Мотиви на Решение №75/23.08.2017 г.,

постановено по ЧНД №277/2017 г. по описа на ЯОС

Производството е по чл. 32 от Закона за признаване, изпълнение и изпращане на решения за конфискация или отнемане и решения за налагане на финансови санкции (Закона) във вр. с чл. 16, ал. 1-8 от същия Закон. Образувано по постъпило искане за признаване и изпълнение на решение за постановяване на финансова санкция на държава членка на Европейския съюз – Решение VK9-VST-26683/2016 от 30.12.2016 г. влязло в сила на 07.04.2017 г. постановено от Общинска служба Фьолкермаркт, Република Австрия с което Д.Д., с последен известен адрес ***, е наложена финансова санкция в размер на 90 евро.

Участващият по делото прокурор от Окръжна прокуратура – Ямбол поддържа становище, че искането следва да бъде уважено.

Засегнатото лице Д.Д., редовно призован, не се явява, не изпраща процесуален представител в съдебното заседание и не депозира доказателства.

Ямболският окръжен съд констатира следното:

ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА

Производството е образувано по постъпило искане за признаване и изпълнение на решение на основание Рамково решение 2005/214/ПВР на Съвета относно прилагането на принципа за взаимно признаване на финансови санкции. Към искането е приложено Удостоверение по чл. 4 от цитираното Рамково решение в превод на български език, което е издадено на основание на Решение № VK9-VST-26683/2016 от 30.12.2016 г. влязло в сила на 07.04.2017 г. постановено от Общинска служба Фьолкермаркт, Република Австрия, с което на Д.Д. с последен известен адрес ***, е наложена финансова санкция в размер на 90 евро. Санкцията е наложена от несъдебен орган на Република Австрия (страна членка на Европейския съюз) за действия, които съгласно нейния национален закон се преследват като правонарушение, посочено в т. 3 от удостоверението като „поведение, което нарушава разпоредбите за движение по пътищата, включително нарушения на разпоредбите за времетраенето на управление и почивка на МПС, както и разпоредбите относно опасни товари”. В удостоверението е посочено, че засегнатото лице е било уведомен „съгласно законодателството на решаващата страна” за правото си да обжалва решението, както и сроковете за обжалване. Решение VK9-VST-26683/2016 от 30.12.2016 г. е влязло в сила на 07.04.2017 г. към момента на издаване на удостоверението, наложената глоба не е заплатена от лицето.

По делото липсват доказателства, че към настоящия момент засегнатото лице Д.Д. е заплатил наложената му парична санкция и срещу него, за същото административно нарушение, в Република България или в друга държава, различна от издаващата (Република Австрия), има решение за налагане на финансови санкции, които да са заплатени от него.

От приложените по делото, видно от решението, удостоверението и справка НБДН – СОЯМ02/17.08.2017 г., че засегнатото лице е Д. П. Д. с ЕГН ********** и постоянен адрес ***.

Видно от разпечатка от официалната страница на БНБ, считано от 31.12.1998 г. и към настоящия момент (вкл. и на 30.12.2016 г.), фиксирания курс на еврото към българския лев, е 1 евро (EUR) за 1.95583 лева (BGN).

ПО ДОКАЗАТЕЛСТВАТА

Горната фактическа обстановка съдът приема за установена от приложените по делото писмени доказателства - Удостоверение по чл. 4 от Рамково решение 2005/214/ПВР на Съвета изпратено от Република Австрия, Решение № VK9-VST-33701/2016. от 30.12.2016 г. влязло в сила на 07.04.2017 г. е постановено от Областна служба Фьолкермаркт, Република Австрия, влязло в сила на 11.04.2017 г.; от обясненията на засегнатото лице, видно от които към момента той не е заплатил наложената му парична санкция и срещу него за същото административно нарушение в Република България или в друга държава, различна от издаващата (Република Австрия), няма решение за налагане на финансови санкции, което да постановено и изпълнено; както и от събраните от съдът писмени доказателства - справка НБДН – СОЯМ02/17.08.2017 г. и разпечатка от 22.08.2017 г. от официалната страница на БНБ, за фиксирания курс на еврото към българския лев вкл. и на дата 30.12.2016 година.

След съвкупен анализ ЯОС счита, че посочените доказателства са безспорни и в логическа връзка едно спрямо друго, поради което ги кредитира изцяло.

