Р Е Ш Е Н И Е

№ 83 28.07.2017 г. гр.Ямбол

В ИМЕТО НА НАРОДА

Ямболският окръжен съд І-ви наказателен състав

На 05 юли 2017 година

В публично заседание в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Д.Фарфарова

ЧЛЕНОВЕ: П.Жекова

Ив.Иванов

Секретар:Ив.Златева

Прокурор: Е.Гоцев

Като разгледа докладваното от съд.Фарфарова ВНОХД №198

по описа на ЯОС за 2017 година

за да се произнесе взе предвид следното:

С Присъда №24/02.05.2017 г. постановена по НОХД №478/2016 г. ЕРС е признал подсъдимия Т.Й.Г. за виновен в това, че на 17.08.2016 г. около 00.10 часа, в гр.Елхово, обл.Ямбол, по ул."Царибродска", пред жилищен блок №14, след употреба на алкохол управлявал моторно превозно средство - лек автомобил марка "Ланчия Ипсилон" с рег.№ У 31 91 АМ, с концентрация на алкохол в кръвта си над 1.2 на хиляда, а именно 1.35 на хиляда, установено по надлежния ред с Протокол за химическо изследване №357/18.08.2016 г. на НТЛ при ОД на МВР Ямбол - престъпление по чл.343б ал.1 от НК, като на осн. чл.54 от НК го осъжда на една година лишаване от свобода и глоба в полза на Държавата в размер на 200 лева, като на осн. чл.57 ал.1 т.2 б."б" от ЗИНЗС определя първоначален строг режим на изтърпяване на наказанието лишаване от свобода.

На осн. чл.343г вр. с чл.37 т.7 от НК съда е лишил подс.Г. от право да управлява МПС за срок от една година и три месеца, като на осн. чл.59 ал.4 от НК е приспаднал времето през което подсъдимия е бил лишен по административен ред от възможността да упражнява това свое право със Заповед за прилагане на ПАМ № 16-0261-000226/17.08.2016 г., считано от 17.08.2016 г.

Недоволен от така постановената присъда е останал подс.г. и я е обжалвал в установения за това срок като постановена в нарушение на материалния и процесуален закон и необоснована. Излагат се съображения, че в нарушение на чл.303 НПК присъдата е постановена при недоказано по несъмнен начин обвинения, като същата почива на предположения. По същество се оспорва доказаността на управление на процесния автомобил от въззивника по време и място, съобразно обвинението, като се сочи, че по отношение на факта на управление не са налице категорични доказателства от анализа на доказателствата - гласни такива, събрани и проверени в хода на съдебното следствие. Оспорват се действията на разпитаните в хода на съдебното следствие свидетели - служители на МВР, както и подадения към МВР сигнал касателно поведението на въззивника Г. по предприемане на управление на МПС, след употреба на алкохол. Оспорва се обстоятелството на управление на автомобила по ул."Царибродска", което да се установява от показанията на свидетелите - служители на МВР, като се сочи, че в същите се съдържа само твърдяно обстоятелство на възприето от същите движение на автомобила в двора на въззивника - такива по паркиране. Сочи се, че от обектина страна престъплението по чл.343б ал.1 от НК изисква лицето да е управлявало МПС по пътища за обществено ползване - общински или държавни, а въззивника е запалил двигателя на автомобила си в двора на къщата си. Излагат се и съображения за липса на субективен състав на престъплението, тъй като въззивника не е имал намерение да шофира автомобила си, а за осъществяване на престъпния състав е необходимо да е налице пряк умисъл. Оспорва се и установяването по категоричен начин концентрацията на алкохол в кръвта на въззивника, като такава от 1,35 промила, установена по надлежен ред. Излагат се съображения, че физико химическата експертиза, обективирана в Протокол №357/18.08.2016 г. не отговаря на изискванията на Наредба №30/27.06.2001 г. прави се искане за отмяна на постановената присъда и постановяване на такава от въззивния съд с която вззивника да бъде признат за невиновен и оправдан.

В съдебно заседание въззивника участва лично и чрез редовно упълномощен защитник. Чрез защитата си и лично поддържа жалбата си на основанията изложени в същата и с направените искания. Оспорва се ковпетентността на експерта извършил физикохимичната експертиза по делото.

Участващия по делото прокурор изразява становище за законосъобразност и обоснованост на обжалвания съдебен акт с оглед на доказателствата по делото и като такъв моли да бъде потвърден.

