Р Е Ш Е Н
И Е
№ 26.09.2017 година гр.Ямбол
в публично заседание
в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА СТОЕВА
ЧЛЕНОВЕ: 1. ПЕТРАНКА ЖЕКОВА
2. ГЕРГАНА КОНДОВА
секретар П.У.
като разгледа
докладваното от съдия Росица Стоева
въззивно гражданско
дело № 285 по описа за 2017 г.,
за да се произнесе
взе предвид следното:
Производството
пред ЯОС е образувано по въззивна жалба на И.И.К. лично и като майка и законен представител на
малолетната Й.С.М., чрез адв.В.К. *** срещу Решение №432/25.07.2017 г.,
постановено по гр.д.№2207/2017 г. по описа на ЯРС в частта, с която ЯРС е определил режим на лични контакти на
ответника с детето всяка първа и трета събота и неделя от месеца от 09.00 ч. в
съботния ден до 17.00 ч. в неделния ден с право на преспиване за детето у
родителя; в частта, с която е постановено,
че мерките по чл.5, ал.1, т.З от ЗЗДН, изразяващи се в забрана за ответника да
приближава молителите, не важат за дните и часовете, свързани с упражняване на
лични контакти на ответника и детето Й.М.; в
частта, с която е определен срока на действие на постановената спрямо
детето Й. мярка по чл.5, ал.1, т.З и 4 от ЗЗДН на 3 месеца. Твърди се, че
решението в частта, в която е определен режим на лични контакти на ответника с
детето е недопустимо и се излагат съображения, като се иска ЯОС да обезсили,
респ. да отмени атакуваното решение в тази част, както и в частта, в която е
постановено, че мерките по чл.5, ал.1, т.З от ЗЗДН, изразяващи се в забрана за
ответника да приближава молителите, не важат за дните и часовете, свързани с
упражняване на лични контакти на ответника и детето, както и свързаните с
упражняването на режима фактически действия по взимане и връщане на детето на
неговата майка. Иска се изменение в частта относно срока на действие на
постановените спрямо детето Й. мерки по чл.5 ал.1 т.З и т.4 от ЗЗДН, като бъде
увеличен на 9 месеца. Претендират се разноските за въззивното производство.
В срока за възражение по чл.17,
ал.4 от ЗЗДН не е постъпил отговор.
В с.з. въззивника И.К., редовно и
своевременно призована, не се явява, като се представлява от адв.К. от ЯАК, която
поддържа жалбата по изложените в нея съображения и иска уважаването й. Оспорва
размера на платеното от другата страна адвокатско възнаграждение, като
прекомерно с оглед фактическата и правна сложност на делото и иска редуцирането
му до минималния размер, в случай, че се стигне до присъждане на възнаграждение
за въззиваемата страна.
В с.з. въззиваемия С.М., редовно и
своевременно призован, не се явява, като се представлява от адв.М. от ЯАК, който заявява становище
за неоснователност на въззивната жалба и иска потвърждаване на решението в атакуваните
части. Претендира за присъждане на разноски за въззивната инстанция.
След преценка на доказателствата
по делото, Окръжният съд приема за установено следното от фактическа страна:
Не се спори между страните, а и от
показанията на разпитаните свидетели се установява, че И.К. и С.М. към
19.06.2017 г. и 24.06.2017 г. са живели на съпружески начала и са обитавали
съвместно жилище, находящо се в гр.Я., ж.к.“*********“ бл.*. От представеното по делото
удостоверение за раждане се установява, че И.И.К. и С.В.М. са родители на
малолетната Й.С.М., родена на *** г.
От представената от молителката
декларация по чл.9, ал.3 от ЗЗДН се
установява, че на 19.06.2017 г., около 14:30 ч. С.М. я ударил на два пъти с
ръка по главата и вдигнал скандал на публично място с обвинения, че му
изневерява. Относно инцидентния случай са налице и показанията на св. К. П., който по време на инцидента е
присъствал на място и е бил очевидец на случилото се и който потвърждава, че на
19.06.2017 г. около 14:30 ч. С.М. е ударил на два пъти с шамар в главата И.К. и
вдигнал скандал на публично място – детска площадка в ж.к.“Зорница“, гр.Ямбол
до бл.6, при което обиждал чрез псувни и заплашвал молителката. По повод описания
инцидент е било потърсено полицейско съдействие и на място се отзовали
полицейски служители, които видно от материалите по преписка №1679-р-12140/2017
г. по описа на ОД на МВР – РУ – Ямбол са снели обяснения на страните и
свидетеля П., а на ответника са съставили предупредителен протокол и АУАН. В
съдържащото се в материалите по преписката писмено сведение от 19.06.2017 г. е
налице изявление на ответника М., че при инцидента е ударил молителката К. с
шамар.
