О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 5.09.2017 г. гр.Ямбол

Ямболският окръжен съд, първи въззивен граждански състав

на..…пети…септември……две хиляди и седемнадесета година

в закрито заседание в следния състав:

Председател: Диана Фарфарова

Членове: Добрин Кючуков

Галина Вълчанова

секретар

като разгледа докладваното от съдия Г.Вълчанова

възз.ч.гр.д. № 280 по описа на 2017 г.,

за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.274 от ГПК.

Образувано е по частна жалба на Р.К.Т.-Г., ищец по гр.д.№ 3502/2016 г. по описа на ЯРС против определение № 1417/19.07.2017 г., с което съдът е оставил без разглеждане като недопустим предявения от нея иск и производството по делото е прекратено. Жалбоподателката не е съгласна и счита за неправилно направеното от районния съд тълкуване и позоваване на константната съдебна практика за това, че редът на чл.32 ал.2 от ЗС не може да намери приложение при разпределяне на ползването на дворно място, представляващо обща част, тъй като в този случай не е налице съсобственост. По този начин се създава противоречие със закона, който дава възможност за разпределяне право на ползване между съсобственици точно поради наличието на обща част от притежаваното и ползвано дворно място и не следва да се прилага съдебната практика във връзка с недопустимост на делба на обща част и тази за недопустимост на разпределяне право на ползване, цитирани от районния съд. Изложени са подробни съображения в подкрепа на становището на жалбоподателката, включително с цитати от автори на различни трудове по вещно право и съдебна практика. Иска се отмяна на атакуваното определение като неправилно, незаконно и несправедливо и връщане на делото на първоинстанционния съд с указания за продължаване на производството, както и присъждане на направените в настоящото производство разноски.

В законния срок ответниците по иска – Г.М. К., Е.Е.К. и Р.Г.К. са депозирали отговор на частната жалба със становище, че същата е неоснователна, а атакуваното определение на районния съд – правилно и законосъобразно. Твърди се, че съдът правилно е направил преценка за статута на дворното място, чието разпределяне се желае, а именно, че е обща част по смисъла на етажната собственост и е недопустимо правото на ползване да бъде разпределяно. Иска се обжалваното определение да бъде потвърдено и се присъдят направените в настоящото производство разноски.

Съдът след като се запозна с частната жалба, намира същата за допустима, депозирана в срока по чл.275 от ГПК, от легитимирана страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. При преценка са събраните по делото доказателства, доводите на страните, ЯОС намира жалбата за основателна, поради което следва да бъде уважена по следните съображения:

Производството пред ЯРС е образувано по искова молба със заявена от Р.К.Т.-Г. против Р.Г.К., Г.М.К. и Е.Е.К. претенция с правно основание чл.32 ал.2 от ЗС за постановяване на решение за разпределяне между страните ползването на незастроената част от недвижим имот, представляващ дворно място с площ от 412 кв.м, ПИ с идентификатор 87374.537.139, съгласно одобрената КККР на гр. Ямбол. Твърди се, че са съсобственици на процесния имот – застроено дворно място, представляващо ПИ с идентификатор 87374.537.139 съгласно одобрената КККР на гр. Ямбол, с административен адрес гр. Я., ул. „К.“ № *, при равни квоти – по 1/2 ид.ч. за Р.К.Т.-Г. и Р.Г.К., а ответниците Г.М.К. и Е.Е.К. – родители на последната, са си запазили правото на ползване при прехвърляне на собствеността на своята дъщеря. Представени са като доказателства нотариалните актове на страните и скици на имота, видно от които в имота има изградени общо четири постройки: сграда № 1 с идентификатор ********, представляваща масивна жилищна сграда със застроена площ от 111,85 кв.м, в която ищцата е собственик на втори и трети жилищни етажи, а ответницата – на първи жилищен етаж в хоризонтал; сграда № 2 с идентификатор 87374.537.139.2, представляваща масивна едноетажна къща, състояща се от стая, кухня и салон, който имот е еднолична собственост на ответницата; сграда № 3 с идентификатор 87374.537.139.3 – гараж, собственост на ищцата и сграда № 4 с идентификатор**********, собственост на ответницата. Заявено е, че дворното място представлява обща част и страните не могат доброволно да се разберат за начина на ползване на незастроената част от същото, поради което ищцата предявява иск по чл. 32, ал.2 от ЗС, с което моли съдът да разпредели ползването на незастроената част от процесното дворно място, като отчете правата на страните.

В отговора по чл.131 от ГПК ответниците са оспорили иска пред районния съд като неоснователен, тъй като следва на разпределяне да подлежи само незастроеното дворно място, а неговата площ е такава, че не позволява да се извърши разпределяне на ползването му между всички съсобственици и ползватели на дворното място.

