Р Е Ш Е Н И Е
№ 102 28.09.2017
г. гр. Ямбол
ЯМБОЛСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ІІ-ри въззивен наказателен състав, в публично
заседание на двадесети септември две хиляди и седемнадесета година:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАСИЛ ПЕТКОВ
ЧЛЕНОВЕ: ИВАН ИВАНОВ
ГЕРГАНА КОНДОВА
секретар М. Коматарова
прокурор Г. Г.
като разгледа докладваното от съдия Петков
ВНОХД №281 по описа на ЯОС за 2017
година,
за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството
е по реда на чл. 313 и сл. от НПК.
Образувано
е по жалба на въззивника Т.П.Т., срещу Присъда
№ 109/24.07.2017 г., постановена по НОХД № 423/2017 г. по описа на РС – Ямбол,
с която той е признат за виновен в
това, че на 22.10.2016 г. в гр. Ямбол
около 10:00 часа в дом находящ се на ул. „М.” № 18 се е съвкупил с лице от
женски пол - Е.Т.Т. ***, като я принудил към това със сила, като Т. е низходяща
сродница - дъщеря на Т.Т., поради което и на основание чл. 152, ал. 2, т. 2 вр.
ал. 1, т. 2 и чл. 54 от НК е наложено наказание четири години „Лишаване от
свобода” при първоначален общ режим, на основание чл. 59, ал. 1 от НК е
зачетени времето, през което Т. е бил задържан с мярка за неотклонение
„Задържане под стража” считано от 25.10.2016 година. Подс. Т. е осъден да заплати
направените по делото разноски в размер на 2241.59 лв. вносими в полза на
Републиканския бюджет по сметката на ОДМВР - Ямбол; в размер на 223.39 лв.
вносими в полза на съдебната власт по сметката на ЯРС и в размер на 270 лв.
вносими в полза на НБПП, а веществени доказателства по делото - 1 бр. долнище от анцуг и 1 бр.
мъжки слип, като вещи без стойност след влизане на присъдата е разпоредено да бъдат
унищожени.
В съдебно заседание въззивникът Т.П.Т. се явява лично и със
упълномощен защитник, който излага съображения, че решаващият съд е приел
изцяло показания на пострадалата Е.Т.Т.,
които обаче сами по себе си са противоречиви и голяма част от тях де факто не
са приети при постановяване на присъдата. Счита, че първоинстанционният съд
неправилно е отказал непосредствен разпит на пострадалата, като се позова на
Директива 29/2012 г. на ЕС и на чл. 281 ал. 1 т. 6 НПК, като тази директивата и
към настоящия момент не е приложила в българското законодателство и освен това,
този текст от НПК, на който се позова съдът, за да приеме само прочитане на
показанията й, касае малолетни свидетели, каквато не е въззиваемата. Предвид
изложеното пледира, че са налице основанията за отмяна на атакуваната присъда и
оправдаване на подс. Т..
Прокурорът, частният обвинител Е.Т. и нейният повереник считат, че първоинстанционната присъда е
законосъобразна и обоснована и настояват ЯОС да я потвърди.
Ямболският
окръжен съд констатира следното:
Въззивната жалба е процесуално допустима като
подадена от лице имащо право и интерес да обжалва и в срока по чл. 319, ал. 1
от НПК, а разгледана по същество е основателна, по следните
съображения:
Обжалваната присъда е постановена
въз основа на ненадлежно събрани и проверени доказателствени източници за
правнорелевантни факти, което във всички случаи опорочава процесуалния ред при
формиране на вътрешното убеждение на съда и води до постановяване на съдебен
акт, който подлежи на отмяна, с оглед нарушенията по смисъла на чл. 348, ал. 3,
т. 1 от НПК.