ОТ ПРАВНА СТРАНА

Съдът счита, че са налице всички изисквания за признаване и допускане на изпълнение на наложената финансова санкция, в съответствие с чл. 30 и следващите от Закона за признаване, изпълнение и изпращане на решения за конфискация или отнемане и решения за налагане на финансови санкции (ЗПИИРКОРНФС). Решението, въз основа на което се иска признаване и изпълнение на финансова санкция, е издадено от надлежна страна (членка на ЕС – Република Австрия) и компетентен да разгледа искането е ЯОС, тъй като засегнатото лице е с постоянен и настоящ адрес *** – чл. 31 от Закона. С процесното решение засегнатото лице е санкционирано за „поведение, което нарушава разпоредбите за движение по пътищата, включително нарушения на разпоредбите за времетраенето на управление и почивка на МПС, както и разпоредбите относно опасни товари” – отбелязано в т. 3 от Удостоверението, поради което и съгласно разпоредбата на чл. 30, ал. 2, т. 1 от Закона, не се изисква двойна наказуемост.

Не е налице нито едно от основанията визирани в чл. 35 от Закона, по които може да се откаже признаване и изпълнение на решението, което е за административно нарушение, извършено на територията на издаващата държава и не попада под юрисдикцията на българските съдилища. Представеното Удостоверение указва, че Решение № VK9-VST-26683/2016 от 30.12.2016 г. постановено от Областна служба Фьолкермаркт, Република Австрия е влязло в сила на 07.04.2017 година. Също по делото липсват доказателства, че срещу засегнатото лице, за същото административно нарушение, в Република България или в друга държава различна от издаващата (Австрия) и от изпълняващата (България), има решение за налагане на финансови санкции, които да са заплатени от засегнатото лице. Безспорно, по българското законодателство, изпълнението на решението не е с изтекла давност, то не се отнася за деяние, подсъдно на български съд и не е налице имунитет или привилегия, които да правят изпълнението му недопустимо. Решението не се отнася за деяния, които по българското законодателство се считат за извършени изцяло или отчасти на територията на Република България, или са били извършени извън територията на издаващата държава и българското законодателство не позволява предприемане на наказателно производство по отношение на такива деяния. Така също, наложената финансова санкция не е по-малка от 70 евро или левовата равностойност (в разглеждания казус наложената финансова санкция е в размер точно на 90 евро) и не е налице основанието по чл. 35, т. 6 от Закона, за отказ за признаване и изпълнение на решението. Решението е постановено срещу физическо лице, което по българското законодателство (поради възрастта си) може да носи административно-наказателна отговорност, а в удостоверението е посочено, че засегнатото лице е било уведомено писмено за правото си да обжалва решението, както и са му били разяснени сроковете за обжалване, съгласно законодателството на решаващата държава.

Предвид изложеното съдът приема, че са налице условията за признаване и изпълнение на представеното Решение за финансова санкция, поради което и на основание чл. 32, ал. 1 вр. чл. 16 ал. 7 т. 1 от ЗПИИРКОРНФС, същото следва да бъде признато и изпратено за изпълнение. Тъй като наложената финансова санкция е определена в евро (EUR) съгласно чл. 32, ал. 1 вр. чл. 16, ал. 8 от Закона, следва да се определи равностойността й в български левове по курса на БНБ за деня на постановяване на Решението за финансова санкция. Решението е постановено на 30.12.2016 г. и на тази дата курса на БНБ е бил за 1 EUR - 1.95583 бълг. лева, следователно равностойността на 90 евро в български лева е 176.02 лева.

По тези съображения ЯОС постанови този съдебен акт, с който призна и допусна за изпълнение Решение № VK9-VST-26683/2016 от 30.12.2016 г. влязло в сила на 07.04.2017 г., постановено от Областна служба Фьолкермаркт, Република Австрия, с което на Д. П. Д. с ЕГН ********** и постоянен адрес ***, е наложена финансова в размер на 90 евро, с равностойност в български лева – е 176.02 лева.

На основание чл. 36, вр. чл. 22 от ЗПИИРКОРНФС, признатото решение следва да се изпрати на Националната агенция на приходите - за изпълнение. В съответствие с чл. 38, ал. 1 и 2 от ЗПИИРКОРНФС, незабавно следва да се уведоми компетентния орган на издаващата държава за признаването и изпращането на решението за налагане на финансови санкции на Националната агенция на приходите, както и копие от уведомлението по ал. 1 да се изпрати на Министерството на правосъдието на Република България.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.