Р Е Ш Е Н И
Е
№ 18.08.2017 година
гр.Ямбол
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Ямболският
окръжен съд, І-ви въззивен граждански
състав,
на 18.07.2017 година, в публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
РОСИЦА СТОЕВА
ЧЛЕНОВЕ: КАЛИНА ПЕЙЧЕВА
ГАЛИНА ВЪЛЧАНОВА
секретар: П.У.
като разгледа
докладваното от съдия К.Пейчева
въззивно
гражданско дело № 40 по описа за 2017 година на ЯОС,
за да се
произнесе взе предвид следното:
Делото е образувано по въззивна жалба от Д.К.Ц. ***,
срещу
решение № 642 от 19.12.2016г. на ЯРС по гр.д.№ 1503/2016г. по описа на
ЯРС. С обжалваното решение ЯРС
отхвърля иска на Д.К.Ц. с ЕГН ********** ***, против П.Ц.Р., в качеството й на ЧСИ
с рег.№ 835 на КЧСИ, с район на действие ОС - Сливен, със съдебен адрес ***,
офис * –
адв.П.Н., за осъждането на ответницата да заплати на ищеца сумата от 5001 лв. –
частичен иск от сумата от 88 935.53 лв., представляваща стойността на
вредите /пропуснати ползи/, причинени на ищеца в периода от 21.12.2009 г. –
26.01.2010 г. вследствие незаконосъобразни действия на ответника по изп.д. №
842/2009 г. по неговия опис, свързани с несвоевременно събиране на вземането
му.
Въззивникът счита, че решението е неправилно,
незаконосъобразно, необосновано, постановено при съществени съдопроизводствени
нарушения, в противоречие с материалния закон и
фактическата и правна обстановка. Смята за неправилна преценката на ЯРС,
че искът е погасен по давност, на основание чл.110 от ЗЗД, и излага съображения и доводи. Позовава се на
чл.115, б."ж" от ЗЗД. Твърди, че във връзка със същото изп.дело по описа
на ЧСИ Руйчева са образувани гр.д.№1585/2014г. по описа на РС-Габрово,
в.гр.дело № 28/2015г. по описа на ОС-Габрово, КГД № 3927/2015г. на ВКС, при
което искът му е уважен и в резултат е образувано изпълнително дело № 153/2015г
при ДСИ към PC Габрово с длъжник ЧСИ Р.. Смята за неправилна преценката на ЯРС за
прилагане института на погасителната давност в полза на ответника, доколкото,
според него, на същото основание бил претърпял и претендираните в исковата
молба вреди. Счита, че обстоятелството, че исковата молба е подадена
първоначално в РС-Сливен (гр.д.№ 3134/2015г по описа на PC Сливен) е от
значение за преценката на съда относно приложението на погасителната давност.
Възразява, че неправилно и необосновано ЯРС е направил извод, че не са изпълнени
указанията на съда във връзка с вменената на ищеца доказателствена тежест, с оглед представения в о.с.з. писмен
документ. Съдът неправилно е разсъждавал върху доказателствената му
тежест. Моли ЯОС да отмени обжалваното решение и да върнете делото за ново
разглеждане от друг съдебен състав на първа инстанция, при наличие на основания
за това. Алтернативно моли да бъде отменено обжалваното решение и въззивният
съд да постанови решение, с което да бъде уважен иска.
Постъпил е отговор от адв.П.С.Н., с който се
оспорва въззивната жалба като неоснователна и се излагат подробни съображения.
Моли да бъде оставена без уважение въззивната жалба. Претендира направените пред
въззивната инстанция разноски.
С протоколно определение от с.з. на 07.03.2017г.
по делото, предвид наличието на хипотезата на чл.229, ал.1, т.2 ГПК -
ответникът по делото, въззиваемата П.Ц.Р., е починала на 07.02.2017г.,
производството по делото е спряно като ищецът е задължен в 6-месечен срок от
съобщението, да посочи правоприемниците на починалия ответник П.Ц.Р., както и
да посочи адресите за призоваването им, като е предупреден за последиците по
чл.230, ал.2, изр. последно от ГПК, че при неизпълнение на постановеното
задължение в посочения срок, производството по делото ще бъде прекратено.
