснователна по следните съображения:

Въззивният съд напълно споделя приетата от първата инстанция фактическа обстановка, тъй като същата е обоснована и правилна.

Безспорно е установено, че въззивникът Н.Р. е осъждан както следва:

С определение № 99/ 7.11.2016г.постановено по нохд № 85/2015г.на Окръжен съд –Ямбол, в сила от 7.11.2016г. е осъден на осн.чл.199 ал.1 т.1, вр.с чл.198 ал.1, вр.с чл.20 ал.3 и 4 и чл.55 ал.1 т.1 от НК на три години лишаване от свобода, което на основание чл. 66 ал.1 от НК е отложено за изтърпяване за изпитателен срок от пет години. Инкриминираното деяние е извършено на 5.03.2014г.

От извършена служебна справка по нохд № 85/15г.по описа на ОС-Ямбол е установено, че в хода на досъдебното производство по отношение на Р. с определение № 23/3.04.2014г.по чнд № 105/14г.на ОС-Ямбол е взета мярка за неотклонение задържане под стража. Същата е отменена с постановление на ОП-Ямбол от 1.12.2014г. С постановление на ОП-Ямбол Р. е задържан от 31.03.2014г.до 3.04.2014г.

С определение № 90/ 29.05.2017г.постановено по нохд № 427/2017г.на Районен съд –Ямбол, в сила от 29.05.2017г. е осъден на осн.чл.129 ал.2, вр.с ал.1 и чл.54 от НК на две години и шест месеца лишаване от свобода, което на основание чл. 66 ал.1 от НК е отложено за изтърпяване за изпитателен срок от пет години. Инкриминираното деяние е извършено на 27.10.2016г.

Същата фактическа обстановка е приета и от първоинстанционния съд, която като правилна и обоснована се споделя напълно.

Изхождайки от горното районният съд е направил и законосъобразни правни изводи, като е приел, че производството следва да бъде разгледано по реда на чл.306 ал.1 т.1 НПК и че същия е компетентен да разгледа предложението на РП-Ямбол, тъй като последното постановено и влязло в сила определение е на РС-Ямбол.

Съгласно разпоредбите на чл.25 ал.1 и чл.23 ал.1 НК, общо наказание се определя по отношение престъпления извършени в условията на реална или идеална съвкупност, т.е. когато едно лице извърши няколко престъпления преди да е имало влязло в сила присъда за което и да е от тях, или е осъдено с отделни присъди за деяния извършени преди влизането в сила на която и да е от присъдите.

Съобразявайки се с посочените разпоредби първоинстанционният съд правилно е приел, че са налице условията за определяне на общо наказание по отношение присъди постановени по нохд № 85/15г. и № 427/17г., тъй като деянията за които е осъден са извършени от Р. преди влизането в сила на посочените определения за одобряване на споразумение. Този извод съдът прави, тъй като инкриминираните деяния са били извършени респективно на 5.03.14г.и на 27.10.2016г., а първото влязло в сила определение за одобряване на споразумение е на 7.11.2016г./ по нохд № 85/15/. Наказанията по посочените присъди са от един и същи вид- лишаване от свобода, а най- голямото е това по нохд № 85/15г. на ОС- Ямбол в размер на 3 години лишаване от свобода, поради което съдът правилно е определил общия размер на наказанието на 3 години лишаване от свобода.

