Р Е Ш Е Н И Е
№ 110 29.09.2017 г. гр.Ямбол
ЯМБОЛСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ІІ-ри въззивен наказателен състав на 27 септември 2017 година В публично заседание в
следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАСИЛ ПЕТКОВ
ЧЛЕНОВЕ: ПЕТРАНКА ЖЕКОВА
ГЕРГАНА КОНДОВА
Секретар:
М.Коматарова
Прокурор:
Т.Стаматов
като
разгледа докладваното от съдия КОНДОВА
ВНОХД № 221 по описа на съда за 2017 година, за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството пред Ямболски окръжен съд е по реда на
чл.313 и сл. от НПК.
Образувано е по протест на Районна прокуратура - Ямбол
против Присъда № 91/07.06.2017 г., постановена по НОХД № *** по описа на
Районен съд – гр.Ямбол за 2017 г., в частта, с която на основание чл.66, ал.1
от НК е отложено от изтърпяване за изпитателен срок от четири години наложеното
на осн.чл.54 от НК на подс.Г.М.С. ***, с ЕГН **********, наказание лишаване от
свобода за срок от две години за извършено от него престъпление по чл.343б ал.2 вр.ал.1 от НК за
това, че на 29.05.2017 г., около 08,20 часа, в с.Лозенец, обл.Ямбол, по ул.”П.К.”,
в близост до кметство с.Лозенец, е управлявал МПС - лек автомобил „****” с рег.№ ****, с концентрация на алкохол в
кръвта си над 0,5 на хиляда, а именно 3,78 на хиляда, установено по надлежния
ред с техническо средство „Алкотест дрегер 7410+” с инв.№ARSM 0188, проверен и валиден
до 06.09.2017 г., след като е осъден с влязла в сила присъда за престъпление по
чл.343б, ал.1 от НК, а именно – присъда № 1087/30.11.2009 г. по НОХД № ****. на
РС-Ямбол, влязла в сила на 16.12.2009 г.
С присъдата, на подс.С. е наложено и кумулативно
предвиденото наказание глоба в размер на 500 лева.
В протеста се навежда довод за неправилност на присъдата
в протестираната й част относно приложението на разпоредбата на чл.66, ал.1 от
НК. Твърди се, че първоинстанционният съд е приложил института на условното
осъждане в противоречие със закона и се иска изменение на присъдата чрез отмяна
на същата в частта, касаеща приложението на чл.66 от НК, като вместо това на
осн.чл.57, ал.1, т.3 от ЗИНЗС да бъде постановено подс.С. да изтърпи ефективно
наложеното му наказание лишаване от свобода при първоначален общ режим.
Пред въззивният съд подс.С. представя писмени
доказателства, от които се установява, че същия боледува от цироза, епилепсия,
диабет и хипертония.
В съдебно заседание ЯОП редовно призована изпраща
представител. Последният поддържа протеста и моли като основателен да бъде
уважен.
Въззиваемият Г.С. участва в съдебно заседание лично и със
служебно назначения му защитник - адвокат от АК-Ямбол. Защитникът счита подадения
протест за принципно основателен, но моли въззивният съд след като провери
присъдата изцяло, включително и в необжалваната и непротестирана част, да
измени същата като намали размера на наложеното наказание лишаване от свобода от
2 години на 1 година, предвид извънредно тежкото здравословно състояние на
подсъдимия.
Подсъдимият Г.С. моли да му бъде наложено наказание,
различно от лишаване от свобода.
Съдът, след като се запозна с изложеното в протеста, доводите на страните и
обсъди поотделно и в тяхната съвкупност доказателствата, след цялостна проверка
на атакуваният съдебен акт и в съответствие с правомощията му по чл.313 и сл.от
НПК, констатира от фактическа и правна страна следното:
Протестът е процесуално допустим като подаден в срока по
чл.319, ал.1 от НПК, а разгледан по същество се преценя като основателен,
поради следните съображения:
Възприетата от първоинстанционният съд фактическа
обстановка, която не се оспорва от въззиваемият С., е в съответствие и се
подкрепя от събраните по делото в хода на досъдебното производство и в хода на
съдебното следствие, проведено пред първоинстанционния съд, гласни и писмени
доказателства, поради което проверяващия съд намира за ненужно да я преповтаря.
Правилно районният съд е кредитирал като логични и безпротиворечиви както
помежду си, така и с останалия доказателствен материал обясненията на
подсъдимия и показанията на свидетеля А.Т.. Обосновано съдът е кредитирал и
писмените доказателства, приложени по делото.
