О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 20.09.2017 г. гр.Ямбол

Ямболският окръжен съд, първи въззивен граждански състав

На двадесети…септември..две хиляди и седемнадесета година

в закрито заседание в следния състав:

Председател: Росица Стоева

Членове: Николай Иванов

Галина Вълчанова

секретар

като разгледа докладваното от съдия Г.Вълчанова

възз.ч.гр.д. № 320 по описа на 2017 г.,

за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.274 от ГПК.

Образувано е по частна жалба на Р.С.Ц., длъжник по ч.гр.д.№1794/2015 г. по описа на ЯРС против разпореждане от 12.07.2017 г., с което се връща депозираното от него възражение по чл.414 от ГПК. Твърди се, че разпореждането на съда е порочно, неправилно, необосновано и незаконосъобразно и с постановяването му жалбоподателят е лишен от право на защита. Сочи се, че действително жалбоподателят не живее на постоянния си адрес в гр.Ямбол от 2006 г. и книжата би следвало да му бъдат връчени на настоящия адрес в с.Пиргово, обл.Русе, където е регистриран от 2012 г. или на посочен в изпълнителното дело съдебен адрес ***. На никой от последните два адреса Р.Ц. не е бил уведомяван, а е научил за издадената заповед от запорно съобщение от 28.06.2017 г. в изпълнителното производство. Едва тогава, след узнаването длъжникът Ц. е депозирал възражението си по чл.414 от ГПК на 7.07.2017 г.

Останалите изложени от жалбоподателя възражения – за липса на нотариална заверка върху документа по чл.417 от ГПК, съдът не обсъжда, тъй като същите са предмет на друго производство.

От заявителя в заповедното производство Е.С.Ц. е депозиран отговор на частната жалба, с който същата се счита за неоснователна, а атакуваното разпореждане като правилно и законосъобразно се желае да бъде потвърдено. Излагат се подробни съображения за това, че съобщението с издадената заповед за изпълнение са надлежно връчени на постоянния адрес на длъжника в гр.Ямбол и съдът правилно е преценил същата за влязла в сила, а възражението като просрочено е върнато. Иска се присъждане и на направените в настоящото производство разноски.

Съдът след като се запозна с частната жалба, намира същата за допустима, депозирана в срока по чл.275 от ГПК, от легитимирана страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество съдът намира частната жалба за неоснователна, поради което следва да бъде оставена без уважение по следните съображения:

Ч.гр.д.№ 1794/2015 г. е образувано пред ЯРС по заявление по реда на чл.410 от ГПК на Е.С.Ц. *** против длъжника Р.С.Ц. *** за главница 13 800 лв. и лихва 498,83 лв. – неизплатено в срок обезщетение по спогодба помежду им. Съдът е уважил заявлението и е издал заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК № 1109/29.07.2015 г. Преди издаване на заповедта, районният съд съгласно вмененото му задължение по чл.411 ал.1 от ГПК за служебна справка за адресната регистрация на длъжника с оглед местната подсъдност, е извършил такава. Видно от справката от 28.07.2015 г. Р.С.Ц. е с постоянен адрес *** и с настоящ адрес ***. Съдът е връчил издадената заповед за изпълнение на постоянния адрес в гр.Ямбол по реда на чл.47 ал.1 от ГПК като е залепил уведомление и тъй като книжата не са били потърсени в дадения срок, длъжникът Ц. е приет за редовно уведомен. Независимо от това, съдът е изпратил за връчване заповедта и по настоящ адрес ***, откъдето съобщението е върнато със забележка от кметството, че Р.Ц. не живее на адреса от м.май 2013 г. След като заповедта за изпълнение е влязла в сила на 7.10.2015 г., съдът е разпоредил издаване на изпълнителен лист.

На 10.07.2017 г. длъжникът Ц. е депозирал възражение по чл.414 от ГПК, че не дължи изпълнение на вземането по заповедта, а ЯРС е постановил атакуваното разпореждане № 4769/12.07.2017 г. за връщането му като просрочено.

Въззивният съд намира за правилно и законосъобразно разпореждането на районния съд за връщане на възражението по чл.414 от ГПК, тъй като същото действително е просрочено. Възражението за недължимост на вземането съгласно чл.414 от ГПК може да бъде депозирано пред заповедния съд в двуседмичен срок от връчване на заповедта, който не може да бъде продължаван. Съдът не споделя становището на длъжника за това, че не е редовно уведомен, тъй като районният съд е извършил призоваването по реда на чл.47 от ГПК на постоянния адрес, съобразно извършената служебна справка. Длъжникът е бил търсен безрезултатно и на настоящия адрес в с.Пиргово, а на посочен от него съдебен адрес в друго производство две години по-късно е невъзможно да бъде призоваван.

Предвид изложеното, въззивният съд счита, че разпореждането, с което възражението по чл.414 от ГПК на Р.С.Ц. е върнато като просрочено е правилно и следва да бъде потвърдено, а при този изход на делото същият следва да бъде осъден да заплати на въззивника направените разноски пред тази инстанция в размер 360 лв.

На основание изложеното, ЯОС

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА разпореждане № 4769/12.07.2017 г. , постановено по ч.гр.д.№ 1794/2015 г. по описа на ЯРС.

ОСЪЖДА Р.С.Ц., ЕГН ********** *** да заплати на Е.С.Ц., ЕГН ********** *** направените пред настоящата инстанция разноски в размер 360 лв.

Определението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.