Р Е
Ш Е Н И Е
№ 90 28.07.2017 г. гр.Ямбол
Ямболският окръжен съд І-ви наказателен състав
На 19 юли 2017 година
В публично заседание в следния
състав:
ЧЛЕНОВЕ: П.Жекова
Ив.И.
Секретар
Ив.Златева
Прокурор
Т.Стаматов
Като
разгледа докладваното от съд.Фарфарова
ВНОХД
№218 по описа на ЯОС за 2017 година
За да
се произнесе взе предвид следното:
С Присъда №86/05.06.2017
г. постановена по НОХД № 378/2017 г. ЯРС е признал подсъдимия Н.И.Д. за виновен
в това, че на неустановени дни в периода м.декември 2012 г. - м.януари 2013 г.
в гр.Ямбол на ул."Търговска" №167 от двора и халето на базата на
фирма "В"ООД гр.Ямбол е
отнел чужди движими вещи на обща стойност 1102.30 лв. от владение на
собственика им "В" ООД гр.Ямбол с управител Д.Д.Ж от гр.Ямбол, без нейно съгласие с
намерение противозаконно да ги присвои, като деянието не представлява маловажен
случай, извършено е в условията на
продължавано престъпление и повторност поради което и на осн. чл.195 ал.1 т.7
вр. с чл.194 ал.1 вр. с чл.28 ал.1 вр. с чл.55 ал.1 т.1 от НК го е осъдил
на три месеца лишаване от свобода, което
да изтърпи при първоначален общ режим.
Със същата присъда съда
на осн. чл.68 ал.1 от НК привежда в изпълнение определеното общо
наказание по НОХД №113/2010 г. и НОХД
№65/2009 г. и двете на РС Поморие в размер на три месеца лишаване от свобода,
което да изтърпи при първоначален общ
режим.
Недоволен от така постановената присъда е останал подс.Н.И.Д. и
я е обжалвал като незаконосъобразна,
постановена при съществени процесуални
нарушения, необоснована и явно несправедлива. Сочи се, че наказанието на
подсъдимия е наложено при отегчаващи обстоятелства. Прави се искане за
намаляване на наложеното наказание.
В съдебно заседание въззивника Н.Д. участва лично и чрез редовно упълномощен
защитник. Лично и чрез защитата си поддържа жалбата на изложените в същата
основания и с направените искания. Излагат се съображения за нарушаване на
разпоредбата на ал.3 на чл.254 от НПК,
за неспазване на срок за отговор и възражения. Излагат се съображения, че по
отношение на три от деянията не са налице доказателства, без да бъдат
конкретизирани същите, като се сочи единствено, че не е възможно изнасянето на
тръби за скеле предвид тежестта и размерите им - 15 бр. тръби по 2,5 м. на
разстояние от 300-400 м., както и предвид обстоятелството, че за да се извърши
отнемането на визираните вещи е
необходимо въззивника да влезе в двора на
базата на дружеството. Излагат се съображения, че по отношение на
наложеното наказание в недостатъчна степен са оценени смекчаващите
отговорността такива, а именно направените от въззивника самопризнания, като
съда не е наложил по-леко наказание. Прави се искане за изменение на присъдата и постановяване на
по-леко наказание. В личната си защита въззивника Д. сочи, че не е възможно да
е изнесъл толкова неща, като едновременно с това сочи и, че го е направил.
Изразява съжаление за осъщественото. Моли съда да бъде изменено наложеното му
наказание.
Участващия по делото прокурор излага съображения за
обоснованост и законосъобразност на постановения съдебен акт. Излага
съображения, че наложеното на въззивника наказание е съответно на осъщественото
деяние, законосъобразно и правилно. Сочи, че за определяне на наказанието съда
е взел предвид направените от въззивника самопризнания, отчел е възрастта на
подсъдимия и факта, че е съдействал на органите на разследването, приел е, че
се касае за деяние с висока степен на
обществена опасност с оглед на ръста на тези престъпления от този вид в
страната. Сочи, че наказанието от три месеца лишаване от свобода напълно
съответства на личността на дееца и извършеното от него деяние, като правилно е
постановено ефективното му изтърпяване, при липсата на възможност за приложение
на института на чл.66 от НК. Прави искане за потвърждаване на обжалвания
съдебен акт.
