РЕШЕНИЕ

гр.Ямбол 17.07.2017 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Ямболският окръжен съд, гражданска колегия, в публично заседание на тринадесети юни две хиляди и седемнадесета година в състав:

Председател: Добрин Кючуков Членове: Николай Иванов

Галина Вълчанова

след като разгледа докладваното от съдията Д. Кючуков в.гр.д. № 131/2017г. по описа на Ямболския окръжен съд, за да се произнесе, взе предвид следното:

В Ямболския окръжен съд е постъпила жалба от А.А.М. *** срещу решение № 147/14.03.2017 г. по гр.д. № 543/2016 г. по описа на Ямболския районен съд, с което е уважен иска по чл.537 ал.2 ГПК , като е отменен нот. акт № 81/2015 г. и е допусната делбата на процесиите недвижими имоти. Счита се, че решението е недопустимо и неправилно, постановено при съществено нарушение на процесуалните правила и в нарушение на материалния закон. Иска обезсилване на решението, като недопустимо и отхвърляне иска за делба. Искът по чл.537 ал.2 ГПК не може да се предявява самостоятелно. Съдът се е произнесъл по един непредявен иск за собственост. Освен това ответникът А.. М. е бил изключителен собственик на процесиите имоти, които прехвърлил на трето лице "Елена Агрокредит" АД. Ищците не притежават идеални части от тези имоти, поради което и иска за делба е неоснователен и следва да бъде отхвърлен.

В срока по чл. 263 ал.1 ГПК е постъпил е отговор по жалбата от насрещната страна, според която първоинстанционното решение не страда от пороците, изложени в жалбата.

За да се произнесе съдът установи следното:

Искът е за делба на наследствен недвижим имот.

Приживе наследодателят Д. *** е притежавал в съсобственост с Т. Ж. в равни части процесиите недвижими имоти, представляващи земеделски земи, находящи се в с. Леярово, обл. Ямболска. След смъртта си Д. Б. оставил за свои законни наследници, придобили по наследство притежаваната от него 1/2 идеална част от процесиите земеделски земи в следните идеални части: В.Д.Ш.- 10/80 ид.ч.,К.Д.К.-10/80 ид. ч., М.Н.С. - 5/80 ид.ч. С.н.С. - 5/80 ид.ч..Ц.А.П. - 4/80 ид.ч., Ц.А.А. - 3/80 ид.ч., В.А.А. -3/80 ид.части.

Останалите 40/80 ид.части са придобити по наследство от П. Н. Г. - наследник на Т.Ж..

С нотариален акт № 82/14.12.2015 г. П.Н. Г. продала на А.А.М. своти е 40/80 ид. части от процесиите имоти.

С нотариален акт № 809/07.09.2015 г. Ц. А.А. дарил на А.А.М. своите 3/80 ид. части от процесиите имоти.

С нотариален акт № 81/14.12. 2015 г. за право на собственост върху недвижим имот, придобит на основание давностно владение и наследство Ц.А.А. е признат за собственик на останалите 37/80 ид.части от процесиите имоти, останали в наследството от общия наследодател Д. Б.. Легитимирайки се като собственик на тези иделна част от имотите, с нотариален акт № 83/14.12.2015 г. Ц.А.А. продал на А.А.М. същите тези 37/80 ид.части от процесиите имоти.

С нотариален акт № 101/16.12.2015 г. А.А.М. продал на "Елана Агрокредит" АД придобитите от него по описания по горе начин имоти.

Тази фактическа обстановка, формираната и изложена в мотивите на решението на районния съд е пълна, кореспондираща със събрания по делото доказателствен материал и не се оспорва от страните, поради което въззивният съд изцяло я споделя и препраща към нея по реда на чл.272 ГПК.

Кои са спорните моменти по делото?

С исковата си молба съделителите В.Д.Ш.,К.Д.К., М.Н.С., а с отговора на същата и съделителката В.А.А. оспорват правото на собственост на съделителя Ц.А.А. върху 37/40 ид. части от наследствените имоти, за които се е снабдил с нотариален акт № 81/14.12. 2015 г. за право на собственост върху недвижим имот, придобит на основание давностно владение и наследство, като твърдят.че никога не са губили владението върху тези земи, а този съделител никога не е упражнявал самостоятелна фактическа власт върху същите, нито е демонстрирал пред другите наследници намерение да ги владее за себе си. И тъй като наследникът Ц.А. не е станал собственик на тези идеални части по давностно владение той не е могъл да ги прехвърли на А.А.М.

