гр.Ямбол........29.09........2017
г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
На..................деветнадесети...септември……..........................................
През две хиляди и
седемнадесета година,..........в състав:
Председател: Росица Стоева
Членове:
Николай Иванов
Галина Вълчанова
Производството е по реда на чл.258
от ГПК.
Пред ЯОС е депозирана въззивна жалба от МБАЛ „Св.Пантелеймон“ АД гр.Ямбол чрез пълномощника адв.Д.Д. против решение, постановено по гр.д.№ 1446/2017 г. по описа на РС Ямбол, иска се отмяната на този акт и вместо него окръжният съд да постанови друг, с който да отхвърли предявените искове и се присъдят разноските пред двете инстанции. С атакуваното решение съдът е уважил исковете на М.Г.Д. с правно основание чл.344 ал.1 т.1 и т.2 от КТ като е отменил като незаконосъобразно уволнението й и я възстановил на заеманата преди това длъжност „служител човешки ресурси“.
Постановеното решение се счита за неправилно, постановено в противоречие с материално-правни разпоредби, при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и необосновано. Съдът е направил неправилни изводи относно нередовно връчване на заповедта за уволнение, за това, че извършеното съкращение не е реално, работодателят не извършил подбор и няма обосноваване на промяната в щатното разписание. Не е допусната искана от жалбоподателя, която би довела до различни изводи. По тези и други подробни съображения, посочени в жалбата се желае отмяна на атакуванато решение и отхвърляне на предявените искове.
В законоустановения срок ищцата по делото е депозирала
отговор на въззивната жалба и счита същата за неоснователна и необоснована, а
постановеното от районния съд решение като правилно, законосъобразно и
обосновано се желае да бъде оставено в сила. Излагат се подробни съображения за
това, че съдът правилно е обсъдил събраните писмени и гласни доказателства, въз
основа на което е постановил и своя акт.
В съдебно заседание страните,
редовно призовани, не се явяват, но чрез своите пълномощници поддържат
становищата си, изразени по въззивната жалба и отговора към нея.
След преценка на събраните по
делото доказателства, съдът приема за установена следната фактическа
обстановка:
М.Г.Д. *** е завела пред районния съд
иск против МБАЛ „Св. Пантелеймон“ АД гр. Ямбол за признаване на уволнението й,
извършено със заповед № 46/15.05.2015 г. за незаконно и то да бъде отменено,
както и да бъде възстановена на заеманата преди уволнението длъжност служител
„Човешки ресурси“. Твърденията на Д. са за незаконност на извършеното
уволнение, като първо следва да се приеме, че нейният иск е предявен в
преклузивния двумесечен срок, считано от уведомяването за уволнението, което се
е случило почти две години по-късно от изпращането на нотариалната покана.
Счита се също, че при издаване на процесната заповед са допуснати съществени
нарушения, не е било налице реално съкращаване в щата, както и не е извършен от
работодателя задължителен подбор, а е имало предпоставки за това.
За установяване на своите твърдения
и двете страни са представили писмени доказателства, като от представеното от
ответника ЛТД на М.Д. се установява, че същата е работила в МБАЛ „Св.
Пантелеймон“ АД по трудов договор № 72/16.12.2013 г. в отдел „Човешки ресурси“
на длъжност „служител човешки ресурси“. Това трудово правоотношение е
прекратено с атакуваната заповед № 46/15.05.2015 г., на основание чл. 328, ал.
1, т. 2, пр. 2 от КТ – съкращаване на щата. Изпълнителният директор на
болницата е прекратил трудовото правоотношение по трудов договор №
72/16.12.2013 г., сключен с М.Г.Д. на длъжност „служител човешки ресурси“,
считано от датата на връчване. Към момента на издаване на заповедта за
прекратяване на трудовото правоотношение, Д. е била в законно разрешеният й за
ползване неплатен отпуск. Съгласно Заповед № 106/28.01.2015 г. на М, Д. е
разрешено ползването на 31 работни дни отпуск за 2015 г., считано от 26.02.2015
г. до 14.04.2015 г. и две години неплатен отпуск, считано от 15.04.2015 г. до
15.04.2017 г. Именно във връзка с това обстоятелство, работодателят е пристъпил
към уволнението на Д., след като се е снабдил с предварително разрешение за
прекратяване на трудовото правоотношение с Д., ползваща се от особената закрила
по чл. 333, ал. 1, т. 4 от КТ, дадено на 05.05.2015 г. от Дирекция „Инспекция
по труда“ гр. Ямбол.