Съдът след цялостна проверка на доказателствата по делото, становищата на страните и атакувания съдебен акт намира следното:

Жалбата като подадена в срок и от страна имаща право а и интерес от обжалване е процесуално допустима. Разгледана по същество се явява неоснователна по следните съображения и доводи:

Настоящия състав на въззивния съд счита, че ЕРС е постановил присъдата си след попълване на делото с необходимите доказателства, като е обсъдил същите поотделно и в тяхната съвкупност и правилно е изяснил фактическите обстоятелства по осъществяване на деянието. На базата на анализ на правилно установените фактически обстоятелства решаващият съд е направил и обосновани и законосъобразни правни изводи за осъществяване от обективна и субективна страна от въззивника подсъдим Т.Й.Г. на престъпния състав на чл.343б ал.1 от НК, като определеното му при условията на чл.54 ал.1 от НК наказание се явява и справедливо по размер и начин на изтърпяване.

За да постанови присъдата си съдът е събрал всички възможни и достатъчни за установяване на фактическите обстоятелства по осъществяване на деянието доказателства. На базата на анализ на същите правилно е приел за установена изложената фактическа обстановка, която изцяло се споделя от настоящия състав на въззивния съд.

Безспорно установено от доказателствата по делото е обстоятелството, че на 16.08.2016 г. в 23.56 часа от телефон 0895136527 собственост и ползван от свид.Наско В. е подаден от неидентифицирано лице, представило се с имената Н.С.В. сигнал на ЕЕН 112, за това, че мъж който е употребил алкохол възнамерява да управлява автомобил. След свързването му с оперативен дежурен при РУ Елхово - свид.О Б сигнализиращият се се е представил с имената Н.С.В. от гр.Елхово като му е съобщил, че въззивника Т.г. е консумирал алкохол в заведение - на Г. намиращо се срещу болницата в гр.Елхово и се кани да управлява автомобила си, червен на цвят. Свид.Б, който приел сигнала в 00.00 часа на 17.08.2016 г. веднага след това изпратил на посочения от сигнализиралото лице адрес - заведението на Г., намиращо се срещу болницата в гр.Елхово / в района на кръстовището на ул."Чаталджа" с ул."Лом"/ застъпилите в 24.00 часа на 16.08.2016 г. полицейски служители - свид. С. Я - ст.полицай "Охранителна полиция" и св. Х. М - полицай "Охранителна полиция" назначени по график като наряд автопатрул, които към този момент били в сградата на РУ Елхово.