По постъпила молба вх.№ 3573/12.06.2017г. от Д.К.Ц., с искане да бъде възобновено производството по в.гр.д.№ 40/2017г. по описа на ЯОС като посочва като правоприемник на починалата ответница П.Ц.Р., нейният наследник М.Л.Т., ЯОС с определение от 20.06.2017г. възобновява производството по в.гр.д.№ 40/2017г. по описа на ЯОС и конституира, на основание чл.230 вр. чл.227 от ГПК на мястото на починалата ответница-въззиваема П.Ц.Р., починала на 07.02.2017 г., нейният единствен наследник по закон - М.Л.Т. с ЕГН ********** *** 42 като ответник- въззиваем по в.гр.д.№ 40/2017г. по описа на ЯОС.
В с.з. въззивникът се явява лично и поддържа
въззивната жалба, иска да бъде уважена исковата му претенция. Претендира
деловодните разноски.
Въззиваемата страна се представлява от адв.Д.,
която оспорва жалбата и иска да бъде потвърдено първоинстанционното решение.
Претендира разноски.
Въз основа на
събраните по делото доказателства ЯОС приема за установено от фактическа страна
следното:
По делото няма спор, че ищецът-въззивник е
взискател по изп.д.№ 842/2009 г. по описа на ЧСИ П.Р. с длъжници "Сорико"ООД
и ЕТ"Сорико М/Р - М. М.",
които солидарно дължат на взискателя сумата 106845лв. по договор за заем, ведно
със законна лихва от датата на завеждане на иска - 17.02.2008г. до
окончателното изплащане, както и 6411лв. разноски по делото.
Видно от приложеното заверено копие на изп.д.№
842/2009 г. по описа на ЧСИ П.Р., взискателят е депозирал по изпълнителното
дело молба на 01.12.2009г. за налагане на запор на вземания на длъжника
"Сорико"ООД от трети лица - община Асеновград и община Нова Загора, които
дължали плащане на този длъжник. С молбата взискателят е помолил за бързина при
налагането на запорите върху тези вземания. С разпореждане от 03.12.2009г. ЧСИ
е наложила запор върху вземанията на длъжника "Сорико"ООД от община
Нова Загора и община Асеновград и е разпоредила да се изпратят запорни
съобщения до двете общини. Дължимата такса за налагане на запорите е платена на
14.12.2009г. от взискателя. Запорните съобщения са изготвени на 18.12.2009г. и
са получени, както следва: от община Асеновград на 22.12.2009г., от община Нова
Загора - на 08.01.2010г.. В отговор на запорното съобщение община Асеновград е
изпратила писмо на ЧСИ изх.№14005100/12.01.2010г., в което съобщава, че фирмата
"Сорико"ООД има сключен договор с община Асеновград за сметосъбиране
и заплащането се извършвало ежемесечно след представяне на фактура за извършена
работа.
На 26.01.2010г. по изп.д.№38/2010г. на ЧСИ П.Р.,
образувано по молба на "Севдалис"ЕООД въз основа на обезпечителна
заповед срещу Д.К.Ц., е наложен запор върху вземането на Д.Ц. по образуваното в
качеството му на взискател ИД 842/2009г. на ЧСИ П.Руйчева за сумата
146458.54лв.
С писмо, получено на 24.02.2010г. по изп. дело
(стр.134) община Нова Загора уведомява ЧСИ, че по договори 283/2005г. и
145/2009г. за изпълнение на обществена поръчка, "Сорико"ООД има
вземане от общината в размер на 64202лв. като плащането съгласно договора е
отложено и е изискуемо след изтичане на 120 дни от представянето на фактурата.
Заявено е, че след изтичане на срока за отложено плащане изискуемото вземане на
"Сорико"ООД ще бъде преведено от общината на ЧСИ.
Видно от разпореждане от 09.03.2010г. на ЧСИ по
делото, дължимата сума е налична и запорирана по обезпечителна заповед.
От удостоверение изх.№ РД-09-3663/09.05.2017г. на
РС-Сливен се установява, че за периода от 01.01.2007г. до 09.05.2017г. в РС -
Сливен има образувано гр.д.№149/2016г. по искова молба вх.№881/19.01.2016г. с
правно основание чл.74, ал.1 от ЗЧСИ със страни: ищец - Д.К.Ц. и ответник - П.Ц.Р.
