В ИМЕТО НА НАРОДА

ЯМБОЛСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД ІІ-ри Въззивен граждански състав

На 11 юли 2017 година

В открито заседание в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДОБРИН КЮЧУКОВ

ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛАЙ ИВАНОВ

КАЛИНА ПЕЙЧЕВА

секретар Л.Р.

като разгледа докладваното от съдия Н.Иванов

възз. гр.дело №167 по описа на 2017 г., за да се произнесе взе предвид следното

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

Делото е образувано по въззивна жалба подадена от Г.Т.Д., Х.Г.К. и Р.Г.Д., чрез пълномощник адв.Я.П. ***, против Решение №243/20.04.2017г., постановено по гр.д. №2878/2016г. по описа на ЯРС, с което съдът е отхвърлил предявения от Г.Т.Д., Х.Г.К. и Р.Г.Д. против М.Г.С., Т.Д.Г. и Д.Д.С., иск с пр. осн. чл.109 от ЗС, за премахване на допълнителна постройка, съставляваща вход със стълбище към избените помещения, изградена в съсобствен имот, находящ се в гр.Ямбол, ул.”Серес” № 19 - 21, като неоснователен В жалбата се твърди, че решението е неправилно, незаконосъобразно и необосновано. Сочи се, че изводите на ЯРС, че „към момента на извършеното разпределение на ползването, тя /пристройката/ е била вече изградена и е била взета впредвид от вещите лица при изготвянето на заключението по делото, въз основа на което е било извършено разпределението на ползването на дворното място", противоречат на посоченото в заключението на ВЛ-ца по гр.д. №245/1969г. на ЯРС. Твърди се, че вещите лица от тази тройна експертиза са взели предвид изградената през 1969г. незаконна пристройка, представляваща вход към сутеренния етаж, но са извършили разпределението, не като са се съобразили с нея, а напротив, като са приели, че същата не съответства на строителните норми и правила, действали към този момент, както и че възстановяването на старото стълбище дава възможност за правилно разпределение на ползване дворното място. Сочи се, че по делото са установени безспорно два факта: 1. Влязло в сила съдебно решение за разпределение ползването на съсобственото дворно място и 2. Допълнителна пристройка, изградена от праводателя на ответниците, която попада изцяло в частта от дворното място, определена за ползване от ищците. Т.е. от страна на ответниците е налице ползване на дворното място надхвърлящо рамките на притежавания дял от съсобствеността и несъобразено с постигнатото разпределение на ползването, което е основание да бъде уважен искът по чл.109 ЗС. За неправилен се сочи извода на съда, че от заключението на изслушаната по делото СТЕ, не ставало ясно има ли намаляване на площта отредена за ползване на ищците, съгласно решението от 210 кв.м., посочено в скицата, неразделна част от решението, за да се установи дали има някакво нарушение на правата им на собственост. Предвид изложеното и по подробни съображения в жалбата се претендира отмяна на решението на ЯРС и постановяване на друго, с което да бъде уважен предявения иск и присъдени направените по делото разноски.

В писмен отговор на жалбата, депозиран от адв.С.А. ***, пълномощник на въззиваемите М.Г.С., Т.Д.Г. и Д.Д.С. се сочи, че оплакванията в жалбата са развити само въз основа на заключение на ВЛ-ца изслушано по гр.д. №245/1969 г. на ЯРС и частна експертиза на Б.Ц.. Твърди се, че освен неправилни тези експертизи са неотносими в настоящото производство, с оглед принципа на непосредственост при събиране на доказателствата. Твърди се, че по делото липсват надлежни доказателства, от които да се установи процесния вход дали е или не е незаконен строеж. Сочи се, че по действащия ЗУТ е налице административен ред за установяване на законността на строеж. Предвид изложеното и по подробни съображения в отговора, се претендира потвърждаване на обжалваното решение и присъждане на разноски пред въззивната инстанция.

В с.з. въззивниците не се явяват и не изпращат представител. В писмено становище, заявяват, че поддържат жалбата.

Въззиваемите, ред уведомени, чрез своя пълномощник оспорват жалбата и претендират нейното отхвърляне.

Въззивната жалба е процесуално допустима, като подадена от легитимирана страна и в срока по чл.259 ал.1 ГПК, поради което може да се разгледа по същество.