В първоинстанционното
съдебно производството, видно от съставения протокол за проведеното съдебно
заседание на 12.06.2017 г., Районен съд – Ямбол, като е изтъкнал
„признатия статут на пострадалата Е.Т. на уязвима жертва”, не е провел неин
непосредствен разпит и на основание чл. 20 от Директива 2012/29 ЕС и чл. 281,
ал. 1, т. 6 от НПК е прочел показанията й дадени в хода на ДП в присъствието на
съдия, макар и сам изрично да е посочил, че „в НПК липсват транспониране на
нормите на Директивата”. За да приобщи тези показания, първата инстанция е
приела, че „в случая следва пострадалата да се ползва с правата на малолетните
свидетели”. Настоящият състав не споделя този извод. Реда за изслушване на
жертвите по смисъла на Директива 2012/29/ЕС на Европейския парламент и на
Съвета, е уреден в чл. 10, т. 2 – „Процесуалните правила, съгласно които
жертвите могат да бъдат изслушвани в хода на наказателното производство и могат
да представят доказателства, се определят от националното право”. Основен
принцип на българския наказателен процес е непосредственото събиране на
гласните доказателства в съдебната фаза, като изключенията са стриктно
регламентирани в НПК. Очевидно е желанието на решаващия състав да избегне словесния
контакт между пострадалата и подсъдимия, но ЯРС е следвало да зачете и правата
на подсъдимия да участва в събирането на доказателствата и да ги оспори.
Подобна възможност не му е била предоставена в съдебното следствие, тъй като пострадалата
не е била разпитана в заседанието проведено на 12.06.2017 г., а нейните
показания от досъдебното производство дадени пред съдия на 24.10.2016 г. (л.
108 том ДП), са били приобщени от ЯРС към доказателствената маса, с позоваване
на нормата на чл. 281, ал. 1, т. 6 от НПК без тези условия да са били налични. В
конкретния случай съдебният състав е следвало да съблюдава не само Директивата,
но и правилата на НПК за събиране и проверка на доказателства. Безспорно една
уязвима жертва на престъпление трябва да бъде разпитана само толкова пъти, колкото
действително е необходимо за наказателния процес с оглед спазване на принципа
за разкриване на обективната истина. Това е следвало да бъде преценено от
съдебния състав при съблюдаване баланса на интереси в такъв наказателен процес
– на пострадалата (пълнолетна и живееща отделно от своя баща подс. Т.), но и на
подсъдимия, на когото следва да се гарантира справедлив процес по силата на чл.
6 от ЕКПЧ. Тук следва да се отбележи, че в нарушение на разпоредбата на чл. 284
НПК, от ЯРС не са били предявени на страните веществените доказателства по
делото – 1 бр. долнище на анцуг и 1 бр. мъжки слип
Допуснатите в хода
на съдебното следствие процесуални нарушения, накърняващи правото на справедлив
процес, в основата на който е състезателността на наказателното производство,
равенството между обвинението и защитата по отношение на процедурните средства,
непосредственото и лично участие на страните при установяване на включените в
предмета на доказване факти, са възпроизведени и в мотивите на
обжалвания съдебен акт. Почти изляло фактическите си изводи, съдът е основал
върху свидетелските показания на пострадалата Е.Т. от досъдебното производство,
неправилно приобщени към материалите по делото по реда и на основание чл. 20 от
Директивата и чл. 281, ал. 1 т. 6 от НПК.
Предвид изложеното настоящият
състав намира, че от първоинстанционният съд са допуснати нарушения на
правилата за събиране, проверка и оценка на доказателствата по делото, които
нарушения са съществени, тъй като ограничават правата на страните в процеса,
доколкото въпросите за вината и отговорността са такива по установяване на
фактическите положения (по доказването), след направени надлежни и обосновани
изводи по фактите, каквито в случая липсват, тъй като изразеното в обжалвания
съдебен акт вътрешно убеждение на съда е формирано въз основа на ненадлежно
събрани доказателствени източници за правнорелевантни факти.
Ето защо обжалваната присъда следва
да бъде отменена на основание чл. 335, ал. 2 във връзка с чл. 348, ал. 3, т. 1
от НПК и делото – върнато за ново разглеждане на друг състав на първоинстанционния
съд, който в съдебната фаза следва да спази установения в НПК ред за приобщаване
на показания на свидетели дадени в ДП, както и този по предявяване на страните
на веществените доказателства.
Водим
от гореизложеното и на основание чл. 335, ал. 2, вр. чл. 334, т. 1, пр. 2
от НПК, Ямболският окръжен съд
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ Присъда № 109/24.07.2017 г. постановена по НОХД № 423/2017 г. по
описа на РС – Ямбол.
ВРЪЩА делото за ново
разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.