Р Е Ш Е Н И
Е
№ 25.08.2017 година гр.Ямбол
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Ямболският
окръжен съд, І-ви въззивен граждански
състав,
на 01.08.2017 година,
в публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
РОСИЦА СТОЕВА
ЧЛЕНОВЕ: КАЛИНА ПЕЙЧЕВА
ГАЛИНА ВЪЛЧАНОВА
секретар: П.У.
като разгледа
докладваното от съдия К.ПЕЙЧЕВА
въззивно
гражданско дело № 238 по описа за 2017 година на ЯОС,
за да се
произнесе взе предвид следното:
Делото е образувано по
въззивна жалба от И.С.И., чрез адв.М.Г., срещу решение № 312 от
05.06.2017г. на ЯРС по гр.д.№1149/2017г. по описа на ЯРС, с което съдът ЗАДЪЛЖАВА И.С.И. ***,
ЕГН **********, на основание чл.5 ал.1 т.1 от ЗЗДН, да се въздържа от
извършване на домашно насилие по отношение на С.П.И. ***, ЕГН **********;
ОТСТРАНЯВА И.С.И. ***, от жилището, обитавано съвместно със С.П.И.,*** за срок
от шест месеца; ЗАБРАНЯВА на И.С.И. ***, на
основание чл.5 ал.1 т.3 от ЗЗДН, да
приближава С.П.И. ***, всяко нейно местопребиваване, жилището й, местоработата
й и местата за социални контакти и отдих за срок от шест месеца; постановява да се издаде заповед за
защита, в която да се впише предупреждение за последиците от неизпълнението й
по чл. 21, ал.3 и НАЛАГА на И.С.И. глоба
в размер на 300 лв. като присъжда разноски в полза на молителката.
Въззивникът счита
обжалваното решение за неправилно, незаконосъобразно и необосновано,
постановено при съществено процесуално нарушение и излага своите съображения.
Твърди, че ЯРС възприел показанията на ответника само в частта, в която
признава, че е блъснал бившата си жена на дИ.а, но съдът пропуснал, че в тях е
посочил, че молителката го нападнала. Възразява, че ЯРС не е отчел заинтересоваността
на свид.П. - майка на молителката. Възразява, че ЯРС частично е възприел
показанията на свид.И., че игнорирал показанията на свидетелите, от които се
установявало, че и двете страни са звъняли на тел.112. Смята, че изводите на
съда не кореспондират на събраните по делото гласни доказателства от трети
незаинтересовани лица. Посочва, че е поискал отвод на съда, съмнявайки се в
безпристрастността му, като обстоятелството, че не е уважено от съда това
искане, се смята от въззивника за съществено процесуално нарушение. Въззивникът
моли ЯОС да отмени първоинстанционното решение и да отхвърли молбата за защита
от домашно насилие. Претендира направените по делото разноски пред двете
инстанции.
В указания от
първоинстанционния съд двуседмичен срок, който следва да се вземе предвид от
въззивния съд, въпреки че в чл.17, ал.4 от ЗЗДН е определен тридневен срок от
получаването на жалбата за възражения, е постъпил отговор (възражение) на
жалбата, входиран в ЯРС с вх.№10584/05.07.2017г., от С.П.И., чрез адв.А.Т. от
ЯАК, съдебен адрес:***, кантората на адв.Т.. В отговора се излага становище, че
постановеното решение на ЯРС е правилно, законосъобразно и напълно мотивирано
като изцяло почива на доказателствата по делото, които са обсъдени детайлно.
Според въззиваемата страна обжалваното решение не страда от визираните в
жалбата нарушения. Въззивната жалба се оспорва като неоснователна и че
противоречи на съдържащите се в делото доказателства, като се излагат подробни съображения. Моли ЯОС да отхвърли
жалбата като неоснователна и остави в сила обжалваното решение. Претендира
направените по делото разноски.