За да се произнесе, ЯОС извърши преценка на събраните по делото доказателства, взе предвид доводите на страните и приема за установено следното:

С Нот.акт №5, т.І, дело № 21/1965г. на ЯНС, Т. Д. Ч.и Н. И. Е. са закупили празно дворно място от 616 кв.м., находящо се в гр.Я., представляващо парцел VІ-4858 в кв.149-а по плана на гр.Ямбол, като в последствие същите, с Нот.акт №157, т.ІІ, дело №786/1966г. на ЯНС, са продали на С.С. П. и С.Д. П. 1/10 идеална част от дворното място от 616 кв.м., намиращо се в гр.Я., ул.”*****”, съставляващо парцел Х-4858 в кварта 149 по плана на гр.Ямбол, заедно с 1/10 идеална част от построената в същото дворно място, масивна незавършена жилищна сграда и сервизни помещения.

Не се спори по делото, а и от представените пред ЯРС писмени доказателства се установява, че между съсобствениците е била извършена делба съгл. Протокол от 01.11.1966 г. от публично съдебно заседание, проведено по гр.д. №439/1966г. на ЯНС, с който е одобрена постигната между страните спогодба за подялба на съсобствен имот, находящ се в гр. Я. на ул. „*******” , състоящ се от дворно място, съставляващо парцел Х-4858 в кв.149, заедно с построената в него масивна жилищна сграда, при която Дял І-ви е бил предоставен на С. С. П. и С. Д. П. и същите са получили в дял ½ ид.ч. от дворното място, цялото от 616 кв.м., заедно с целия първи етаж от масивната жилищна сграда, построена в същото дворно място, с двете южни от към улицата стаи на сутеренния етаж, коридора между тях и клозета, самостоятелен вход – изход за етажа и самостоятелен вход – изход за стаите от сутеренния етаж, както и половината от плочата за надстрояване трети етаж, при описани граници, а Дял ІІ-ри е бил предоставен на Т. Д. Ч., и той е получил ½ ид.ч. от дворното място, заедно с целия втори етаж на построената в същото дворно място жилищна сграда, с двете източни стаи от сутеренния етаж, коридора между тях, килер и клозет от същия етаж, със самостоятелен вход – изход за етаж, който води и за частта от сутеренния етаж, както и половината от плочата за надстрояване трети етаж, при описани граници. Делът на съсобственика Н. И.Е. е бил уравнен с пари.

След извършване на делбата с Нот. акт №195, том ІV, дело №1483/11.11.1966г. на ЯНС, С. С.П. и С. Д. П. са били признати за собственици въз основа на покупка и делба върху ½ идеална част от дворно място, намиращо се в гр.Я., ул.”****”, цялото от 616 кв.м., съставляващо парцел Х, имот планов №4858 по плана на гр.Ямбол, заедно с целия първи етаж от масивната жилищна сграда, построена в същото дворно място, с двете южни откъм улицата стаи на сутеренния етаж, коридора между тях и клозета, самостоятелен вход – изход за етажа и самостоятелен вход – изход за стаите /частта/ със сутеренния етаж, както и половината от плочата за надстрояване на трети етаж и половината от покрива и покривната конструкция. По делото страните не спорят, че С. С. П. и С. Д. П. са родители на Д.С. С.. Последния видно от Удостоверение за наследници изх. №ГС/02-012254/06.11.2016 г. на Община е починал на 09.02.2003г. и е оставил за свои наследници ответниците по иска: М.Г.С.- съпруга, Т.Д.Г.- дъщеря и Д.Д.С.- син.

От своя страна Т. Д. Ч.се е снабдил с Нот.акт №109, том V, дело №1731/30.12.1066г. на ЯНС, с който е признат за собственик въз основа на делба върху ½ идеална част от дворно място, намиращо се в гр.Я., ул.”******” , цялото от 616 кв.м., съставляващо парцел Х-4858 в кв.149 по плана на гр.Ямбол, заедно с целия втори етаж от построената в същото дворно място жилищна сграда, състоящ се от четири стаи, кухня, салон, клозет, от сутеренния етаж двете източни стаи, коридора между тях, килер и клозет от същия етаж, със самостоятелен вход – изход на етажа и за частта от сутеренния етаж, както и половината от плочата за надстрояване трети етаж и половината от покривната конструкция. В последствие, с Нот.акт №110, том І, дело №290/1982г., Ч. е продал на синът си Г.Т.Д. /ищец по делото/ дворно място находящо се в гр.Я., ул. „*****” №**, цялото от 308 кв.м., заедно с целия втори етаж от построената в същото дворно място жилищна сграда, състояща се от четири стаи, кухня, салон, клозет, от сутеренния етаж двете източни стаи, коридора между тях, килер и клозет от същия етаж със самостоятелен вход – изход за етажа и за частта от сутеренния етаж, както и половината от плочата за надстрояване трети етаж и половината от покривната конструкция, съставляващо парцел Х-4858 по нот.акт №109 от 1966г. и парцел №1347 по скицата от кв.149 по посочения в нотариалния акт и кв.8 по скицата по регулационния план на гр. Ямбол. Не е спорно, че по време на продажбата, купувачът Г.Д. е бил в граждански брак с Т. Х. Д., и че след смъртта на последната е възникнала съсобственост върху имота по Нот.акт №110, том І, дело №290/1982г. между Г.Д. и останалите две ищци, негови дъщери: Х.Г.К. и Р.Г.Д. /в т.вр. Удост. за наследници изх.№ ГС-02-011402/17.10.2016г. на Община Ямбол/.