Въззивникът Р. обжалва единствено постановеното ефективно изтърпяване на общото наказание, като счита определението на районния съд в тази част за незаконосъобразно и необосновано. Проверяващата съдебна инстанция счита обаче жалбата за неоснователна, тъй като районният съд правилно е приложил разпоредбата на чл. 25 ал.4 от НК задължаваща го да разгледа въпроса за изпълнението на общото наказание при неговото определяне. Кумулирането на две присъди, при които лицето е било освободено от изтърпяване на наказанието по реда на чл.66 НК не е пречка нито пък задължава решаващия съд да приложи тази разпоредба и по отношение на определеното общо наказание. Правилно и обосновано са взети предвид високата степен на обществена опасност на двете престъпления. Касае се за две умишлени престъпления - грабеж по чл.199 ал.1 т.1, вр.с чл.198 ал.1, вр.с чл.20 ал.3 и 4 от НК и причиняване на средна телесна повреда по чл.129 НК. Отчетена е и упоритата престъпна воля на въззивника, тъй като същия е извършил второто престъпление в периода когато се е разглеждало в съда делото за грабежа, както и размера на двете наказания включени в съвкупността. По тези съображения районният съд правилно, законосъобразно и обосновано е приел, че макар и формално да са налице материално правните предпоставки за прилагане разпоредбата на чл.66 НК определеното общо наказание не следва да се отлага за изтърпяване. С условното осъждане не биха се постигнали целите нито на генералната нито на специалната превенция, тъй като наказанието следва да бъде такова, че да поправи и превъзпита извършителя, като и да въздейства възпиращо както по отношение на наказания така и по отношение на останалите членове на обществото. По тези съображения и прилагайки разпоредбата на чл.25 ал.4 от НК решаващия съд правилно е определил първоначален общ режим на изтърпяване на определеното общо наказание - три години лишаване от свобода.

Възражението на въззивника, че има задължения и следва да работи не са основание за прилагане разпоредбата на чл.66 НК, тъй като това обстоятелство е следвало да му въздейства възпиращо и да го мотивира да не извършва престъпления, а не да му служи за оправдание пред съда. Не се споделят доводите на защитника на осъдения, че второто извършено от него престъпление е с ниска степен на обществена опасност, тъй като същия е причинил средна телесна повреда на интимната си приятелка. Този аргумент по никакъв начин не е основание да се приеме, че причиняването на телесна повреда на приятелка е с по- ниска степен на обществена опасност от това ако е нанесен побой на непознат.

Като основателно се приема възражението на защитника на осъдения единствено в частта, в която се сочи, че съда е следвало да приложи разпоредбата на чл.59 ал.1 от НК и да се зачете предварителното задържане под стража по нохд № 85/15г.

По отношение на Н.Р. е била взета мярка за неотклонение задържане под стража по досъдебното производство, по което е образувано нохд № 85/15г.на ОС-Ямбол, поради което този период на задържане следва да бъде зачетен. Следва да се зачете и задържането наложено с постановление на прокурора по ДП. Проверяващият съд счита, че няма процесуална пречка това да се стори от въззивната инстанция , тъй като приложението на разпоредбата на чл.59 НК е в интерес на осъдения.

По тези съображения и на основание чл.59 ал.1 и ал.2 от НК следва да се зачете времето, през което осъдения Р. е бил задържан с мярка за неотклонение задържане под стража, считано от 3.04.2014г.до 1.12.2014г., както и времето през което е бил задържан с постановление на ОП-Ямбол, считано от 31.03.2014г.до 3.04.2014г.

Като взе предвид горното въззивната инстанция в настоящия съдебен състав счита, че обжалваното определение следва да бъде изменено като се приложи разпоредбата на чл.59 ал.1 и ал.2 от НК, а в останалата част като правилно законосъобразно и обосновано следва да бъде потвърдено.

Водим от горното и на осн.чл.334 т.3 и чл.338 НПК Ямболският окръжен съд,

ОПРЕДЕЛИ :

ИЗМЕНЯ определение № 691/5.07.2017г. постановено по чнд № 763/2017г.по описа на Районен съд- Ямбол, като на основание чл.59 ал.1 и ал.2 от НК зачита времето, през което по нохд № 85/ 2015г.на ОС-Ямбол Н.Р. е бил задържан с мярка за неотклонение задържане под стража, считано от 3.04.2014г.до 1.12.2014г., както и времето, през което е бил задържан с постановление на ОП-Ямбол, считано от 31.03.2014г.до 3.04.2014г.

ПОТВЪРЖДАВА определението в останалата му част.

Определението е окончателно.

Председател: Членове:1. 2.