ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА СТОЕВА

ЧЛЕНОВЕ: 1. НИКОЛАЙ ИВАНОВ

2. ГАЛИНА ВЪЛЧАНОВА

секретар

като разгледа докладваното от съдия Росица Стоева

възз.ч.гр.дело №325 по описа за 2017 г.,

за да се произнесе взе предвид следното:

Производството пред Ямболски Окръжен съд е образувано по частна жалба, вх.№9231/13.06.2017 г., подадена от Б.Я.М. *** против Определение №827/24.04.2017 г. по гр.д.№1847/2014 г. на ЯРС, с което е отхвърлена молбата му с пр.осн. чл.83, ал.2 от ГПК за освобождаване от ДТ в размер на 15 лв. по подадена от него частна жалба против разпореждане №126/09.01.2017 г. по гр.д.№1847/2014 г. на ЯРС.

В жалбата се сочат съображения за незаконосъобразност на атакувания съдебен акт. Жалбоподателят счита за неправилен крайния извод на ЯРС, тъй като само факта, че притежава недвижим имот не презюмира получаване на доходи от него. Изложил е, че е специализант към МУ-София, където работи без да получава доходи и без право да работи другаде. Сочи още, че не само няма право на работа и осигуровки, но има задължение да заплаща по 180 лв. на месец, като специализант. В жалбата са изложени и множество житейски съображения. Иска се отмяна на атакуваното определение и уважаване на молбата за освобождаване от ДТ.

По частната жалба е постъпил отговор от Медицински университет - гр.София, в който е заявено становище за нейната неоснователност. Посочено е, че към настоящия момент Б.М. не е специализант на университета, тъй като е завършил специализацията си към 01.06.2017 г. и му е издадено свидетелство за призната специалност по "трудова медицина". Изложено е още, че М. никога и на никакво основание не е полагал труд в полза на МУ-София, включително и докато е специализирал /обучението му се е провеждало в РИОКОЗ - София, който не е част от структурата на университета/, поради което и никой не му е забранявал да работи. Иска се потвърждаване на атакуваното определение.

Ямболският окръжен съд, след като съобрази оплакванията в частната жалба и доказателствата по делото, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Частната жалба е подадена в законовия срок и от легитимирано лице, поради което е допустима, а разгледана по същество е неоснователна.

Съображенията са следните:

Производството по гр.д.№1847/2014 г. по описа на ЯРС е във фаза след постановяване на съдебно решение и преди влизане в сила на същото. Ответника Б.М. е подал молба за освобождаване от ДТ в размер на 15 лв. по подадена от него частна жалба против разпореждане №126/09.01.2017 г. по гр.д.№1847/2014 г. на ЯРС, мотивирайки се с твърдение за липса на достатъчно средства да я заплати. След указание на съда, молителя е представил декларация с дата 14.04.2014 г. за семейно и имотно състояние, където жалбоподателя е декларирал, че е кл.здрав, безработен, притежава недвижим имот - търговски обект в гр.София, не притежава МПС, няма доходи и е на издръжка на баща си.

С атакуваното в настоящото производство определение, районния съд е отхвърлил молбата, мотивирайки се, че същата не е подкрепена с доказателства, установяващи изискуемите от закона предпоставки, визирани в чл.83, ал.2 от ГПК.

Въззивния съд намира обжалваното определение за правилно, а изложените от първостепенния съд мотиви се споделят.

Съгласно нормата на чл.83, ал.2 от ГПК такси и разноски по производството не се внасят от физически лица, за които е признато от съда, че нямат достатъчно средства да ги заплатят, като при разглеждане на молбата за освобождаване съдът взема предвид: доходите на лицето и на неговото семейство; имущественото състояние, удостоверено с декларация; семейното положение; здравословното състояние; трудовата заетост; възрастта; други констатирани обстоятелства. Така посочената законова разпоредба е императивна и не подлежи на разширително тълкуване. При анализа й следва, че за да бъде освободено едно лице от такси и разноски в съдебното производство, същото следва по категоричен и несъмнен начин да установи наличието на горе-изброените предпоставки.

В конкретния случай, такова доказване не е направено. Представената пред първостепенния съд декларация не е годно доказателство за установяване на твърдяните от частния жалбоподател обстоятелства, а именно, че е безработен, няма доходи или имущество, от които да се издържа или да заплати необходимата ДТ. Това е така, тъй като с оглед посочената в декларацията дата - 14.04.2014 г., същата отразява състоянието на доходите и имуществото на жалбоподателя именно към тази дата, но не и състоянието към момента на подаване на молбата за освобождаване от ДТ. При това положение и след като изискванията на закона не са налице, правилно молбата му по чл.83, ал.2 ГПК за освобождаване от държавна такса е оставена без уважение.

За изчерпателност, следва да бъде отбелязано, че по делото липсват доказателства, които да създадат у съда убеждение, че М. се намира в тежко семейно или здравословно състояние. Напротив той е млад човек /на 44 год./, в работоспособна възраст, лекар по образование с вече придобита специалност по "трудова медицина", липсват данни да е във влошено здравословно състояние /в декларацията е отразил "клинично здрав"/. Освен това същият е собственик на търговски обект в гр.София, от отдаването под наем на който също би могъл да реализира доходи. Макар и без значение за крайния извод на съда, но следва да бъде отразено, че не отговарят на истината твърденията в частната жалба на М., че е специализант към МУ-София, където работи без да получава доходи и без право да работи другаде, но със задължение да заплаща по 180 лв. на месец, като специализант. Твърдението, че е специализант се опровергава от приложеното към отговора на МУ - София удостоверение, видно от което М. е завършил специализацията си към 01.06.2017 г. Не отговаря на истината и твърдението за ежемесечно заплащане на сумата от 180 лв. за специализация - от документите по гр.д.№1847/2014 г. се установява, че такова задължение М. е имал само за периода 01.01.2013 г. до 10.03.2013 г. и именно то е предмет на делото, а след този период обучението му е финансирано от МЗ.

При всичко изложено до тук следва обоснования извод, че М. би могъл да отдели средства за заплащане на ДТ - 15 лв., поради което молбата му за освобождаване от заплащането й се явява неоснователна. /в т. см. Определение №550/04.11.2016 г. по ч.гр.д. №447/2016 г. на БАС/.

Ето защо ЯОС счита, че обжалваното определение е законосъобразно и като такова, следва да се потвърди, а жалбата против него - да се остави без уважение.

Водим от горното, ЯОС

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Определение №827/24.04.2017 г., постановено по гр.д.№1847/2014 г. на ЯРС, с което е отхвърлена молбата Б.Я.М. с пр.осн. чл.83, ал.2 от ГПК за освобождаване от ДТ в размер на 15 лв. по подадена от него частна жалба против разпореждане №126/09.01.2017 г. по гр.д.№1847/2014 г. на ЯРС.

Определението, на осн. чл.274, ал.4 ГПК, е окончателно и не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.