Заповедта за прекратяване на
трудовото правоотношение е изпратена за връчване на М.Д. с нотариална покана от
02.06.2015 г. и на 18.06.2015 г. нотариусът е удостоверил връчването на
нотариалната покана на Д. по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК. Във връзка с
извършеното връчване е изготвен протокол от нотариуса за това, че на 02.06.2015
г. е посетил адреса на М.Д., не е удостоверил присъствие на адресата (не му
било отворено след многократни позвънявания), нито пък е намерено лице, което
желае да получи поканата. По тази причина нотариусът е залепил уведомление на
вратата на жилището и пуснал втори екземпляр в пощенската кутия на входа.
Относно установяване
законосъобразността на извършеното уволнение поради съкращаване на щата,
ответникът пред първата инстанция е представил щатното разписание от 17.03.2015
г., утвърдено със Заповед № 35 от тази дата, видно от което, във
финансово-счетоводен отдел съществуват шест длъжности, сред които експерт
управление на човешките ресурси – 1 бройка, отчетник изчисляване трудови
възнаграждения – 2 бройки и служител „човешки ресурси“ – 1 бройка. В поименното
щатно разписание към 17.03.2015 г. като служител „човешки ресурси“ е посочена М.Г.Д..
На 01.04.2015 г. със Заповед № 55 изпълнителния директор на МБАЛ „Св.
Пантелеймон“ АД е утвърдил ново длъжностно разписание в сила от 01.05.2015 г.,
съгласно което във финансово-счетоводен отдел е премахната длъжността служител
„човешки ресурси“, а зе апазена длъжността експерт „управление на човешките
ресурси“ и отчетник „изчисляване трудови възнаграждения“ – 2 бройки. Със
Заповед № 110/03.07.2015 г. изпълнителният директор е утвърдил ново длъжностно
разписание, в сила от 01.07.2015 г., в което няма промени по длъжности и щатни
бройки във финансово-счетоводен отдел, в който отново има една бройка за
експерт „управление на човешките ресурси“ и 2 бройки за отчетник „изчисляване
трудови възнаграждения“.
Ответникът е представил
длъжностните характеристики на служител „човешки ресурси“ и на експерт
„управление на човешките ресурси“, като съгласно длъжностната характеристика на
служител „човешки ресурси“, неговата основна задача е да приема документите на
кандидатите за работа и подготвя проектите на трудовите договори на
допълнителните споразумения към тях и заповедите за прекратяването им.
Основната функция на длъжността експерт „управление на човешките ресурси“ е да
организира, планира и контролира дейността в направление „Човешки ресурси“ по
сключване изменение и прекратяване на трудовите правоотношения, осигурителните
и данъчни задължения на работодателя в тази връзка, планиране и изразходване на
средствата за работна заплата, планиране и отчитане труда на служителите в
болницата.
При така установената фактическа
обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Въззивната жалба е допустима,
подадена е в предвидения в чл. 259, ал.1 ГПК преклузивен срок и отговаря на
изискванията на чл. 260 и чл. 261 ГПК. Възивникът е легитимиран и има правен
интерес от обжалването. Преценена по същество, съдът намира жалбата за
основателна. В съответствие с правомощията си при проверка на валидността и
допустимостта на атакуваното решение, въззивният съд преценя, че последното е
валидно и допустимо. При преценка по същество, атакуваното решение се преценя
за неправилно.
Предявеният иск от М.Д. против МБАЛ
„Св. Пантелеймон“ АД гр. Ямбол е с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 2
от КТ – за признаване за незаконно на извършено по отношение на Д. уволнение
поради съкращаване на щата, за неговата отмяна и възстановяването й на
заеманата преди това длъжност – служител „човешки ресурси“.
На първо място, съдът намира за неоснователни
оплакванията на жалбоподателя МБАЛ „Св. Пантелеймон“ АД гр. Ямбол относно
направените от районния съд изводи за това, че предявеният иск не е погасен по
давност, тъй като заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение не е
била надлежно връчена на Д. през 2015 г. В този смисъл настоящият състав изцяло
споделя становището на районния съд за това, че не е спазена процедурата по чл.
