ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА СТОЕВА

ЧЛЕНОВЕ: 1. НИКОЛАЙ ИВАНОВ

2. КАЛИНА ПЕЙЧЕВА

секретар

като разгледа докладваното от съдия Росица Стоева

възз.ч.гр.дело №189 по описа за 2017 г.,

за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.274 и сл. във вр. с чл.619, ал.3 ГПК.

Образувано е по частна жалба на С.Д.М. ***, депозирана чрез пълномощника адв.И.К. от БАК против Определение №501/04.05.2017 г., постановено по гр.д.№230/2012 г. по описа на ЕРС, с което е оставено без уважение искането на частния жалбоподател за издаване на удостоверение за европейско изпълнително основание за безспорно вземане по Регламент (ЕО) №805/2004 г. въз основа на постановеното по делото и влязлото в сила решение от 29.11.2012 г.

В жалбата са изложени подробни съображения за неправилност на атакувания съдебен акт. Жалбоподателя счита, че неправилно ЕРС е приел, че присъденото с решението от 29.11.2012 г. вземане не е безспорно по смисъла на чл.3 от Регламент (ЕО) №805/2004 г., при положение, че е установено с влязлото в сила съдебно решение, което го прави безспорно. Сочи и че вземането отговаря и на изискванията на регламента - макар ответникът да е подал въззивна жалба против решението, тя е върната от съда като подадена след преклузивния срок за това, което също водело на извод за безспорност на вземането. Предвид изложеното жалбоподателят моли въззивния съд да отмени обжалвания съдебен акт и да уважи искането за издаване на удостоверение за европейско изпълнително основание.

След преценка на оплакванията по частната жалба, мотивите на обжалвания съдебен акт и доказателствата по делото, Окръжният съд прие за установено следното от фактическа и правна страна:

Жалбата е с правно основание чл.619, ал.3 от ГПК. Същата е подадена в срока по чл.275, ал.1 ГПК, от лице имащо право и интерес от обжалване, поради което е допустима.

Разгледана по същество частната жалба е неоснователна. Съображенията са следните:

Първоинстанционният съд е бил сезиран от С.Д.М. с искова молба, с която е предявил против К. Н. С. иск с правно основание чл.45, във вр. с чл.52 ЗЗД – за заплащане на обезщетение за причинени неимуществени вреди от виновно поведение на ответника и иск по чл.86, вр. с чл.84, ал.3 ЗЗД – за обезщетение за забавено плащане.

С влязло в законна сила Решение №155/29.11.2012 г. съдът е осъдил ответника К. Н.С. от с.Г. п., ул.„*******” №*, роден на *** г. във Великобритания, да заплати на ищеца С.Д.М. ***, ЕГН **********, на основание чл.45, във вр. с чл.52 ЗЗД обезщетение в размер на 6000.00 лева за причинените му неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени болки и страдания, причинен душевен дискомфорт, притеснения и терзания в резултат на осъществено от ответника на 28.01.2011 г. престъпление по чл.343, ал.1, б.„б” от НК, вр. с чл.342, ал.1 от НК, заедно със законната лихва върху тази сума /6000.00лв./, считано от деня на увреждането – 28.01.2011 г. до окончателното изплащане, а иска за заплащане на обезщетение за разликата над 6000.00 лева до пълният предявен размер от 10000.00 лева, е отхвърлен като неоснователен и недоказан. Със същото решение ответника К.Н. С. е осъден на основание чл.78, ал.1 от ГПК да заплати на С.Д.М. направените по делото разноски в размер на 390.00 лева, съобразно уважената част от иска.

Срещу описаното решение е постъпила въззивна жалба от ответника ответника К. Н. С., която е върната от съда, поради подаването й след изтичане на преклузивния срок за обжалване.

Въз основа на влязлото в сила решение на ищеца С.М. е издаден изпълнителен лист за присъдените в негова полза суми.

С молба от 31.03.2014 г. ищецът М. е поискал издаването на удостоверение за европейско изпълнително основание за безспорно вземане по Регламент (ЕО) №805/2004 г.

За да постанови обжалваното разпореждане /озаглавено определение/ ЕРС е приел, че издаването на подобно удостоверение е допустимо само по отношение на безспорни вземания по смисъла на чл.3 от регламента, каквото вземане в случая не е налице.

Определението е правилно. Противно на доводите в жалбата по смисъла на Регламент (ЕО) №805/2004 г. едно вземане не е безспорно само, защото е установено със сила на присъдено нещо. Както правилно е посочил първостепенния съд, понятието "безспорно вземане" е дефинирано в чл.3 от посочения регламент, според който вземането се счита за "безспорно", когато: а) длъжникът е изразил съгласие, като го е признал чрез споразумение, което е било одобрено от съда или сключено пред съда в хода на съдебното производство; или б) длъжникът никога не е възразил по отношение на това съгласно правилата на процедурата на държавата-членка по произход, в хода на съдебната процедура; или в) длъжникът не се явил или не е представен на съдебно заседание по отношение на това вземане, след като първоначално е оспорил вземането, в хода на съдебния процес, доколкото това поведение представлява конклудентно признаване на вземането или от доказаните от кредитора факти по правото на държавата-членка по произход; или г) длъжникът изрично го е признал в публичен документ. Видно от разпоредбата "безспорно" е това вземане, което е признато или не е оспорено от длъжника, а не това, което е установено със сила на присъдено нещо. В конкретния случай може да се приеме, че ответникът е оспорил исковата претенция, тъй като е възразил против издаденото съдебно решение чрез подаването на въззивна жалба от редовно упълномощеният от него адв.Тончев, която поради подаването й срока по чл. 259, ал.1 ГПК, е била върната обратно на подателя. Това означава, че решението на ЕРС, макар и влязло в сила, не представлява решение за безспорно вземане по смисъла на чл.3 от посочения регламент, поради което и не може да се удостовери като европейско изпълнително основание за безспорно вземане съгласно регламента.

С оглед на изложеното частната жалба се явява неоснователна, а обжалваното определение следва да се потвърди.

Така мотивиран, Ямболският окръжен съд

О П Р Е Д Е Л И:

ПОТВЪРЖДАВА Определение №501/04.05.2017 г., постановено по гр.д.№230/2012 г. по описа на ЕРС.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред ВКС в едноседмичен срок от връчването на препис на жалбоподателя.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.