При правилно изяснена фактическа обстановка и на базата
на анализ на всички горепосочени доказателства, решаващият съд е достигнал до
законосъобразни и обосновани правни изводи, като е приел, че въззиваемият –
подсъдим е осъществил от обективна и субективна страна престъпния състав по
чл.343б, ал.2 вр.ал.1 от НК, т.к. на 29.05.2017 г., около 08,20 часа, в
с.Лозенец, обл.Ямбол, по ул.”П.К.”, в близост до кметство с.Лозенец, е
управлявал МПС - лек автомобил „****” с
рег.№ ****, с концентрация на алкохол в кръвта си над 0,5 на хиляда, а именно
3,78 на хиляда, установено по надлежния ред с техническо средство „Алкотест
дрегер 7410+” с инв.№ARSM 0188, проверен и валиден до 06.09.2017 г., след като
е осъден с влязла в сила присъда за престъпление по чл.343б, ал.1 от НК, а
именно – присъда № 1087/30.11.2009 г. по НОХД № ****. на РС-Ямбол, влязла в
сила на 16.12.2009 г.
Аргументите на РС в тази насока са правилни и обосновани,
поради което въззивният съд ги споделя напълно. От събраните по делото
доказателства се установява по категоричен начин както авторството на
извършеното престъпно деяние, така и факта, че подс.С. е управлявал на 29.05.2017
г. около 08,20 ч. в с.Лозенец, обл.Ямбол, МПС с концентрация на алкохол в
кръвта над 0,5 на хиляда, а именно с концентрация на алкохол в кръвта 3,78 на
хиляда, като проверката е била извършена с технически изправно средство за
установяване на алкохол в кръвта на водача.
Правилно и обосновано районният съд е определил вида и
размера на наказанието, наложено на подс.С. при условията на чл.54 от НК, като
е взел предвид както смекчаващите вината му обстоятелства - направените от него
самопризнания и тежкото му социално положение, така и отегчаващите вината му
обстоятелства - високата степен на обществена опасност на деянието, обуславяща
се от високата динамика на този вид престъпления понастоящем в страната,
високата алкохолна концентрация в кръвта на подсъдимия от 3,78 на хиляда, която
надвишава близо осем пъти съставомерния минимум от 0,5 на хиляда,
обстоятелството, че е наказван многократно по административен ред за нарушаване
на правилата за движение по пътищата, че е управлявал процесния автомобил като
неправоспособен водач, както и че преди извършване на процесното деяние е бил
осъждан два пъти за престъпления от общ характер по чл.129 от НК и по чл.197,
т.3 вр.чл.195, ал.1 от НК. Налаганите на въззивника наказания с посочените
присъди са били от вида пробация, но същите очевидно не са оказали необходимото
и целяно от закона поправително, възпиращо и превъзпитателно въздействие. В
този смисъл правилно РС не е приложил разпоредбата на чл.55 от НК, т.к. наличните
смекчаващи вината на подсъдимия обстоятелства не са нито многобройни, нито
изключителни такива, така, че да доведат до извод за това, че и най-лекото,
предвидено в закона наказание ще се окаже несъразмерно тежко.
Правилно и обосновано, с оглед наличните и посочени
по-горе смекчаващи и отегчаващи вината на С. обстоятелства, районният съд е
наложил на Г.С. наказание лишаване от свобода в размер на 2 години, както и
кумулативно предвиденото в закона наказание глоба в размер на 500лв. Така
определени, наказанията са в границите, предвидени в закона за това
престъпление - лишаване от свобода от една до пет години и глоба от петстотин
до хиляда и петстотин лева и в размер под средния към минималния - за
наказанието лишаване от свобода и в минималния такъв - за наказанието глоба. Наказанията
в този размер са съответни на степента на обществена опасност на деянието и
дееца, поради което намаляването им би било проява на необоснована
снизходителност. В този смисъл искането на защитника за намаляване размера на
наказанието лишаване от свобода от 2 години на 1 година, се преценя от съда
като неоснователно.
Правилна е преценката на решаващият съд за неприложение
на чл.343г от НК, т.к. към момента подс.С. е неправоспособен водач, поради
което и не може да бъде лишен от права, които не притежава. Настоящата съдебна
инстанция счита, че определените от районния съд при тези условия вид и размери
на наказанието лишаване от свобода и глоба са необходими и достатъчни за
постигане целите на наказателната репресия, визирани в чл.36 НК и преди всичко
намира, че така определени, наказанията ще окажат предупредително,
превъзпитателно и възпиращо въздействие както върху подсъдимия, така и върху
останалите членове на обществото. Обстоятелствата относно здравословното състояние
на подсъдимия, за които той представя множество писмени доказателства, не са от
естество да могат да бъдат взети предвид като смекчаващи вината му такива, още
повече, че наличието на посочените в тези доказателства заболявания /цироза,
епилепсия, диабет/ изключват употребата на алкохол от страна на С..