ЧСИ. След направени отводи на всички съдии делото е прекратено и изпратено на
ОС - Сливен за определяне на друг равен по степен съд за разглеждане на делото.
От удостоверение изх. № РД-10-5625/17.07.2017г. на
Районен съд - Сливен се установява, че за периода от 01.01.2007г. до
09.05.2017г. в РС - Сливен има образувани следните дела: гр.д.№149/2016г. по
искова молба вх.№881/19.01.2016г. с правно основание чл.74, ал.1 от ЗЧСИ със
страни: ищец - Д.К.Ц. и ответник - П.Ц.Р. ЧСИ, като след направени отводи на
всички съдии делото е прекратено и изпратено на ОС - Сливен за определяне на
друг равен по степен съд за разглеждане на делото; гр.д.№2650/2015г. след изпратено по подсъдност
гр.д.№107/2015г. по описа на РС - Дряново със страни: ищец - Д.К.Ц. и ответник
- П.Ц.Р. ЧСИ. След направени отводи от всички магистрати в РС-Сливен делото е
прекратено и изпратено на ОС - Сливен за определяне на друг равен по степен съд
за разглеждане на делото. С определение №586/14.10.2015г. по
в.ч.гр.д.№487/2015г. ОС-Сливен е изпратил делото за разглеждане в РС- Котел.
Представеното писмо от 15.05.2008г. на немски
език с превод на български е неотносимо към спора, тъй като от него се установява,
че на трети лица, различни от ищеца, е бил предоставен заем от немска застрахователна институция.
Въз основа на така
установената фактическа обстановка, ЯОС прави следните правни изводи:
Въззивната жалба е
допустима, тъй като е подадена от надлежна страна в предвидения в чл.259 от ГПК
преклузивен двуседмичен срок. Преценена по същество, въззивната жалба е
неоснователна.
При извършената служебна
проверка по чл.269 от ГПК ЯОС намира първоинстанционното решение за валидно и
допустимо.
Съгласно чл.269 от ГПК, въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част. По
останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата.
Предявеният иск е по чл.74 от ЗЧСИ вр. чл.45 от ЗЗД.
Въззивникът-ищец претендира частичен осъдителен
иск в размер на 5001 лв. от сумата 88935.53 лв., представляваща пропусната полза
от невъзможността да ползва сумата от 88935.53лв. в периода от 21.12.2009г. –
26.01.2010г. и да реализира свои инвестиционни намерения, като твърди, че със забавяне на налагане на
запор върху вземанията на неговия длъжник от третите лица - община Асеновград и
община Нова Загора, с бездействие или забавяне ЧСИ му е нанесъл вреда в размер
на неполучената в периода от 21.12.2009г. – 26.01.2010г. сума от 88935.53 лв..
Съгласно чл.74, ал.1 от ЗЧСИ, частният съдебен
изпълнител отговаря за вредите, които неправомерно е причинил при изпълнение на
своята дейност.
Предпоставките за уважаване на предявен иск по
чл.74 от ЗЧСИ са следните: противоправно деяние (действие или бездействие) на
ЧСИ при упражняване на дейността, настъпила вреда при изпълнение дейността на
ЧСИ и причинна връзка между тях, вина на делинквента, която се предполага по
оборимата презумпция на чл.45, ал.2 от ЗЗД.
ЯОС намира предявеният иск за неоснователен и
недоказан. Ищецът-въззивник не е доказал по делото, че за него е настъпила
вреда - пропуснати ползи в претендирания размер. Няма доказателства, че
въззивникът е пропуснал да реализира свои сигурни инвестиционни намерения, от
които сигурно да получи твърдените от него ползи. Представеното в тази връзка
писмо от 15.05.2008г. на немски език с превод на
български не доказва твърденията на
ищеца. То е неотносимо към спора, тъй като от него се
установява само, че на трети лица е бил предоставен
заем от немска застрахователна институция. Настоящият състав намира, че по делото не е
доказано противоправно деяние (действие или бездействие) на ЧСИ. По депозираната
от взискателя по изпълнителното дело молба на 01.12.2009г. за налагане на запор
на вземания на длъжника "Сорико"ООД от трети лица - община Асеновград
и община Нова Загора, с разпореждане от 03.12.2009г. ЧСИ е наложила запор върху
вземанията на длъжника "Сорико"ООД от община Нова Загора и община
Асеновград и е разпоредила да се изпратят запорни съобщения до двете общини.