Съдът след цялостна проверка на доказателствата по делото, становищата на
страните и атакувания съдебен акт в съответствие с правомощията си по чл.313 и сл. от НПК
намира следното:
Жалбата е процесуално допустима като
подадена в срок и от страна имаща право
а и интерес от това. Разгледана по същество се явява неоснователна по следните съображения и доводи:
Въззивния съд счита,че ЯРС е постановил присъдата си след попълване на делото с необходимите
доказателства, като е обсъдил същите поотделно
и в тяхната съвкупност и правилно е изяснил фактическите обстоятелства
по осъществяване на деянието. На базата на анализ на правилно установените
фактически обстоятелства решаващият съд е направил и обосновани и
законосъобразни правни изводи за осъществяване от обективна и субективна страна
от въззивника подсъдим Н.И.Д. на престъпния състав на чл.195 ал.1 т. 7 вр. с
чл.194 ал.1 вр. с чл.28 ал.1 вр. с чл.26 ал.1 от НК, като определеното му при
условията на чл.55 ал.1 т.1 от НК наказание се явява и справедливо по размер и начин на
изтърпяване.
Както правилно е установил решаващия съд въззивника Д. от месец юни до
месец септеври работил като общ работник във "В" ООД
гр.Ямбол и му е било известно обстоятелството, че дружеството има база в
гр.Ямбол, на ул."Търговска" №167. Въззивника имал претенции към дружеството относно трудови възнаграждения,
познавал обстановката в базата и решил да извърши кражба на вещи собственост на
дружеството, които да продаде и се снабди с парични средства.
В изпълнение на намерението си за
периода месец декември 2012 г. - месец януари 2013 г. въззивника Д.
влизал в района на базата - двора на същата и хале намиращо се в двора,
в което прониквал през незаключена врата поради повреда на катинара на същата,
в седем отделни случаи, при което взел и изнесъл от същите движими вещи
собственост на дружеството съответно:
1./ 15 бр. тръби за скеле с дължина 2,5 м., 10 бр. жабки за прикрепяне на
скеле. Вещите въззивника изнесъл на няколко пъти, скрил на неустановено място и
продал на свид.И.Д, работещ на пункт за вторични суровини в двора на ДАП;
2./ от двора на базата въззивника
взел потапяща помпа за вода, с която се
разпоредил по неустановен начин;
3./ от хале намиращо се в двора на
базата на дружеството взел 2 бр.
електроженен кабел с дължина по 25 м. и
сечение 20 кв.мм., като продал същите през следващите дни на свид. И.Д
4./ от двора на базата на дружеството въззивника взел 4 бр. метални
"П" олразни профила, заварени на буквата Г, които през следващите дни
отнесъл и предложил на свид.Д.Д работещ на пункт за изкупуване на вторични суровини да закупи, а при отказ на
свидетеля оставил в двора на пункта. След разкрИ.е на деянието свид.Д. с
протокол за доброволно предаване предал същите на органите на МВР и същите били
върнати срещу разписка на собственика;
5./от хале намиращо се в двора на базата на дружеството въззивника Д. взел
30 м. монофазен удължител 3х2,5 кв., изнесъл го от базата и в следващите дни се
разпоредил с него по неустановен начин;
6./ от хале намиращо се в двора на базата на дружеството въззивника Д. взел
25 м. трифазен удължител 4х6 кв., изнесъл го от базата и в следващите дни се
разпоредил с него по неустановен начин;
7./ от двора на базата на дружеството въззивника Д. взел 30 м. трифазен
удължител 4х6 кв., изнесъл го от базата и в следващите дни се разпоредил с него
по неустановен начин;
Стойността на вещите предмет на отнемане е установена като такава в размер
на 1102.30 лв. от заключението на
изслушаната стоково - оценителна експерктиза.