За целия имот е представена скица №15-425308/29.08.2016 г. на СГКК гр. Ямбол, в която дворното място е обозначено, като ПИ с идентификатор №87374.547.544 с площ от 611 кв.м. и номер по предходен план 1347.

Видно от приложеното, като доказателство гр.д. №245/1969г. по описа на ЯНС, с Решение №207/01.08.1969г., на осн. чл.32 ЗС, е било разпределено ползването на празното дворно място, съсобствено между С. С.П.и С. С. П. от една страна и Т. Д. Ч. от друга страна, съставляващо парцел Х-4858 в кв.149 по плана на гр.Ямбол, съобразно заключението на вещите лица и скицата към него, като е отредено С. С. П.и С. С. П. да ползват частта от дворното място оцветена на скицата със зелено и първия етаж от масивното жилище, а Т. Ч. да ползва оцветеното със синьо по скицата и втория етаж от масивната жилищна сграда, като частта означена на скицата с бяло ще се ползва общо от двете страни, при запазване на двете пътни врати. Решение е било обжалвано от С. С.П. и С. С.П., но е оставено в сила с Решение по гр.д. №614/1969г. на ЯОС.

Пред ЯРС е бил представен протокол за трасиране, граници на ползване ПИ с идентификатор 87374.543.544 по кадастралната карта на гр. Я., ул.„******” №** от 15.12.2008г., с който е извършено трасиране на определящите точки на граници по ползване в ПИ с идентификатор 87374.543.544, като в него са повторени данните от скицата на вещите лица по дело №245/1969г.

От заключението на изслушаната пред ЯРС СТЕ се установява, че входът към частта от сутерена на първия етаж, изграден в пристройка /процесната постройка/ към източната фасада на жилищната сграда в съсобственото дворно място, попада изцяло в частта от дворното място, определена за ползване от ищците съгласно решение №207/01.08.1969г. и отразената в приложената към делото №245/1969г. скица и протокол за трасиране на граници за ползване от 15.12.2008г. В този смисъл наличието на пристройката пречи на ищците да упражнят в пълен обем правото си на собственост. ВЛ-це е посочило, че е възможно изграждането на вход към избата на ответниците от страна на определеното им за ползване дворно в два варианта: 1.Като се възстанови първоначално съществувалия вход на източната фасада на сградата /мястото на сегашния прозорец/; и 2. Като бъде изграден нов вход към южната фасада на сградата, на мястото на някой от съществуващите прозорци. Според вещото лице конкретните технически мерки са въпрос на проект на разработка възложена по реда на ЗУТ.

При тази фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

При извършената служебна проверка по чл.269 ГПК съдът намери решението за валидно и допустимо, поради което жалбата следва да бъде разгледана по същество. Разгледана по същество, жалбата е основателна:

Правилно първоинстанционния съд е квалифицирал претенцията като такава с пр. осн. чл.109 ЗС.

Искът, основан на чл.109 ал.1 ЗС, предоставя правна защита на правото на собственост срещу всяко пряко и/или косвено неоснователно въздействие, посегателство или вредно отражение над обекта на правото на собственост, което може и да не накърнява владението, но ограничава, смущава и пречи на допустимото пълноценно ползване на имота според неговото предназначение, отдадено от собственика му. Основание за защита чрез иска се поражда само при състояния, от които възникват заплашване и опасност от вредно и смущаващо въздействие, което произтича от упражняване на правомощия, но които субективно пречат и/или ограничават тези на потърсилия правната защита. Функцията на иска е да отрече във всичките тези и други аналогични случаи правомерността и да предотврати неоснователните действия, поведение и състояния, както и премахване на последиците от тях. Искът може да се упражни и срещу съсобственик, ако при упражняването на своите права той създава ограничения, смущения или заплашване на правото на съсобственика си. Тези действия следва да са извършени без правно основание и реално да възпрепятствуват предявилото иска лице да упражнява правата си върху имота в пълен обем.

