Р Е Ш Е Н И Е

№ 86 19.07.2017г. гр.Ямбол

В ИМЕТО НА НАРОДА

Ямболският окръжен съд І- ви въззивен наказателен състав

На 12 юли 2017 година

В публично заседание в следния състав:

Председател: Диана Фарфарова

Членове: Петранка Жекова

Г. Кондова

Секретар М.Коматарова

Прокурор Р.Лефтерова

Като разгледа докладваното от съдия Жекова

Внохд. № 179 по описа за 2017г. За да се произнесе взе предвид следното:

Въззивното производство е образувано по жалби на подсъдимия И.К.Н., депозирана чрез защитника му адв.М.А. и на подсъдимата Г.Р.А., депозирана чрез защитника й адв.Ж.К. против присъда № 52/4.04.2017г.постановена по нохд № 1589/2016г.по описа на Районен съд-Ямбол.

С обжалваната присъда въззивника- подсъдим И.К.Н. е признат за виновен в това, че в периода от около 16 часа на 26.03.2016г.до 11.04.2016г.в гр.Ямбол от работилница на приземен етаж и от къща, находящи се на ул.Хан Омургаг №25, действайки в условията на продължавано престъпление и на опасен рецидив, чрез разрушаване на прегради здраво направени за защита на имот , чрез използване на техническо средство и на специален начин е отнел чужди движими вещи на обща стойност 1176,80лв. от владението на собствениците им Д.Ж.Ш и В К. В без тяхно съгласие с намерение противозаконно да ги присвои, поради което и на основание чл.196 ал.1 т.2, вр.с чл.195 ал.1 т.3 и т.4, вр.с чл.194 ал.1, вр.с чл.29 ал.1 буква “а”, вр.с чл.26 ал.1 и чл.54 НК му е наложено наказание три години и осем месеца лишаване от свобода, което да изтърпи при първоначален “строг” режим.

Подс.Н. е признат за невиновен да е извършил деянието при условията на опасен рецидив по чл.29 ал.1 буква "б" от НК, поради което и на основание чл.304 от НПК е оправдан по това обвинение.

На основание чл.59 ал.1 т.1 от НК е приспаднато времето през което подс. Н. е задържан с мярка за неотклонение задържане под стража и по реда на чл.64 ал.2 от НПК, считано от 12.04.2016г.до привеждане на присъдата в изпълнение.

Със същата присъда подсъдимата Г.Р.А. е призната за виновна в това, че на 11.04.2016г.около 10 часа в гр.Ямбол от апартамент находящ се в ж.к.Възраждане бл.51, вх.Б, ет.1, ап.2 е отнела чужди движими вещи на обща стойност 156лв.собственост на Д.Ж.Ш, от владението на И.Н. без негово съгласие с намерение противозаконно да ги присвои, поради което и на основание чл.194 ал.1 и чл.54 НК й е наложено наказание осем месеца лишаване от свобода, което на основание чл.66 ал.1 от НК е отложено за изтърпяване за срок от три години, считано от влизане на присъдата в сила.

Съдът е постановил веществените доказателства- пластмасов куфар съдържащ зеге марка "Хитачи" и ел.дрелка с поставена бургия да се върнат на собственика им Д.Ш, часовник, гривна и запалка да се върнат на подс. Н., а останалите вещи като такива без стойност да бъдат унищожени.

Подсъдимите Н. и А. са осъдени да заплатят направените по делото разноски.

Жалбата на подс.Н. е бланкетна като се навеждат доводи за незаконосъобразност и необоснованост на присъдата и за несправедливост на наложеното наказание. Депозирано е допълнение към жалбата, в което доводите са доразвити. Изразява се несъгласие с направения анализ на доказателствата,като се твърди, че първоинстанционният съд за да кредитира показанията на свидетелите В и Ш е вложил друг смисъл на казаното от тях, тъй като същите не сочат, че са разпознали подсъдимия Н.. Сочи се по делото не са събрани доказателства относно предмета на първата кражба, тъй като процесните вещи са родово определени,у всеки може да заяви, че те са негова собственост, в това число и подсъдимия. Не са събрани доказателства и относно собствеността на отнетото, тъй като св.В заявява, че по време на деянието къщата е била в ремонт извършван от строителна фирма. По делото не е правен опит за установяване на фирмата и дали вещите предмет на втората кражба не са тяхна собственост. Приетия начин на проникване на подсъдимия на втория етаж на къщата на 11.04.2016г.е невъзможен за човек с телосложението на подсъдимия, тъй като е невъзможно да се е покатерил по тънки тресчици, забити във фугите на стената. Изразява се и несъгласие с извода на районния съд, че показанията на свидетелите К и Ф не разколебават извода за авторството на деянието. На това основание се иска въззивният съд да отмени присъдата и да постанови нова с която да признае подсъдимия Н. за невинен по предявеното му обвинение.