Настоящия състав на въззивния съд намира, както и решаващия такъв, че
така изложените фактически обстоятелства
се установяват по безспорен начин от
писмените доказателства по делото - протокол за доброволно предаване от
20.02.2013 г., разписка от 20.02.2013 г., Решение №2301/24.10.2007 г. и решение №697/23.03.2007 г. постановени по
ф.д.№246/2007 г. на ЯОС, справка за съдимост №820/02.04.2013 г. на БС ЯРС,
протоколи за разпознаване на лица и предмети от 18.06.2013 г. - 2бр.,
заключение на стоково оценъчна експертиза изслушано в хода на съдебното
следствие, а и гласните доказателства по делото - показанията на разпитаните
свид.И. И. дадени в хода на съдебното следствие, тези на свид.Д.Ж , Д.Д и И.Д дадени в хода на
съдебното следствие и приобщените по реда на чл.281 ал.3 вр. с ал.1 т.2 от НПК,
както и показанията на свид. И.Ж и Д.Г
дадени в хода на досъдебното производство и приобщени към доказателствата по
делото по реда на чл.281 ал.3 вр. с ал.1 т.4 и 5 от НПК, вътрешно
непротиворечиви, съответни едни на други, а и с
писмените доказателства по делото и самопризнанията на въззивника. В
показанията си свид.И. И. - служител на МВР сочи на обстоятелството, че при
извършвана проверка по повод на получен сигнал за извършена кражба на скеле,
кабели и др. вещи от база на процесното
дружество, при проведена беседа с въззивника Д. същия е признал и посочил къде е оставил, предал вещите, а именно пункт за вторични суровини,
конкретно посочен от него. Свид.Д.Д в показанията си сочи на обстоятелството, че въззивника Д. е донесъл в базата на ЕТ"Кастело де Соньож" - пункт за изкупуване на
вторични суровини 4 бр. метални П образни профили, заварени на буквата Г, които му предложил да изкупи, а
при отказ от негова страна оставил в двора на базата, които в последствие
свидетеля предал с протокол за доброволно предаване на органите на МВР.Свид.И.Д в показанията си
сочи, че от непознато момче, което е разпознал като Н.И.Д., видно от протокол
за разпознаване на лица и предмети от
18.06.2013 г., е закупил предложени му от същия
15 бр. тръби от скеле със жабките към тях и електроженни кабели и
удължители на няколко пъти, които същото
предложило за изкупуване в пункт на ЕТ"Кастело де Соньож" . Вещите свидетеля закупил за
лични нужди и отнесъл в къща негова собственост в с.Ботево, от където същите
били в последствие откраднати. В показанията си свид.И.Ж сочи на вещите предмет
на отнемане от "В" ООД, времето и начина на отнемането им. В
показанията си свид.Д.Ж сочи на обстоятелството, че и е известно от брат и -
свид.И.Д. времето, мястото и вещите
предмет на отнемане, обстоятелството, че същите са собственост на "В" ООД чийто собственик и управител е същата.
Правилно , законосъобразно и обосновано
анализирайки така
установените фактически
обстоятелства решаващият съд е квалифицирал
осъщественото от въззивника Д. деяние като такова съставомерно по чл.195 ал.1 т.7 вр. с чл.194 ал.1 вр. с
чл.28 ал.1 вр. с чл.26 ал.1 от НК. Безспорно е налице отнемане на вещи – чужди,
движими такива, а именно собственост на "В"
ООД, като с факта на вземането им от
мястото на което същите са били поставени
от собственика – в двора и хале намиращо се в двора на стопанска базана
дружеството намираща се в гр.Ямбол, ул."Търговска" №167, се прекратява владението на собственика и се поставя свое
собствено такова от въззивника Д.. Безспорно
е установено и обстоятелството на намерение за своене, предвид извършването на разпоредителни действия с част
от тях, а и такива по укрИ.ето им. Липсва съмнение относно липсата на съгласие
от страна на собственика съобразно заявеното от свид.Д.Ж. Касае се за
седем деяния осъществяващи всяко едно от
тях състава на престъпление съставомерно
по чл.195 ал.1 т.7 вр. с чл.194 ал.1 от
НК от въззивника, през непродължителен период от време, а именно два месеца,
при една и съща обстановка, а и еднородност на вината, определящо и действията
на въззивника, като такива осъществени при условията на продължавано
престъпление по смисъла на чл.26 ал.1 от НК. Безспорно правилен е извода на
решаващия съд, че обективно деянието не представлява маловажен случай по
смисъла на т.9 на чл.93 от НК, тъй като
не е с по-ниска степен на обществена
опасност в сравнение с обикновените
случаи на престъпление от този вид, както предвид динамиката на този вид
престъпления, стойността на вещите
предмет на отнемане, която не е ниска такава, начина на осъществяване в тъмната
част на денонощието от фирмена база - двор и хале на същата.
Обстоятелството на осъществяването
на деяние представляващо немаловажност
на случая и предвид и предишното осъждане на
въззивника за осъществено друго такова престъпление с присъда по НОХД
№65/!6 на РС Поморие и установеното обстоятелство на неизтичане на срока визиран в чл.30 ал.1 от НК, определят деянието като такова осъществено при условията
на чл.28 ал.1 от НК за въззивника, определящо
заедно с немаловажността на случая и
квалификация на същото и по т.7 ал.1 на чл.195 от НК.
От субективна страна деянието е
осъществено при пряк умисъл от въззивника Д., тъй като същия е искал настъпването
на противоправните последици, а именно
противоправното отнемане на вещите
собственост на визираното дружество, с
намерение за противозаконно своене, от владението на собственика, при липсата
на съгласие от негова страна. Правилно
решаващия съд е приел и, че въззивника е разбирал противозаконността на обстоятелствата,
предвидени в закона като квалифициращи, тъй като е съзнавал, че осъществява
това след като е бил осъден с влязла в сила присъда за друго такова
престъпление.