47 ГПК и същата не е изпълнена в нейната цялост от нотариуса, връчващ
нотариалната покана и заповедта за уволнение не може да бъде приета за редовно
връчена на 18.06.2015 г. Извършените от нотариуса действия по връчването са
непълни, тъй като същият е удостоверил в протокола си от 02.06.2015 г., че
еднократно е посетил адреса на Д. и след като не му било отворено и не се
намерило лице да получи поканата, е залепил уведомление. Съгласно постоянната
съдебна практика, процедурата по редовно връчване на съобщение чрез залепване
на уведомление съгласно чл. 47 ГПК изисква преди залепване на уведомлението да
бъдат осъществени няколко посещения на адреса по различно време, в рамките на
около месец, при които посещения лицето да не бъде открито и да не се намери
лице, съгласно да получи книжата. Едва след извършване на тези действия, би
следвало да бъде залепено уведомлението, а след като нотариусът не е направил
такива няколко посещения в рамките на един месец, не може да бъде прието, че
същият е спазил процедурата по връчване, както и че самото връчване е надлежно
извършено и следва да се приеме за редовно, направено по реда на чл. 47, ал. 5
ГПК. При тези изводи съдът приема, че Д. не е била надлежно уведомена за
прекратяване на трудовото й правоотношение на 18.06.2015 г. чрез нотариуса, а е
узнала за уволнението си на 12.04.2017 г., когато е получила от своя
работодател Заповед № 46/15.05.2015 г. В този случай трудовият спор е предявен
в двумесечния срок, съгласно чл. 358, ал.1, т. 2 от КТ, а именно на 02.05.2017
г.
След като предявеният иск за отмяна
на уволнение и възстановяване на заеманата длъжност от Д. не е преклудиран,
същият следва да бъде разгледан по същество, при което съдът го намира за
неоснователен по следните съображения:
Въззивната инстанция намира за
неправилни направените от първоинстанционния съд изводи във връзка с липсата на
реално съкращаване на щата, както и неизпълнено задължение на работодателя за
извършване на подбор.
Предвид събраните по делото
доказателства – длъжностни щатни разписания и длъжностни характеристики, съдът
намира, че извършеното съкращаване на щата е било реално. Съгласно длъжностното
щатно разписание, действащо към 17.03.2015 г. в отдел „финансово-счетоводен“,
съществува изпълняваната от М, Д. длъжност служител „човешки ресурси“. В длъжностното
щатно разписание в сила от 01.05.2015 г., действащо и актуално към извършване
на уволнението на Д. със Заповед № 46/15.05.2015 г., заеманата от нея длъжност
служител „човешки ресурси“ е премахната и не съществува като бройка във
финансово-счетоводен отдел. Тази длъжност не съществува и в последвалото ново
длъжностно щатно разписание, в сила от 01.07.2015 г. Съдът намира за
неоснователни претенциите на Д. за това, че съкращаването на щата не е реално,
поради това, че нейните трудови функции са се запазили, до каквито изводи е
стигнал и районният съд. Настоящият състав счита, че функциите на заеманата от Д.
длъжност служител „човешки ресурси“ са премахнати изцяло, не са съществено променени
чрез отпадане на част от тях или възлагане на допълнителни, както е прието от
районния съд. Именно от съпоставянето на длъжностните характеристики за
отпадналата длъжност служител „човешки ресурси“ и за съществуващата и запазена
длъжност експерт „управление на човешките ресурси“, следва да бъде направен
извода, че трудовите функции на заеманата от Д. длъжност не са запазени, а ако
част от тях е запазена, то те са предоставени за изпълняване на останалите
длъжности по щатно разписание, което не е удостоверено в настоящото
производство. Съдът не може да приеме, че е налице трансформиране на длъжности
и фиктивно съкращаване на щата, тъй като не се установява част или изцяло
съкратени трудови функции да преминават към нова или към друга длъжност. Както
се посочи вече, функциите на длъжностите служител „човешки ресурси“ и експерт
„управление на човешки ресурси“ са различни, а по своя характер, както и
работодателят в своята въззивна жалба ги определя като такива с аналитични
функции за длъжността „експерт“ и с изпълнителски функции за длъжността
„служител“. Дори да се приеме, че функции, изпълнявани от ищцата са били
възложени на друг служител, след като той изпълнява и свои задължения по трудов
договор, различни от тези на ищцата, при липсата на заеманата от нея бройка,
следва да се приеме, че е било налице реално съкращаване на щата.