От представената от молителката
декларация по чл.9, ал.3 от ЗЗДН се
установява, че на 19.06.2017 г., около 18:30 ч. С.М. е започнал скандал с И.К.
в обитаваното от тях жилище в гр.Я., ж.к.“**********“ бл.*, при който й крещял и я обиждал с
думите – „курва“ и „мръсница“, заплашвал я , че ще я изгони от къщи, блъскал я с
ръце и я душал. По повод на скандала били сигнализирани органите на полицията,
като полицейски служители посетили около 21:00 ч. адреса. От материалите по полицейската
преписка се установява, че при посещението на полицейските служители на
инцидентната дата, ответникът бил в явно нетрезво състояние и съзнателно пречел
на полицейските органи при изпълнението на служебните им задължения, поради
което бил. Фактът, че на посочената дата между страните е имало скандал се
установява и от показанията на свидетелите В. М. и С.М., които присъствали в жилището и
възприели непосредствено случващото се.
От представената от молителката
декларация по чл.9, ал.3 от ЗЗДН се установява, че на 24.06.2017 г. ответникът
отново вдигнал скандал, като крещял и обвинявал молителката, принудил я заедно
с детето да излязат от жилището и ги накарал да отидат на всички места, където
са ходили по-рано през деня, ударил И.К. по ръката в присъствието на детето и
си тръгнал с него, като двамата се качили в случайно минаваща кола. Тези
обстоятелства се установяват и от показанията на свидетеля И. К., който пресъздава казаното му от
ответника по телефона в същия ден, както и от показанията на свидетеля В. М., който също сочи, че на този
ден, синът му се е обадил по телефона на майка си, за да каже, че молителката
го напуснала.
Въз основа на така установената
фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Въззивната жалба намира правното
си основание в чл.17, ал.1 от Закона за защита от домашно насилие, допустима е, тъй като е подадена в
предвидения в нормата преклузивен 7-дневен срок и отговаря на изискванията на закона.
Въззивницата е легитимирана и има правен интерес от обжалването.
При служебната си
проверка по чл.269 от ГПК, въззивният съд констатира, че обжалваното решение е
валидно.
Предметът на
въззивното производство, определен с въззивната жалба, е решението на ЯРС в частта, с която е определил режим на
лични контакти на ответника с детето всяка първа и трета събота и неделя от
месеца от 09.00 ч. в съботния ден до 17.00 ч. в неделния ден с право на
преспиване за детето у родителя; в
частта, с която е постановено, че мерките по чл.5, ал.1, т.З от ЗЗДН,
изразяващи се в забрана за ответника да приближава молителите, не важат за дните
и часовете, свързани с упражняване на лични контакти на ответника и детето Й.М.
и в частта, с която е определен
срока на действие на постановените спрямо детето Й. мерки по чл.5, ал.1, т.З и
т.4 от ЗЗДН на 3 месеца.
При проверка
допустимостта на решението в обжалваната част, въззивния съд намери, че
решението на ЯРС е недопустимо в частта, с която е определил режим на
лични контакти на ответника с детето всяка първа и трета събота и неделя от
месеца от 09.00 ч. в съботния ден до 17.00 ч. в неделния ден с право на
преспиване за детето у родителя; както и
в частта, с която е постановено, че
мерките по чл.5, ал.1, т.З от ЗЗДН, изразяващи се в забрана за ответника да
приближава молителите, не важат за дните и часовете, свързани с упражняване на
лични контакти на ответника и детето Й.М..
Съображенията са
следните:
Пред
първоинстанционния съд е предявено искане с правно основание чл.4, ал.1 ЗЗДН.
Молителката К. е направила искане за защита от домашно насилие, упражнено
спрямо нея и малолетното дете Й. от С.М. - лице, с което живее във фактическо
съпружеско съжителство и което е баща на детето. В молбата молителката е
посочила и мерките защита, които желае съдът да наложи - тези по чл.5, ал.1,
т.1, 3 и 4 ЗЗДН. С решението си, в обсъжданата част, ЯРС определяйки режим на
лични контакти на ответника с детето, на първо място се е произнесъл извън
поисканото от молителката. На следващо място - определил е мерки за защита,
каквито ЗЗДН изобщо не предвижда. В чл.5, ал.1 от ЗЗДН са изчерпателно изброени
мерките, чрез които се осъществява защитата срещу домашно насилие и след тях не
фигурира "определяне на режим на лични контакти на ответника с детето".