Настоящия състав на въззивния съд намира, че
наказанието наложено на въззивника подсъдим
Н.Д. е правилно определено при условията на чл.55 ал.1 т.1 от НК като наложеното му такова по вид , размер и
начин на изтърпяване се явява справедливо. При преценката на степента
на обществена опасност на реално осъщественото решаващия съд правилно е приел, че се касае за деяние със сравнително висока степен на обществена опасност предвид
динамиката на този вид престъпления, а и начина на осъществяване на деянието. Същевременно
решаващия съд очевидно правилно е преценил и, че сравнително младата възраст на
въззивника подсъдим, процесуалното му поведение в хода на досъдебното
производство и цялостното развитие на
процеса, съдействието за установяване на обективната истина, стойността на
вещите предмет на отнемане, оказаното съдействие за възстановяване на част от
вещите предмет на престъплението, а и искреното
разкаяние за стореното определят приложението на чл.55 ал.1 т.1 от НК при наличието на многобройни смекчаващи отговорността
обстоятелства, приложил го е при
определяне на наказанието му, като е определил наказанието по размер
под минимума предвиден в текста, на минимума предвиден за този вид
наказание, а именно такова от три месеца лишаване от свобода. При определяне
на начина на изтърпяване на наложеното
по размер наказание лишаване от свобода правилно и законосъобразно съда е констатирал
липсата на законова възможност за приложение на разпоредбата на чл.66 ал.1 от НК, предвид предходно осъждане
и е определил първоначален общ режим на
изтърпяването му в съответствие с ЗИНЗС. Настоящия състав на въззивния съд
намира, че така определеното по вид,
размер и начин на изтърпяване наказания
по отношение на въззивника подсъдим ще осъществят в пълнота целите визирани в чл.36 от НК, а именно
възпираща и възпитателна по отношение на него, а и обществото.
Правилно, законосъобразно и обосновано решаващия съд е приложил и
разпоредбата на чл.68 ал.1 от НК като е привел на осн. чл.68 ал.1 от НК в
изпълнение наказанието от три месеца лишаване
от свобода наложено на въззивника определеното общо наказание по присъда по
НОХД № 113/2010 г. и НОХД №65/2009 г. по описа на РС Поморие. Безспорно деянието предмет на разглеждане в производството е
осъществено в срока на отлагане на изтърпяване на определеното общо наказанието от три месеца лишаване от
свобода.
Съда намира, че не могат да се споделят доводите на защитата на въззивника
за допуснато съществено процесуално
нарушение на чл.254 ал.3 от НПК.
Видно от протокола на проведеното
на 05.06.2017 г. съдебно заседание
на въззивника Д. е било разяснено
правото му за подаване на възражения в седмодневен срок от връчването на обвинителния акт и възможността за искаве за
отлагане на разглеждане на делото същият е заявил, че не желае да се възползва
от това си право и иска делото да се гледа на същия ден.
Съда намира за неоснователни и доводите на защитата на въззивника касателно
липсата на доказателства за осъществяване на деянието от същия и конкретно на
осъщественото такова на 15 бр. тръби. В тази насока са налице категорични
доказателства за осъществяване на
отнемането на визираните вещи, предвид и обстоятелството, че същите въззивника
е продал на свид.И.Д - обстоятелство, което свидетеля е заявил в показанията си
кредитирани от съда.
Настоящия състав на въззивния съд намира доводите на защитата на въззивника за явна
несправедливост на наложеното му
наказание при отегчаващи отговорността обстоятелства за неоснователни. По отношение на въззивника
наказанието е определено не при
отегчаващи отговорността обстоятелства, а при условията на чл.55 ал.1 т.1 от
НК, а именно наличието на многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства,
като и най-ниското предвидено в текста наказание се явява несъразмерно тежко.
По размер същото е определено под минимума предвиден в текста, на минимума на
предвиденото за наказание лишаване от свобода по размер, а именно такъв от три
месеца. При това съда е съобразил всички смекчаващи отговорността обстоятелства
касателно въззивника и именно поради това ги е преценил като многобройни
такива.
При цялостната служебна проверка на атакувания съдебен акт съдът не
констатира пропуски и грешки водещи до изменение или
отмяната му.
По изложените съображения и в съответствие с чл.338 от НПК ЯОС
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА ПРИСЪДА №86/05.06.2017 г.
постановена по НОХД № 378/2017 г. по описа на ЯРС.
Решението
не подлежи на обжалване и протестиране.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.