Здравословното състояние на въззиваемия следва да бъде преценено от прокурора
при изпълнение на присъдата.
Неправилно
и необосновано първоинстанционният съд е приложил правната норма на чл.66, ал.1
от НК като е отложил изтърпяването на наложеното на подс.С. наказание лишаване
от свобода. В конкретния случай, както правилно е посочено в протеста, предвидените
в чл.66, ал.1 от НК предпоставки за приложение на института на условното
осъждане не са налице, т.к. към датата на осъществяване на процесното престъпно
деяние /29.05.2017 г./ подсъдимият е бил осъден на лишаване от свобода за срок
от 6 месеца, чието изтърпяване е отложено за изпитателен срок от 3 години, за
извършено от него на 17.11.2009 г. престъпление по чл.343б, ал.1 от НК с влязла
в сила на 16.12.2009 г. Присъда №
1087/30.11.2009 г., постановена по НОХД № ****. на РС-Ямбол. По тази присъда
подсъдимият не е реабилитиран предвид останалите му две осъждания както следва:
с присъда по НОХД № ****г. на РС-Ямбол, влязла в сила на 19.05.2008 г., за
престъпление по чл.129, ал.2 вр.ал.1 от НК извършено на 24.08.2007 г., е осъден
на пробация със следните пробационни мерки: задължителна регистрация по настоящ
адрес и задължителни периодични срещи с пробационен служител за срок от по 6
месеца и 100 часа безвъзмезден труд в полза на обществото за срок от една
година, а с Определение от 25.07.2013 г. за одобряване на споразумение, влязло
в сила на 25.07.2013 г., постановено по НОХД № ****г. на РС-Карнобат е осъден
за извършено в периода 23.07.2013 г. - 24.07.2013 г. престъпление по чл.197,
т.3 вр.чл.195, ал.1, т. 3 и т.5 вр.чл.194, ал.1 вр.чл.20, ал.2 от НК на
пробация със следните пробационни мерки: задължителна регистрация по настоящ
адрес и задължителни периодични срещи с пробационен служител за срок от по 2
години и 320 часа годишно безвъзмезден труд в полза на обществото за срок от
две години.
Посоченото дотук дава
основание на съда да приеме, че присъдата в
протестираната й част следва да бъде изменена като бъде отменено приложението
на чл.66, ал.1 от НК и спрямо подс.С. да бъде постановено ефективно изтърпяване
на наложеното му наказание лишаване от свобода. Относно първоначалния режим на
изтърпяване на наказанието въззивният съд намира, че в
конкретиката на случая не е приложима нито една от изброените в чл.57, ал.1, т.1
и т.2, б.”а”, б”б” и б”в” от ЗИНЗС хипотези за определяне на първоначален специален
и строг режим за изтърпяване на наказанието. От доказателствения материал по
делото се установява по безспорен начин, че преди извършване на настоящото
престъпно деяние, Г.С. не е осъждан ефективно на наказание лишаване от свобода,
спрямо него не е била прилагана разпоредбата на чл.68, ал.1 от НК и наложеното
му с проверяваната присъда наказание лишаване от свобода е в размер на две години,
т.е. не е повече от 5 години по смисъла на чл.57, ал.1, т.2, б”а” от ЗИНЗС.
Ето защо, настоящият
въззивен състав намира, че на основание чл.57, ал.1, т.3 от ЗИНЗС следва да
бъде определен първоначален общ режим за изтърпяване на наложеното на
подсъдимия наказание лишаване от свобода.
Ето защо и на осн.чл.334, т.3 от НПК, Ямболски окръжен
съд
Р Е
Ш И:
ИЗМЕНЯ Присъда № 91/07.06.2017 г., постановена по НОХД № *** по
описа на Районен съд – гр.Ямбол за 2017 г., като я ОТМЕНЯ в частта, с която е приложена разпоредбата на чл.66, ал.1 от
НК и е отложено от изтърпяване за изпитателен срок от четири години наложеното
на осн.чл.54 от НК на подс.Г.М.С. ***, с ЕГН **********, наказание лишаване от
свобода, като вместо това ПОСТАНОВЯВА:
На основание чл.57, ал.1, т.3
от ЗИНЗС ОПРЕДЕЛЯ първоначален ОБЩ
режим за изтърпяване на наложеното на подс.Г.С. наказание лишаване от свобода
за срок от 2 /две/ години.
На осн.чл.340, ал.4 от НПК
препис от настоящото решение да се изпрати незабавно на ОП-Ямбол.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1.
2.