Въззивната жалба на поддс.А. също е бланкетна като се навеждат доводи за незаконосъобразност и необоснованост на присъдата, за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и за несправедливост на наложеното наказание. Депозирано е допълнение към жалбата, в което се развиват доводите. Сочи се, че за да е осъществено от обективна страна престъплението кражба е необходимо да са налице доказателства, че вещите предмет на кражбата са отнети без съгласието на владелеца и собственика, което в случая не е налице. Липсват доказателства и за приетото от районния съд обстоятелство, че подсъдимата се е разпоредила с вещите, с цел противозаконно да се облагодетелства. Излагат се и съображения за неправилна правна квалификация на инкриминираното деяние, тъй като с оглед стойността на предмета на кражбата деянието осъществява състава на престъпление по чл.194 ал.3 от НК , а не по ал.1 на текста. При преквалифициране на деянието като маловажен случай следва да се приложи разпоредбата на чл.218 б от НК. На това основание се правят три алтернативни искания- за отмяна на присъдата и връщане на делото за ново разглеждане от друг съдебен състав поради допуснати съществени процесуални нарушения, за отмяна на присъдата и постановяване на нова с която подсъдимата да бъде призната за невинна или за изменение на присъдата като се преквалифицира деянието по чл.194 ал.3 от НК и да се приложи разпоредбата на чл.218б от НК.

Въззивникът- подсъдим Н. участва в съдебно заседание лично и със защитника си адвокат А., чрез която поддържа изцяло жалбата си.

Въззивницата- подсъдима А. участва лично и със защитника си адв.К, чрез която също се по поддъжа жалбата и допълнението към нея.

Участващият по делото прокурор от Окръжна прокуратура- Ямбол пледира за неоснователност на жалбите, поради което иска да се потвърди присъдата на районния съд.

ОС-Ямбол след като обсъди доводите в жалбите, пледоариите на защитниците на въззивниците- подсъдими и заключението на прокурора, съгласно правомощията си по чл.313 и чл.314 от НПК, извърши цялостна служебна проверка на присъдата и приема следното:

Жалбите са процесуално допустими, тъй като са подадени в срока по чл.319 ал.1 от НПК и от лица имащи право и интерес да обжалват. Разгледани по същество същите се явяват частично основателни по следните съображения:

Подсъдимият И.Н. е роден на ***г***, с основно образование и не работи. Осъждан е десет пъти с влезли в сила присъди за умишлени престъпления против собствеността. За съставомерността на инкриминираното деяние по чл.29 ал.1 буква "а" от НК отношение имат последните две присъди както следва:

с присъда по нохд № 267/2014г. на РС- Ямбол, влязла в сила на 21.07.2014г., е осъден на 1 година и 6 месеца лишаване от свобода за престъпление по чл.195, ал.1, т.3 вр. чл.194, ал.1 от НК, извършено на 11.03.2013г. постановено е ефективно изтърпяване на наказанието.

с присъда по нохд № 995/2014г. на РС- Ямбол, влязла в сила на 04.03.2015г.,е осъден на 2 години лишаване от свобода за престъпление по чл.195, ал.1, т.3 и т.4 вр. чл.194, ал.1 вр. чл.26, ал.1 от НК. Деянието е извършено преди влизане в сила на горната присъда – за времето от 21.11.2013г. до 15.12.2013г. Постановено е ефективно изтърпяване на наказанието.

С Определение № 504/08.04.2015г. по чнд № 233/2015г. на РС-Ямбол, влязло в сила на 24.04.2015г., по реда на чл.25, ал.1 вр. чл.23, ал.1 от НК на подсъдимия Н. е определено общо наказание по тези две присъди в размер на 2 години лишаване от свобода, което да бъде изтърпяно ефективно, при първоначален строг режим. Наказанието е изтърпяно 16.12.2015г.