Двамата свидетели - Я и М със служебен автомобил по най-бърз начин се отправили към указания им адрес, като в момента в който приближили кръстовището на ул."Чаталджа" с ул."Лом" видели движението на лек автомобил марка "Ланчия Ипсилон" с рег.№ У 31 91 АМ, червен на цвят по ул."Чаталджа" в близост с кръстовището с ул."Царибродска", като свид.М разпознал същото като това на въззивника "Г.. Автомобила продължил движението си по ул."Царибродска", където на №37, срещу жилищен бл.№14 в ж.к-с"Изгрев" се намира адреса на местоживеене на въззивника Г., който бил известен на свид.Я и М. С полицейския автомобил свидетелите последвали червения автомобил, като в момента в който патрулния автомобил бил в района на кръстовището на ул."Чаталджа" с ул."Царибродска" свидетелите в 0.10 часа на 17.08.2016 г. възприели извършваната от лек автомобил "Ланчия Ипсилон" маневра завой наляво и навлизане в двора на въззивника, находящ се на ул."Царибродска" №37 през отворената част на подвижна оградна телена мрежа, предназначена да служи като врата за паркиране на автомобила. При това първия опит на водача на лекия автомобил за паркиране в двора бил неуспешен, поради което последвал и втори опит, който бил успешен и това дало възможност на свидетелите Я и М през това време да спрат патрулния автомобил на ул."Царибродска", да излязат от него и да се придвижат до двора на въззивника. В този момент въззивника Г. след като изгасил двигателя на паркирания в двора му автомобил, в който е нямало други лица, излязъл от автомобила от мястото на водача. Свид.Я и М започнали извършването на проверка, като поканили въззивника при тях на улицата и поискали представяне на документи на автомобила и СУМПС на въззивника, които същия представил. Към този момент на мястото не е имало други лица. При извършване на проверката свидетелите установили, че въззивника Г. е в нетрезво съС.ие, тъй като миришел на алкохол и говорел завалено, поради което свидителите разговаряли с оперативния дежурен при РУ Елхово - свид.Б на когото докладвали обстановката и поискали съдействие за автоконтрольор и заедно с въззивника останали на място до пристигането му, като през това време въззивника им заявил, че е консумирал три бири. Около пет минути по-късно, след като в 00.10 на 17.08.2016 г. часа от свид.Б му е било съобщено за поисканото съдействие от свид.Я и М на мястото пристигнал свид. Г. В - младши автоконтрольор в "Пътна полиция" РО Елхово, паркирал полицейския автомобил по ул."Царибродска", зад автомобила ползван от свид.М4итев и Я, възприел паркирания в двора на въззивника автомобил с неработещ двигател. При това свид.М и Я обяснили на свид.В, че преди да извършат проверка на въззивника Г. за който се усъмнили, че е употребил алкохол същия е управлявал МПС, като непосредствено преди проверката е извършил маневра паркиране с автомобила "Ланчия Ипсилон" в двора си, като е извършил с автомобила няколко движения напред и назад. Свид.В поканил въззивника при служебния автомобил за извършване на проверка с техническо средство за упатреба на алкохол и след даване на съгласие от страна на въззивника Г. извършил такава с техническо средство "Дрегер 7410+" с инв.№0135, като апарата отчел и фиксирал наличието на алкохол 2.54 на хиляда в издишания от въззивника Г. въздух. Св.В показал на въззивника Г. и свид.М и Я отчетената от техническото средство стойност и на място пред полицейските служители съставил на въззивника Г. АУАН №424/17.08.2016 г. за това, че на 17.08.2016 г. около 00.10 часа в гр.Елхово, по ул."Царибродска" пред бл.№14 управлявал лек автомобил "Ланчия Ипсилон" с рег.№3191 АМ, собственост на К.С.С., като след извършена проба с техническо средство "Дрегер 7410+" с инв.№0135 същото е отчело наличие на алкохол в издишания въздух 2,54 промила - нарушение по чл.5 ал.3 т.1 от ЗДвП. Свид.В.Д и С.П пристигнали на мястото в момента в който свид.В пристъпил към съставянето на АУАН. Съгласно изискванията на Наредба №30/27.06.2001 г. на въззивника свид.В издал талон №0034051/17.08.2016 г. за медицинско изследване на кръвта, който въззивника подписал и получил, заявявайки, че желае да даде кръвна проба, което и направил. Придружен от свид.В въззивника Г. на 17.08.2016 г. се явил в указаното му в талона време във ФСМБ - гр.Елхово и в 01.15 часа му е била взета кръв от мед.фелдшер А.П. На 17.08.2016 г. Началника на РУ Елхово, упълномощен със Заповед №326з-179/24.01.2015 г. на Директора на ОД МВР Ямбол издал ЗПАМ №16-0261-000226/17.08.2016 г. на осн. чл.171 т.1 б."б" от ЗДвП с която на въззивника Г. по административен ред временно е отнето СУМПС до решаване на въпроса за отговорността му, но не повече от шест месеца., която е връчена на въззивника на 22.08.2016 г.

От заключението на извършената физикохимическа експертиза по Протокол №357/18.08.2016 г. се установява, че концентрацията на етилов алкохол в кръвта на въззивника Г. към 00.10 часа на 17.08.2016 г. е била 1.35 промила.

Изложените фактически обстоятелства приети за установени от решаващия съд, които и настоящия въззивен състав намира за безспорно установени след самостоятелен анализ на доказателствата по делото в тяхната пълнота, са установени на базата на приложените по делото писмени доказателства - протокол от лаборатория за проверка на СИ рег.№3286р-14587/12.04.2016 г., АУАН №№424/17.08.2016, ЗПАМ №16-0261-000226/17.08.2016 г., Талон за медицинско изследване №0031051/17.08.2016 г., протокол за медицинско изследване, справка за нарушител водач, справка за съдимост рег.№529/17.08.2016 г. на БС ЕРС, заключението на назначената физикохимическа експертиза по Протокол №357/18.08.2016 г., а и на изключително подробен и прецизен анализ на гласните доказателства по делото.