Тъй като дължимата такса по Тарифа за таксите и разноските по ЗЧСИ за налагане
на запорите е платена от взискателя на 14.12.2009г., запорните съобщения са
изготвени на 18.12.2009г. Те са получени, както следва: от община Асеновград на
22.12.2009г., от община Нова Загора - на 08.01.2010г.. Съгласно чл.507, ал.3 от
ГПК, от деня на получаване на запорното съобщение
третото задължено лице има задълженията на пазач спрямо дължимите от него вещи
или суми. В отговор на запорното
съобщение община Асеновград съобщава на ЧСИ, че фирмата "Сорико"ООД
има сключен договор с община Асеновград за сметосъбиране и заплащането се
извършвало ежемесечно след представяне на фактура за извършена работа. Община
Нова Загора съобщава на ЧСИ в отговор на запорното съобщение, че след изтичане
на срока за отложено плащане изискуемото вземане на "Сорико"ООД ще
бъде преведено от общината на ЧСИ. С наложения на 26.01.2010г. запор върху вземането на взискателя Д.Ц. по ИД
842/2009г. на ЧСИ П.Р. за сумата 146458.54лв., която е по-висока от дължимата на него сума по
изпълнителното дело 106845лв., събраните суми по изпълнителното дело са
запорирани.
ЯОС счита, че не са налице предпоставките за
ангажиране отговорността на ЧСИ по чл.74 от ЗЧСИ. Освен това, основателно е
възражението на ответната страна за изтекла 5-годишна погасителна давност. Съгласно чл.110 от ЗЗД, с изтичане на петгодишна давност се
погасяват всички вземания, за които законът не предвижда друг срок. Въззивникът твърди, че в
периода 21.12.2009г. – 26.01.2010г. за него е настъпила вредата, следователно
петгодишната погасителна давност е изтекла на 26.01.2015г., а искът е предявен
почти една година след изтичане на погасителната давност, на 18.01.2016г. с
искова молба вх.№881/19.01.2016г., която е предмет на настоящото дело. Неоснователни
и недоказани са възраженията на въззивника по чл.115, б."ж" от ЗЗД,
че давността не е изтекла, тъй като той бил завел друг иск. От удостоверение изх. №
РД-10-5625/17.07.2017г. на Районен съд - Сливен се установява, че в РС - Сливен
има образувано и гр.д.№2650/2015г. след изпратено по подсъдност
гр.д.№107/2015г. по описа на РС - Дряново със страни: ищец - Д.К.Ц. и ответник
- П.Ц.Р. ЧСИ, което след направени отводи от всички магистрати в РС-Сливен е
прекратено и изпратено на ОС - Сливен за определяне на друг равен по степен съд
за разглеждане на делото, а ОС - Сливен с определение №586/14.10.2015г. по
в.ч.гр.д.№487/2015г. е изпратил делото за разглеждане в РС- Котел. Дори
неприетото като преклудирано копие от искова молба вх.№687/26.03.2015г. в
РС-Дряново не доказва възражениято на въззивника, с оглед датата на подаване на
иска в съда - 26.03.2015г., която също е след изтичане на погасителната обща
петгодишна давност, която е изтекла на 26.01.2015г.
Въз основа на горното, ЯОС намира, че обжалваното
решение е правилно, поради което следва да бъде потвърдено.
С оглед изхода на
делото на въззиваемата страна следва да се присъдят разноските, направени за
въззивното производство в размер на 600лв. - платено в брой адвокатско
възнаграждение по договор за правна защита и съдействие от 02.03.2017г.
На основание изложеното, ЯОС
Р Е Ш И :
Потвърждава решение № 642 от 19.12.2016г. на ЯРС по гр.д.№
1503/2016г. по описа на ЯРС.
ОСЪЖДА Д.К.Ц. с ЕГН ********** ***, да заплати на М.Л.Т. с ЕГН ********** *** , конституиран на мястото
на починалата П.Ц.Р., сумата от 600лв. - разноски, направени за въззивното
производство.
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС в едномесечен срок от
връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.