Останалите осем присъди са подробно изброени в мотивите на обжалвания съдебен акт и е ненужно да се преповтарят, тъй като същите имат отношение единствено относно степента на обществена опасност на личността на подсъдимия, но не и за правната квалификация.

Подсъдимата А. е родена на ***г.в гр.Карнобат, със средно образование и работи на бензиностанция "ОМВ", като барман. Осъждана е с присъда по нохд № 69/2006г.на РС-Ямбол на глоба в размер на 100лв.за престъпление по чл.215 ал.1 от НК. Същата е реабилитирана по право на основание чл.86 ал.1 т.3 от НК.

За да постанови съдебния си акт въззивният съд приема за установена следната фактическа обстановка:

На ул.Хан Омуртаг №25, в гр.Ямбол се намира двуетажна къща, чиито собственици- брат и сестра живеят и в Англия. С разрешение на собствениците приземния етаж се ползва от св.Д.Ш за работилница. Там същия държи инструменти, необходими за изработка на кошери.

В неустановен ден в периода от около 16:00 часа на 26.03.2016 г. до около 18:00 часа на 30.03.2016 г., подсъдимият Н. минавал покрай къщата и решил да извърши кражба. С помощта на неустановен инструмент, срязал халката на входната врата на работилницата, влязъл вътре и взел зеге „Хитачи“, зелено на цвят, с ножче за рязане на дърво и ел.дрелка „Райдър“, керемидено-червена на цвят, собственост на св.Ш. След това напуснал работилницата с вещите и ги отнесъл в дома си, находящ се в гр. Ямбол, к-с Възраждане бл.51, вх.Б, ет.1, ап.2. Общата стойност на отнетите вещи е 156лв.

След кражбата на вещите, св. Ш заковал с видии вратата към приземния етаж, където се помещавала работилницата му.

Около 04.00 часа на 11.04.2016 г. подсъдимият Н. отново решил да извърши кражба от същата къща. След като установил, че вратата е закована, решил да проникне в къщата през втория етаж. За целта забил дървени дъски /ками/ в дупките на тухлите четворки, от които била изградена къщата, като по този начин си направил стъпала. По тях се изкачил до площадката, на която се намирала вратата към втория етаж, след което със сила разбил вратата и оттам проникнал вътре. Осветил помещението, при което намерил и взел ъглошлайф марка „Макита“ модел GA 9050, диск за рязане на метал Ф 240 мм, ъглошлайф марка RTR за 62 лева и диск за рязане на бетон Ф 115 мм, които оставил в близост до къщата и отново се върнал в къщата. Посочените вещи са собственост на бащата на собствениците на къщата св.В и са на стойност 364,60 лв.

В това време свидетелят Ш, заедно с приятелите си – свидетелите Г и Г, отишли до работилницата с лек автомобил, за да проверят дали всичко е наред, при което видели движеща се светлина на втория етаж на къщата, и се обадили на св. В. След това слезли от автомобила и се отправили към двора. Подсъдимият също ги забелязал, скочил с вещите през прозореца на втория етаж и се втурнал да бяга, като по пътя същите изпаднали. В този момент на мястото пристигнал и св. В. Свидетелите Ш, Г и Г видели подсъдимия и хукнали след него, за да го догонят. Докато бягал, подсъдимият се спънал и паднал, при което бил заловен от св. Ш, а малко след това на мястото пристигнали и свидетелите Г и Г. Св. В намерил вещите си близо до къщата, като за случилото се били сигнализирани органите на полицията, след което подсъдимият бил задържан и отведен в сградата на полицията.

На 11.04.2016 г. около 10:00 часа, след като подсъдимият Н. бил задържан, подсъдимата А. отишла в жилището му в ж.к.Възраждане, в гр. Ямбол, за което от предходните си посещения знаела, че е отключено, както и че вътре има различни инструменти. През незаключената врата А. влязла в апартамента, където намерила и взела откраднатите от подсъдимия вещи, собственост на св. Ш - зеге марка „Хитачи“, зелено на цвят и дрелка марка „Райдър“, керемидено-червена на цвят и ги отнесла в дома си. Тъй като имала нужда от пари, впоследствие продала зегето на св. Я за сумата от 100 лева, а дрелката предоставила за ползване.