Безспорно е установено по делото, че с влязло в сила Решение №207/01.08.1969г. по гр.д. №245/1969г. по описа на ЯНС, между праводателите на страните, на осн. чл.32 ЗС е било разпределено ползването на празното дворно място, съсобствено между С. С. П. и С. С. П. от една страна и Т. Д. Ч. от друга страна, съставляващо парцел Х-4858 в кв.149 по плана на гр.Ямбол, съобразно заключението на вещите лица и скицата към него, като е отредено С. С. П. и С. С. П. да ползват частта от дворното място оцветена на скицата със зелено и първия етаж от масивното жилище, а Т. Ч.да ползва оцветеното със синьо по скицата и втория етаж от масивната жилищна сграда, като частта означена на скицата с бяло ще се ползва общо от двете страни, при запазване на двете пътни врати. Решението е основано изцяло на изслушана по делото тройна СТЕ, съгласно която е предвидено влизането в избените помещения, да бъде така, че всеки съсобственик да влиза през определените му за ползване части от дворното място, дадени в заключението и скицата /неразделна част от съдебното решение/. Постановеното в производството по чл.32 ал.2 ЗС решение има изпълнителна сила относно разпределянето на ползването и въз основа на него съсобственикът може да се снабди с изпълнителен лист за въвод във владение в реалната част от имота, която му е разпределена от съда. Разпределението по ползването по реда на чл.32 ЗС /независимо дали се касае за споразумение по чл.32 ал.1 ЗС или влязло в сила решение по иск по чл.32 ал.2 ЗС/ има сила до изменение на обстоятелствата, като новите фактически обстоятелства, обуславящи изменение на вече извършено разпределение на ползване, следва да касаят дяловете в съсобствеността или положението на имота-промяна в площта му поради нова регулация, изграждане на нови постройки и др. Същото обвързва не само лицата, които са притежавали имота в съсобственост към момента на сключването му, но и последващите приобретатели до момента, в който начинът на ползуване не бъде променен по предвидения в чл.32 ЗС ред.

При наличие на разпределение на ползуването на дворното място, неоснователни по смисъла на чл.109 ЗС са онези действия на някой от съсобствениците, посредством които същите осъществяват ползуване на дворното място по начин, различен от уговорения. Съсобственикът има правото да ползува съответната част от дворното място в рамките на притежавания дял от съсобствеността и съобразно постигнатото съгласие за разпределение на ползуването. В този случай само действия, които му пречат да упражнява правата си в този обем могат да бъдат преустановени по реда на чл.109 ЗС.

Действително изграждането на постройка в съсобствен имот само по себе си не представлява неоснователно действие по смисъла на чл.109 ЗС, тъй като всяко лице, което притежава право на собственост върху едно дворно място разполага с правомощието и да го застроява, още повече, че по правилото на чл.92 ЗС построеното принадлежи на всички лица, които притежават право на собственост върху дворното място. Но в случай, че построеното пречи на останалите съсобственици да упражняват правата си в съсобствеността и противоречи на установения режим на ползване на имота, то петиторната защита по чл.109 ЗС е приложима, и последните могат да искат премахване на постройката.

В случая от заключението на изслушаната пред ЯРС, СТЕ, се установява по безспорен начин, че процесната пристройка /вход към сутерен/ към източната фасада на жилищната сграда, ползвана от ответниците, попада изцяло в частта от дворното място, определена за ползване от ищците /въззивници пред настоящата инстанция/ съгл. Решение №207/01.08.1969г. по гр.д. №245/1969г. по описа на ЯНС, и по този начин пречи на ищците да упражняват в пълен обем правото си на собственост. Обстоятелството, че извършеното разпределение на ползването на дворното място, не предвижда запазване на тази пристройка /вход към сутерен/, е било известно на праводателите на ответниците- С. С. П. и С.С. П., се установява и от подадената от тях жалба срещу Решение №207/01.08.1969г., с твърдения, че пристройката е изградено през 1969г. и следва да се измени решението, като се съобрази ползването с нея. Въз основа на събраните по делото доказателства обаче, в т.ч. и СТЕ, с Решение №241/20.09.1969г. по гр.д. №614/1969г., ЯОС е приел оплакванията в жалбата за неоснователни и е оставил в сила Решение №207/01.08.1969г. по гр.д. №245/1969г. по описа на ЯНС.