В с.з. въззивникът,
ред.призован се явява лично и с адв.Г., подържа въззивната жалба, няма възражения
по доклада и доказателствени искания. Иска ЯОС да отмени решението на ЯРС и
претендира направените разноските по делото.
Въззиваемата, редовно
призована, се явява лично и с адв.Т., който оспорва
жалбата и иска решението на ЯРС да бъде
оставено в сила. Претендира разноски.
След преценка на оплакванията по жалбата и
доказателствата по делото, въззивният съд приема за установено следното от
фактическа страна:
Страните са бивши съпрузи, чийто брак е прекратен по взаимно съгласие с представеното
от молителката Решение №489 от 06.10.2016г. по гр.д.№ 2500/2016г. на ЯРС, с
което е утвърдено споразумението им семейното жилище на ул.”Д-р К.” №* да се
ползва общо от двамата.
В Декларация по чл. 9, ал.3 от ЗЗДН от
молителката, съдържаща изявление, че й е известна наказателната отговорност по
чл. 313 от НК за невярно деклариране, са изложени твърдените в молбата факти: На 05.04.2017 г. около 17 часа молителката с
майка си са отишли в имота в гр.Я., ул.”Д-р К.” №*, за да нахранят домашните любимци - котки.
Ответникът-въззивник бил там и започнал
да обижда бившата си съпруга, наричайки я "боклук",
"курва", да я заплашва, да блъска врати, стени. Заплашил я, че
следващият ще я запали, ще й отреже „празната глава”. Изпаднал в поредното си
истерично състояние, обусловено от нейния отказ да живеят заедно. Майката на
молителката се опитала да го вразуми, но нямало ефект - той продължил да блъск
аи вика, да сипе закани и обиди. Нахвърлил се срещу молителката, съборил я на дИ.а
и посегнал да я удари. Майка ù се е опитала да го откопчи от нея,
дърпала го, за да я пусне. Тъй като молителката започнала да пищи и да вика,
той я пуснал и излязъл на двора. Молителката с майка си се обадили на 112 и
пристигнал полицейски патрул, изкарал въззивника на улицата, снел обяснения от
страните и подписали протокол. Молителката отишла да преспи в дома на майка си,
защото не се чувствала сигурна за живота и здравето си в имота, в който бившият
ù съпруг влиза по всяко време. 10-тина дни преди инцидента той е изгорил
нейни дрехи и обувки или ги е отнесъл на друго място. На двора е имало следи от
запалване на огън с части от дрехи. В декларацията е заявено, че ежедневно
ответникът упражнява емоционален и психически тормоз над молителката, като ù
звъни над 20 пъти на ден, изпраща есемеси, обикновено заплашителни. Интензивен
вербален и невербален тормоз въззивникът е упражнявал и преди прекратяването на
брака. От този момент молителката живее в постоянен стрес, притеснява се за живота и здравето си.
По делото е приложена преписка № 167900-2289/2017
г. на РУ на МВР-Ямбол. В нея се съдържа Докладна записка рег.№
1679р-6239/27.03.2017 г. на РУ, в която се сочи, че на 26.03.2017 г. е посетено
от служител на РУ семейното жилище поради семеен скандал между страните.
Молителката е заявила, че ответникът е
изгорил дрехите й, когато не е била в дома си, преследвал я е на
социални места, упражнявал е психически тормоз…Съдържа се в преписката и
докладна записка по процесния случай, заедно с обяснения от страните.
Видно от справката от Дирекция „Национална система
В Обясненията си от 05.04.2017 г., дадени на
служителите на РУ, ответникът е признал, че е бутнал молителката на дивана
преди двете с майка ù да го избутат на двора. От своя страна молителката
е заявила, че е възникнал скандал по повод подялбата на семейното имущество и
изгорените й наскоро от ответника вещи. Била е заплашена от него, че ще бъде
изгорена и ще й отреже главата. Хванал я е, блъснал я е на дивана и е посегнал
да я удари, след което тя се е развикала и в къщата е влязла майка й, която ги
е разтървала.