Възниква въпроса, може ли съсобственик чийто права са засегнати с прехвърлителна сделка от друг съсобственик да защити правата си в делбеното производство. Съдебната практика /Р № 1021/04.03.2010г. по гр.д.№ 23/09 I гр.о. и Р № 34/11 от 03.01.2012г. по гр.д.№ 87/10 I гр.о./ приема, че в делбеното производство съдът следва да установи действителните права на страните. Нотариалният акт, с който е продаден чужд имот не създава права, тъй като никой не може да прехвърли права, каквито не притежава, респективно повече права от колкото притежава. Сделката е действителна, но този нотариален акт не може да се противопостави на истинския собственик. Последният може да установи правата си не само в спор за собственост, а и в производство за делба, където решението за допускане до делба се ползва със сила на пресъдено нещо между страните относно това кои имоти, за които е поискана делба са съсобственни и при какви квоти. С решението, с което се допуска делба не се създава съсобственост /освен при някои от оспорванията по чл. 343 ГПК/. То има установително действие - с него се установява кои имоти от тези, на които е поискана делба са съсобствени, между кои лица от страните в производството и при какви квоти. Затова в тази фаза на делбата следва да се разгледат и оспорванията на правни сделки, с които някой от съсобствениците се е разпоредил с повече от колкото притежава, или е поискал и е бил признат за собственик с констативен нотариален акт. При оспорване на правата, удостоверени с тези нотариални актове, те не се ползват с материална доказателствена сила относно констатациите на нотариуса за принадлежността на право на собственост на прехвърлителя, или на молителя за издаване на конститутивен нотариален акт по чл. 537, ал.1 или 2 ГПК/т.1 TP № 11/2012г. от 21 03.2013г. на ОСГК/. Тези констатации при оспорване не обвързват съда. Доказателствената тежест обаче е за този, който оспорва признатите с констативен нот. акт права. Делбеният съд следва да разреши колизията на права върху делбените имоти, за да установи действителните права на страните. В този смисъл е р. № 167/24.06.2013 г. по гр.д. № 1889/29012 г. на 1 г.о. ВКС.

В случая Нотариалният акт, удостоверяващ право на собственост върху недвижим имот на основание давностно владение - чл. 483, ал. 2 ГПК отм. , се ползва с обвързваща /формална/ доказателствена сила, която се изразява в това, че до доказване неверността на нотариалното удостоверяване то задължава съда и другите държавни органи да приемат, че удостовереното с документа се е осъществило така, както свидетелствува нотариалният орган. Тъй като предмет на удостоверяване с този вид нотариален акт е самото право на собственост върху недвижим имот, изявлението на нотариуса доказва, че ползуващото се от нотариалния акт лице е собственик на имота, посочен в нотариалния акт. Тази доказателствена сила важи спрямо всички, но до доказване на обратното. Затова всяко трето лице, на което се противопоставя доказателствената сила на нотариалния акт за собственост, издаден по реда на обстоятелствената проверка, може да доказва, че титулярът на акта не е собственик на имота, без за това доказване да важат правилата за оспорване на документ. В случаите, когато се сочат факти, настъпили след издаване на нотариалния акт, по силата на които правото, признато с този акт, е придобито от друг, оспорващият следва да докаже, че титулярът на нотариалния акт е престанал да бъде собственик. Това правно положение е възприето в трайната съдебна практика.

По въззивната жалба:

Неоснователни са твърденията на жалбоподателя, че съдът се е произнесъл по един непредявен иск за собственост. Според жалбаподателя искът по чл.537 ал.2 ГПК не може да се предявява самостоятелно и е последица от успешно проведен иск за собственост -установителен или ревандикационен, срещу трето лице претендиращо за права на собственост върху имотите, предмет на констативния нотариален акт.