Неоснователни са твърденията, че за процесната постройка ответниците притежават титул за собственост- Нот. акт №195, том ІV, дело №1483/11.11.1966г. на ЯНС, в който е посочено, че са собственици на "...самостоятелен вход – изход за етажа и самостоятелен вход – изход за стаите от сутеренния етаж", придобити чрез извършена делба съгл. Протокол от 01.11.1966г. от публично съдебно заседание, проведено по гр.д. №439/1966г. на ЯНС. Действително цитираните документи удостоверяват собствеността на самостоятелен вход за сутеренния етаж на ответниците, но същите касаят не процесната пристройка /вход към сутерен/ към източната фасада на жилищната сграда, за която както се посочи е изградена едва през 1969г., а се отнасят за първоначално съществуващия вход за сутерена, взет предвид от ВЛ-ца и съда, при разпределяне на ползването през 1969г. По отношение на процесната пристройка /вход към сутерен/ към източната фасада на жилищната сграда, по делото липсват и каквито да са доказателства, установяващи че същата е била законно изградена. За построяването й, както и за ползването й, липсва съгласие от останалите съсобственици.

Тъй като пристройката е изградена върху частта, разпределена за ползуване от ищците, ползуването на дворното място от ответниците се осъществява извън рамките на притежаваните от тях права и противоречи на установения режим на ползване на имота. И тъй като се установи, че процесната сграда препятствува възможността на ищците да ползуват дворното място според извършеното през 1969г. разпределение, съгл. Решение №207/01.08.1969г. по гр.д. №245/1969г. по описа на ЯНС, неправилен се явява изводът на първоинстанционния съд, че не са налице предпоставките за уважаване на иска по чл.109 ЗС за премахването й.

Предвид изложеното, ЯОС счита, че предявения по делото иск е основателен и доказан. Ето защо решението на ЯРС, следва да бъде отменено, като бъде постановено ново решение по делото, с което предявения от Г.Т.Д., Х.Г.К. и Р.Г.Д., иск с пр. осн. чл.109 ЗС, да бъде уважен, като бъдат осъдени ответниците да премахнат допълнителна постройка, съставляваща вход със стълбище към избените помещения /пристройка към източната фасада на жилищната сграда съгл. СТЕ/, изградена в съсобствено дворно място, представляващо ПИ с идентификатор 87374.543.544 по кадастралната карта на гр. Ямбол, находящо се в гр.Я., ул.”******” №19 - 21, и да възстановят целостта на сградата в тази й част.

При този изход на делото, общо в полза на въззивниците Г.Т.Д., Х.Г.К. и Р.Г.Д. следва да бъдат присъдени направените по делото разноски, извън тези за адвокатско възнаграждение, в общ размер на 235,91лв., от които: 205,94лв.- разноски пред ЯРС/съгласно представен списък за разноските и доказателства за сторени такива/ и 29,97лв. -разноски пред въззивната инстанция /ДТ за въззивна жалба/. Що се отнася до претенцията за присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение в полза на въззивниците, съдът счита, че разноски за адвокат се дължат само на Г.Т.Д. и Х.Г.К. в общ размер на 700лв., от които: 400лв.- разноски пред ЯРС/съгласно Договор за ПЗС №51685/12.08.2016г., по който страна не е Р.Г.Д./ и 300лв. -разноски пред въззивната инстанция /съгласно Договор за ПЗС №62650/23.04.2017г., по който страна не е Р.Г.Д./. По делото липсват доказателства Р.Г.Д. да е правила разходи за адвокатско възнаграждение.

Водим от изложеното, ЯОС

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ Решение №243/20.04.2017г., постановено по гр.д. №2878/2016г. по описа на ЯРС и ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВИ:

ОСЪЖДА М.Г.С., с ЕГН-********** ***, Т.Д.Г., с ЕГН-**********, с.а. и Д.Д.С., с ЕГН-**********, с.а., на основание чл.109 от ЗС, да премахнат допълнителна постройка, съставляваща вход със стълбище към избените помещения /пристройка към източната фасада на жилищната сграда съгл. СТЕ/, изградена в съсобствено дворно място, представляващо ПИ с идентификатор 87374.543.544 по кадастралната карта на гр. Я., находящо се в гр.Я., ул.”*****” №****, и да възстановят целостта на сградата в тази й част.

ОСЪЖДА М.Г.С., Т.Д.Г. и Д.Д.С. да заплатят на Г.Т.Д., Х.Г.К. и Р.Г.Д. сумата 235,91лв.- разноски по делото.

ОСЪЖДА М.Г.С., Т.Д.Г. и Д.Д.С. да заплатят на Г.Т.Д. и Х.Г.К. сумата 700лв.- направени по делото разноски за възнаграждение за адвокат.

Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС на РБ, в едномесечен срок от връчване на страните.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.