На 03.06.2016г. св. Я предал на органите на полицията с протокол да доброволно предаване от същата дата процесните два инструмента. Същите са приложени като веществени доказателства по делото.

Районният съд е приел същата фактическа обстановка с изключение на вида и размера на отнетите вещи при първото деяние. Прието е , че освен двата инструмента зеге „Хитачи“ и ел.дрелка „Райдър“ подсъдимият Н. е отнел и други инструменти за които св.Ш сочи, че са липсвали от работилницата му. Въззивният съд обаче счита, че от факта, че вещите са липсвали от работилницата не може да се направи безспорен и несъмнен извод, че подс.Н. ги е откраднал, тъй като помещението е било с разбита входна врата до 18:00 часа на 30.03.2016 г.и е възможно и друго лице да е проникнало вътре и да отнело сочените от св.Ш липсващи вещи. По отношение дрелката и зегето са налице безспорни и убедителни доказателства, че са откраднати от подс.Н., тъй като същите са били открити от подс.А. в дома му няколко дни след кражбата. Като неоснователен се приема довода в жалбата на подс.Н., че не са събрани доказателства за собствеността на вещите предмет на първата кражба, тъй като същите са описани от собственика им преди да му бъдат предявени на досъсебното производство и тяхното описание напълно съвпада с външните белези на инструментите предадени от св. Я. Същия сочи, че ги е получил от подс.А., а тя от стоя страна ги е отнела от дома на подс.Н.. Тези доказателства са достатъчни за да се приеме за установено, че откраднатите от Н. зеге и дрелка са собственост на св.Ш и че са отнети от работилницата му.

Районният съд е направил пълен анализ на събраните доказателства и правилно и обосновано е стигнал до извода, че подс.Н. е автор на двете инкриминирани му деяния- две кражби извършени в период от 26.03.до 30.03. 2017г.и на 11.04.2017г. За първото деяние авторството е установено от факта, че вещите предмет на кражбата са открити в дома му от подс.А., както и с факта, че няколко дни след това същия е заловен в момент на извършване на второто деяние.

По отношение деянието извършено на 11.04.2016г.съдът напълно споделя анализа на събраните гласни и писмени доказателства. Правилно и обосновано са кредитирани напълно показанията на свидетелите- очевидци Ш и Г, тъй като същите са категорични, че лицето което се е намирало на местопроизшествието- на втория етаж на къщата е същото което след това са заловили. В тази насока напълно обосновано не са кредитирани обясненията на подсъдимия Н., че не е извършил инкриминираните му деяния, тъй като същите са изолирани и се опровергават от показанията на свидетелите очевидци Ш и Г, както и от показанията на свидетелите В и Г. Начина на проникване на втория етаж на къщата е установен от обективните находки, отразени в протокола за оглед на местопрестъпление от 11.04.2016г. и приложения към него фотоалбум по отношение състоянието на имота след извършване на кражбата, в т.ч. и относно наличието на поставени ками в отворите на тухлите, водещи до втория етаж на къщата.

Проверяващият съд напълно споделя аргументите поради които са кредитирани обясненията на подсъдимата А. дадени пред съдия на ДП и приобщени към доказателствения материал чрез прочитане. В тази насока районният съд е изложил своите аргументи, които се споделят напълно и е ненужно да се преповтарят.

Споделят се и аргументите, че показанията на св. К и св.Ф не разколебават извода относно авторството на деянието от страна на подсъдимия Н.. Майката на подсъдимия св.К сочи, че сина й живеел предимно в с.Мамарчево, но едновременно с това е пътувал и до гр.Ямбол, от което следва, че обективно е имал възможност да извърши двете деяния. Св.Ф сочи, че е бил с подсъдимия до 3 часа след полунощ, а второто деяние е извършено около 4 часа, т.е. същия е разполагал с около час и е напълно достатъчно за придвижването му от заведението „Каранова” в гр. Ямбол до местопрестъплението на ул. „Хан Омуртаг” № 25 в гр.Ямбол.