В случая, с нотариалния акт № 81/14.12. 2015 г. за право на собственост върху недвижим имот, придобит на основание давностно владение и наследство, с обвързваща спрямо всички доказателствена сила, е удостоверено правото на собственост на наследника Ц.А.А. върху 37/80 ид.части от процесиите имоти, останали в наследството от общия наследодател Д. Б.. В производството по иска за делба част от наследниците по закон са оспорили наследникът Ц. А.А. да е придобил правото на собственост върху тези идеални части от имота по давност. Доказването на противното на удостовереното с констативния нотариалния акт трябва да бъде пълно, за да е успешно. Както районният съд, така и настоящият състав на въззивния съд счита оспорването на констативния нотариален акт за успешно проведено. От една страна - от гласните доказателства по делото, се установи че наследникът Ц.А.А. не е упражнявал фактическа власт върху процесиите имоти, а от друга страна, същият не е заявил ясно правата си на владелец на имота, като не е демонстрирал по категоричен начин по отношение на останалите наследници, че е променил намерението си за своене на имота. Ето защо в крайна сметка следва да се приеме, че придобият от Ц. А.А. имот, на основание оспорения констативен нотариален акт за собственост, не е изгубил съсобствения си характер, при което делбата следва да се допусне между всичките му наследници по закон съобразно притежаваните от тях дялове - чл. 5, ал. 1 ЗН. Наследникът Ц. А. не би могъл да се легитимира като собственик на 37/80 ид.части от процесиите имоти по наследство от общия наследодател Д. Б., тъй като наследява по закон само 3/80 ид.части от тези земи. Основателно е възражението на съделителите В.Д.Ш.,К.Д.К., М.Н.С. и В.А.А., че наследникът Ц.А. не би могъл да придобие правото на собственост върху тези идеални части от делбения имот и по давност.

С констативния нотариален акт се установява право на собственост върху недвижим имот. Удостоверяването става в безспорно охранително производство, с участието само на молителя. Последица от издаването на този нотариален акт е наличието на доказателствена сила спрямо всички относно съществуването на правото на собственост в полза на лицето, посочено в този нотариален акт. Лице, което претендира правото на собственост, признато с констативния нотариален акт, може по исков път да установи несъществуването на удостовереното с този нотариален акт право. Защитата на това лице е по исков път, като с постановяването на съдебно решение, което със сила на пресъдено нещо признава правата на третото лице по отношение на посочения в констативния нотариален акт титуляр, издаденият нотариален акт следва да се отмени на основание чл.537, ал.2 ГПК. Отмяната на констативния нотариален акт на това основание винаги е последица от постановяването на съдебно решение, с което се признават правата на третото лице. На още по силно основание това се отнася до конститутивното съдебно решение, с което съдът допуска делбата. С него със сила на присъдено нещо се решава спор за материално право относно това кои имоти, предмет на делбата, са съсобственни и при какви квоти. И ако при разрешаването му съдът приеме, че констативният нотариален акт удостоверява повече права отколкото титулярът му притежава той е длъжен да го отмени за съответната идеална част, на осн.чл.537 ал.2 ГПК. С отпадане на правото на праводателя, отпада и правото на приобритателя. Макар в настоящия случай праводателят да не е бил собственик, договора за продажба не е нищожен - той просто не може да прехвърли права и не е постигната желаните от страните по договора правни последици.

Поради съображенията изложени по - горе наследникът Ц. А. не би могъл да продаде на А.М. нещо, което сам не притежава. Сключеният договор за продажба е действителен и същият е произвел правното си действие, но той е непротивопоставим на действителните собственици на имота към момента на продажбата. Продажбата на чужд имот макар и действителна, не засяга правата на действителните собственици на имота, придобити на правно основание преди извършването на продажбата.

Поради изложените съображения въззивният съд счита жалбата за неоснователна, и като такава, същата следва да бъда оставена без уважение, като решението на първоинстанционния съд бъде потвърдено

Водим от горното и съобразно правомощията си, дадени му с разпоредбата на чл. 271 ГПК окръжният съд Водим от горното окръжният съд

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА решение № 147/14.03.2017 г. по гр.д. № 543/2016 г. по описа на Ямболския районен съд

Решението подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд на РБългария в едномесечен срок от съобщението на страните.