В показанията си свид. П., майка на молителката, сочи,
че отишли заедно в къщата на ул."Д. К."*, дъщеря ù е влязла в
жилището, а свидетелката е останала на двора, чула през отворените прозорци
обидите от страна на ответника и заплахите, че ще запали молителката, както
запалил дрехите ù, заплашил, че ще отреже главата ù. Когато
влязла видяла, че И. държи дъщеря ù за раменете. Свидетелката се е
опитала да я освободи, молела да я пусне, но той дърпал молителката и я влачил
от кухнята, през коридора, в хола, тръшнал я на дивана, след което се е
„повлякъл” отгоре й. Започнал да я натиска за врата, да я души. Двете викали за помощ и тогава той
пуснал молителката. Тя се обадила на телефон 112. И. излязъл на двора, където бил
свидетелят М. И.-приятел на двете страни. Последният сочи, че е чул виковете за
помощ на С. и се е отзовал. Видял ответника на двора и му казал „стига”.
Свидетелката П. сочи, че дъщеря й спи повечето
вечери при нея, но не живее в дома на майка си. Двете ходят в къщата почти
всеки ден. Ответникът живее на ул.”Д. Ч.”. Първо се изнесъл там, но пак се е
върнал в семейното жилище. Останал е в него, докато е изгорил дрехите на бившата
си съпруга и пак се е изнесъл. Св. Г. И. сочи, че ответникът, с когото са
приятели, след като е разбрал, че със съдебното решение му е предоставено право
да живее в семейния имот, се е върнал там. Оттогава се е оплаквал, че имат
скандали със С.И.. Споделил е със свидетеля, че тя е отишла да живее при майка
си. Този свидетел е посетил дома на страните на 05.04 час-два след обаждането
на приятеля си за скандала. Свидетелят видял И., че има охлузване на врата му.
Очевидец на скандала не е бил и свидетелят И.Д., който е минал покрай имота и
също е видял само одраскването по ответника.
От показанията на свидетелите К. и Д. - полицаите,
посетили мястото, се установява, че са пристигнали, след като инцидентът е
приключил и са констатирали, че молителката е на двора, разтревожена (св.К.),
„по-превъзбудена” (св. Д.). Видели са само одраскването на ответника по врата,
пред тях страните не са се карали.
При така установеното от фактическа страна, ЯОС
прави следните правни изводи:
Въззивната жалба е
допустима като подадена в срока по чл.17, ал.1 от ЗЗДН срещу подлежащ на обжалване съдебен акт от страна в първоинстанционното
производство, имаща правен интерес от обжалването. Преценена по същество,
жалбата е неоснователна.
При извършената служебна
проверка по чл.269 от ГПК ЯОС намира решението за валидно и допустимо.
Производството е по реда на Закона за защита от
домашното насилие и е образувано по подадена молба от С.П.И. *** срещу И.С.И. ***.
Молбата е подадена от легитимирано лице по чл.8, т.1 от
ЗЗДН, а ответникът е лице по чл.3, т.1 от ЗЗДН, срещу което може да се търси
защита по реда на ЗЗДН, тъй като съгласно чл.3, т.1, от ЗЗДН, защита по този
закон може да търси всяко лице, пострадало от домашно насилие, извършено от бивш
съпруг. Молбата е допустима, като подадена в едномесечния срок по чл.10,
ал.1 от ЗЗДН. По същество молбата за защита е основателна.
Според чл.2, ал.1 от
ЗЗДН, домашно насилие е всеки акт на физическо, сексуално,
психическо, емоционално или икономическо насилие, както и опитът за такова
насилие, принудителното ограничаване на личния живот, личната свобода и личните
права, извършени спрямо лица, които се намират в родствена връзка, които са или
са били в семейна връзка или във фактическо съпружеско съжителство. В случая е налице
физическо и психическо насилие, упражнено от въззивника спрямо бившата му
съпруга. Видно от декларация на
молителката за извършено домашно насилие по чл.9, ал.3 от ЗЗДН, в същата са
описани подробно и последователно извършените актове на домашно насилие на 05.04.2017 г. около 17
часа в общия имот в гр.Я., ул.”Д-р К.”