При определяне стойността на отнетите вещи правилно и обосновано са кредитирани заключенията на двете стоково- оценителни експертизи и показанията на вещото лице.

Правни изводи:

В предвид установената фактическа обстановка въззивният счита, че подс. Н. е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъпление по чл.196 ал.1 т.2, вр.с чл.195 ал.1 т.3, т.4 вр.с чл.194 ал.1, вр.с чл.29 ал.1 “а” , вр.с чл.26 ал.1, вр. с чл.18 ал.1 от НК, тъй като в периода от около 16 часа на 26.03.2016г.до 11.04.2016г.в гр.Ямбол от работилница на приземен етаж и от къща, находящи се на ул.Хан Омургаг №25, действайки в условията на продължавано престъпление и на опасен рецидив, чрез разрушаване на прегради здраво направени за защита на имот, чрез използване на техническо средство и на специален начин е направил опит да отнеме чужди движими вещи на обща стойност 520,60лв. от владението на собствениците им Д.Ж.Ш и В К. В без тяхно съгласие с намерение противозаконно да ги присвои, като не е довършил деянието по независещи от него причини.

По отношение на първото деяние извършено в периода от 26 до 30.03.2016г.съдът споделя всички правни изводи на първата инстанция с изключение на вида и размера на отнетите вещи. Приема се за безспорно доказано, че подс.Н. е отнел зеге „Хитачи“, зелено на цвят, с ножче за рязане на дърво и ел.дрелка „Райдър“, керемидено-червена на цвят, на обща стойност 156лева, а за останалите вещи на обща стойност 656,20лв.не са налице доказателства същите да са отнети от подсъдимия. Поради това същия следва да бъде признат за невиновен в извършване на кражба на вещи на стойност над 156лв.

За второто деяние извършено на 11.04.2016г. настоящата съдебна инстанция споделя изложените от районния съд правни изводи за обективната и субективната страна на деянието, с изключение на извода, че същото е довършено. По делото е установено и е прието, че подс. Н. е изнесъл и оставил в близост до къщата ъглошлайф марка „Макита“ модел GA 9050, диск за рязане на метал Ф 240 мм, ъглошлайф марка RTR и диск за рязане на бетон Ф 115 мм, които са били открити при извършване на огледа на местопроизшествие. За да е довършено престъплението кражба следва да се осъществи втората фаза на изпълнителното деяние, а именно противозаконно присвояване, т.е. предмета на престъплението следва да премине във владението на извършителя и същия да осъществи своя фактическа власт върху него. В случая тъй като е осъществена само първата фаза на деянието- отнемане на вещите предмет на престъплението следва два се приеме, че е налице недовършен опит за кражба, тъй като по независещи от подсъдимия причини отнетите вещи не са преминали в негово фактическо владение.

Съдът споделя изводите на първата инстанция за наличието на квалифициращите състави на т.3 и т.4 на чл.195 ал.1 от НК.

Деянието извършено на 26-30.03.2016г. е довършено, а второто извършено на 11.04.2016г.е приключило във фазата на опита, следва да се прецени цялото продължавано престъпление по кой- текст да се квалифицира, като довършено или като опит. Съгласно трайната съдебна практика при различни състави правилно е цялото продължавано престъпление да се квалифицира по по-тежкия, но по изключение когато квалифициращите обстоятелства не се отразяват значително върху тежестта на цялостната престъпна дейност, престъплението се квалифицира по по- лекия състав, а обстоятелството, че част от деянията са квалифицирани, се отчита като отегчаващо вината обстоятелство. В случая водеща за правната квалификация е стойността на откраднатите вещи- при първото деяние подсъдимият отнел вещи на обща стойност 156лв., а при второто- вещи на стойност 364,60лв. На това основание съдът счита, че цялото деяние следва да бъде квалифицирано като опит за кражба, а обстоятелството , че първото деяние е довършено следва да се отчете при определяне размера на наказанието като отегчаващо вината обстоятелство. Наличието на останалите материално правни пред поставки за прилагане разпоредбата на чл.26 ал.1 от НК се споделят правните доводи на първата инстанция като правилни и обосновани.

По отношение на правната квалификация по чл.29 ал.1 "а" от НК се споделят напълно доводите на районния съд и е ненужно да се преповтарят. В тази връзка правилно подсъдимият е оправдан по предявеното му обвинение по буква "б" на чл.29 ал.1 от НК.