Безспорно правилно решаващия съд при спазване на изискванията на чл.305 ал.3 от НПК, след детайлно анализиране на показанията на всички разпитани по делото свидетели е кредитирал тези на свид.С. Я, Г. В, Х. М и М Б в тяхната пълнота, а тези на свид.Д и .П отчасти, по отношение на съставомерните обстоятелства. За да кредитира изцяло показанията на визираните свидетели Я, В, М и Б правилно решаващия съд е констатирал вътрешната им безпротиворечивост, съответствието им едни спрямо други и с писмените доказателства по делото изчерпателно изброени и заключението на назначената и изслушана в хода на съдебното следствие физикохимическа експертиза по отношение на съставомерните обстоятелства, а именно обстоятелството на получен сигнал на тел.112 по време и съдържание, както и на телефон от който е бил получен, това на изпращането им на мястото в резултат на получания сигнал за неговата проверка, времето и мястото на проследяване на движението на автомобила от свид.М и Я, действията осъществени от въззивника Г., обстоятелството на управление на автомобила от въззивника, това на извършване на техническа проверка и резултатите от същата, а и на вземане на проба кръв от въззивника при придружаването му от свид.В. За да кредитира частично, по отношение на отделни обстоятелства, а не в пълнота показанията на свид..П, Д и И. правилно решаващия съд е отчел анализирайки подробно същите по отношение на време на осъществени действия от въззивника за които същите са свидетелствали вътрешното им несъответствие, това на наличието на противоречия в дадените от същите показания едни спрямо други, такива с обясненията на въззивника, а и с показанията на свид.М, Я и Варбанов, които съда кредитира в пълнота по изложените съображения. Правилно и обосновано решаващия съд е приел като необективни и нелогични показанията на свид.В. касателно обстоятелството на подаване на сигнал от собствения му и ползван от него телефон. Показанията на този свидетел са в пълно противоречие на технически установеното обстоятелство от кой телефон е подаден сигнала на тел. 112 и вътрешно противоречиви, предвид твърдяното от него, че по времето по което е подаден сигнала от този телефон същият не го е предоставял на друго лице. Като правилни и обосновани съда намира и изводите на съда касателно приемането им като защитна позиция и некредитирането на обясненията на въззивника Г. по отношение на съставомерните обстоятелства предвид противоречието им с показанията на свид.М, Я, В, Б, отчасти с тези на свид..П, Д и И. по отношение на време, място и осъществени действия.

В хода на въззивното производство от разпита на свид.Х.К. съда намира, че не са налице установени обстоятелства, които по същество да променят приетите за установени фактически обстоятелства, по отношение на съставомерните факти, като показанията му по време на посочени фактически обстоятелства са несъответни на тези на всички разпитани по делото свидетели, а и на обясненията на въззивника Г.. Въззивника Г. в обясненията си сочи, че в 23.30 часа е изпратил гости от дома си, след което се е върнал в дома си да разчиства. Излизането му е било последващо, като е отключил автомобила, форсирал е двигателя, проверил светлините и след това изгасил двигателя и в този момент са дошли полицаите. Съпоставено с времето на получаване на сигнал към оперативния дежурен свид.Б в 00.00 часа, изпращането на свид.М и Я на място и пристигането им 00.10 часа, уведомяването на свид.В малко след това и пристигането му на място, при което там са били само въззивника и свид.М и Я сочат на различно време на осъществяване на деянието и това на обстоятелствата за които свидетелства свид.к.. Още повече, че твърдяното от свид.К. обстоятелство, че е видял въззивника в двора на жилището му около 11.40 часа не съответства по време и на твърдяното от въззивника за осъществените от него действия, а именно, че се е намирал в жилището си и е излязъл, както вече бе посочено преди пристигането на служителите на МВР - за времето между излизането му от жилището и пристигането на служителите на МВР е извършил единствено отключване на автомобила, включване и форсиране на двигателя на същия без да сяда в автомобила - т.е. около 30 минути по-късно от твърдяното от свид.К. време.

На базата на правилно установените фактически обстоятелства решаващият съд е направил и обосновани и законосъобразни правни изводи за осъществяване от въззивника от обективна и субективна страна на състава на чл.343 б ал.1 от НК, които въззивният съд приемайки изцяло счита за ненужно да приповтаря. Безспорно е налице управление на автомобила с наличието на алкохол в кръвта в рамките на посочените в текста, установено по надлежния ред с експертно заключение, като въззивника Г. е съзнавал това обстоятелство. За това и правилно решаващият съд е признал въззивника Г. за виновен в осъществяване на визираното деяние съставомерно по чл.343б ал.1 от НК.