Освен това, постановявайки, че мерките по чл.5, ал.1, т.З от ЗЗДН, изразяващи
се в забрана за ответника да приближава молителите, не важат за дните и
часовете, свързани с упражняване на лични контакти на ответника и детето Й.М.,
съдът отново е излязъл извън предоставената му от закона компетентност и в тази
връзка е обезмислил наложената с решението мярка по чл.5, ал.1, т.3 ЗЗДН.
При изложените
съображения, решението на ЯРС в обсъжданата част се явява недопустимо и като
такова следва да се обезсили в тази му част.
За прецизност
следва да бъде посочено, че решението на ЯРС е недопустимо и в частта, с която
първостепенния съд налагайки мярка за защита по чл.5, ал.1, т.4 ЗЗДН за срок от
три месеца се е произнесъл и по въпроса относно упражняването на родителските
права по отношение на детето Й.. Тъй като обаче въззивната жалба не касае тази
част от съдебното решение, то с оглед разпоредбата на чл.269 ГПК въззивния съд
не може да се произнесе.
Решението на ЯРС в частта, с която е определен срока на
действие на постановените спрямо детето Й. мерки по чл.5, ал.1, т.З и т.4 от
ЗЗДН на 3 месеца е допустимо, поради което жалбата в тази й част следва да бъде
разгледана по същество.
При преценка по
същество решението в тази част се прецени за правилно, а въззивната жалба - за неоснователна. Изложените от ЯРС мотиви, касаещи тази атакувана
част от решението се споделят от настоящия съд.
При определяне
срока на действие на мерките по чл.5, ал.1, т.З от ЗЗДН по отношение на детето Й.,
съдът е съобразил събраните по делото доказателства, конкретната степен и
интензитет на причиненото по отношение на нея от ответника домашно насилие и в
тази връзка е определил по кратък срок на действие на наложената мярка за
защита, в сравнение с този по отношение на майка й. Така определения срок
съответства на целта на закона, а и няма да доведе до отчуждение между бащата и
детето.
Ето защо въззивната
жалба в тази й част се прецени за неоснователна и като такава следва да уважение, а
решението на ЯРС в обсъжданата част, като правилно и законосъобразно – да се
потвърди.
При този изход на
делото въззивницата К. има право да й се присъдят направените пред въззивната
инстанция разноски, искане в каквато насока е надлежно направено с въззивната
жалба. Въззивния съд присъжда разноски в размер на 267 лв., в съответствие с
уважената част от въззивната жалба.
Водим от изложеното, ЯОС
Р Е
Ш И :
ОБЕЗСИЛВА, като недопустимо Решение №432/25.07.2017 г.,
постановено по гр.д.№2207/2017 г. по описа на ЯРС в частта, с която съдът е определил режим на лични контакти на
ответника С.М. с детето Й. всяка първа и трета събота и неделя от месеца от
09.00 ч. в съботния ден до 17.00 ч. в неделния ден с право на преспиване за
детето у родителя; както и в частта, с която е постановено, че
мерките по чл.5, ал.1, т.З от ЗЗДН, изразяващи се в забрана за ответника да
приближава молителите И.К. и Й.М., не важат за дните и часовете, свързани с
упражняване на лични контакти на ответника и детето Й.М..
ПОТВЪРЖДАВА Решение
№432/25.07.2017 г., постановено по гр.д.№2207/2017 г. по описа на ЯРС в частта, с която е определен срока на
действие на постановените спрямо детето Й. мерки по чл.5, ал.1, т.З и т.4 от
ЗЗДН на 3 месеца.
ОСЪЖДА С.В.М. с ЕГН ********** *** да заплати на И.И.К. с ЕГН ********** *** сумата от 267 лв. - разноски пред въззивната инстанция.
ОСЪЖДА С.В.М. с ЕГН ********** *** да заплати в полза на бюджета на съдебната
власт по сметка на Окръжен съд - Ямбол държавна такса в размер на 12,50 лв.
Въз
основа на решението, на
основание чл.17, ал.5 от ЗЗДН,
да се издаде заповед
за защита на И.И.К. и Й.С.М..
Решението и заповедта да се връчат на страните по
делото и на ОД на МВР – Ямбол - РУ – Ямбол.
Решението, на осн. чл.17, ал.6 от ЗЗДН, е
окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.