Въззивната инстанция не споделя приетата правна квалификация на извършеното от А. деяние, тъй като счита, че същата е осъществила от обективна и субективна страна състава на престъпление по чл.194 ал.3, вр.с ал.1 от НК, тъй като на 11.04.2016г.около 10 часа в гр.Ямбол от апартамент находящ се в ж.к.Възраждане бл.51, вх.Б, ет.1, ап.2 е отнела чужди движими вещи на обща стойност 156лв.собственост на Д.Ж.Ш, от владението на И.Н. без негово съгласие с намерение противозаконно да ги присвои, като деянието представлява маловажен случай.

По отношение на обективната страна на престъплението кражба се споделят правните аргументи на решаващата съдебна инстанция и съответно не се приемат доводите в жалбата на подсъдимата А. относно недоказаността на съществен елемент от състава на престъплението - дали е налице съгласие на владелеца на вещите за отнемане или не. Правилно е прието, че подсъдимата е отнела процесните вещи- ел.дрелка и зеге от владението на подс.Н. без негово съгласие, тъй като такова съгласие обективно не е било възможно да се получи, в предвид обстоятелството, че по времето на извършване на престъплението Н. вече е бил задържан със заповед за задържане. Подс.А. е била наясно с това и именно задържането на Н. я е подтикнало да извърши кражбата с цел да се облагодетелства от това продавайки вещите.

Вещите предмет на кражбата извършена от подс.А. са на обща стойност 156лв., което е около 1/3 от минималната работна заплата, подсъдимата е не осъждана, на досъдебното производство е направила пълни самопризнания, с което в значителна степен е спомогнала за разкриване на обективната истина по делото и откраднатите вещи са открити и върнати на собственика с присъдата. От тези изложени обстоятелства съдът намира, че извършеното от А. деяние следва да бъде квалифицирано по чл.194 ал.3, вр.с ал.1 НК , тъй като кражбата безспорно представлява маловажен случай. по тези съображения извършеното от подсъдимата деяние следва да бъде преквалифицирано по члл.194 ал.3, вр.с ал.1 от НК.

Въззивният съд не споделя обаче искането на защитника на подс.А. за квалифициране на извършеното от нея деяние по чл.197 от НК, тъй като съгласно трайната съдебна практика намалената отговорност при връщане или заместване на предмета на престъплението не се прилага когато органите на властта при изпълнение на службата сами са открили, иззели и върнали предмета на престъплението. Разбира се обстоятелството, че отнетите вещи са предадени от св.Я и приложени по делото като веществени доказателства и е разпоредено тяхното връщане на собственика следва да се отчете като смегчаващо вината обстоятелство при определяне размера на наказанието на подсъдимата.

Относно вида и размера на наложените наказания:

С оглед преквалифицирането на деянието извършено от подс.Н. във връзка с чл.18 ал.1 НК, съдът счита, че на същия следва да бъде определено наказание при условията на чл. 58 "а" от НК, т.е.следва да се приложи разпоредбата на чл.55 ал.1 т.1 от НК и да определи наказание под предвидения законов минимум на чл.196 ал.1 т.2 от НК- три години лишаване от свобода. При определяне размера на наказанието освен изложените от районния съд смегчаващи вината обстоятелства следва да се отчете оправдаването му за голяма част от отнетите вещи, както и тяхното възстановяване на собствениците им. От друга страна съдът напълно споделя изложените от първата инстанция отегчаващи вината обстоятелства, поради което е ненужно да се преповтарят. Като отегчаващо вината обстоятелство се отчита и факта, че първото от деянията включено в съвкупността е довършено. По тези съображения наказанието на подс.Н. следва да бъде намалено от 3 години и 8 месеца на 1 година и 6 месеца, като с наказание в този размер в пълна степен биха се постигнали целите на наказанието визирани в чл.36 НК. Първоначалният " строг" режим на изтърпяване на наказанието е правилно определен, тъй като е налице хипотезата на чл. 57 ал.1 т.2 "б" от ЗИНСЗ.

Разпоредбата на чл.59 от НК е приложена правилно, тъй като подс.Н. е задържан под стража, считано от 12.04.2016г., което задържане е в сила и към момента, поради което този срок следва да бъде зачетен.