За да определи наказанието на въззивника по вид, размер и начин на изтърпяване, при условията на чл.54 от НК правилно решаващият съд от една страна е взел предвид съдебното минало на въззивника предвид многократните му осъждания за осъществени тежки умишлени престъпления от общ характер, установеното от справката му за съдимост обстоятелство на осъждания три пъти за управление на МПС след употреба на алкохол по НОХД №280/2002 г. , НОХД 72/2003 г. и НОХД №168/2003 г. на ЕРС, данните от справката за нарушител за системно нарушаване на правилата по ЗДП и ППЗДП предвид 11 влезли в сила НП за нарушения по ЗДП определящи личността му като такава с относително висока степен на обществена опасност, сравнително високата степен на обществена опасност на осъщественото деяние и от друга страна семейното му положение, трудовата му ангажираност, обстоятелството, че последното му наложено наказание по постановена присъда е изтърпял към 2012 г. и за период от повече от четири години не е извършвал други противообществени деяния правилно решаващия съд е определил наказанието на въззивника на минимума предвиден в текста, а именно в размер на една година лишаване от свобода и глоба в минимално предвидения размер от 200 лева. Правилно, при липсата на законова възможност за приложението на чл.66 от НК, предвид предишните осъждания на въззивника и съобразено с разпоредбата на чл.57 ал.2 т.2 б."б" от НК е определил първоначален строг режим на изтърпяване на наказанието.

Извода на решаващия съд, че наличните смекчаващи отговорността на въззивника обстоятелства не могат да се преценят като многобройни такива, а и най-ниското предвидено в текста наказание не се явява несъразмерно тежко на осъщественото, поради което не са налице обстоятелствата по чл.55 ал.1 т.1 от НК е правилен и обоснован.

Правилно е приложена и разпоредбата на чл.343г вр. с чл.37 ал.1 т.7 от НК. В този си вид , размер и начин на изтърпяване определено при условията на чл.54 ал.1 от НК наказанието наложено на въззивника в пълнота ще осъществи целите визирани в чл.36 от НК, а именно възпитателна и възпираща по отношение на въззивника, а и на обществото.

За неоснователни съда намира доводите на защитата на въззивника за необоснованост на постановения съдебен акт, предвид липсата на доказателства от които обвинението да бъде доказано по несъмнен начин, както и, че постановената присъда почива на предположения. Съображения в тази насока съда изложи при анализа на доказателствата.

Като неоснователно съда намира възражението на защитата на въззивника и относно обстоятелството, че същият не е управлявал автомобила по пътища за обществено ползване - общински или държавни, което обстоятелство е изискуемо от закона. Безспорно установено от доказателствата по делото е обстоятелството, че автомобила въззивника е управлявал по улица в гр.Елхово, която по същество представлява такава за обществено ползване и е част от транспортната мрежа на града.

Съда намира за неоснователно и възражението на защитата на въззивника относно компетентността на вещото лице извършило химикофизичната експертиза, установила стойността на алкохол в кръвта на въззивника и извършването и в съответствие с изискванията на наредба №30/27.06.2001 г. Кръвната проба съобразно отразеното в талона е взета от медицинско лице, в експертизата по категоричен начин е посочено начина на опаковането на пробата кръв, начина на пренасяне на същата при представяне за изследването и, както и, че същите отговарят на изискванията на Наредба №30/27.06.2001 г. Установено е времето на вземане на кръвната проба, установеното съдържание на етилов алкохол в изследваната кръв по метода на газовата хроматография и преизчисляването на количеството на етилов алкохол към инкриминирания момент по формулата на Видмарк, а именно 1,35 промила към 00.10 часа на 17.08.2016 г. По делото е приложена пълната документация изискуема от визираната наредба №30/27.06.2016 г., в експертизата са спазени методите и изискванията визирани в същата наредба.

Неоснователно е и възражението на защитата касателно компетентността на експерта извършил експертизата. Същата е назначена чрез НТЛ при ОД МВР Ямбол, където експерт в сектор НТЛ е в.л. Ф.Т.. Осъществена е от експерта Ф.Т., който е включен в Списъка на специалистите, утвърдени за вещи лица от комисия по чл.401 ал.1 от Закона за съдебната власт. Съгласно чл.400 ал.2 от ЗСВ обстоятелствата по ал.1 от същия текст включващи данни за образование, специалност, месторабота, продължителност на стаж на експертите, се удостоверяват със съответните документи. Видно от утвърдения списък Ф.Т. е с висше образование, специалност инженер - химик, стаж като вещо лице 17 години и посочени експертизи между които и клас 7. Експертизи на материали, вещества и изделия. Видове 7.1 Съдебно химическа експертиза, 7.3 съдебно физико - химическа експертиза. Настоящия състав на въззивния съд намира, че липсват каквито и да било основания за съмнение в компетентността на експерта, както предвид притежаваните от него необходимо образование, специалност и стаж като експерт, така и предвид даденото експертно заключение.

Предвид на изложеното и на осн. чл.338 НПК Я О С

Р Е Ш И :

ПОТВЪРЖДАВА Присъда №24/02.05.2017 г. постановена по НОХД № 478/2016 г. по описа на РС Елхово.

Решението не подлежи на обжалване и протестиране.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.