ЯРС е приел за недопустим заведения иск и е прекратил производството, тъй като съгласно константната съдебна практика на Върховния съд на Р България и на ВКС, редът на чл. 32, ал.2 от ЗС не може да намери приложение при разпределение на ползването на дворно място, представляващо обща част, тъй като в този случай не е налице съсобственост. Районният съд се е позовал на мотиви в Постановление на Пленума на ВС № 2/04.05.1982 г. по гр.д. № 9/1981 г. относно недопустимост на делба на съсобствен парцел, в който има две или повече самостоятелни сгради, които могат да бъдат обект на собственост и които са изключени от съсобствеността, а принадлежат на отделни собственици, както и че не е допустима делба на парцели, в които е изградена етажна собственост. Другото решение, на което се позовава районният съд е № 423/13.01.2011 г. по гр.д. № 4949/2008 г. на ВКС, І г.о. за недопустимост на иска по чл.32 ал.2 от ЗС при липса на съсобственост по отношение на урегулирания поземлен имот, предмет на този иск.

ЯОС не споделя направените от първоинстанционния съд изводи относно недопустимост на заведения от Р.К.Т.-Г. против Р.Г.К., Г.М.К. и Е.Е.К. иск с правно основание чл.32 ал.2 от ЗС за разпределяне право на ползване върху съсобствено дворно място. Действително производството по чл. 32, ал.2 от ЗС представлява спорна съдебна администрация и цели да предостави правна защита на съсобственици на недвижими имоти, които не могат да постигнат съгласие как да ползват общата вещ съобразно правата си в съсобствеността. Тъй като се касае за разпределяне право на ползване върху обща за съсобствениците вещ неправилно е да се прави аналогия и превратно тълкуване на постоянната съдебна практика във връзка със съдебната делба. Безспорно е недопустимо извършването на делба по отношение на съсобствен парцел, в който има две или повече самостоятелни сгради, които могат да бъдат обект на собственост и които са изключени от съсобствеността, а принадлежат на отделни собственици, както и че не е допустима делба на парцели, в които е изградена етажна собственост. В настоящия случай обаче не се касае за предявен иск за делба при наличието на посочената етажна собственост и изградени самостоятелни обекти в общото дворно място. Именно поради невъзможност за извършване на делба на съсобствения имот, ищцата претендира разпределяне правото на ползване между съсобствениците. Не е налице аналогия на тази забрана за делба с разпределяне правото на ползване при същите фактически обстоятелства още по-малко предвид решението по чл.290 от ГПК, на което се позовава районният съд. В решение № 423/13.01.2011 г. по гр.д. № 4949/2008 г. на ВКС, І г.о. за недопустимост на иска по чл.32 ал.2 от ЗС при липса на съсобственост по отношение на урегулирания поземлен имот, се касае за общ по регулация парцел без да са уредени регулационните сметки за изравняване частите в съсобствеността до изтичане на срока по ЗУТ, поради което е отпаднало отчуждителното действие на неприложения дворищнорегулационен план и не е налице съсобственост върху УПИ, предмет на иска. От обстоятелствата, установени към този момент по делото не може да се направи извод и че дворното място, върху което са построени тези сгради е обща част към постройките и ползването на общите части следва да бъде разрешено от мнозинството на дяловете на собствениците, изчислени по правилото на чл. 40 от ЗС. Както и ответниците за отбелязали в отговора си по частната жалба, дворът може да придобие статутът на обща част към етажна собственост само ако всички етажни собственици, собственици и на дворното място са изразили изрична воля дворното място да бъде обща част. Такива данни по делото липсват и не са твърдяни от никоя от страните, поради което не може да се изведе извода, че процесното дворно място, чието разпределяне се иска е обща част по смисъла на чл.38 и чл.40 от ЗС.

Предвид изложеното, въззивният съд счита, че определението, с което е оставен без разглеждане като недопустим искът по чл.32 ал.2 от ЗС и делото е прекратено, като неправилно следва да бъде отменено, а делото следва да бъде върнато за продължаване на първоинстанционното производство за разглеждане на предявения иск.

При този изход на делото след като съдът уважи частната жалба, Р.Г.К., Г.М.К. и Е.Е.К. следва да бъдат осъдени да заплатят на жалбоподателката Р.К.Т.-Г. направените в настоящото производство разноски в размер 315 лв.

На основание изложеното, ЯОС

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ определение № 1417/19.07.2017 г., постановено по гр.д.№ 3502/2016 г. по описа на ЯРС за прекратяване на производството по делото и ВРЪЩА делото за продължаване на съдопроизводствените правила.

Определението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.