Предишните осъждания на подсъдимия са пречка за прилагане на разпоредбата на чл.66 НК, поради което правилно районният съд не е обсъждал тази възможност.

Тъй като съдът преквалифицира извършеното от подс.А. деяние по чл.194 ал.3, вр.с ал.1 НК за това престъпление законодателят е предвидил три алтернативни наказания лишаване от свобода до 1 година или пробация или глоба от 100 до 300лева. С оглед значителния превес на смегчаващите вината обстоятелства - чисто съдебно минало, възстановяване на отнетите вещи, макар и от друго лице, стойността на предмета на престъплението, направените пълни самопризнания на досъдебното производство и оказаното съдействие за разкриването на обективната истина съдът счита, че на същата следва да бъде определено наказание по третата алтернатива, а именно глоба в нейния минимален размер от 100лрв. С това наказание в пълна степен биха се постигнали целите на наказанието визирани в чл.36 от НК.

Като неоснователно се приема искането на защитника на подсъдимата А. за прилагане разпоредбата на чл.218б от НК, тъй като не е налице едната от кумулативно предвидени законови пред поставки, а именно предмета на престъплението да е заместен или възстановен. По съображения изложени по- горе съдът приема, че предаването на отнетите вещи от св.Я не следва да се приеме, че същите са възстановени от подсъдимата.

Произнасянето по отношение на веществените доказателства и разноските по делото е правилно и не са налице основания за изменение на присъдата в тази й част.

По изложените го- горе съображения, въззивната инстанция в настоящия съдебен състав счита, че обжалваната присъда следва да бъде изменена както следва:

по отношение на подс.Н.: да се преквалифицира деянието по чл.196 ал.1 т.2, вр. с чл.195 ал.1 т.3, т.4 вр. с чл.194 ал.1, вр. с чл.29 ал.1 “а” , вр. с чл.26 ал.1, вр. с чл.18 ал.1 от НК, тъй като е на правил опит да извърши кражба и не е довършил деянието по независещи от него причини; в частта относно общата стойност на отнените вещи като бъде намалена от 1176,80лв.на 520,60лв. и в частта относно размера на наложеното наказание като бъде намалено от 3 години 8 месеца лишаване от свобода на 1 година и 6 месеца лишаване от свобода.

по отношение на подс.А.: да се като преквалифицира деянието по чл.194 ал.3, вр.с ал.1 от НК и в частта относно наложеното й наказание 8 месеца лишаване от свобода, което на основание чл.66 ал.1 от НК е отложено за изтърпяване за срок от три години, като вместо това й определя наказание глоба в размер на 100лв.

В останалата част присъдата следва да бъде потвърдена, тъй като не са налице основания за нейното изменение или отмяна.

Водим от горното и на осн.чл.337 ал.1 т.2, вр.с чл.334 т.3 НПК , Ямболския окръжен съд ,

Р Е Ш И :

ИЗМЕНЯ присъда № 52 от 4.04.2017г. постановена по нохд № 1589/2016г.по описа на Районен съд - Ямбол както следва:

преквалифицира извършеното от И.К.Н. деяние по чл.196 ал.1 т.2, вр.с чл.195 ал.1 т.3, т.4 вр.с чл.194 ал.1, вр.с чл.29 ал.1 “а” , вр.с чл.26 ал.1, вр. с чл.18 ал.1 от НК, тъй като е на правил опит да извърши кражба и не е довършил деянието по независещи от него причини;

в частта относно общата стойност на отнетите вещи от Н. като я намалява от 1176,80лв.на 520,60лв. и

в частта относно размера на наложеното наказание на Н. като го намалява от 3 години 8 месеца лишаване от свобода на 1 година и 6 месеца лишаване от свобода;

преквалифицира извършеното от Г.Р.А. деяние по чл.194 ал.3, вр.с ал.1 от НК и

в частта относно наложеното й наказание 8 месеца лишаване от свобода, което на основание чл.66 ал.1 от НК е отложено за изтърпяване за срок от три години, като вместо това й определя наказание глоба в размер на 100лв.

ПОТВЪРЖДАВА присъдата в останалата част.

Решението е окончателно.

Председател: Членове:1. 2.