Неоснователно е твърдението на
ищцата и за неправилни се приемат направените от районния съд изводи във връзка
с наличието на задължение за работодателя в процесния случай да извърши подбор,
съгласно чл. 329 ГПК, какъвто той не е направил. Както се посочи вече, съдът
счита, че не е налице сходство между съкратената длъжност, заемана от ищцата
служител „човешки ресурси“ и длъжностите, съществували и запазени след
съкращаването на нейната – експерт „човешки ресурси“ и отчетник „изчисляване
трудови възнаграждения“. Работодателят е прекратил трудовото правоотношение с
ищцата без да извършва подбор, което не е спорно, поради това, че съкратената
щатна бройка, заемана от нея, е единствена на длъжността. Задължение за
извършване на подбор между заемащите сходни длъжности, работодателят няма, а и
по делото не се установи да е било налице сходство между длъжностите. Това се
установи и по-горе при преценка за наличието на реално съкращаване на щат, след
съпоставка на длъжностните характеристики на длъжностите експерт и служител.
При това сравнение се установяват съществени различия в работата на заемащите
двете длъжности, като основната задача на служителя „човешки ресурси“ е
по-скоро техническа и деловодна – да приема документи и подготвя проекти на
трудови договори и заповеди за прекратяването им, докато дейността по
длъжностна характеристика на експерт „управление човешки ресурси“ е по-скоро
организационна и ръководна, тъй като служителят следва да организира, планира и
контролира дейността в направление „човешки ресурси“. Предвид това съдът
приема, че не е налице сходство в основните характеризиращи длъжностите
функции, така че липсва основание да бъде задължен работодателят да извършва
подбор между заемащите тези длъжности при съкращаването на щатната бройка на
длъжността служител „човешки ресурси“.
Предвид всичко изложено до тук,
въззивният съд прави извод, че М.Д. е била законосъобразно уволнена, след
съкращаване на щатната бройка на длъжността й, което е било реално и подбор по
чл. 329 ГПК не се е дължал от работодателя. При това положение Заповед №
46/15.05.2015 г. е законосъобразна и прекратяването на трудовото правоотношение
между страните не следва да бъде отменено, а искът с правно основание чл. 344,
ал. 1, т. 1 КТ, следва да бъде отхвърлен.
При отхвърляне на главния иск за
отмяна на уволнението, следва да бъде отхвърлен и предявеният иск с правно
основание чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ за възстановяване на Д. на заеманата длъжност
служител „човешки ресурси“.
След като достигна до тези изводи,
въззивната инстанция следва да отмени изцяло атакуваното решение на районния
съд и постанови ново такова, с което да отхвърли предявените искове.
Въззиваемата Д. следва да бъде
осъдена да заплати на въззивника МБАЛ „Св. Пантелеймон“ АД гр. Ямбол направените
по делото разноски и пред двете инстанции, както следва: разноски в размер 500
лв. адвокатско възнаграждение пред районния съд и разноски в размер на 540 лв.
пред окръжния съд, от които 500 лв. са за адвокатско възнаграждение. Съдът
намира за неоснователно възражението на пълномощника на въззиваемата страна
относно прекомерност на адвокатското възнаграждение на пълномощника на въззивника,
тъй като предвиденият в Наредба№ 1/9.07.2004 г. минимум за адвокатско
възнаграждение за отмяна на уволнение или за възстановяване на работа е в
размер 460 лв. /МРЗ през 2017 г./. Надвишаване на договорения и заплатен размер
адвокатско възнаграждение с 40 лв. не се преценя от съда за прекомерност.
На основание изложеното, ЯОС
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ Решение № 418/18.07.2017
г., постановено по гр.д.№ 1446/2017 г. по описа на ЯРС и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявените от М.Г.Д.,
ЕГН ********** *** против МБАЛ „Св.Пантелеймон“ АД, ЕИК 128501598, гр.Ямбол,
ул.“П.Хитов“ № 30, представлявано от изп.директор д-р П.Д. искове с правно
основание чл.344 ал.1 т.1 и т.2 от КТ да бъде признато за незаконно уволнението
по заповед № 46/15.05.2015 г., същото да бъде отменено и да бъде възстановена
на заеманата преди уволнението длъжност служител „човешки ресурси“.
ОСЪЖДА М.Г.Д., ЕГН **********
*** да заплати на МБАЛ „Св.Пантелеймон“ АД, ЕИК 128501598, гр.Ямбол,
ул.“П.Хитов“ № 30, представлявано от изп.директор д-р П.Д. направените по
делото разноски пред двете инстанции, както следва: разноски в размер 500 лв.
пред районния съд и разноски в размер на 540 лв. пред окръжния съд.
Решението подлежи на касационно обжалване в едномесечен срок от съобщението
на страните пред ВКС.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.