№*, И. обиждал бившата си съпруга,
наричайки я "боклук", "курва", заплашвал я, че
следващия ще я запали, ще й отреже „празната глава”. Нахвърлил се срещу
молителката, съборил я на дивана и посегнал да я удари. В случая се касае за
извършване на домашно насилие по смисъла на чл.2 от ЗЗДН, изразяващо се във
физическо и психическо насилие върху молителката от страна на бившия ù
съпруг. В случая упражняването
на насилие се установява по делото освен от представената от молителката
декларация по чл.9, ал.3 от ЗЗДН, и от събраните гласни доказателства от
свидетелските показания на свидетелите П. и М.И., като показанията на свид.П.,
макар и майка на молителката, се ценят като непосредствени, преки и последователни,
подкрепени от писмените доказателства и признанието на въззивника в саморъчно
написаните от него обяснения от 05.04.2017г. Те се подкрепят и от показанията
на свид.М.И., който чул виковете за помощ и се отзовал. Никой друг от
свидетелите не е очевидец на станалото в къщата - такъв е само майката на
молителката. Макар и заинтересована, нейните показания се преценяват съгласно
чл.172 от ГПК с оглед на всички други данни по делото като достоверни. В този смисъл неоснователно е
възражението на въззивника, че първоинстанционният съд неоснователно се е
позовал на свидетелските показания на майката на молителката. Показанията на
другите свидетели, които не са очевидци, не опровергават установеното домашно
насилие.
Предвид изложеното ЯОС
намира молбата за защита по ЗЗДН за основателна. Въззивният съд смята, че са
налице условията за налагане на мерките за защита срещу домашното насилие,
предвидени в чл.5, ал.1, т.1 и 3 от ЗЗДН, в срока, определен от ЯРС. Давайки защита на пострадалата по реда на
ЗЗДН ЯРС правилно е определил мерките за защита на молителката по ЗЗДН и
срокът, за който се налагат. ЯОС намира, че срокът на взетите мерки за защита и
размерът на глобата следва да имат поправително, предупредително и възпиращо
въздействие спрямо въззивника, който да се въздържа от друг акт на домашно
насилие.
Неоснователно е възражението на въззивника, че ЯРС
е допуснал съществено процесуално нарушение като не е уважил поискания отвод.
Първоинстанционният съд е изложил подробни и ясни мотиви, постановявайки
определението си, с което не е уважил искането на ответника за отвод, а видно
от делото съдът е спазил принципите за равенство на страните, обективност и
осигуряване на страните възможност за установяване на истината.
Решението на
първоинстанционния съд е правилно и законосъобразно, поради което на основание
чл.17, ал.5 от ЗЗДН следва да бъде оставено в сила.
При този изход на делото,
на въззивника не следва да се присъждат разноски. Разноски за тази инстанция се
претендират от въззиваемата, представен е списък на разноските и договор за
правна защита и съдействие от 03.07.2017г., от който се установява, че за
защита пред въззивния съд въззиваемата е платила в брой 200лв. адвокатско
възнаграждение, поради което същите следва да ù бъдат присъдени.
Предвид изложеното, ЯОС
Р Е Ш И :
Оставя в сила решение № 312 от
05.06.2017г. на ЯРС по гр.д.№1149/2017г. по описа на ЯРС.
Осъжда И. С.И. *** с ЕГН **********
да заплати на С.П.И. *** с ЕГН ********** сумата 200лв. направени разноски
пред настоящата инстанция.
Решението е окончателно, съгласно чл.17,
ал.6 от ЗЗДН.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.